Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, първи
граждански състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети март, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 450 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявен е иск от А.Г.П., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника, адв. Р. Ш.,***, срещу Б.Т.А.,
ЕГН **********,***, за установяване на задължение по издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Ищецът е предявил срещу ответника иск за
установяване на дължими суми, по запис на заповед, издадена на 10.08.2017 год.,
с падеж на определена дата, 31.12.2017 год.
Задължението не било изпълнено.
За това, по заявление на ищеца били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на осн. чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1790/2018 год. на ЛРС и било
образувано изп.дело.
По заповедното производство ответникът се възползвал от правото си на
възражение, поради което и за ищеца е налице интерес от предявяването на
настоящият иск.
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца плащане по запис на заповед от 10.08.2017 год., по която е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1790/2018 год. на ЛРС от 10.08.2017 год., сумата
от 6390,78 лв., от която 6000 лв. – главница по запис на заповед и 390,78 лв. –
лихва за времето от 01.01.2018 – 22.08.2018 год., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 1790/2018 год. на ЛРС, /27.08.2018 год./, както и сумата от 762,18 лв. –
направени разноски за държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство по ч.гр.д. № 1790/2018 год. по описа на РС Лом.
Претендират се и разноските в исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответната страна.
В отговора си, чрез пълномощника си адв. А. К.,*** оспорва в цялост
претененцията, като неоснователна и недоказана.
Твърди казуални правоотношения – ответникът бил нает с месечно
възнаграждение от 4000 лв. да управлява товарен автомобил, собственост на
ищеца, при което осъществявал курсове в Италия, Германия и Австрия. При
прекратяване на ТПО ищецът платил на ответника сумата от 3000 лв., като се
уговорили останалите 1000 лв. да му бъдат изплатени по-късно. Това ищецът така
и не сторил. Въпреки това отношенията им останали добри.
Затова ищецът действително дал на ответника заем в размер на 6000 лв.,
които последният обезпечил с процесната запис на заповед и не върнал на падежа,
но ищецът се съгласил да изчака и да направят прихващане със задължението от
1000 лв.
На 06.02.2018 год. чрез свой близък ответникът превел по банкова сметка ***.,
а на 16.03.2018 год. – още 2000 лв., с което счита, че е изпълнил задължението
си.
Въпреки това поемателят не унищожил записа на заповед, а с настоящото
производство цели да получи изпълнение два пъти.
В
съдебно заседание ищецът
не се явява. Представлява се от пълномощника си, адв. Р.Ш.,***, който поддържа
исковете, като ги счита за основателни и доказани и моли да бъдат уважени в
цялост. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът също не се явява,
представлява се от адв. А.К.,***, която оспорва исковете и моли да бъдат
отхвърлени, като счита, че успешно ответната страна е провела доказване на
възраженията си, релевирани с писмения отговор. Подробни съображения излага в
писмена защита. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
От
фактическа страна:
По ч.гр.д. № 1790/2018 год. на ЛРС, е издадена на осн. чл. 417 ГПК Заповед от
28.08.2018 год., за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, в
полза на заявителя – настоящ ищец, против длъжника, по Запис на заповед от 10.08.2017
год., за сумата от 6 000 лв. – главница и 390,78 лв. – лихва от 01.01.2018 год.
до 22.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2018
год. /датата на подаване на заявлението/ до погасяването на вземането, както и
сумата 807,82 лв. разноски по заповедното производство, представляваща 127,82 лв.
държавна такса и 680 лв. – адвокатски хонорар.
Заповедта е била връчена на длъжника/ответник в настоящото
производство на 13.12.2018 г., чрез ДСИ при ЛРС, ведно с покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20181620400451.
От длъжника по заповедното производство и настоящ ответник,
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е било подадено Възражение от 22.12.2018г. (видно
от п.клеймо) и съдът, с Определение от 15.02.2019 год. прогласил спирането на
изпълнителното производство и указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 21.02.2019 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК
е подаден в указания срок, видно от входящият печат.
С оглед заявената от ответника позиция в отговора по чл.
130, ал. 1 ГПК, съдът е приел с доклада си, че не е спорно между страните, че
процесният запис на заповед е издаден от ответника и е редовен от външна
страна.
Записът на заповед е издаден на 10.08.2017 год., за
сумата от 6000 лв., платима на 31.12.2017 год. в гр. Хаджидимово, на адреса на
ищеца.
Лихва не е уговорена. Посочено е само, че в случай на
неплащане в срок, дължимата сума става изискуема и поемателят има право да се
снабди с изпълнителен лист без да е необходима изрична покана за доброволно
плащане, «както и право на обезщетение за забава».
От писмените доказателства, представени от ответника се
установява, че на 06.02.2018 год. в гр. Враца, третото лице М.И.М. е превел по
сметка на ищеца А.Г.П. сумата от 3000 лв. Като основание е посочено: «захранване
на сметка».
От представеното от ответника извлечение от банкова
сметка *** М.И.М., в незаверено, но неоспорено от ищеца копие се установява, че
на 16.03.2018 год. по сметката му е получен международен банков превод – сумата
от 2200 лв., от **** ООД – КОМАНДИРОВЪЧНИ ЗА Б.А., ЕГН **********.
На същата дата, 16.03.2018 год., М.И.М. е превел по
сметка на ищеца 2000 лв.
От показанията на свид. М.М. се установява, че той не
познава лично ищеца. Близък е на
дъщерята на ответника, с която от края на 2016 год., живее на семейни начала.
Знае, че нейния баща (отв. Б.А.) е работил за фирмата на ищеца, който не му е
издължил последната заплата. Тъй като по това време правел ремонт на апартамента
на дъщеря си, на ответника му трябвали пари и поискал от ищеца 6000 лв. в заем,
като уговорката била да ги върне до края на 2017 год., но той се забавил и ги върнал
в началото на 2018 год. Върнал 5000 лв., а не 6000 лв., защото се разбрали да
си приспадне последната заплата, която му дължал ищеца. Такава била уговорката
между страните. Сумите били превеждани сметка на свидетеля, като трудово
възнаграждение от новия работодател на ответника. Банковата сметка на ищеца
получил от ответника. По телефона страните били говорили много пъти. Ответникът
твърдял, че всичко вече е издължено, но след това ищецът бил заявил, че това не
е така. Последният телефонен разговор, за който свидетелят знае бил по време на
Коледните празници, през 2020 год.
Фирмата на ищеца ответникът бил напуснал, защото не бил
доволен от заплащането. Не знае ответникът да е изоставял камион на ищеца в
чужбина.
При така установеите факти съдът достигна до
следните правни изводи:
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца плащане по запис на заповед от 10.08.2017 год., по която е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1790/2018 год. на ЛРС от 10.08.2017 год., сумата
от 6390,78 лв., от която 6000 лв. – главница по запис на заповед и 390,78 лв. –
лихва за времето от 01.01.2018 – 22.08.2018 год., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 1790/2018 год. на ЛРС, /27.08.2018 год./, както и сумата от 762,18 лв. –
направени разноски за държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство по ч.гр.д. № 1790/2018 год. по описа на РС Лом.
Предявеният иск за установяване на задължени по запис на
заповед е допустим в частта за главницата от 6000 лв. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора, в законоустановеният срок.
Искът с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането,
за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
В
това производство, ищецът-кредитор
следва да докаже фактът, от който вземането му произтича, а ответника-длъжник – възраженията си
срещу вземането.
В
случая ответникът не оспорва нито редовността на Записът на заповед, нито
качеството си на длъжник.
Записът
на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити.
Следователно се касае до
едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на
основание не е елемент от фактическия й състав и това е достатъчно да се
приеме, че е налице годно менителнично задължение, което ангажира отговорността
на длъжника по него.
В производството по
реализиране на произтичащото от записа на заповед вземане издателят/респективно
авалиста, разполага с правото да противопостави на приносителя освен абсолютните
си възражения срещу ефекта, така и своите лични, основани на каузални отношения
с кредитора му, като и в двата случая тежестта за доказване е върху него.
Такива възражения се направиха,
но останаха недоказани.
Погасяването на задължението
по запис на заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия запис
или с връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното
плащане - чл. 492 ТЗ приложим, на основание чл. 537 ТЗ.
Върху процесния запис на
заповед няма такова отбелязване за плащане.
Записът на заповед е от категорията на абстрактните сделки, т. е.
основанието не е елемент от фактическия състав на тази сделка и наличието на
такова не е обуславящо за нейната действителност. Това обаче не означава, че
във всички случаи записът на заповед е лишен от основание.
