№ 5777
гр. С., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110154044 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на дължими вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № .. по описа на СРС, 67 състав, в
условията на разделна отговорност при квоти 5/8 за ответницата Ц. И. С. и 3/8
за ответницата Л. И. Д. за следните суми: 6 433,84 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 935,87 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2019 г. до
30.08.2021 г., сумата 34,10 лева, представляваща дължима главница за
доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата 6,90 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 01.10.2018 г. до
30.08.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот – .., находящ се в гр. С..,
абонатен № ..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
1
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е
въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за
услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи,
че се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответницата Л. И. Д. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на
възникнала облигационна връзка с ищеца, като навежда твърдения, че не
живее в имота от много години и е направила отказ от наследство. Твърди, че
се касае за непоискана услуга по смисъла на чл. 62 ЗЗП, поради което оспорва
да дължи плащане.
Ответницата Ц. И. С. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е получавала
фактури за начислена топлинна енергия. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач “Т.” ЕООД не оспорва исковете, като счита
същите за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците
в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответниците е
да докажат погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
2
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./, и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за
енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване
на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда-
етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
3
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
От приетия по делото Нотариален акт за собственост апартамент
(жилище) по чл. 55 г. от З. № .. на I . при С., се установява, че И.П.Р. е
придобил по покупка от С. – С. за изграждане на С. правото на собственост
върху апартамент (жилище) № ., блок .., етаж .. на жилищния комплекс “Н.”.
Представено е удостоверение с изх. № .., издадено от Г. – С., в уверение
на това, че стар адрес - ж.к. Н. .. се отнася за многофамилна жилищна сграда с
четири входа, отразена с идентификатор .. в кадастралната карта и
кадастралните реГ.три, одобрени със Заповед .. на Изпълнителния директор
на А., находяща се на територията на район Н. – С., със следния настоящ
адрес: ж.к. Н. ..
От приетото по делото писмо от кмета на С., район “Н.” с изх. № ...-(7)
от .. се установява, че бившият жител на гр. С. И.П.Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., ж.к. “Н.”, ., починал с акт за смърт № .., издаден от гр.
К., семейно положение – женен, след смъртта си е оставил за свои
наследници по закон: съпруга – Л. И. Р., ЕГН **********, дъщеря – Л. И. Р.,
ЕГН ********** и дъщеря – Ц. И. С., ЕГН ..
И.П.Р. е придобил собствеността върху процесния имот на 26.11.1970 г.
По делото не се съдържат данни кога е сключен бракът между И.П.Р. и Л. И.
Р.. Придобиването на имота е станало при действието на Семейния кодекс от .
/отм./, който въвежда режима на общност. Ако бракът е сключен преди
26.11.1970 г., то процесният имот, въпреки че е придобит само на името на
И.Р., по силата на закона е станал съпружеска имуществена общност. В
случай, че бракът е сключен след 26.11.1970 г., то към момента на смъртта на
И.Р. имотът е бил негова лична собственост. В тази връзка следва да се
отбележи, че по делото е прието постановление за налагане на възбрана с изх.
№ .., от което се установява, че срещу длъжника Л. И. Р. е образувано
изпълнително дело № . по описа на Ч., рег. № ., с район на действие С..
Възбраната е наложена върху притежаваните от длъжника Л. И. Р. 4/6
идеални части от процесния имот. С оглед на изложеното и при липса на
доказателства в различна насока, следва да се приеме, че към момента на
смъртта на И.Р. процесният имот е бил С..
Наследството на И.П.Р. е открито в момента на смъртта му /чл. 1 ЗН/ - ..,
4
като той е притежавал 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния имот. След смъртта си И.Р. е оставил за свои законни наследници
съпругата си Л. Р. и двете си дъщери Л. Р. и Ц. С.. При прекратяването на
брака между И.Р. и Л. Р. дяловете им са били равни – чл. 27 СК 1985 г. /отм./.
След смъртта на И.Р. неговата съпруга Л. Р. е получила 4/6 идеални части от
процесния имот /1/2 идеална част от прекратената С. и 1/6 по наследство от
нейния съпруг/, а Л. Р. и Ц. С. са получили по 1/6 идеална част по пътя на
наследяването.
По делото е прието нотариално заверено заявление за отказ от
наследство от 12.05.2014 г., от което се установява, че ответницата Л. И. Д.,
ЕГН **********, се отказва от наследството на И.П.Р., починал на ..
Издадено е съдебно удостоверение от Софийски районен съд, ., като отказът
от наследство е вписан в специалната книга на съда под № ..
