Р Е Ш Е Н И Е
№112
гр. Враца, 07.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 18.03.2021г.
/осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 38 по описа на АдмС – Враца
за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е след прекратяване на
производството по адм.д. №38/2021г. на АдмС Пловдив с определение
№103/21.01.2021г. и изпращането му по
подсъдност на АдмС Враца.
Първоначалното производство е
образувано по жалба на „Д. – Р. И С.“
ЕООД ***, представлявано от * Д.Г., против
ЗАПОВЕД
№20-1030-002915/28.10.2020г. на Началник
група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР
Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а
б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка „Прекратяване на
регистрацията на ППС т.а. Волво ФМ
12 420 с рег.№*****“ за срок от
шест месеца.
В жалбата се сочи, че издаденият акт е
незаконосъобразен, тъй като при издаването му е допуснато съществено
нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправни разпоредби и не съответства на целта на
закона. Сочат се факти и обстоятелства, които според жалбодателя доказват, че
същият не е допуснал неправомерно
притежаваният от дружеството автомобил да бъде управляван от лице, което
е лишено от това право. Прави искане за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.
Ответникът в молба
–становище с вх.№303/08.01.2021г. на АдмС Пловдив оспорва жалбата и прави искане да бъде
отхвърлена като неоснователна. Изтъква, че
в жалбата си управителят на
дружеството всъщност не отрича
установените факти, но изгражда защитна
теза, с която да оправдае поведението
си. Прави възражение при евентуално
уважаване на жалбата претендираното
адвокатско възнаграждение да бъде намалено до предвидения в Наредба
№1/2004г. минимум за такъв вид защита.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на административния акт съобразно
изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 28.10.2020г. при извършена проверка е установено , че водачът П. Д. П. на ********
управлява т.а. ВОЛВО ФМ -12 420 с рег.№****, собственост на
дружеството-жалбодател / видно от справка от информационната система на Сектор „ПП“/, след като е лишен от правоуправление и без да е поставил
предпазен колан. За тези нарушения на водача П.е съставен АУАН серия АА бл.№996388/28.10.2020г.
За предходни нарушения на водача П. е
съставен АУАН серия GA №246467/28.09.2020г., въз основа на
който е издадено НП №20-1204-002053/02.10.2020г., с което на основание чл.183
ал.7 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба от 300лв. и
лишаване от право да управлява МПС за един месец, като същото му е връчено на
04.12.2020г., видно от разписката на втората страница на НП. Във връзка със съставения по-горе АУАН на
водача П. е издадена и Заповед
№20-1204-001409/29.09.2020г. за налагане на принудителна административна
мярка „временно отнемане на СУМПС за срок от един месец“, като този акт му е
връчен на 17.12.2020г., видно от разписката на втората страница на заповедта.
Свидетелството за правоуправление е иззето на 28.09.2020г. със съставянето на
АУАН серия GА №246467 от същата дата.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е предявена в законоустановения
преклузивен срок, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са
засегнати от оспорената заповед, представляваща
индивидуален
административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК, който подлежи на
оспорване. По тези съображения жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
В изпълнение на задължението си за
всестранна проверка на оспорения акт на всички основания, посочени в чл.146 от АПК, съдът намира, че актът е издаден от
оправомощен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност,
видно от приложената Заповед №317з-391/06.02.2017г.
вр. Заповед №8121к-6152/07.05.2020г. на
Директора на ОД на МВР Пловдив вр. Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на МВР , в предвидената от закона писмена форма, което го прави
валиден. Административният орган е изложил мотиви, описаната в заповедта фактическа обстановка се
базира на тази, описана в приложения
АУАН серия АА №996388/28.10.2020г. Едно от условията, за да се приложи ПАМ на
основание чл.171 т.2а б.а от ЗДвП, е собственикът на МПС да допусне
управлението му от лице, което е лишено от право да управлява МПС по съдебен
или административен ред или на което СУМПС е временно отнето на основание
чл.171 т.1 от ЗДвП. В случая е прието, че
товарният автомобил е управляван от лице, което е било лишено от
правоуправление / терминът „лишен“ се
употребява както в съставения на
28.10.2020г. АУАН, така и в оспорената
заповед за налагане на ПАМ/. Лишаването от право да управлява МПС на служителя на дружеството –жалбодател е станало с НП №20-1204-002053/02.10.2020г., което е било
връчено на санкционираното лице на 04.12.2020г. /тази дата е отбелязана и в
представената като доказателство Справка за нарушител-водач, като е вписано, че
НП е изпратено за връчване и няма
отметка да е влязло в сила/. От така констатираното може да се направи извода,
че към датата на съставяне на АУАН серия
АА №996388/28.10.2020г. водачът не е бил лишен от право да управлява МПС, тъй
като НП, с което това наказание е
наложено, не е било влязло в сила, а законът не предвижда то да бъде
изпълнявано предварително. Към тази дата е изтичал последният ден от
наложеното със ЗПАМ №20-1204-001409/29.09.2020г. временно отнемане на
СУМПС за срок от един месец, който срок е започнал да тече от 28.09.2021г. с фактическото отнемане на
свидетелството съгласно чл.190 ал.2 от ЗДвП. Наложената ПАМ на дружеството –
жалбодател обаче не е заради отнетото
свидетелство за правоуправление на
неговият служител – водач на МПС, а заради лишаването му от право да управлява МПС, което към онзи момент не е било влязло в сила, т.е. не е могло да
се приложи. Касае се до две различни правни основания за налагане на ПАМ
– „прекратяване на регистрацията на ППС“
на основание чл.171 т.2а от ЗДвП
и не може да се приеме, че след като се
касае до един и същи вид принудителна мярка, те са взаимно заменяеми. Налагайки
ПАМ въз основа на основание,
което към този момент не е безспорно установено, административният орган е
приложил неправилно материалният закон и е постановил незаконосъобразен административен акт.
По тези съображения жалбата се
явява основателна, поради което следва да бъде уважена и
оспорената заповед следва да бъде отменена.
При този изход на спора на
ответника не се дължат разноски. Жалбодателят не е претендирал такива.
Воден от горното и на основание
чл.172 ал.2 вр.чл.146 т.4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1030-002915/28.10.2020
г. на Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ в ОД на МВР Пловдив , с която на
„Д.и С.“ ЕООД *** е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП –
Прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил „ВОЛВО ФМ12 420“ с рег.№ВР ****
за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: