№ 49
гр. Габрово, 20.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА,
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
административно дело № 72 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.
107 във вр. с чл. 106а, ал.1, т. 1, б “б“ пр. 1-во и чл. 106а, ал.1, т. 4, б
“б“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е въз основа на жалба на М.Н.Д. ***, с пълномощник адвокат Н. Н., против заповед
№РД-14-1157/27.03.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/
на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово в
Регионална дирекция „Автомобила администрация“ гр. Плевен, с искане за нейната отмяна.
С оспорената заповед №РД-14-1157/27.03.2023 г., на осн. чл. 107,
ал.1 във вр. с чл. 106а, ал.1, т. 1, б “б“ пр. 1-во и чл. 106а, ал.1, т. 4, б
“б“ от ЗАвтП, Началникът на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Габрово в Регионална дирекция „Автомобила
администрация“ гр. Плевен е наложил следните принудителни административни
мерки:
1. По чл. 106а, ал.1, т. 1, б. “б“ и ал. 2 т. 1 от ЗАвтП –
спиране от движение за 12 месеца, чрез
сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер ЕВ9778АС и отнемане на свидетелство за
регистрация № ********* на лек автомобил „Дачия Логан“ от категория Ml с per. № ****АС, собственост на Х.А.М.с ЕГН:**********, адрес ***
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
2. По чл. 106а, ал.1, т. 4. б. „б“ и
ал.2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление № *********
на водача М.Н.Д., ЕГН: **********, адрес: *** до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца.
Жалбоподателят счита
заповедта за незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че на 27.03.2023 г. не е нарушил нито една разпоредба на Закона за автомобилните
превози, за да му бъде налагана ПАМ. Обжалваната заповед е издадена при
допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на
закона, немотивирана и неясна и негодна за изтьлнение. Описаното в нея не
отговаря на истината. Затова моли моли съда да
постанови решение, с което да я отмени и да му присъди сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание адвокат Н. поддържа жалбата и в
допълнително писмено становище излага подробни съображения за уважаването й.
Ответникът, Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Габрово в Регионална дирекция „Автомобила администрация“
гр. Плевен А.П.П., се явява лично в с.з. Оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена
като неоснователна, а заповедта потвърдена.
Съдът извърши проверка както по наведените в
жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и по наличието на всички
основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието на
основания за нищожност на процесния ИАА съдът следи служебно.
От фактическа и правна страна се установява
следното:
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.03.2023
г., видно от съдържанието на приложената към нея разписка. Жалбата е подадена
на 30.03.2023 г. /видно от пощенското клеймо/, с оглед на което се явява
подадена в законния срок.
Що се отнася до наличието на правен интерес, то
съдът намира, че такъв е налице у М.Д. единствено досежно т. 2 от заповедта,
т.е. в частта, в която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 106а, ал.1, т. 4. б. „б“ и ал.2, т. 3 от ЗАП – временно отнемане на свидетелството
му за управление № *********, до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че в тази си част
жалбата срещу заповедта е редовна и допустима.
По отношение на мярката по пункт № 1 от заповедта заинтересовано
лице се явява собственикът на автомобила, спрямо който с тази част от заповедта
е наложена ПАМ по чл. 106а, ал.1, т. 1, б. “б“ и
ал. 2 т. 1 от ЗАвтП. Съгласно съдържанието на заповедта, това е Х.
А. М., като този факт не се оспорва и от жалбоподателя. Същевременно М. не е подал
жалба, а до края на съдебните прения М.Д. не е доказал наличието на собствен
правен интерес от оспорването на заповедта по отношение на пункт № 1 – спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на предна табела с регистрационен
номер ****АС и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек
автомобил Дачия Логан от категория Ml с per. №
****АС, собственост на посоченото друго лице. Съгласно Определение №
10449 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2021 г., VII о.,
обстоятелството, че с една заповед са наложени две принудителни административни
мярки с различни адресати не дава възможност на единия адресат да обжалва и
двете мярки, независимо, че са налице общи обстоятелства за налагане на двете
принудителни административни мерки.
По тези
съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК в тази част
жалбата му следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати.
По отношение на ПАМ, наложена с т.2 от процесната
Заповед, като нормативно основание за нея е посочена разпоредбата на чл. 106а,
ал. 1, т.4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, според които правила за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници – до отстраняване на нарушението,
но за не повече от една година. Налагането на
принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по
контрол чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и
контролния талон към него - в случаите по ал. 1, т. 4 и 5. В случая
мярката е наложена за такова по вид деяние, а като времетраене за прилагането й
в Заповедта е записано, че се налага „до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца“.
По делото е приета
административната преписка в т. ч. е представен и АУАН
№ 330007 от 27.03.2023 г., съставен от В. К. Г. – гл. инспектор в Регионална дирекция
"Автомобилна администрация"- Плевен. АУАН бил връчен на жалбоподателя
незабавно след съставянето му.
В с.з. беше представено
издаденото от директора на РД „АА“ Плевен въз основа на цитирания
акт наказателно постановление /НП/ №35-0001723/25.04.2023 г., по
отношение на което няма спор между страните, че е обжалвано и не е влязло в
сила. Приета е и справка от Публичния единен таксиметров регистър за л.а. «Дачия Логан“ с peг. №
****АС, съгласно която първата регистрация на този лек автомобил е на 10.01.2007
г., а на 08.01.2021 г. това МПС е вписано в регистъра по чл. 12 ал. 4 от ЗАП за
извършване на таксиметров превоз на пътници като МПС, на името на
„***“ ООД гр. Габрово, притежаващо удостоверение за регистрация №12441/23.11.2016
г.
Съгласно мотивите на заповедта, въз основа на констатациите, съдържащи се в цитирания АУАН,
Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Габрово е приел за установено, че на 27.03.2023
г., на път 609 Дряново-Гостилица, на входа
на гр. Дряново, водачът М.Н.Д. извършва с лек
автомобил Дачия Логан от
категория Ml с peг. №
****АС, собственост на Х.А. М., превоз на
пътниците Р. К. М. и Д.И.Г.срещу заплащане (установено от свалени обяснения от
служителите на сектор ПИП ОД
на МВР Габрово), без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
Към преписката е приложена Заповед № РД-01-553 от
23.11.2021 г. на изп. директор на ИА „АА“, с която са оправомощени посочените в
нея длъжностни лица да прилагат мерките по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. В т. 7
от тази заповед са посочени началниците на областни отдели „АА“ при РД „АА“,
какъвто се явява авторът на процесния ИАА. Съгласно приложимата норма на чл.
107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
С оглед така изложеното съдът намира, че процесната Заповед е издадена от
компетентен орган при реализиране на предоставените му по силата на закона
правомощия.
Изрично е посочено както правното
основание за налагане на принудителната административна мярка, така и
фактическото основание за издаването на заповедта. Посочени са всички
релевантни факти и обстоятелства, относно възприетото от административния орган наличие на
нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът
свързва прилагането на ПАМ. От мотивите на оспорения ИАА става ясно
по каква причина е наложена процесната мярка – на точно отразени дата, място и
час жалбоподателят, като водач на посочено в акта МПС, е осъществявал превоз на
посочените физически лица срещу заплащане, без управляваният от него автомобил
да е включен в списъка за регистрация за извършването на таксиметров превоз на
пътници. В приложения по делото АУАН, съставен на Д. по същия повод, описанието
на нарушението не се отличава съществено от това, съдържащо се в ИАА и не може
да доведе до заблуждение в извършването на какво по вид деяние е обвинено
лицето и по каква причина от него ще се търси административнонаказателна
отговорност, респективно – му се налага ПАМ. С оглед на изложеното следва да се
приеме, че обжалваният административен акт е постановен при спазване на
нормативно-установените изисквания за форма и съдържание.
Към преписката са приложени дадени пред служител на
ОД на МВР Габрово обяснения от М.Н.Д., Д. И.Г. и Р. К. М.. Последните две лица
бяха разпитани като свидетели по делото, по искане на жалбоподателя.
В показанията си свидетелят М. обясни, че имал
нужда да пътува от гр. Дряново до гр. Велико Търново, за да закупи резервни
части за машината си. Разбрал, че М.Д., наричан от него „бай М.“ ще пътува в
същата посока и го помолил да пътува с него, заедно с работника си Д..
Свидетелят услужвал на Д. при нарязването на дърва. Заяви, че предложил да
почерпи водача на автомобила, но той му отказал, като не му поискал пари за
услугата. Пътували с автомобил „Дачия“. Малко след табелата за край на гр.
Дряново автомобилът бил спрян от полицейски служители. Те поискали от свидетеля
да даде обяснения относно пътуването му, като искали от него да каже, че ползва
автомобила като такси, което не било вярно. Свидетелят им обяснил, че ще
почерпи Д. и ще му зареди газ.
Свидетелят И.обясни пред съда, че заедно с другия
свидетел и М.Д. тръгнали за Търново да купуват
шини и вериги за моторна резачка, тъй като Р. ще помагал на М. при рязането на
дърва. Тръгнали сутринта към 8-9 часа с жълта кола, чиято марка свидетелят не
може да съобщи. Извън града ги спрели полицаи. Питали ги дали колата е такси,
като свидетелят казал, че не е. Казал им, че не са давали пари за превоза.
Обясненията от името на свидетеля били изготвени от полицейски служител, тъй
като св. И.е неграмотен. Не му ги прочели. Свидетелят заяви, че автомобилът, в
който се возели, нямал табела за такси и двамата с приятеля му не са давали
никакви пари за превоза.
Въз основа на така установените
факти съдът достига до извод за основателност на жалбата в частта, касаеща
наложената с т. 2 от процесната заповед ПАМ по чл.
106а, ал.1, т. 4. б. „б“ и ал.2, т. 3 от ЗАП - временно отнемане на
свидетелството за управление № ********* на водача М.Н.Д., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респ. дали
се следват разпоредените с акта правни последици.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП, за преустановяване на
административните нарушения по този закон се прилагат изрично
предвидените в него ПАМ, поради което те са от вида
на преустановяващите. Такава е и разглежданата мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП
отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с МПС,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. За прилагане на разглежданата
ПАМ е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на
обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него
да има издадено заверено копие от
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, обществен превоз на
пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността
и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България.
По делото не се оспорва обстоятелството, че процесното
МПС не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на
Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на
пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Съгласно представената справка от регистъра, към момента на проверката
на 27.03.2023 г. то не е отговаряло на
изискването, въведено с чл. 12 ал. 7 т. 4 от ЗАП, а именно - от датата на
първата регистрация на автомобила да не са изтекли повече от 15 години.
Легална дефиниция на понятието "обществен
превоз" се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАП и представлява превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство. Превозът
на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се
различава от "превоз на пътници за собствена
сметка" по смисъла на пар. 1 т. 4 от ДР на същия закон, който представлява
превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени
по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този
превоз не е основна дейност за него.
В това се изразява и основния спор между страните - дали
между водача на автомобила и пътниците е договорено, респ. извършено заплащане
на цената на превоза. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на пар.
1 т. 1 и т. 2 във вр. с т. 4 б. «Б» от ДР на ЗАП налага извод, че основната
предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и
"превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността.
Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът
на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр
за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е
тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е
извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Именно последното обстоятелство не се установява по делото.
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 АПК административният орган може да
изисква сведения от неучастващи в производството лица,
когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не
могат да бъдат установени по друг начин, като съгласно ал. 2 от
същата разпоредба сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се
преподписват от административния орган или от определен от него
служител. В случая дадените обяснения, въз основа на които е издадената
оспорената заповед, не са преподписани от
директора на ОО "Автомобилна администрация" Габрово или от определен от
административния орган служител по смисъла на чл. 44, ал. 2, изр. второ АПК, а са снети от служител на МВР. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно
в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Тъй като
обясненията не са преподписани от
административния орган или от
определен от него служител, очевидно е, че
административният орган не е разяснил на лицата, неучастващи в производството,
че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани
като свидетели. (Решение № 7314 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. №
14395/2011 г., VII о.). Следователно
административният орган е изградил извода си за извършване на обществен превоз
на пътници срещу заплащане при липса на годни доказателства, събрани по
предвидения в закона ред – още повече, че св. И.е неграмотен и не е писал сам
обясненията си.
Според дадените в с.з. свидетелски показания на лицата,
които са били превозвани в автомобила на жалбоподателя, същите не са заплатили
за извършения превоз на М.Д.. Затова съдът приема за недоказано изложеното в
процесната заповед, че жалбоподателят е осъществил обществен превоз на пътници
по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвт Пр с посочения
автомобил.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни
действителните взаимоотношения между жалбоподателя и посочените лица. Органът
не е събрал чрез регламентираните в АПК
способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския
характер на превоза. При така очертаната законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 4 б. "б" и ал. 2 т. 3 от ЗАвтП не е доказана. След като
не е безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е
осъществявал дейност срещу заплащане, то не може обосновано да се приеме, че са
налице основанията за налагане на тази преустановителна ПАМ.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, в частта й по т. 2, в която на
основание чл.
106а, ал. 1, т. 4 б. "б" и ал. 2 т. 3 от ЗАвтП е наложена ПАМ временно
отнемане на СУМПС № ********* на М.Н.Д., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, е постановена при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон. С оглед на това следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и с оглед направеното от
пълномощника на жалбоподателя своевременно искане за адвокатско възнаграждение
и приложен по делото договор за правна защита и съдействие /л.5 от делото/, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 510 лева, от които 10 лв. -
държавна такса и 500 лв. - договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от АПК и чл. 159 т. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на М.Н.Д.,
ЕГН:**********, с адрес ***, с пълномощник адвокат Н. Н., Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №РД-14-1157/27.03.2023 г., издадена
от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Плевен, в частта, в която на основание чл.
106а, ал. 1, т. 4 б. "б" и ал. 2 т. 3 от ЗАвтП е наложена ПАМ - временно
отнемане на СУМПС №********* на М.Н.Д., ЕГН:**********,
адрес ***, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца /по т. 2 от заповедта/.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Н.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, с пълномощник адвокат Н. Н.,
в частта, в която е подадена против
пункт № 1 от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1157/27.03.2023 г., издадена от
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при РД „Автомобилна
администрация“ - Плевен, с която на осн. чл. 106а, ал.1, т. 1, б. “б“ и ал. 2 т. 1 от ЗАвтП е наложена ПАМ – спиране
от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане
на предна табела с регистрационен
номер ****АС и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек
автомобил „Дачия Логан“ от категория Ml с per. №
****АС, собственост на Християн Анетов Мерджанов,
ЕГН:**********, с адрес *** до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 месеца, като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №72/2023 г. по описа на
Административен съд Габрово в тази му част.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - Плевен да заплати на М.Н.Д., ЕГН:**********, с адрес ***,
направените разноски по делото в размер на 510,00
/петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез Административен съд Габрово.
В частта, в която жалбата е оставена без разглеждане
жалбата, същото е с характера на определение и в тази част то подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването, чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от настоящия съдебен акт да се изпрати на
страните, ведно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/