Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
01.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №12254/2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.Д.К.
срещу З.Л.И. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 21.04.2015 г., вследствие на което на 03.06.2015
г. е починал Д.Ц.Н.– баща на ищцата. Претендира законната лихва от 03.06.2015
г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че като последица от произшествието,
осъществило се на 21.04.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника, е починал баща й Д.Ц.Н.. От загубата на
своя близък е понесла неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва иска като недопустим по съображения,
че приложение намира КЗ в сила от 01.01.2016 г., който въздига в предпоставка
за допустимост на иска спазване на
процедурата по чл.498 КЗ, каквато не е проведена. Оспорва иска по основание и
размер. Позовава се на съпричиняване от страна на наследодателя на ищцата.
Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Предявен е
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид §22 ПЗР на КЗ, според който част ІV
на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила
на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ /обн. ДВ,
бр.102 от 29.12.2015 г./. Предявеният иск се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С влязла в
сила на 04.05.2016 г. присъда № 21 от 18.04.2016 г. на Окръжен съд Русе по
н.о.х.д. № 164/2016 г. Г.Е.Й. е призната за виновна в това, че на 21.04.2015 г.
в гр.Русе при управление на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. №******е нарушила
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗДвП, движейки се със скорост,
която не й е позволила да спре и да избегне намиращото се на платното за
движение препятствие – спрял лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******, като
по непредпазливост е причинила смъртта на Д.Ц.Н., починал на 03.06.2015 г.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица.
Представено
е удостоверение за наследници от 04.06.2015 г. (л.84), от което е видно, че
починалият е оставил наследници по закон Цветелин Димитров Цанев – син и А.Д.К.
– дъщеря.
От
показанията на свидетеля К.И.К., съпруг на ищцата, се установява, че родителите
й са се развели, когато тя е била на 11 г. Свидетелят и ищцата живеят в
с.Бръшлен, а бащата на съпругата му е живеел в гр.Русе, но е имал къща и в с.Бръшлен,
както и че им е помагал за децата им, които са оставяли при него, тъй като
често пътуват. Свидетелства и че са се събирали на някои празници, че съпругата
му е била в добри отношения с баща си и е понесла тежко загубата му.
Налице са
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От
присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на
лекия автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. №*******, неговата вина и причинната връзка
между ПТП и смъртта на Д.Ц.Н..
Родствените отношения между починалия и ищцата обуславят нейното право на
обезвреда на неимуществените вреди вследствие на загубата на близък.
Не е спорно
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на
инцидента, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (62 г.),
възрастта на ищцата (35 г.); същността на връзката родител-дете. От показанията
на свидетеля К. се установиха негативните изживявания на ищцата от смъртта на
нейния баща. Независимо че ищцата й нейният баща не са живеели заедно и не са
споделяли общо домакинство и че родителите на ищцата са се развели, когато тя е
била на 11 г., от свидетелските показания се установи, че ищцата е поддържала
контакт с баща си и е била в добри отношения с него. При преценка на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 120000 лв.
Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на родител са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от 120000 лв. в пълна степен отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищцата
неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на
авто-техническата експертиза по делото се установи, че лек автомобил „Сеат
Ибиса“ се е движел по бул.Христо Ботев в гр.Русе на прав пътен участък със
скорост не по-ниска от 48 км/ч. В същото време в същото платно и лента за
движение лек автомобил „Фолксваген Поло“ е бил в неподвижно състояние в десния
край на дясната лента, а водачът му се е намирал извън него, от лявата му
страна и в непосредствена близост до него. От показанията на свидетеля Ц.Р.,
очевидец на произшествието, се установява, че автомобилът „Фолксваген Поло“ е бил спрял с пуснати
аварийни светлини, успоредно на местата за сядане отвън на бензиностанцията, от
която свидетелят е наблюдавал събитията.
Според
вещото лице, водачът на лекия автомобил „Сеат“ се е движил в колона от
автомобили, които са променили посоката си на движение, избягвайки удар със
спрелия автомобил, като водачът на „Сеат“-а не е реагирал своевременно, за да
го избегне. При настъпилия удар, лек автомобил „Фолксваген Поло“ се е завъртял
в посока на часовниковата стрелка, а тялото на водача му е попаднало в обсега
на страничния му габарит, понесло е удар от страничната част на автомобила и се
е установило на пътната настилка.
Съгласно
чл.94, ал.3 ЗДвП за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно
на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Съгласно чл.95, ал.1 ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я
оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за
престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за
останалите участници в движението. По делото се установи, че водачът на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ е спрял при спазване на чл.94, ал.3 ЗДвП възможно
най-вдясно на платното за движение и е пуснал аварийни светлини. От данните по
делото се установява, че е бил видим за движещите се автомобили – другите други
автомобили, движещи се пред този на делинквента, са реагирали своевременно,
като са го заобиколили. Ето защо съдът приема, че водачът на лекия автомобил
„Сеат“ е имал възможност, наблюдавайки пътната обстановка и спазвайки
необходимата дистанция, да забележи, че движещите се пред него автомобили се
отклоняват в избягване на препятствие на пътното платно, дори и преди да има пряка
видимост към спрелия автомобил. А относно местоположението на пострадалия –
същото не е нито неправомерно, нито в нарушение на общата дължима грижа за
собствената му безопасност. Както бе установено, пострадалият се е намирал пред
спрялата си кола, а не на платното за движение, в частта му, влизаща в
траекторията на преминаващите автомобили.
От
изложеното следва, че по делото не се установява, че водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Поло“ с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. По изложените съображения възражението за съпричиняване е
неоснователно.
При така установените факти съдът приема, че искът следва да се уважат за
сумата от 120000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и да се отхвърлят до
пълните предявени размери от 200000 лв. Върху така определеното обезщетение се
дължи законна лихва от датата на увреждането – 03.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 3318 лв. адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 292 лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4800 лв. – държавна
такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на А.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 120000
лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на Д.Ц.Н.при произшествие,
осъществено на 21.04.2015 г., заедно със законната
лихва от 03.06.2015 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: *** да заплати на адв.В.Н., с адрес ***,
на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 3318 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 292 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4800 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: