Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 16. 10. 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, IV
– В въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Елена Иванова
Членове:
1. Розалина Ботева
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир
Игнатов в. гр. дело № 2734 по описа
на Софийския градски съд за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното.
Прозиводството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ищеца в
първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД с ЕИК********, седалище и адрес на
управление *** (въззивник-ищец), действуващ чрез надлежно упълномощения
процесуален представител юрисконсулт М.Ш.. Въззивната жалба е насочена срещу
решение № 20284268, постановено на 28. 12. 2020 г. по гр. дело № 72649 по описа
на Софийския районен съд, 36-и състав, за 2019 г. (обжалвано решение). С
обжалваното решение първостепенният съд е уважил частично двата кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения,
свързани с доставянето на топлинна енергия. Всеки от исковете е с цена под 5
000 лева.
Въззивникът-ищец обжалва решението в частта, в която предявените
искове са частично отхвърлени. Твърди, че първостепенният съд неправилно приел
съответната част от претендираните парични задължения за погасени по давност.
Излага доводи, че съгласно общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за
който се отнасят. Понеже предмет на първоинстанционното производство била
общата фактура с дата на издаване 31. 07. 2016 г., то задълженията станали
изискуеми на 14. 09. 2016 г. и от този момент следвало да тече давностният
срок. Неправилно първоинстанционният съд приел издадените кредитни известия за
прогнозно начислени суми като изискуеми задължения по фактури. Задължението
ставало изискуемо след издаването на общата фактура. Прави извод, че към датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК паричните задължения не били погасени по давност. Иска от въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови други
решение, с което да уважи въззивната жалба и предявения иск изцяло. Претендира
разноски. С отделно писмено изявление прави възражения във връзка с
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство С.И.В. с ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес *** (въззиваем-ответник), действуващ чрез надлежно упълномощения
процесуален представител адвокат С.Т.. Оспорва въззивната жалба. Заявява, че в
първоинстанционното производство е направил възражение за изтекла погасителна
давност. Поддържа, че в случая намира приложение специалната тригодишна
погасителна давност за периодични плащания по чл. 111, б. “в” ЗЗД. Понеже
претендираните парични задължения били срочни, то давността им започвала да
тече съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД от падежа. За всяка една от главниците,
претендирани от въззивника-ищец за процесния период, срокът бил 30-дневен от
изтичането на периода, за който всяка главница се отнася. Поддържа, че
фактурирането с общи фактури на консумираното количество топлинна енергия въз
основа на действителното потребление не променяло момента на изискуемостта на
месечните вноски. Въззивникът-ищец не можел да определи срок за изпълнение на
задълженията, с който да свърже началния момент на течението на давността, и
който да обвърже въззиваемия-ответник. Правилно първоинстанционният съд приел
за частично основателен и искът за лихва съответно на частичната основателност
на иска за главницата за топлинна енергия. Поддържа, че през процесния период
етажната собственост не е имала валидно сключен договор с третото лице помагач
и съответно издаваните фактури не обуславяли реално потребление и не
съставлявали годно доказателство за размера на претендираната сума. Излага
освен това доводи, че срокът на задълженията е 30-дневен от датата на
публикуването на фактурата на интернет страницата на ищеца, а при общите
условия от 2016 г.: 45-дневен от изтичането на периода, за който фактурите се
отнасят. Правилно първоинстанционният съд приел, че изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, като той решавал кога да поиска
изпълнение, поради което погасителната давност течала от възникването на
задълженията. Намира, че вземането за главница за периода 01. 05. 2015 г. - 31.
03. 2016 г. е погасено по давност. Иска от въззивния съд да потвърди
обжалваното решение. Претендира заплащането на възнаграждение в полза на
процесуалния му представител за безвъзмездна правна помощ.
Третото лице помагач “Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересована
страна, действуваща чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и
отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 260 ГПК, поради което е
редовна. При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността му въззивният съд е
ограничен до изложените във въззивната жалба доводи на основание чл. 269, изр.
второ ГПК, и приема следното.
Първостепенният съд е бил сезиран с два кумулативно съединени искове за
установяването на парични задължения, свързани с доставянето на топлинна
енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 1-ви, находящ се в град София, ж.к. “********,
абонатен номер *****(топлоснабдения имот) през периода 01. 05. 2015 г. - 30.
04. 2018 г. Предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове са с правни
основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) във връзка с чл. 149, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съответно чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Те съответстват на параметрите на издадената заповед за
изпълнение и са предявени в срока по чл. 415, ал. 4. Пред въззивния съд
страните не спорят относно изводите на първата инстанция, че помежду им е било
налице валидно облигационно отношение, свързано с доставянето на топлинна
енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот през процесния период, нито спорят
относно реалното доставяне на топлинна енергия през процесния период спрямо
топлоснабдения имот. Спорът във въззивното производство се свежда до
приложението на института на погасителната давност. Във връзка с този спорен
въпрос въззивният съд приема следното.
Своевременно в срока по чл. 131 ГПК с отговора на исковата молба
въззиваемият-ответник е въвел възражение за погасителна давност. Във връзка с
това възражение в тежест на въззивника-ищец е да установи при условията на
пълно и главно доказване основания за спиране или/и прекъсване на течението на
погасителната давност.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по
тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. “в” ЗЗД, са онези парични задължения или задължения за предяване на
заместими вещи, които произтичат от общ правопораждащ юридически факт и чиито
падежи настъпват периодично, независимо дали размерът на задълженията и
периодите на заплащането им са еднакви или различни по размер. „Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност“.
При доставянето на
топлинна енергия с осъществяването на услугата дялово разпределение, както е в
разглеждания случай, потребителят на топлинна енергия (въззиваемият-ответник)
заплаща за всеки отчетен период ежемесечни парични задължения на топлопреносното
предприятие (въззивникът-ищец), съответстващи на прогнозата за доставеното му
през съответния месец количество топлинна енергия (т. нар. „прогнозни
сметки“). В края на отчетния период топлинният счетоводител (третото лице
помагач) отчита средствата за търговско измерване и по този начин установява
реално доставеното количество топлинна енергия през целия период, за което
издава така наречената „обща фактура“ („обща“, защото се отнася
за целия отчетен период), с която извършва дялово изравняване. Реално доставеното
количество топлинна енергия може да не съвпада с прогнозираните количества на
доставената топлинна енергия. Ако бъде установено, че реално доставеното
количество енергия е по-малко от прогнозираното, то резултатът от дялото
изравняване е „за връщане“, като съгласно общите условия на
топлопреносното предприятие (въззивникът-ищец) в този случаи надплатеното от
потребителя по прогнозните изчисления се прихваща от задълженията му за
следващите отчетни периоди. Ако ли резултатът от дяловото изравняване е, че
реално доставеното количество топлинна енергия е по-голямо от прогнозираното,
то в този случай резултатът е „за доплащане“. В този случай потребителят
на топлинна енергия трябва да заплати на топлопреносното предприятие
неизплатения остатък от реално доставената топлинна енергия, изчислен с общата
фактура.
Ежемесечните плащания за
доставянето на топлинна енергия в прогнозни количества отговаря на всички
изброени в цитираното Тълкувателно решение № 3 от 2012
г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС изисквания за периодични
плащания. Те съставляват определени по размер самостоятелни юридически
задължения, всяко от което възниква след доставянето на топлинната енергия за
съответния месец, а след това съобразно съответните общи условия става изискуемо.
Неправилно въззивникът-ищец приема, че самостоятелни задължения за заплащането
на доставената топлинна енергия възникват и стават изискуеми едва след дялото
изравняване и издаването на общата фактура. Действително, общите условия
предвиждат, че потребителят на топлинна енергия не може да изпадне в забава и
не дължи обезщетение за забава за цената на топлинната енергия преди издаването
на общата фактура и изтичането на срока за заплащането на задълженията,
отразени в нея (чл. 33, ал. 4). Поставянето на потребителя в забава и
начисляването на обезщетение за забава обаче е въпрос, който трябва да бъде
разграничаван от възникването и настъпването на изискуемостта на задълженията
за заплащането на топлинна енергия. Задълженията за ежемесечните
плащания за доставената топлинна енергия по прогнозни изчисления възникват и
стават изискуеми преди дяловото изравняване и издаването на общата фактура, но
потребителят изпада в забава за тях и дължи съответно обезщетение след дялото
изравняване и издаването на общата фактура.
В разглеждания случай настоящия въззивен състав отдели като служебни
известни и ненуждаещи се от доказване общите условия на въззивника-ишец за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти от град София, одобрени
с решение № ОУ-02/03. 02. 2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник “19
минути” и вестник “24 часа”, бр. от 10. 02. 2014 г., в сила от 12.
03. 2014 г., съответно общите му условия за продажба на топлинна енергия на
клиенти от град София, одобрени с решение № ОУ-1/27. 06. 2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник “Монитор”, бр. от 11. 07. 2016 г., в сила от 12.
08. 2016 г. През процесния период 01. 05. 2015 г. - 30. 04. 2018 г. са се
прилагали и едните, и другите общи условия. Първостепенният съд е приел за
погасени по давност само паричните притезания за заплащането на топлинната
енергия за периода 01. 05. 2015 г. - 31. 03. 2016 г. За тези парични вземания
намират приложение първите общи условия (тези, които са в сила от 12. 03. 2014
г.). Съгласно тези общи условия изискуемостта на ежемесечните парични
задължения за доставянето на топлинна енергия настъпва в 30-дневен срок от публикуването на фактурите на
интернет страницата на продавача. Според мнозинството от настоящия
съдебен състав съответната уговорка на чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2014
г. предполага потребителя на топлинна енергия за битови нужди да закупи
персонален компютър или друго устройство с достъп до интернет, както и да
сключи допълнителен договор за доставянето на информационни услуги (интернет).
Това имплицитно изискване създава значително икономическо бреме за потребителя
и същевременно значително облекчава разходите на ищеца за отправянето на
покани, което не е оправдано с оглед на целта на уговорката ищецът да го покани
да заплати сумите за доставената топлинна енергия. Така съответната уговорка
създава значително неравновесие между правата на потребителя и топлопреносното
предприятие, което противоречи на добросъвестността и е във вреда на
потребителя. Затова уговорката на чл. 33, ал. 1 от общите условия мнозинството
от настоящия съдебен състав приема за неравноправна и следователно нищожна. Щом
тази уговорка е нищожна, то следва да намери приложение общото правило на чл.
69, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според което изискуемостта и
поставянето на длъжника в забава настъпват с отправянето на покана от кредитора
до него. В разглеждания случай въззивникът-ищец е предявил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 11. 04. 2019 г. и няма данни течението на
погасителната давност да е било спирано или/и прекъсвано преди този момент. При
това положение първостепенният съд съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД правилно и
законосъобразно е приел, че възникналите до 31. 03. 2016 г. ежемесечни
задължения за заплащането на топлинна енергия са се погасили с изтичането на
специалната тригодишна погасителна давност. Доколкото според разбирането на
настоящия съдебен състав за поставянето на въззиваемия-ответник в забава е било
необходимо отправянето на покана до него, но такава покана няма данни да е била
отправена преди предявяването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то задължението за обезщетение за забава не е възникнало.
Първоинстанционното решение обаче не е било обжалвано в съответната част и е
влязло в сила.
От
друга страна, първостепенният съд е допуснал известна неточност относно онова
парично задължение за стойността на доставената топлинна енергия, формулирано
като положителен резултат „за доплащане“
в края на отчетния период след отчитането на средствата за търговско измерване.
Според мотивите към обжалваното решение „вземането
за главница за топлинна енергия за периода от 01. 05. 2015 г. до 31. 03. 2016
г., изчислено от вещото лице съгласно ССчЕ в размер на 1143, 13 лева се явява
погасена по давност“. От данните от експертното заключение е видно, че
сумата 1 143 лева и 13 стотинки, която първата инстанция е приела за
погасена по давност, включва както възникналите до съответния момент ежемесечни
парични задължения, така и част от положителния резултат „за доплащане“ в размер на 535 лева и 52 стотинки. Според
разбирането на настоящия въззивен състав когато след дяловото изравняване
възникне положителен резултат „за
доплащане“ на доставената в повече топлинна енергия, погасителната давност
съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД за това конкретно парично задължение започва от
възникването му. А понеже всяко едно парично задължение се характеризира с
размер, то следва да се счита възникнало с проверката на средствата за
търговско измерване и издаването на т. нар. „обща
фактура“ за съответния отчетен период. При това положение за сумата 535
лева и 52 стотинки, която първостепенният съд също е приел за погасена по
давност, погасителната давност според настоящия въззивен състав е започнала да
тече на 31. 07. 2016 г. и своевременно е била прекъсната от въззивника-ищец с подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (и впоследствие
предявяването на иск) на 11. 04. 2019 г.
Щом
като според експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза върху
цялата главница по съответната обща фактура 1 187 лева и 15 стотинки се
дължи обезщетение за забава в размер на 305 лева и 72 стотинки. При това
положение обезщетението за забава за онази част от главницата по общата фактура
в размер на 535 лева и 52 стотинки, която не е погасена по давност и не е била
присъдена от първостепенния съд, възлиза на 137 лева и 91 стотинки. Както обаче
беше споменато по-горе, според разбирането на настоящия съдебен състав предвид
неравноправния характер на чл. 33, ал. 1 от общите условия на въззивника-ищец,
липсата на данни за отправена покана и актуалната практика на Съда на
Европейския съюз, според която при констатирането на неравноправни клаузи в
потребителски договори съдът не е обвързан от силата на пресъдено нещо,
формирана при предходно разглеждане на същите задължения, обезщетението за
забава в размер на 137 лева и 91 стотинки не следва да бъде присъждано от
въззивния съд.
В
обобщение, поради частично несъвпадане на изводите на първата и на въззивната
инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно сумата
535 лева и 52 стотинки, представляваща главница за доставената топлинна
енергия.
Разноски. При този изход на делото трябва да бъдат присъдени
пропорционално разноски.
В заповедното
производство заявителят е сторил разноски в размер на общо 120 лева и 35
стотинки. Пропорционално на основателната част от заявлението следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 89 лева и 49 стотинки.
Длъжникът е
сторил разноски в заповедното производство, изразяващи се уговорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Пропорционално на
неоснователната част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва
да му бъдат присъдени 128 лева и 21 стотинки.
В
първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за довнесена
държавна такса в размер на още 99 лева и 61 стотинки, 400 лева депозити за
възнаграждения на вещите лица и юрисконсултско възнаграждение, определено от
първостепенния съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 100 лева. От така
сторените разноски в размер на общо 599 лева и 61 стотинки следва да се пропорционално
445 лева и 86 стотинки.
Ответникът не
е сторил разноски в първоинстанционното исково производство, но съгласно
представения договор за правна защита и съдействие адв. Т. му е предоставял
безвъзмездна правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв, както е било установено и
от първостепенния съд. Според приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение
на адвоката е в размер на 551 лева и 76 стотинки. Предвид изхода на делото
пропорционално следва да бъдат присъдено възнаграждение в размер на 141 лева и
48 стотинки. Първостепенният съд е присъдил 166 лева, като за съответната
разлика решението му трябва да бъде отменено в частта за разноските.
Понеже самият
ответник не е сторил разноски и няма възникнало в негова полза парично вземане
за такива, то евентуалното възражение за прихващане на разноски, направено от
ищеца в самия край на исковата молба, е неоснователно. Въззивният съд следва да
коригира съответно произнасянето на първата инстанция в частта за разноските.
Във въззивното
производство въззивникът е сторил разноски за държавна такса за разглеждането
на въззивната жалба в размер на 28 лева и 75 стотинки и за юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на
разглежданото дело и протичането му в рамките на едно съдебно заседание въззивният
съд определя размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК на 50 лева. Предвид изхода на делото пропорционално на основателната
част на въззивната жалба следва да му бъде присъдена сумата 29 лева и 34
стотинки.
Във въззивното
производство въззиваемият не е сторил разноски, а адв. Т. отново му е
предоставял безвъзмездна правна помощ, поради което възражението на въззивника
по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено с писменото изявление от 19. 05. 2022 г., е
неотносимо. Предвид предмета на въззивната жалба (два частично отхвърлени иска)
минималното адвокатско възнаграждение съгласно приложимата редакция на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото възнаграждение на адвоката е в размер на 443 лева и 75 стотинки. С
оглед на изхода на делото пропорционално следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 278 лева и 43 стотинки.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №
20284268, постановено на 28. 12. 2020 г. по гр. дело № 72649 по описа на
Софийския районен съд, 36-и състав, за 2019 г., в обжалваната част, в
която се отхвърля иска на ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК********, седалище и адрес на управление *** с правно
основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 149, ал. 1
от Закона за енергетиката за установяване на съществуването на задължение на ответника С.И.В. с ЕГН **********, адрес ***, за главница за топлинна енергия за
периода 30.
04. 2016 г. – 30. 04. 2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в град София,
ж.к. „***********, за разликата над уважения размер 1
855 лева и 83 стотинки до размера
2 391 лева и 35 стотинки, която разлика е в размер на 535 лева и 52
стотинки, представляваща като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от въззивника-ищец “Т.С.” ЕАД с
ЕИК********, седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 422 от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 149, ал. 1 от Закона за
енергетиката
съществуването на задължение на ответника С.И.В. с ЕГН **********,
адрес ***, за главница за топлинна енергия за периода 30. 04. 2016 г. – 30. 04. 2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к. „***********, за разликата над сумата 1 855 лева и 83 стотинки до размера 2 391 лева и 35 стотинки, която разлика е
в размер на 535 лева и 52 стотинки, ведно със законовата лихва върху тази сума
от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 11. 04. 2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20284268, постановено на 28. 12. 2020 г. по гр. дело № 72649 по описа на
Софийския районен съд, 36-и състав, за 2019 г., в обжалваната част, в
която се отхвърля иска ищеца “Т.С.” ЕАД с ЕИК********, седалище и адрес на управление ***, с правно
основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 149, ал. 1
от Закона за енергетиката за установяване на съществуването на задължение на ответника С.И.В. с ЕГН **********, адрес ***, за главница за топлинна енергия за
периода 30.
04. 2016 г. – 30. 04. 2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в град София,
ж.к. „***********, за разликата над 2 391 лева и 35 стотинки до
пълния претендиран размер 2 998 лева и 96 стотинки, както и в която се
отхвърля иска с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във
връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за разликата над
уважения размер от 224 лева и 30 стотинки до пълния претендиран размер 518 лева
и 65 стотинки.
ОСЪЖДА С.И.В. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати в полза на “Т.С.” ЕАД с
ЕИК********, седалище и адрес на управление ***, разноски в заповедното производство в размер на още 18 лева и 32 стотинки, разноски в
първоинстанционното исково производство в размер на още 91 лева и 28 стотинки, както и разноски във въззивното
производство в размер на 29 лева и 34
стотинки.
ОТМЕНЯВА решение № 20284268, постановено на 28. 12. 2020 г. по гр. дело № 72649
по описа на Софийския районен съд, 36-и състав, за 2019 г., в частта за разноските, в която “Т.С.” ЕАД с ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати в полза на адв. С.Л.Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 144 лева и 30 стотинки, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ за заповедното производство, като
вместо това ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК********, седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на С.И.В. с ЕГН **********, адрес ***, сумата 128 лева
и 21 стотинки, представляваща разноски за заповедното производство.
ОТМЕНЯВА решение № 20284268, постановено на 28. 12. 2020 г. по гр. дело № 72649
по описа на Софийския районен съд, 36-и състав, за 2019 г., в частта за разноските, в която “Т.С.” ЕАД с ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати в полза на адв. С.Л.Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 24 лева и 52 стотинки, представляваща разликата над сумата
141 лева и 48 стотинки до присъденото от първата инстанция адвокатско
възнаграждение в размер на 166 лева.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК********, седалище и адрес на управление ***, да заплати
в полза на адв. С.Л.Т. с ЕГН **********, адрес ***, сумата 278 лева и 43 стотинки, представляваща адвокатско
възнаграждение за безвъзмездна правна помощ във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач “Техем
Сървисис” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***.
Председател:
Членове: 1. 2.