Решение по дело №5050/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260566

гр. Варна, 19.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5050 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Р.Д., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника ѝ адв. Г.Я. *** срещу Ц.К.Д., с ЕГН **********, К.С.Д., с ЕГН ********** и Н.С.Д., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ТАВАНСКИ ЕТАЖ, представляващ ТАВАНСКО ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, с площ от 59,05 кв.м., състоящо се от таванска стая, тераса и външно самостоятелно стълбище от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с площ от 600 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – индивидуално застрояване до 10 м., при граници: имоти с ид.№№ ***, както и за осъждане ответниците да предадат на ищеца владението върху гореописания имот.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че е собственик на следния недвижим имот: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, с идентификатор № ***, със застроена площ от 59,05 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна-кухня, баня-тоалет, две спални и лятна кухня, както и ТАВАНСКО ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, с площ от 59,05 кв.м., състоящо се от таванска стая, тераса и външно самостоятелно стълбище, построени в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с площ от 600 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – индивидуално застрояване до 10 м., при граници: имоти с ид.№№ ***, както и за осъждане ответниците да предадат на ищеца владението върху гореописания имот.

Собствеността върху имота била придобита чрез наследяване и съдебна делба по гр.д.№ 11334/2013г. по описа на Варненски районен съд, с решение, влязло в законна сила на 25.07.2019г.

Ищецът твърди, че към момента на постановяване и влизане в сила на Решение № 2984/01.07.2019г., с което е извършена делбата, таванския етаж се ползвал от ответниците, а първия етаж от ищеца. Въпреки многократно отправяни покани за предаване на владението на таванския етаж от сградата, ответниците отказали предаването му. Ответниците преградили подхода към собственото на ищеца стълбище към таванския етаж от сградата и не допускали ищеца до него. Въпреки опитите за доброволно уреждане на отношенията между страните, ответниците отказвали да предадат владението на таванския етаж на ищеца.

Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорва исковата претенция като допустима съобразно твърденията в исковата молба, но неоснователна.

Искът се явявал основателен в частта, с която се иска признаване правото на собственост на ищеца върху процесния обект, както той е описан в решението. Това не следвало да ангажира отговорност на ответниците за разноски, доколкото между страните нямало спор относно собствеността на придобитите от тях реални дялове по силата на конститутивното решение по извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК. Тъй като ответниците не дали повод на ищеца да иска съдебно признаване на собствеността си, то при уважаване на иска в установителната му част те не следвало да дължат разноски, на основание чл.78, ал.2 ГПК.

Ответниците твърдят, че не упражняват фактическа власт върху процесния имот, поради което искането за предаване на владението му било неоснователно и следвало да се отхвърли, а на тях да им се присъдят разноски.

Етажът не се ползвал от ответниците и там не се намирали техни вещи, които те изнесли още след влизане в сила на решението за извършване на делбата. Входната врата на таванския етаж никога не се заключвала и ищецът имал достъп до него. До ответниците не били отправяни покани за освобождаването на етажа, а  и това щяло да е ненужно. Невярно било твърдението, че ответниците са преградили подхода към собственото на ищеца стълбище към таванския етаж и не го допускат до етажа. Придобития от ищеца реален дял от двуетажната сграда, обособен съгласно одобрен по реда на чл.203 ЗУТ проект, включвал външно самостоятелно стълбище до подпокривното пространство, което никога не било преграждано и до което ищецът винаги имал достъп. 

В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и в отговора по нея и молят за присъждане на сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът с исковата молба определя страните по спора, посочва съществуващия между тях спор и определя вида и степенната на търсената защита. Наличието на правен интерес от предявения иск е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно както при подаване на исковата молба, така и в хода на производството до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между страните, като съобразно тези твърдения съдът определя съществува ли правен, спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита.

Съобразно твърденията в исковата молба страните са собственици на самостоятелни обекти в двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, с.о. „Горна Трака“, като собствеността върху самостоятелните обекти в сградата е придобита от страните чрез наследяване и съдебна делба по гр.д. № 11334/2013г. по описа на ВРС. Ищецът твърди, че въпреки придобиването на собствеността върху процесното таванско подпокривно пространство по силата на решението за извършване на делбата, ответниците не са му предали това владение и продължават да ползват таванския етаж на сградата. Признаването на правото на собственост на ищеца в отговора на исковата молба не лишава ищеца от правен интерес от предявения иск и съдът от задължение да провери твърденията на страните съобразно допустимите по ГПК доказателства и да разреши съществуващия между тях правен спор, така какво е очертан в исковата молба.

С оглед изложените твърдения в исковата молба, ищецът има правен интерес от предявения иск за установяване правото си на собственост и получаване на владението върху процесното таванско подпокривно пространство.

С решение № 2981/01.07.2019г. по гр.д. № 11334/2013г. по описа на ВРС в дял на Д.Р.Д., ЕГН ********** е поставен дял първи от I-ви вариант на тройната СТЕ, от допусната до делба ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, включващ: първи етаж със застроена площ 78,80 кв. м., включващ антре, дневна – кухня, баня – тоалет, две спални и лятна кухня и подпокривно пространство с площ от 59,05 кв. м., състоящо се от едно помещение, тераса и външно самостоятелно стълбище, построени в ПИ, находящ се в гр. ***, с идентификатор ***, с площ от 600 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – индивидуално застрояване – до 10 м., съгласно КК и КР, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, при граници – имоти с идентификатори №№ ***, на основание чл. 353 от ГПК

Решението е влязло в законна сила на 25.07.2019г. /л.4-21/.

Към доказателствата по делото е прието и заверено за вярност копие от тройната съдебно-техническа експертиза, в която са посочени дяловете от двуетажната жилищна сграда с идентификатор № *** /л.22-41/.

С отговора на исковата молба е представен проект част „Архитектура“, одобрен от гл. архитект на район „***“ при община Варна на ***г., въз основа на който е извършена делбата /л.69-92/.

Ответниците не оспорват твърденията в исковата молба, че ищецът е придобил собствеността върху таванския етаж на сградата по силата на решението, с което е извършена делбата.

В този смисъл по отношение на установителната част на ревандикационния иск между страните липсва спор по делото и в тази части исковата претенция следва да бъде уважена.

Спорът между страните е дали ответниците владеят процесното таванско подпокривно пространство /тавански етаж/ и дали ищецът има достъп до него, включително преграден ли е от ответниците подхода към собственото на ищеца стълбище към таванския етаж на сградата.

Разположението на сградата, етажите от нея и достъпа до всеки от тях, включително и процесния тавански етаж са ясно обозначени на намиращия се на л.83 по делото чертеж Ситуация“, като за изясняване на фактическата страна на спора на страните са допуснати свидетелски показания.

В показанията си св. С.Б.Й., живееща на семейни начала с ищеца, твърди, че знае за водените между страните дела. Делото между ищеца и неговите роднини за делба на къщата се водило много години и приключило през 2018г. Ищецът и свидетелката живеели на приземния етаж на къщата, като имало денивелация между първия и приземния етаж. Когато свидетелката отишла да живее в имота от улицата се влизало през един вход и за двата етажа, като имало площадка и стълбички към приземния етаж. В началото на 2016г. братът на ищеца Стоян затворил тези стълбички и направил дървен врата и свидетелката и ищеца влизали през отворен втори вход от улицата към имота. Към момента на заседанието на площадката имало сложени две-три саксии, както и имало вратичка и не можело да се ползват от ищеца. Ищецът не можел да влиза през входа от улицата към ползвания от ответниците етаж от сградата. След като свършило делото за делба ищецът говорил с ответницата Ц.Д. за да получи достъп до таванския етаж на сградата, като тя му казала да говори със сина ѝ К., също ответник в настоящето производство. Ищецът говорил с ответника К.Д., който му казал да влиза в таванското помещение откъдето иска, но не му разрешил да ползва входа от улицата към първия етаж на къщата. Ищецът пуснал жалба в полицията, че не може да си влиза в стаята на таванския етаж, кварталния позвънил на ответника К.Д., който казал, че земята е негова и кварталния обяснил на ищеца, че трябва да заведе дело за да минава през земята на ответниците. Достъпът до таванския етаж на сградата се осъществявал през входа към първия етаж, заобикаляло се и така се влизало в таванската стая. Входът на ответниците към улицата бил винаги заключен и само те го ползвали. Първият път когато ищецът поискал достъп до таванския етаж бил в края на лятото на 2019г., когато попитал ответниците откъде  да влиза за да си ползва етажа. Страните не постигнали съгласие откъде ищецът да осъществява достъп до собствения си тавански етаж. Свидетелката твърди, че през 2020г. ответницата Ц.Д. си простирала прането на таванския етаж, а  ответниците държали багаж в таванското помещение до среда на 2020г., след завеждането на делото. На стълбите между приземния етаж и първия етаж имало преграда с дървена стойка и вратичка с панти и брава, които пречели на достъпа на ищеца до таванския етаж. Свидетелката заявява, че не се е качвала никога на таванския етаж и не знае дали се заключва.

Свидетелката П.И.В. заявява, че живее на две места под процесния имот от 32 години. Ищецът получил при делбата първи приземен етаж и таванска стая, но след делото ответниците заградили външната стълба между двете нива (приземен и първи етаж) и казали повече да не се влиза, като отказали да дадат на ищеца ключ за централната порта. Преградата била направена от заковани дъски, като след това от страната на К. имало големи саксии с цвета и не можело да се минава по стълбите. Ищецът нямал достъп до таванската си стая защото К. му забранил да се качва по стълбата до горното място. Тази забрана била след излизане на съдебното решение по делото за делба. Ищецът споделял със свидетелката, че не може да стигне до таванския етаж и там има багаж на ответниците. Към момента на разпита ищецът казвал, че няма багаж, но имало прострени дрехи да съхнат. От двора не можело да се стигне до таванския етаж.

В показанията си св. С.С.Н., съпруга на ответника К.Д., твърди, че живее със съпруга си от 21 години и знаем процесния имот. На таванското помещение имало вещи, които не се ползвали от семейството на ответника, но помещението било освободено от лятото на 2019г. Свидетелката заедно със съпруга си хвърляли боклуци от таванското помещение две поредни съботи и недели. Към таванското помещение имало отделни външни стълби от двора, по които нямало и никога не била поставяна преграда. Таванското помещение имало врата, която винаги била отключена. Преграда имало на стълбите между приземния и първия етаж, която била дървена, от няколко плоскости. Тази преграда била поставена от повече от година – две. Преградата се намирала в началото на стълбите към долното ниво. Барбекюто на горното ниво било удължавано към стълбите, но удължението било премахнато преди година. Преградата не можела да се отваря. Свидетелката твърди, че от приземния етаж до таванското помещение може да се стига и през двора зад къщата, където имало проход/тунел.

Ответниците са представили нотариална покана отправена до ищеца на 14.05.2019г. и достигнала до него на 16.05.2019г., с която го канят да освободи ползваното от него дворно място, намиращо се пред приземния етаж и го уведомяват за предстоящи промени в начина и мястото на преминаване през имота.

Съобразно твърденията на страните, съдът с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест между тях. В тежест на ищеца бе да докаже твърденията си в исковата молба, че ответниците осъществяват фактическа власт върху процесния тавански етаж, преградили са подхода към собственото му външно самостоятелно стълбище, част от процесния тавански етаж и отправянето на покани до ответниците за предаване на владението на имота след 25.07.2019г. В тежест на ответниците бе да докажат изложените от тях твърдения, че са освободили таванския етаж от вещите си след 25.07.2019г., входната врата на таванския етаж не се е заключвала и ищецът е имал достъп до етажа.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че таванския етаж е освободен от багажа на ответниците, което се потвърждава и от споделеното от ищеца пред свидетелката В., като съществува противоречие между свидетелите кога багажа е изнесен от таванската стая. Безспорно се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че външното стълбище към таванския етаж не е преграждано от ответниците, а дървена преграда съществува в долната част на стълбите между приземния и първия етаж на сградата. По делото не се установи кога и от кого е направена тази преграда, дали е направена във връзка със спора между страните по отношение на техните кучета или по друг повод. Установи се несъгласието на ответника К.Д. за премахването на тази преграда и за възможността ищеца да ползва таванското си помещение посредством стълбите между приземния и първия етаж или посредством входа от улицата към първия етаж. В показанията си св. Й. твърди, че ответникът К.Д. заявил на ищеца да влиза откъдето си иска в таванския етаж, но не през стълбите между приземния и първия етаж. Поканите и разговорите между страните са били по повод спор относно начина на достъп на ищеца до таванския етаж. С поведението си ответниците препятстват правото на достъп на ищеца до собствения му тавански етаж от сградата и неоснователно препятстват правото на собственост на ищеца, тъй като не се установи твърдението на ответниците за възможност на ищеца да достигне до таванския етаж през двора зад къщата. Не се установи обаче ответниците да осъществяват фактическо владение на таванския етаж, както се твърди в исковата молба.

В чл. 6, ал.2 ГПК е регламентиран един от основните принципи на гражданския процес - този на диспозитивното начало, според който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените факти и искане.

В настоящето производство съдът е сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване спрямо ответниците на правото на собственост на ищеца и след това за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на процесния тавански етаж. Правния интерес на ищеца съобразно изложените от него твърдения е от отнето и препятствано от ответниците право на собственост. Наличието на влязло в сила решение в делбеното производство, с което е установено правото на собственост на ищеца по отношение на процесния тавански етаж, не лишава ищеца от правен интерес от предявения иск доколкото е възможно и след това решение ответниците да продължат да извършват фактически действия, с които да оспорват правото на собственост на ищеца.

Ищецът доказа придобиването на собствеността върху процесния тавански етаж по посочения от него начин – с влизане в сила на решението по допускане на делбата, с което таванския етаж е разпределен в негов дял, поради което исковата претенция се явява основателна в установителната ѝ част и следва да бъде уважена.

По отношение на втората предпоставка за основателност на иска по чл.108 ЗС следва да се установи, че имотът се намира във владение или държане на ответниците. Това не е доказано от събраните по делото доказателства и в тази части искът се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Действията на ответниците действително ограничават и препятстват правото на собственост на ищеца по отношение на таванския етаж, като ограничават достъпа му до етажа. Съдът обаче дължи произнасяне по отправеното по него искане за осъждане ответниците да предадат владението на таванския етаж на ищеца, а не да преустановят действията, с които ограничават правото му на собственост. Недоказани и опровергани от показанията на свидетелите са твърденията в исковата молба, че ответниците осъществяват фактическо владение по отношение на таванския етаж и съхраняват там свои вещи.  С оглед, че втората предпоставка за основателност на иска по чл.108 ЗС остана недоказана, то исковата претенция в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от спора не следва да бъдат присъждани разноски между страните. Ответниците признават предявения срещу тях иск в установителната му част с отговора на исковата молба, но с действията си са дали повод за предявяване на иска, поради което разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима. Извършваните от ответниците фактически действия смущават правото на собственост на ищеца и за него е бил налице правен интерес да търси защита на това си право. Исковата претенция е отхвърлена като неоснователна по отношение на искането за осъждане ответниците да предадат владението на таванския етаж, като търсената от ищеца защита не съответства на търпяното от него неоснователно ограничаване на правото му на собственост, поради което и в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски. Това не освобождава ответниците от задължението да осигурят възможност на ищеца пълноценно да ползва правото си на собственост върху процесния тавански етаж, при неизпълнението на което биха възникнали нови спорове и съдебни производства между страните. Разноските между страните следва да останат така, както са направени от всеки от тях.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.К.Д., с ЕГН **********, К.С.Д., с ЕГН ********** и Н.С.Д., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес ***, че ищецът Д.Р.Д., с ЕГН ********** *** е собственик на следния недвижим имот: ТАВАНСКИ ЕТАЖ, представляващ ТАВАНСКО ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, с площ от 59,05 кв.м., състоящо се от таванска стая, тераса и външно самостоятелно стълбище от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с площ от 600 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – индивидуално застрояване до 10 м., при граници: имоти с ид.№№ ***  и

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Д.Р.Д., с ЕГН ********** *** срещу  Ц.К.Д., с ЕГН **********, К.С.Д., с ЕГН ********** и Н.С.Д., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес *** за ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО върху горепосочения имот на ищеца, на основание чл.108 ЗС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: