Определение по дело №496/2019 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 16

 

гр. Шумен, 10.01.2020г.

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова

                                                                                                 2. С. Стефанова

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 496 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по  чл. 274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 4089/18.11.2019г.  депозирана от Ж.И.К. ***, чрез адв. М.Д. – ВАК, против определение  от 07.11.2019г. по гр. д. № 43/2012г. на РС – В.П. , в частта в която съда е приел за недопустима молбата на жалбоподателката с пр. осн. чл. 346 от ГПК и не е приел за съвместно разглеждане претенцията, предявената на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС за откриване на производство по сметки, за заплащане на сума от по 4094 лева от всеки от ответниците, съставляваща общо възнаграждение за периода м. януари 2012г. – м. декември 2016г. за управление на работа с цел съхраняването и опазването на наследственото имущество в общ интерес, извършено от жалбоподателката, дължима на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС. Жалбоподателката счита, че определението е неправилно и необосновано, по изложените в жалбата съображения и моли съдът да го отмени.

Ответниците по жалбата М.Х.К. и Н.Х.К., са депозирали отговор, в който изразяват становище за  неоснователност на същата и молят съда да я остави без уважение. Позовават се на Постановление № 7 от 28.11.1973г. на Пленума на ВС и считат, че така предявената претенция не подлежи на разглеждане и разрешаване по реда на чл. 346 от ГПК, тъй като претенцията за възнаграждение за „управление на работата по съхраняване и опазване на наследственото имущество“ е недопустима в производството по сметки, доколкото същата нямала облигационен характер, нямала пряка връзка с наследственото имущество, не е свързана с формирането на наследствената маса и не представлявала претенция за получени доходи от имотите или за вложени в общите имоти необходими разходи или полезни разноски. Молят съда да потвърди обжалваното определение, както и да им бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на по 200лева за всеки представляващи заплатен адвокатски хонорар, по приложените два договора за правна защита и съдействие.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, я намира за процесуално недопустима, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, на обжалване пред въззивният съд подлежат първоинстанционните определения, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото и определения, обжалването на които е изрично предвидено в закона. В настоящия случай се обжалва определение, в частта му в която съдът, въпреки непрецизния диспозитив, не е приел за съвместно разглеждане предявената в делбеното производство претенция по сметки за заплащане на сума от по 4094 лева от всеки от ответниците, съставляваща общо възнаграждение за периода м. януари 2012г. – м. декември 2016г. за управление на работа с цел съхраняването и опазването на наследственото имущество в общ интерес, извършено от жалбоподателката и дължимо на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС. Първоинстанционния съд е приел, че е недопустимо претенцията за осъществената от сънаследника работа по управлението за опазване и съхранение на наследството, да бъде разгледана в делбеното производство и същата подлежи на разглеждане в отделно такова. Така постановеното определение, в обжалваната му част, не подлежи на обжалване, тъй като същото не е преграждащо, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото по предявената претенция по сметки може да се образува самостоятелно производство, в което същите да бъде разгледани, нито е посочено изрично в закон, че постановения акт подлежи на обжалване, каквото е изискването на чл. 274, ал. 1, т. 2  от ГПК.

Предвид изложеното, настоящия въззивен състав намира, че определението на първоинстанционния съд, в частта в която не е приета за съвместно разглеждане в делбеното производство, предявената претеция по сметки, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като определението не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и обжалването му не предвидено в нито един закон, поради което жалбата, срещу него като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството образувано по нея да се прекрати.  

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски в настоящото производство имат ответниците по жалбата М.Х.К. и Н.Х.К.. Налице е действително осъществено процесуално представителство от адв. Т.Р. *** на М.Х.К. и от адв. Ф.Д. *** на Н.Х.К., поради което и искането за присъждане на разноски от по 200 лева за адвокатски хонорар е основателно и претендираните такива по представените два договора за правна защита и съдействие, следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 4089/18.11.2019г. депозирана от Ж.И.К. с ЕГН **********, против определение  от 07.11.2019г. по гр. д. № 43/2012г. на РС – В.П.  в частта му, в която съда не е приел за съвместно разглеждане, предявената на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС претенция за откриване на производство по сметки, за заплащане на сума от по 4094 лева от всеки от ответниците, съставляваща общо възнаграждение за периода м. януари 2012г. – м. декември 2016г. за управление на работа с цел съхраняването и опазването на наследственото имущество в общ интерес извършено от жалбоподателката, дължима на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 496 по описа за 2019г. на Окръжен съд - Шумен, като недопустимо.

ОСЪЖДА Ж.И.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.К. с ЕГН ********** и Н.Х.К. с ЕГН ********** по 200 (двеста) лева на всеки, представляваща деловодни разноски в настоящото производство.

Определението може да се обжалва, с частна жалба пред АС - Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.