Поначало записът на заповед служи за обезпечаване на вземане по
каузално правоотношение, което може да е възникнало от различни юридически
факти /продажба, наем, заем, изработка и т. н./. Именно съществуващата друга
каузална сделка обикновено е непосредствената причина /основанието/ за
менителничното задължаване - чрез него се цели да се гарантира изпълнение на
поетите с каузалната сделка задължения.
Тъй като ответникът твърди неформален договор за заем и наличието
на връзка между двете
сделки, в негова доказателствена тежест е да установи този
позитивен за него факт.
В случая ответникът твърди,
че записът на заповед има обезпечителна функция по нефрмален договор
за заем и това е причината за подписването му.
Тъй като записът на заповед
има обезпечителна функция, за сумата отразена в него не се изисква да е
получена относно задължението му да заплати същата, предвид гаранционната
функция за задълженията на издателя, страна по каузалната сделка, каквото
задължение не е спорно в размер на 6 000 лв.
От своя страна, ответникът не
ангажира убедителни доказателства в подкрепа както на твърдението си, записът
на заповед обезпечава именно взетият от него заем (свид. М. не споменава за
такова обезпачание, а и той пресъздава единствено това, което знае от съмия
ответник), нито, че последният че е погасил изцяло – 5 000 лв. по банков
път, а 1000 лв. – чрез прихващане, задължението по заема, за който твърди, че е
издал процесния запис на заповед. На първо място, за да е налице прихващане, е
необходимо двете страни да имат насрещни ликвидни вземания. Такова вземане към
ищеца ответникът не установи за твърдяната сума от 1000 лв.
На следващо място, макар да е
установено плащането от страна на трето лице, свид. М. М. на сумата от общо
5 000 лв. в полза на ищеца, нито от платежните документи, нито от
основанията, отразени в тях, нито от показанията на този свидетел се
установява, че се касае именно за погасяване на процесното задължение. Както
вече се посочи, в случая на документа няма отбелязване, нито е върнат на
издателя.
С оглед установената
обезпечителна функция на записа на заповед,
искът следва да бъде уважен в цялост за сумата по главницата – 6000 лв.
Що се отнася до лихвата в
размер на 390,78 лв., присъдена със Заповедта за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. № 1790/2018 год. на ЛРС, искът е недопустим.
В записът на заповед
конкретно по размер обезщетение за забава не е уговорено.
С т.4 от Тълкувателно решение
№ 1/2004 г. от 28.12.2005 г. по тълкувателно дело № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС
са дадени задължителни за съдилищата в Република България указания по въпроса
допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 ГПК във вр. с
чл.237 от отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. и за лихвата върху
сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване
на молбата за издаване на изпълнителен лист.
Според тези указания,
издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед,
считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист, не е допустимо.
Възприетото разрешение е
аргументирано със съображения, че в производството за издаване на изпълнителен
лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - запис на заповед, съдът
следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане срещу лицето, против което
се иска издаването на листа.
При тази проверка съдът
изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, и
не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в
т. ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист закъснителни лихви. Вземането за закъснителни лихви не е
обективирано в документа запис на заповед и той не съдържа данни за техния
размер - чл.535 ТЗ, поради което е недопустимо лихвите да се присъждат в
производството по издаване на изпълнителен лист.
В т.4 от съобразителната част
на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че задължителните указания в т.4 от
Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ОСГТК на ВКС са запазили
значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
Отнесени към производството
по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК
- запис на заповед, посочените указания налагат разрешението, че е недопустимо да се издава заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и за произтичащото от чл. 86, ал. 1 ЗЗД акцесорно
вземане на кредитора за обезщетение /лихви/ за забава върху сумата по записа на
заповед за времето от падежа на записа на заповед до подаване на заявлението.
Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД
произтича от факта на забавата в изпълнението на менителничното задължение,
който е последващ спрямо издаването на записа на заповед, и тъй като не е
обективирано в съдържанието на записа на заповед, не може да бъде присъдено със
заповедта за изпълнение. Недопустимостта да се издаде заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК за вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата по записа на заповед от
падежа до подаване на заявлението обуславя и недопустимостта това вземане да
бъде предмет на установяване с иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Със заявлението по чл.417 ГПК
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата 390,78 лв.,
представляваща лихва за забава върху обещаната със записа на заповед парична
сума от 6 000 лв. за времето от падежа на записа на заповед до датата на
подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1790/2018 г. на Районен съд - Лом.
Заповедният съд не е
констатирал недопустимостта на така направеното искане и е уважил заявлението,
като е издал заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за лихвата за забава.
Впоследствие, предвид
подаденото в срока по чл.414 ГПК възражение срещу заповедта, кредиторът -
заявител е предявил положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК и
за вземането за закъснителни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Като съобразява
задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005
г. на ОСГТК. на ВКС настоящият съдебен състав констатира недопустимостта на
иска по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 390,78 лв., за съществуване на вземане за
обезщетение /лихви/ за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата по запис на
заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Поради това издадените по
ч.гр.д. № 1790/2018 год. на РС Лом заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени, а производството по делото
да бъде прекратено в посочената част.
Според задължителните
указания, дадени с т.10.в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване
съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство.
В съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че разноските в заповедното производство
представляват последица от уважаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и вземането за тях не се включва в предмета на делото по установителния
иск по чл.422, ал.1 ГПК. В случай, че кредиторът - заявител предяви иск по
реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на присъдените със заповедта за
изпълнение разноски за заповедното производство, този иск също е недопустим и производството по него подлежи на
прекратяване.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС с настоящото решение съдът
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство.
Със заповедта за изпълнение
ответникът по иска по чл.422, ал.1 ГПК, е осъден да заплатят на ищеца
направените в заповедното производство разноски в размер на 762,18 лв., от
които 127,82 лв. - държавна такса, и 680 лв. - адвокатско възнаграждение.
Поради недопустимостта на заявлението по чл.417 ГПК в частта относно вземането
по чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът не дължи разноски в пълния размер, а само част от
разноските до размер на сумата 720,00 лв. – 120,00 лв. държавна такса и 600 лв.
– за адвокатски хонорар, която следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
При този изход на спора страните си дължат разноски и за
настоящото производство съобразно уважената/прекратената част от исковете.
Направените от ищеца разноски
по делото за тази инстанция са в размер на 762,18 лв., от които – 162,18 лв.
държавна такса и 600 лв. – за процесуално представителство.
Ответникът от своя страна е
ангажирал доказателства за направени разноски за процесуално представителство и
защита в размер на 800 лв., от които 100 лв. за заполедното и 700 лв. – за
исковото производство.
93,89 % от предявените искове
са уважени, съответно по отношение на 6,11 % - производството по делото се
прекратява поради недопустимост.
Ответникът ще следва да
заплати на ищеца 715,61 лв. – разноски съобразно уважената част от исковете.
От своя страна, ищецът дължи
на ответника 48,88 лв. – разноски, съобразно прекратената поради недопустимост
на исковете част.
При служебно извършена от
съда компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 1386,73лв.
– разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция, от които 715,61 лв. по исковото и 720 лв. – по заповедното производство.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на Б.Т.А., ЕГН **********,***, че дължи
на А.Г.П., ЕГН ********** *** СУМАТА
от 6000,00 лв. (шест хиляди лева) по
Запис на заповед от 10.08.2017 год., по която е издадена Заповед от 28.08.2018
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1790/2018 год. на РС Лом, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 1790/2018 год. на ЛРС, 27.08.2018 год..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта
относно исковете по чл.422, ал.1 ГПК за сумата
от 390,78 лв. (триста и деветдесет лева, 78 ст.) – лихва върху главницата от 6000 лв. за
периода от 01.01.2018 год. до 22.08.2018 год. по ч.гр.д. № 1790/2018 год. на РС
Лом, поради НЕДОПУСТИМОСТ.
ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД от 28.08.2018 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ЛИСТ, издадени по ч.гр.д. № 1790/2018
год. на РС Лом, в частта, с която
Б.Т.А., ЕГН **********,*** е осъден
да заплати на А.Г.П., ЕГН ********** *** сумата от 390,78
лв. (триста и
деветдесет лева, 78 ст.) – лихва
върху главницата от 6000 лв. по Запис на заповед от 10.08.2017 год., с падеж 31.12.2017
год., за периода от
01.01.2018 год. до 22.08.2018 год.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, Б.Т.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.П., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1386,73 лв. (хиляда
триста осемдесет и шест лева, 73 ст.), представляваща съдебни разноски за
водене на делото пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: