№ 14125
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110158716 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Производството по делото е образувано по установителни искове, предявени от „Ю./
срещу А. К. М. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за
признаване за установено, че А. К. М. дължи на „У. сумата 215,87 лв., представляваща
незаплатени електронни услуги по договори, заведени под единен клиентски номер .,
сключени между ответника и „Б. за периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г., вземанията по
който са прехвърлени в полза на „С.Г. Г.“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018
г., сключен между „Б., в качеството на цедент, и „С.Г. Г.“ ООД, в качеството на цесионер,
като последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю. /„У./ по
силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г. Г.“ ООД, в качеството на
цедент, и „Ю. /„У./, в качеството на цесионер, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
35861/2021 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.
Твърди се, че между „Б., ЕИК . и А. К. М., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер . от дата 02.06.2016 г., с
който е добавен за ползване мобилен номер ., с подновени условия чрез допълнително
споразумение от дата 05.09.2017 г. за срок от 24 месеца. Сочи се, че на 17.07.2017. г.
абонатът е подписал договор, с който е добавил за ползване мобилен номер ., по избран
тарифен план V., с месечна абонаментна такса в размер на 5,80 лв. с ДДС за срок от 24
месеца. На 05.09.2017 г. потребителят подписал лизингов договор за устройство „G.”,
посредством 24 лизингови вноски в размер на 1,90 лв. с ДДС всяка от тях.
1
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги са издадени
фактури №./08.06.2018 г., № ./08.07.2018 г. и ./08.08.2018 г. за период от 08.05.2018 г. до
07.08.2018 г. на стойност 215.87 лв., а именно: - по договор от дата 02.06.2016 г. с подновени
условия чрез Допълнително споразумение от дата 05.09.2017 г. за ползване на мобилна
услуга за номер . е начислена сума за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г. в размер на 116,44 лева с ДДС; - по договор от
дата 17.07.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер . са начислени сума за потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г. в
размер на 99,43 лева с ДДС.
Ищецът твърди, че на 01.10.2019 г. е сключен договор за цесия между него и ”С.Г. Т.“
ООД, ЕИК ., което дружество, от своя страна, е било цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.. Сочи се, че съгласно чл. 6,
ал. 2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „У. /„Ю./ имало
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Ето защо, моли за уважаване на
предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
С влязло в сила определение от 13.11.2021 г. производството по делото е било
частично прекратено в частта в частта, в която ищецът „У. е предявил срещу А. К. М.
установителен иск за сумата от 5,70 лв., представляваща стойността на три броя лизингови
вноски по договор за лизинг от 05.09.2017 г. относно устройство G. № ..
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В
открито съдебно заседание от 10.11.2022 г. ответникът се явява лично и заявява, че оспорва
предявените срещу него искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
За уважаване на предявените искове ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между „Б. и ответника А. К. М. е възникнало валидно
договорно правоотношение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги срещу определена месечна абонамента такса; предоставяне на твърдените в исковата
молба далекосъобщителни услуги в периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г.; изискуемостта
на вземанията; наличието на валидно сключени договори за цесия с предмет – процесното
вземане, както и уведомяване на длъжника за цесиите.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
От представените по делото писмени документи се установява, а и не е спорно, че
между „Б. и ответника са били сключени договори за далекосъобщителни услуги, заведени
под единен клиентски номер ., а именно договор от дата 02.06.2016 г. с подновени условия
2
чрез допълнително споразумение от дата 05.09.2017 г. за ползване на мобилна услуга за
номер .; договор от дата 17.07.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер ..
Същевременно, обаче, от страна на ищеца в производство, който носи и
доказателствената тежест, не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че
от страна на „Б. на клиента А. К. М. са предоставени, респективно потребени от последната,
твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги, в периода от 08.05.2018 г. до
07.08.2018 г. Следва да бъде посочено, че именно в тежест на ищеца, който се домогва да
черпи права от твърденията си за предоставени услуги по сключените между „Б. и А. К. М.
правоотношения, с предмет доставка на мобилни и интернет услуги, е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че услугите са били доставени на потребителя,
респективно са били ползвани от последния. За установяване на това обстоятелство по
делото месечна сметка № ./08.06.2018 г.; месечна сметка № ./08.08.2018 г.; месечна сметка №
./08.07.2018 г. и месечна сметка № *********/08.09.2018 г.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са ангажирани никакви
доказателства, че твърдените мобилни услуги са реално предоставени. Издаването на
едностранно подписани от ищеца сметки, каквито са представени в хода на производството,
нямат доказателствената сила да установят пълно и главно обстоятелството, че ответникът
реално е ползвал мобилните услуги, респ. че е имал възможност да ги ползвал, поради което
същият не дължи да заплати съответното потребление или абонаментен план. Тъй като
ищецът носи доказателствената тежест да установи този факт пълно и главно, то с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав
следва да приеме неустановеният факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Този извод на настоящият съдебен състав се извежда и от
определителната правна норма на § 1, т. 17 ДРЗЕС, според която „електронна съобщителна
услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно
включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по
преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги,
свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните
съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се
състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи.
Тоест по дефиниция ищецът следва да установи, че е предоставил възможността ответника
да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н.
Гореизложеното и обстоятелството, че от ищеца не е проведено пълно и главно
доказване на обстоятелството, че твърдените в исковата молба мобилни услуги,
действително са били доставени от „Б. и потребени от А. К. М. в периода от 08.05.2018 г. до
07.08.2018 г. е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.
Същевременно, дори да се приеме, че от ищеца е проведено пълно и главно доказване
на обстоятелството че твърдените в исковата молба мобилни услуги, действително са били
доставени от „Б. и потребени от А. К. М., то не е проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че ищецът е титуляр на претендираното в настоящото производство
3
вземане, придобито на основание твърдените в исковата молба договори за цесия.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г.,
сключен между „Б. и „С.Г. Г.“ ООД, в който е посочено, че цедентът прехвърля на
цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1. По делото
обаче не е представено като доказателство приложението към договора, поради което не се
доказва, че вземането, което „Б. е имало към ответника реално е прехвърлено на „С.Г. Г.“
ООД, а след това и на „У.. Т.е. от приетите по делото доказателства не може да се направи
извод, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира процесното
вземане.
По делото е представен и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.,
сключен между „С.Г. Г.“ ООД и „Ю., в който като предмет на договора са посочени
вземанията по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между
„Б. и „С.Г. Г.“ ООД, но, доколкото няма яснота какви са те отново няма как да се направи
категоричен извод, че ищецът е придобил в качеството си на цесионер именно процесните
вземания.
Не следва друг извод от представените в непълен вид документи на л. 11-13 от делото.
В представеното на л. 13 от делото извлечение е посочено, че общият размер на
прехвърлените вземания за длъжник А. К. М. е 221.57 лева, като същото произтичало от
договори за мобилни услуги (без да е индивидуализирано кои), както и лизингови договори,
начислени неустойки. От така посочения текст не става ясно от кое правоотношение
произтича вземането, за какви предоставени, респективно ползвани услуги от длъжника е
дължима горепосочената сума, за какви неустойки и за какъв период се твърди, че услугите
са ползвани от длъжника. Ето защо и доколкото липсва надлежна индивидуализация на
прехвърляното вземане, като само въз основа на така представения документ не може да се
направи извод, че с твърдените в исковата молба договори за цесия е прехвърлено именно
вземането, предмет на предявения за разглеждане иск. В тази връзка, следва да се посочи, че
по възникналите между „Б. и А. К. М. облигационни правоотношения, с предмет доставка
на мобилни и интернет услуги, ежемесечно са начислявани абонаментни такси за
ползваните услуги, като само въз основа на посочване на сумата от 221.57 лева в Извлечение
от Приложение № 1 не може да се обоснове извод за проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че по силата на твърдените в исковата молба договори за цесия ищцовото
дружество е придобило именно вземане, представляващо стойността на предоставени
далекосъобщителни услуги за отчетен период на потребление от 08.05.2018 г. до 07.08.2018
г. по договори за далекосъобщителни услуги, заведени под единен клиентски номер ., а
именно договор от дата 02.06.2016 г. с подновени условия чрез допълнително споразумение
от дата 05.09.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер .; договор от дата 17.07.2017 г.
за ползване на мобилна услуга за номер ., сключен между „Б. и А. К. М..
Така приетите документи всъщност не представляват извлечения от процесните
приложения към договорите за цесия, а изявление, направено от едната страна по сделките,
което обаче не е равнозначно на представянето на препис /извлечение/ от приложенията към
4
договорите. За разлика от приложенията към договорите за цесия /неразделна част от тях/,
които са подписани и от двете страни по съответния договор, то представените
потвърждение и извлечение изхождат само от едната страна по сделката, вкл. извлечението
от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. е издадено от „Ю.. От приетите по
делото доказателства не се установява дали прехвърлените вземания към ответника са въз
основа на процесния договор или представляват негови други задължения към
прехвърлителя.
Поради изложените съображения съдът намира, че предявените искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има само
ответникът. Ответникът не е претендирал разноски, нито в заповедното, нито в настоящото
исково производство, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „У. /с предишно наименование
„Ю./, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., срещу А. К. М., ЕГН **********,
с адрес в с. П., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че А. К. М. дължи на „У. сумата от 215,87 лв., представляваща незаплатени
електронни услуги по договори, заведени под единен клиентски номер ., сключени между
ответника и „Б. за периода от 08.05.2018 г. до 07.08.2018 г., вземанията по който са
прехвърлени в полза на „С.Г. Г.“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.,
сключен между „Б., в качеството на цедент, и „С.Г. Г.“ ООД, в качеството на цесионер, като
последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „Ю. /„У./ по
силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г. Г.“ ООД, в качеството на
цедент, и „Ю. /„У./, в качеството на цесионер, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
35861/2021 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5