Съдът разполага с правомощието да се произнесе по валидността на
отказ от наследство, само ако в производство е направено възражение за това
или е предявен инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността
на отказа. При липса на спор съдът следва да зачете правните последици на
отказа. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
244/19.10.2012 г. по гр.д. № 252/2012 г. на ВКС, ІІ ГО. В случая ищецът не е
оспорил валидността на направения от ответницата Л. И. Д. отказ от
наследство.
Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл.
49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се
наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и
невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в
същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т.е.
счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите
след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите
задължения. В този смисъл определение № 1334 от 29.09.2009 г. по гр.д. №
1034/2009 г. на ВКС, ІV ГО. Следователно ответницата Л. И. Д. не е станала
наследник на И.П.Р.. След като не е настъпило наследствено правоприемство
поради направения отказ, Л. И. Д. не е станала собственик на 1/6 идеална част
от процесния апартамент, а с нейния дял са се уголемили дяловете на
останалите наследници – преживялата съпруга Л. И. Р. и другата дъщеря –
5
ответницата Ц. И. С. /чл. 53 ЗН/. От изложеното следва, че предвид
извършения отказ от наследство и по силата на чл. 5 във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН
съпругата Л. Р. е придобила 3/4 идеални части от правото на собственост
върху процесния недвижим имот, а ответницата Ц. С. – 1/4 идеална част от
същия.
По делото е прието и съдебно удостоверение, издадено от Софийски
районен съд, 158 състав, от което се установява, че Л. И. Д., ЕГН **********,
се отказва от наследството на Л. И. Р., ЕГН **********, починала на
04.04.2021 г., като отказът е вписан в специалната книга на съда под №
./19.04.2021 г. Представено е и писмо от ищеца с рег. № ./02.03.2022 г., с
което уведомява ответницата Л. И. Д., че представените от нея съдебни
удостоверения за отказ от наследство са отразени в базата данни на
дружеството. Правната последица от вписаните от ответницата Л. И. Д.
откази от наследството на И.П.Р. и Л. И. Р. се изразява в отпадане качеството
на ответницата Л. Д. на наследник. С вписване на валидно направения пред
районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в
заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство
наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема
включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но
се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда
действие от откриване на наследството. Ето защо предявените спрямо
ответницата Л. И. Д. искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на изложеното съдът намира, че за процесния период
/01.05.2018 г. – 30. 04.2020 г./ клиенти на топлинна енергия са били лицето Л.
И. Р. и ответницата Ц. И. С. по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на
съсобственици, като съответно ответницата С. дължи заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия за битови нужди съобразно дела си в
съсобствеността - 1/4 идеална част.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
6
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на “Т.” ЕООД, съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици от 27.01.2002 г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за исковия период по отношение на
сградата, в която се намира процесният имот, въз основа на ежемесечни
отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с
технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че през
процесния период /м.05.2018 г. – м.04.2020 г./ в процесния имот е имало 2
броя отоплителни тела, щранг-лира в банята, а от м.04.2020 г. - и един
топломер за топла вода. На 2 броя от отоплителните тела /в хол, стая/ са
поставени ИРРО, подменени за сезон 2019/2020 г. с такива за радиоотчет. На
01.03.1997 г. е изключено отоплението на стълбите. Вещото лице посочва, че
дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма “Т.”
ЕООД на база реален отчет на разпределителите по т. 6.4 от Приложението
към Наредба .. и Наредба № .. Експертизата установява, че при отчета на
дяловите единици за сезон 2018/2019 г. са съставени протоколи за главен
отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията от
главния отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.
Дяловите единици за сезон 2019/2020 г. са отчетени по електронен път /с
радиоотчитане/ и показанията са нанесени в специализиран софтуер на Ф. и в
подробните изравнителни сметки. Експертът посочва, че топлината от щранг-
лирата е изчислявана по т. 6.5 от Приложението към Наредба .. и Наредба №
.. Установява се, че топлата вода е изчислявана на база брой (6 лица)
потребители по 140 л./ден за един човек поради липса на узаконен водомер за
топла вода съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от посочените наредби, а след
монтирането на узаконен водомер от м.04.2020 г. по реален отчет по т. 5.2 от
Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № .. Топлината, отдадена от
сградната инсталация, е изчислявана по формула – т. 6.1.1 от Приложението
7
към Наредба № .. и Наредба № . на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода, като ТЕ от сградната инсталация е
разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 189 куб. м. Вещото
лице посочва, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за
разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. От
експертизата се установява също, че през процесния период топломерът е
преминал метрологични проверки със заключение “съответства на одобрения
тип”, като през 2020 г. ищецът не е имал сключен договор с фирма/фирми за
извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в
АС /топломери и водомери/, поради което топломерът не е бил свалян за
проверка. От заключението се изяснява още, че дължимата сума за доставена
топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период, изчислена
съобразно приложимата методика, е общо 6 280,16 лева, от които 472,07 лева
за периода м.05.2018 г. – м.07.2018 г. и 5 808,09 лева за периода м.08.2018 г. –
м. 04.2020 г. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са
съставени при извършването на периодични отчети по отношение на
топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна
липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират въз основа на данните
за реално потребление. Ето защо за определяне размера на дължимата цена
съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза,
която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 6 280,16 лева,
като претенцията срещу ответницата Ц. С. се явява основателна и следва да
бъде уважена за сумата 1 570,04 лева /1/4 от 6 280,16/, като бъде отхвърлена
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4 021,15 лева.
Съдът намира, че направеното от ответницата Ц. И. С. възражение за
изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Приложимата
погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват
8
периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от
падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/09.04.2020 г./ нормата на чл. 3, т. 2 е
изменена, като отпадат „и други срокове“, а в § 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП
/изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено,
че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното
положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в „Д.“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните
вземания не е текла. Предвид това и съобразявайки периода, през който
давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която
дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл.
116, б. „б“ ЗЗД – 07.09.2021 г., погасителната давност за месечните вземания,
претендирани за исковия период от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., не е изтекла.
Вземането за дялово разпределение се претендира за период, считано от
м.08.2018 г., поради което същото не е погасено по давност.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ, одобрени с Решение № .. на КЕВР, в сила от
11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
9
забава. Размерът на дължимото обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 30.08.2021 г. възлиза на 946,88 лева, изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК. Акцесорният иск срещу ответницата Ц. С. се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата 236,72 лева /1/4 от 946,88/,
като бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
584,92 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Доколкото в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, няма спор, че е въведена
система за дялово разпределение, следва да се приеме, че е дължима
претендираната сума за доставена услуга, но основателна се явява единствено
претенцията спрямо ответницата Ц. С.. Ето защо, предявеният иск за услугата
дялово разпределение срещу ответницата Ц. И. С. следва да бъде уважен до
размера от 8,96 лева, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, като бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 21,31
лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция срещу ответницата Ц. И. С. за
лихва в размер на 4,31 лева за периода от 01.10.2018 г. до 30.08.2021 г., се
явява неоснователна. В настоящия случай, предвид наличие на облигационно
отношение с ответницата Ц. С., следва да се приеме, че същата не дължи
обезщетение за забавено плащане на това вземане, тъй като липсват
представени доказателства, обуславящи извода, че е била поканена или че е
следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, като на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените
10
разноски за исково и заповедно производство. Разпределението на разноските
между ответниците следва да бъде съразмерно уважената част срещу всеки
един от така предявените искове, като ответницата Ц. И. С. следва да заплати
в полза на ищеца сумата 137,33 лева за сторени разноски в настоящото
производство за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 50,00 лева, и сумата 48,56
лева - сторени разноски в заповедно производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Предвид отхвърлените искове срещу ответницата Л. И. Д., последната не
дължи заплащане на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т. С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. . срещу Л. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. “Н.”, ., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че Л. И. Д., ЕГН **********, дължи на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ., сумата
2 412,69 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 350,95 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2021 г., сумата 12,78 лева, представляваща
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата 2,58 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.08.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот – ..,
находящ се в гр. С., ж.к. „Н. - .., абонатен № . и за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № .. по описа на СРС, 67 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ц.
И. С., ЕГН ., с адрес: гр. С., ж.к. “Н. - .”, ., ДЪЛЖИ НА “Т. С.” ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ., на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 1 570,04 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 г. до
11
изплащане на вземането, сумата 236,72 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2019 г. до
30.08.2021 г. и сумата 8,96 лева, представляваща дължима главница за
доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., които суми касаят топлоснабден имот – .., находящ се в гр. С..,
абонатен № . и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № .. по описа на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от
4 021,15 лева, иска за обезщетение за забавено плащане до пълния предявен
размер от 584,92 лева и иска за сумата 4,31 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. И. С., ЕГН ., с адрес: гр. С.,
ж.к. “Н. .”, ., ДА ЗАПЛАТИ на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. . сумата 137,33 лева – разноски за държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и сумата 48,56 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на “Т.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12