РЕШЕНИЕ
№ 3724
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110111454 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Й. Б.“ ЕАД /с предходна фирма „Т.
Б.“ ЕАД/, действащ чрез адв. В. Г., срещу М. Х. С., действащ чрез адв. В. Б., назначена по
реда на чл. 47, ла. 6 от ГПК като особен представител, първоначално обективно
кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД; чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
1./ 160.79 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 08.02.2018 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
25.02.2019 г.;
2./ 69.17 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 25.02.2019 г.;
3./ 313.63 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 25.02.2019 г.;
4./ 77.46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорен
абонамент от дата 25.02.2019 г. за мобилен номер *, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси,
5./ 281.18 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно
устройство * по Договор за мобилен номер * от 08.02.2018 г., със сключено към него
Допълнително споразумение от 25.02.2019 г., съгласно т. ІІ.2 от договора, представляваща
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент),
1
съгласно ценовата листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора, за периода от 09.07.2019 г. до 25.02.2021 г.;
6./ 57.12 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорен
абонамент от дата 25.02.2019 г. за мобилен номер *, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси;
7./ 187.52 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство *
по Договор за мобилен номер * от 25.02.2019 г., съгласно т. 7 от договора, представляваща
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент),
съгласно ценовата листа действащата към момента на сключване на договора и заплатената
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора, за периода от 09.07.2019 г. до 25.02.2021 г.;
8./ 32.46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорен
абонамент от дата 25.02.2019 г. за мобилен номер *, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси;
9./ 391.80 лева, представляваща лизингови вноски за периода от м.07.2019 г. до
м.01.2021 г. по Договор за лизинг от 25.02.2019 г. сключен във връзка с договорен
абонамент за номер *, за предоставено за ползване мобилно устройство *, ведно със
законната лихва върху общата сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 15.04.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 1807/19.05.2021 г., по ч. гр. д. № 5416 по описа за 2021 г.
на РС-Варна.
Твърди се в исковата молба и уточняващите молби, че ищецът е подал заявление
по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
която е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се
породил правният интерес да предяви установителните искове. Сочи се, че между страните
на 08.02.2018 г. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер * за срок от 24
месеца. С допълнително споразумение от 25.02.2019 г. ответникът предпочел нов
абонаментен план „*“ със срок на действие 24 месеца. На същата дата – 25.02.2019 г.
ответникът сключил с ищеца и договор за лизинг, въз основа на който му е предоставено за
ползване мобилно устройство * за периода от 23 месеца срещу заплащане на лизингова
вноска в размер на 19.59 лева. Твърди се, че общата лизингова цена с избрания абонамент,
на която устройството е предоставено, е била в размер на 470.16 лева, докато стандартната
такава е била 859.90 лева, т.е. направената на ответника отстъпка възлизала на 398.74 лева.
На 25.02.2019 г. бил подписан и друг договор за мобилни услуги за ползване на мобилен
номер +* с избран абонаментен план „*“. На същата дата – 25.02.2019 г. ответникът във
връзка с избрания абонамент е закупил и мобилно устройство *. Цената на устройството
била 9.99 лева, докато стандартната такава е била в размер на 269.90 лева, т.е. отстъпката
възлизала на 259.91 лева. На 25.02.2019 г. е подписан и договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер * с избран абонаментен план „*“ за срок от 24 месеца. Въз
основа на договорите ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната № *. Излага
се, че за отчетния период от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г. на ответника за предоставените
мобилни услуги е начислена сумата в размер от 543.59 лева с падеж до 30.05.2019 г., която
се твърди, че не е заплатена от ответника.
С оглед неизправността на ответника-потребител на мобилни услуги, ищецът
едностранно е прекратил договорите за ползваните абонаменти, като датата на деактивация
на абонаментите е 09.07.2019 г., а на 15.07.2019 г. ищецът е издал крайна фактура досежно
дължимите суми, включващи и вземанията за неустойки и лизингови вноски.
2
В заключение се моли предявените искове да бъдат уважени като основателни.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, действащ чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва доказателствената стойност на
приложените писмени документи, като сочи, че същите са частни и са издадени от ищеца и
ползват единствено неговия интерес. Оспорва действителността на договора за мобилни
услуги и допълнителното споразумение към него от 25.02.2019 г. и договора за лизинг,
доколкото същият не бил сключен на ясен и разбираем начин. Текстът на договорите и ОУ
към тях бил написан с дребен и нечетлив шрифт, което възпрепятствало потребителя да се
запознае с условията по договорите. Твърди, че между страните няма договорка за
заплащане на неустойка, в условията на евентуалност инвокира възражение за нищожност
на същата. Ответникът сочи, че клаузата на чл. 12, ал. 2 от ОУ на договора за лизинг е
неравноправна, доколкото предсрочната изискуемост е била обусловена от неизпълнението
на задължението за заплащане на таксите за мобилни услуги, а не на лизинговите вноски,
отделно договорът можел да бъде едностранно прекратен дори при незначително
неизпълнение. Оспорва се и изправността на ищеца по договора за лизинг, доколкото сочи,
че няма доказателства за предаването на мобилните устройства, чието заплащане
претендира.
По същество моли съда за отхвърляне на предявените искове.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, с молба
от 23.05.2022 г. поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично чрез
адв. В. Б. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 5416 по описа за 2021 г. на РС-Варна, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 1807/19.05.2021 г., която е връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил
установителни искове за съществуване на вземанията си.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за мобилни
услуги, сключен с ответника на 08.02.2018 г. – в сила от 08.02.2018 г., за мобилен номер * с
абонаментен план „*”, от който е видно, че размерът на уговорената месечна абонаментна
такса е в размер на 24.99 лева, с падеж на фактуриране 15-то число на всеки месец.
Първоначалният срок на договора е 24 месеца. Към договора са приложени и подписана от
ответника ценова листа за абонаментни планове за частни лица и декларация, че са му
предоставени общите условия към договора.
Към горепосочения договор за мобилни услуги е подписано допълнително
споразумение на 25.02.2019 г., с което е договорено на ответника срещу цена от 30.99 лева
да се предоставят допълнителни 6000MB интернет на максимално достижима скорост в Б..
При подписване на споразумението ответникът е получил и мобилно устройство “*”, модел
„*”. Цента на устройството с абонаментния план е 470.16 лева при стандартна цена – 859.90
лева или отстъпката, от която ответникът се възползвал е 389.74 лева.
3
Между страните е подписан и договор за лизинг на гореописаното мобилно
устройство с дата от 25.02.2019 г. От договора е видно, че заплащането на устройството е
разсрочено за срок от 24 месеца при договорена месечна лизингова вноска в размер от 19.59
лева. Последната вноска е с падеж 25.01.2021 г.
Видно е от доказателствената съвкупност още, че на 25.02.2019 г. между страните по
делото е подписан и втори договор за мобилни услуги за мобилен номер +* с абонаментен
план „*“ при договорена месечна абонаментна такса в размер на 20.99 лева, с падеж на
фактуриране 15-то число на всеки месец. Първоначалният срок на договора е 24 месеца.
Към договора са приложени и подписана от ответника ценова листа за абонаментни планове
за частни лица и декларация, че са му предоставени общите условия към договора. Видно е
още от договора от 25.02.2019 г., че на ищеца му е предоставен мобилен апарат „*”, модел
„*” срещу обща лизингова цена с абонаментния план от 9.99 лева при стандартна цена на
устройството 269.90 лева, т.е. при отстъпка от стандартна цена в размер на 259.91 лева. От
съдържанието на договора се констатира, че с подписването му е предоставено
гореописаното мобилно устройство.
По делото е приобщен и трети договор за мобилни услуги, сключен между страните
на 25.02.2019 г., от който е видно, че избраният абонаментен план от ответника е „*“, а
договорената абонаментна такса е 12.99 лева за предпочетен номер * с падеж на
фактуриране 15-то число на всеки месец. Първоначалният срок на договора е 24 месеца.
Към договора са приложени и подписана от ответника ценова листа за абонаментни планове
за частни лица и декларация, че са му предоставени общите условия към договора.
На л. 55-68 от ч. гр. д. № 5416/2021 г. на РС-Варна са приети описаните в исковата
молба фактури, издадени от мобилния оператор, а на л. 69-76 Общите условия на „Т. Б.“
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, действали за
процесния период.
От ангажираното експертно заключение по назначената СТЕ се констатира, че за
процесния период от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г. ищецът е предоставил, съответно
ответникът е ползвал мобилните услуги за всеки от номерата, които са с различен
абонаментен план и с включени предплатени услуги, описани в договорите. Мобилен номер
* е потребил само 1.45МВ интернет трафик изцяло и само на дата 28.02.2019 г. Мобилен
номер * е потребил общо 1467 минути изходящи разговори в това число и роуминг.
Генерирани са 245 мегабайта интернет трафик. Мобилен номер * е потребил общо 1222
минути изходящи разговори и 205 мегабайта интернет трафик.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че за периода от
14.04.2019 г. до 14.05.2019 г. няма потребление от ответника, доколкото са спрени
изходящите му обаждания по трите номера поради неплащане на сметка за предходния
месец и същият не може да провежда изходящи телефонни разговори и да се възползва от
интернет услугата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил искове за установяване на вземанията си,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже
наличието на валидно учредено облигационно правоотношение въз основа на договор за
предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство; уговорката за
4
заплащане на претендираните неустойки; своята изправност - точно изпълнение на
задълженията си по тях, включително предоставяне на съответните услуги и лизинговата
вещ; наличие на посочените основания за предсрочно прекратяване на договора; надлежно
упражнено право на едностранно предсрочно прекратяване на договорите, съответно
възникнало задължение за ответника за заплащане на претендираните суми за главница
именно в заявените размери.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже своите възражения, а при установяване на горното да докаже точното изпълнение на
задълженията си да заплати претендираните суми.
Относно исковете с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД; чл. 345, ал. 1 от ТЗ,
вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за присъждане на вземанията за такси за мобилни услуги и
лизинговите вноски:
От ангажираните от ищеца, описани във фактическата обстановка на решението,
писмени доказателства, се достига до несъмнен извод за възникването на пет облигационни
правоотношения между страните по делото, а именно първото по силата на Договор за
мобилни услуги от 08.02.2018 г., за мобилен номер *, изменен и допълнен с Допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги от 25.02.2019 г., чийто предмет е ползване на
мобилни услуги срещу цена от 24.00 лева до 25.02.2019 г. и след това до 25.02.2021 г. от
30.99 лева; второто по силата на Договор за мобилни услуги от 25.02.2019 г. за мобилен
номер *, чийто предмет е ползване на мобилни услуги за период от 24 месеца срещу цена от
20.99 лева; третото по силата на Договор за покупко-продажба от 25.02.2019 г., чийто
предмет е мобилен апарат „*“, модел „*” срещу цена в брой от 9.99 лева с абонаментния
план „*“ по договора за мобилни услуги от 25.02.2019 г. за мобилен номер *; четвъртото по
силата на Договор за мобилни услуги от 25.02.2019 г. за мобилен номер * – с предмет
ползване на мобилни услуги за период от 24 месеца срещу цена от 12.99 лева и петото по
силата на договор за лизинг от 25.02.2019 г. – с предмет „*”, модел „*” при договорена
месечна лизингова цена от 19.59 лева или общо за целия период на договора от 24 месеца –
450.57 лева.
По несъмнен начин се констатира по делото, че процесните мобилни устройства -
„*”, модел „*” и „*“ модел „*” са предоставени във фактическата власт на ответника,
доколкото гореописаните договори по своята правна същност са и приемо-предавателни
протоколи, имайки предвид волята на абоната, че с подписването им удостоверява
получаването им.
От експертното заключение по назначената СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, по несъмнен начин се констатира, че, с
изключение на периода от 14.04.2019 г. до 14.05.2019 г., ищецът е предоставил на ответника
остойностените количества мобилни услуги, респективно последният е имал възможност и е
ползвал същите. Т.е. ответникът не дължи претендираната цена за мобилни услуги за
периода от 14.04.2019 г. до 14.05.2019 г., тъй като през този период изходящите му
обаждания са били спрени поради неплатените фактури и респективно не е провеждал
телефонни разговори, включително не е ползвал и останалите мобилни услуги.
Размерите на предявените искове за заплащане на таксите за мобилни услуги и по
трите договора и лизинговата цена се установяват по несъмнен начин от представените по
делото фактури, които са в унисон с договорите, ведно с приложените към тях погасителни
планове и тарифи за ценоразпис, включително и с експертното заключение.
Крайният извод на съда е за частична основателност на исковете за присъждане на
таксите за мобилни услуги, както следва:
- 129.80 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 13.04.2019 г. по Договор за
5
мобилен номер * от 08.02.2018 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
25.02.2019 г., като за разликата над 129.80 лева до предявената сума от 160.79 лева искът
следва да бъде отхвърлен;
- 48.18 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 13.04.2019 г. по Договор за мобилен номер
* от 25.02.2019 г., като за разликата над 48.18 лева до предявената сума от 69.17 лева искът
следва да бъде отхвърлен;
- 300.64 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 13.04.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 25.02.2019 г., като за разликата над 300.64 лева до предявената сума от
313.63 лева искът следва да бъде отхвърлен.
От ангажираните по делото писмени доказателства, се установява че на 25.02.2019 г.
между страните е сключен и договор за лизинг, който валидно ги обвързва. По силата на
договора- чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател е получил за временно и
възмездно ползване мобилно устройство „*”, модел „*”; сериен номер * на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 19.59 лева. Съгласно чл. 1, ал.
2, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за
ползване устройство, като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най-малко 10
дни преди изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна сума от 19.59 лева.
А ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, то устройството
подлежи на връщане в срок до един месец от изтичане на договора, като в същия срок
лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне
устройството. Съответно, ако не изпълни задължението си за връщане на устройството,
респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка,
респ. допълнителна сума в размер на 19.59 лева. Съгласно чл. 4, лизингополучателят,
подписвайки договора е декларирал, че е получил устройството във вид годен да го ползва.
С оглед обвързващата сила на подписания от ответника документ с цитираното изявление,
съдът приема, че лизингодателят надлежно е изпълнил задължението си да предостави
вещта и за лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща договорената цена за
ползването.
Т.е., искът за присъждане на сумата в общ размер от 391.80 лева, представляваща
падежирали лизингови вноски за периода от м.07.2019 г. до м.01.2021 г. по Договор за
лизинг от 25.02.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *, за
предоставено за ползване мобилно устройство *, е основателен изцяло и следва да бъде
уважен.
Относно исковете с правна квалификация по чл. 92, ал .1 от ЗЗД за присъждане на
начислените неустойки:
Търсените от ищеца неустойки са в общ размер на 635.74 лева. Не се доказа
осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане. Неустойката е
форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от
неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо
кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна
функция. Понастоящем между страните е уговорена неустоечна клауза на стр. 2 и стр. 3 от
договорите. Там е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на абоната или по
негова инициатива преди изтичане срока на ползване, абонатът дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за
физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните
абонаментни такси. Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. За да обоснове
6
правото си на неустойка, ищецът се позовава на клауза от ОУ /чл. 19б, б. "в"/, даваща му
право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги поради неплащане на
дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалните договори.
Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за
отхвърляне на претенцията по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на
общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно
задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на
възникнали задължения през предварително определен срок в договора, е основание за
развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, доколкото
процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им също
следва да са в такава форма и с тях следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По
делото не се установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да
му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по
договорите суми. Липсата на надлежно прекратяване на договорите препятства пораждането
на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на договорите за мобилни
услуги преди изтичане на уговорения срок.
Ето защо, претенциите за неустойка са неоснователни, като съдът не следва да се
произнася по същество по направените възражения за нищожност.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете както в исковото, така и в заповедното производство по арг. от т. 12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чийто общ размер възлиза на 722.42 лева, както следва:
1./ 130.42 лева – разноски сторени по ч. гр. д. № 5416/2021 г. по описа на РС-Варна,
от които 17.41 лева – държавна такса и 113.01 лева – адвокатски хонорар, съгласно
представения договор за правна помощ и съдействие, имащ характера на разписка по арг. от
т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и
2./ 592.00 лева – разноски сторени в настоящото исково производство, от които –
231.90 лева за държавна такса; 94.18 лева за депозит за особен представител; 166.20 лева за
депозит за вещо лице и 99.72 лева за хонорар за един адвокат, съгласно представения
договор за правна помощ и съдействие, имащ характера на разписка съгласно цитираната
тълкувателна практика на ВКС.
Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски в негова полза
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, поради което съдът не дължи
нарочно произнасяне по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД; чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че М. Х. С., ЕГН ********** дължи на „Й. Б.“ ЕАД /с предходна фирма „Т.
Б.“ ЕАД/, ЕИК * сумите, както следва:
1./ 129.80 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 13.04.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 08.02.2018 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
25.02.2019 г.;
7
2./ 48.18 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 13.04.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 25.02.2019 г.;
3./ 300.64 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2019 г. до 13.04.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 25.02.2019 г.;
4./ 391.80 лева, представляваща падежирали лизингови вноски за периода от
м.07.2019 г. до м.01.2021 г. по Договор за лизинг от 25.02.2019 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер *, за предоставено за ползване мобилно устройство *, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 15.04.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 1807/19.05.2021 г., по ч. гр. д. № 5416 по описа за
2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й. Б.“ ЕАД /с предходна фирма „Т. Б.“ ЕАД/, ЕИК *
против М. Х. С., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединени
специални положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва:
1./ 30.99 лева, представляваща разликата над присъдената сума в размер от 129.80
лева до предявената в размер от 160.79 лева - незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 14.04.2019 г. до 14.05.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 08.02.2018 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
25.02.2019 г.;
2./ 20.99 лева, представляваща разликата над присъдената сума в размер от 48.18 лева
до предявената в размер от 69.17 лева - незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 14.04.2019 г. до 14.05.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 25.02.2019 г.;
3./ 12.99 лева, представляваща разликата над присъдената сума в размер от 300.64
лева до предявената в размер от 313.63 лева - незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 14.04.2019 г. до 14.05.2019 г. по Договор за
мобилен номер * от 25.02.2019 г.;
4./ 77.46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорен
абонамент от дата 25.02.2019 г. за мобилен номер *, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси,
5./ 281.18 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно
устройство * по Договор за мобилен номер * от 08.02.2018 г., със сключено към него
Допълнително споразумение от 25.02.2019 г., съгласно т. ІІ.2 от договора, представляваща
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент),
съгласно ценовата листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора, за периода от 09.07.2019 г. до 25.02.2021 г.;
6./ 57.12 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорен
абонамент от дата 25.02.2019 г. за мобилен номер *, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси;
7./ 187.52 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство *
по Договор за мобилен номер * от 25.02.2019 г., съгласно т. 7 от договора, представляваща
8
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент),
съгласно ценовата листа действащата към момента на сключване на договора и заплатената
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора, за периода от 09.07.2019 г. до 25.02.2021 г.;
8./ 32.46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорен
абонамент от дата 25.02.2019 г. за мобилен номер *, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.04.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1807/19.05.2021 г., по ч. гр. д. № 5416 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, М. Х. С., ЕГН ********** да заплати в полза на „Й. Б.“ ЕАД /с предходна фирма „Т.
Б.“ ЕАД/, ЕИК * сумата в общ размер от 722.42 лева, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, формирана, както следва:
- 130.42 лева – разноски сторени по ч. гр. д. № 5416/2021 г. по описа на РС-Варна, от
които 17.41 лева – държавна такса и 113.01 лева – адвокатски хонорар, и
- 592.00 лева – разноски сторени в настоящото исково производство, от които –
231.90 лева за държавна такса; 94.18 лева за депозит за особен представител; 166.20 лева за
депозит за вещо лице и 99.72 лева за хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9