РЕШЕНИЕ
№ 1330
гр. Варна, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110203094 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като
Административен съд –Варна е отменил Решение №193/08.02.2022г.. по АНД
№5341/82021г. по описа на РС-Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС.
Първоначалното производство е образувано по жалба на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“
ЕООД с ЕИК 20389064,със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.“Цар
Освободител“ №30, представлявано от Б.И.Я., срещу Наказателно постановление №
23-0001370, издадено на 09.09.2021 г. от главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД
„Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр.
1, предл. 2 от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, на осн. чл.104, ал.1
от ЗАвПр на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на
защита на наказания субект. Сочи се, че от представените по преписката служебна
бележка за проведен начален инструктаж и програма за провеждането му е видно, че
шофьорът е изрично инструктиран и запознат с правилата на Регламент 561/ 2006 и
необходимостта им от спазването. Предвид факта, че не било посочено в какво точно
се изразява неорганизирането на труда на шофьора по начин, по който да може да
спази изискванията за почивки, заложени в Регламента, дружеството не могло да
прецени и какви още документи да представим, за да обори тезата, че е извършило
1
вмененото нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява от законен или
процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от адв.Н.Я.. В
тях се сочат допълнителни доводи за отмяната на НП. Претендира се адвокатско
възнаграждение, като се представят доказателства за неговото изплащане.
Наказващият орган, редовно призован, изпраща представител в лицето на
мл.експерт с юридическо образование, който оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Прилага писмена защита. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец юни 2021г. служители на РД „АА“-Варна, сред които и св.Б. И.
извършили комплексна проверка на дружеството -въззивник „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“
ЕООД с ЕИК 20389064. В хода на същата те установили, че превозвачът "ЗИБ СТРОЙ
ГРУП" ЕООД притежава Лиценз на Общността за международен превоз на товари с
№17436, валиден до 11.05.2027г. От представените в хода на проверката документи
проверяващите органи преценили, че на 12.04.2021 г. в гр. Варна, бул. "Цар
Освободител" №30, превозвачът не е организирало труда на водача Ф.М.Ф., като при
извършване на обществен превоз на товари, видно от информация от дигитална карта
на водача и пътен лист № **********/12.04.2021 г., с влекач марка "Скания", кат. N3, с
per. № СВ0073РС, с монтиран дигитален тахограф марка "CONTINENTAL
AUTOMOTIVE", тип: 1381.**********, № 0003ВС70, попадащ в обхвата на Регл. (ЕО)
561/2006 по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл. 7,
изр. 1 от Регламент (ЕО) 561/2006, а именно - след 4,5 часа управление, на водачът не е
осигурено ползването на прекъсване от поне 45 мин. или алтернативно прекъсване от
поне 15 мин. последвано от прекъсване от поне 30 мин., като му е осигурено
прекъсване от 13 мин. последвано от прекъсване от 7 мин.
При тази констатация, св.И. счел, че дружеството е извършило нарушения по л. 10,
§ 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и съставил
срещу него АУАН. Актът бил предявен на управителя на дружеството, който се
запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Възражения срещу
АУАН бил представени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на от главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ - гр. Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните
констатация дадени от актосъставителя, а възраженията на въззивника възприети за
неоснователни.
Наказателното постановление било връчено лично на пълномощник,
представляващ представителните органи на дружеството на 01.11.2021г..
В законоустановения 7-дневен срок /съобразно действащата редакция на закона//, на
08.11.2021г. по пощата /видно от пощенското клеймо на приложения към преписката
пощенски плик/, чрез наказващия орган, въззивното дружество депозирало жалба, до
РС-Варна срещу горепосоченото НП.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, разпечати от тахограф, извадки от регистър на РД „АА“, пътен лист и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.Б.
И..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
/съобразно действащата към момента на издаване на НП и депозиране на жалбата
редакция на ЗАНН/ от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и
НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица.
Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на
обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена
сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които
се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП.
Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при
изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения.
Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗАвП са посочени
в разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАП. Това са министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица. Със своята Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г., министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил
правомощието си да делегира компетентност на различни длъжностни лица от
Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ да издават НП, като сред
тях е и длъжностното лице главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД
„Автомобилна администрация“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на обвиненото лице.
Съгласно АУАН и НП, дружеството е санкционирано за нарушение на разпоредба
на чл. 10, § 2, изречение първо, предложение второ от Регламент (ЕО) №
561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Съгласно цитираната разпоредба на
правото на Европейския съюз транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да
спазват глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006. По силата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили,
3
които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима
максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка,
превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение
на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент 561/2006“ и
на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27
от 2012 г.), наричана по-нататък „AETR“.
Съгласно чл. 6, § 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 дневното време за управление не
следва да надхвърля девет часа. Независимо от това дневното време за управление
може да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично. Съгласно
чл. 6 от същия Регламент след период на управление от четири часа и половина
водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако
не ползва почивка.Тази почивка по време на работа може да бъде заменена с почивка
по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от
поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че
разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени. Съгласно чл.4 б. „г“ от Регламента
„почивка по време на работа“ означава всеки период от време, през който водачът не
може да кормува или да извършва друга работа и който се използва изключително за
възстановяване.
В НП, а и в АУАН, липсват факти, защо актосъставителят и наказващия орган са
приели, че възз. не е осигурил ползването на прекъсване от поне 45 мин. или
алтернативно прекъсване от поне 15 мин. последвано от прекъсване от поне 30 мин. на
конкретния водач. Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да разбере за
извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и
съответно не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем. Горното
възпрепятства и съда да извърши проверка има ли допуснато нарушение и правилно
ли е било санкционирано същото.
Тъй като в случая е ангажирана отговорността на транспортното предприятие за
нарушение по чл. 10 § 2 изр. 1 пр. 2 от Регламента вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, то
следва да бъде установено кои свои задължения по организацията на труда на водача
дружеството не е изпълнило, за да се стигне до допускане на нарушението. В
конкретния случай от АУАН и от НП не може да се установи това. Не са събрани
доказателства дали става въпрос за липса на инструктаж за здраве при работа или
водачът не е бил запознат с изискванията на Регламент 561/2006 г. относно условията
за времето на управление, правилата за почивките в работно време и извън него.
Напротив, доказателствата представени от възз. дружество в хода на АНП са в
обратния смисъл. Не са събрани доказателства и за това дали са били извършвани
редовни проверки от страна на работодателя. В АУАН и в наказателното
постановление е видно, че нарушението е извършено при управлението от водача
Ф.М.Ф. на влекач марка "Скания", кат. N3, с peг. № СВ0073РС, но нито в АУАН, нито
в НП е направено описание на задълженията на транспортното предприятие, които
евентуално не са изпълнени. С това безспорно е допуснато съществено нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано в
4
пълнота от фактическа страна. Настоящата инстанция приема, че не е достатъчно да се
установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна на водача, а следва да
се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие или
бездействие на превозвача, че то е в резултат от създадената организация на работата
или от липсата на такава, а не се дължи единствено на виновно поведение на водача.
Поради гореизложеното съдът приема, че при издаване на атакуваното наказателно
постановление е било допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и то се явява
съществено, поради нарушеното право на защита на въззивника, който не е могъл да
разбере какво точно нарушение му се вменява и въз основа на какви доказателства и
съответно му е отнета възможността да организира правилно и адекватно защитата си.
Съгласно разпоредбата начл. 19 пар. 2 от Регламент № 561/2006. държавата членка
оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или водач
за нарушения на съшия регламент, които са установени на територията и за които не е
наложена санкция. Следователно както транспортните предприятия, така и водачите са
носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за
неизпълнението на съответните задължения. В изпълнение на задължението по чл. 19
пар. 2 от Регламента по отношение отговорността на транспортните предприятия по
чл. 10 пар. 2 от Регламента, в разпоредбата на чл. 104 ал 1 от ЗАвтП е предвидено, че
превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките
на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари,
включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1 000
лева.
За да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение,
не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и
почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се установи, чрез
допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или
бездействие на работодателя. Тъй като в случая график на водачите не се изисква -
аргумент нл. 88 от ЗАвтП- неизпълнението на задълженията по глава II от Регламент №
561/2006 следва да е резултат от създадената от работодателя организация на работа
или от липсата на такава. Създаването на организация на трудовия процес е основен
елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по
управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация
между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно,
качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции, а видно от
материалите по административно-наказателната преписка тези въпроси изобщо не са
изследвани. Това е довело до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНК тъй като в
АУАН и в наказателното постановление не е посочено в какво точно се изразява
деянието, вменено на дружеството като административно нарушение. Посочено е
само, че превозвачът "... не е организирал труда на водача….". Нарушението на
правилата по глава II от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета
може да се дължи, както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно
поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация,
не е спазил правилата за почивките. Както следва от разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от
Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета, осигуряване спазване на
разпоредбите на глава II от регламента се осъществява посредством инструктиране на
водачите и извършването на редовни проверки. В случая, видно от съдържанието на
АУАН и процесното наказателно постановление липсват каквито и да било
констатации в тази връзка, респ. изводи какво конкретно е следвало да извърши
5
транспортното предприятие, за да осигури спазване на разпоредбите на глава II от
Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета от страна на водачите.
Следователно, както транспортните предприятия, така и водачите са носители на
определени задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението на
съответните задължения – в този смисъл Решение на СЕС от 9 юни 2016 г. по дело Ю,
С – 287/14, т. 32. Тоест, за да се търси отговорност за неизпълнение на задължение от
всеки един от споменатите субекти – адресати на разпоредбата, следва техните
задължения да са ясно регламентирани. Различен извод е възможен в случай, при който
въпреки изключително добре създадена организация от превозвача, водачът да не
изпълни задължението си по чл. 8 пар. 2 от Регламент № 561/2006 и да не ползва
съответната почивка. Тоест в случая наказателното постановление е издадено и при
липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави
извода, че последният не е организирал работата на водача Фердинанд Фердинандов .
В тази насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства
за противоправно поведение от страна на превозвача, което в случая е необходимо
предвид възможността нарушението да се дължи на изключителното виновно
поведение на водача. Още повече, че в хода на АНП са приложени доказателства, че
водачът при започване на работа е бил запознат от превозвача с изискванията
на Регламент (ЕО) № 561/2006 относно условията за време на управление, правилата за
почивка в работно време и извън него.
За прецизност следва да се посочи, че е недопустимо санирането на горните пороци
да става по тълкувателен път от материалите по АНП, с разпит на актосъставителя или
със съображения по съществото на делото изложени от процесуален представител, или
в писмените бележки депозирани пред съда. Допуснато е съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство, което е основание за
незаконосъобразност на издаденото НП и влече неговата отмяна.
Правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на
административнонаказателни санкции, не може да почива на предположения и неясни
описания, а следва да се ръководи единствено от доказани по безсъмнен начин
конкретни и точни факти и обстоятелства. Такива липсват в процесното наказателно
постановление, поради което настоящият въззивен състав счита, че същото е издадено
в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и при липса на елементи от обективната
съставомерност на деянието, за което е санкционирано дружеството-превозвач.
Липсата на посочените по-горе обстоятелства и констатираните неясноти в НП
касаят основни негови реквизити, ограничили са правото на защита на нарушителя и
представляват съществено процесуално нарушение.В горния смисъл е и практиката на
Административен съд-Варна по идентични казуси – например Решение по к. адм. нак.
дело № 2159/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено
Решение № 1291/01.07.2016г., постановено по НАХД № 2516/2016 г. по описа на
Варненския районен съд, Решение от 12.7.2017г. по КАНД№ 1611/2017
Административен съд - Варна Решение по КНАХД № 1390 по описа за 2020 г. на
Административен съд-Варна година, Решение по КНАХД № 4 по описа за 2021 г. на
Административен съд-Варна, Решение по КНАХД № 860 по описа за 2022 г. на
Административен съд-Варна и много други.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
6
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител-служител с юридическо образование. Разноски са поискани
от същия по делото. От друга страна, обаче, са налице основания за цялостна отмяна на
НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие и
приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат
Н.Я. от АК-Варна оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в
брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
От друга страна съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Идентична разпоредба
се съдържа и в чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. В случая
възражение за прекомерност е направено от Директора на РД“АА“-Варна, в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда. Затова съдът следва да
отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г.,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
7
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (изм. - ДВ,
бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014
г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ,
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000
лева е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300лв. Предвид
цитираното по-горе възражението за прекомерност е неоснователно и следва да уважи
претенцията за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.. Поради това и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде
осъдена Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна /чиито орган е
издал НП/ да заплати на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 20389064,със седалище
и адрес на управление в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №30, представлявано от
Братан И. Янков, сумата 300 лева, представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001370, издадено на 09.09.2021 г. от
главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с
което на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 20389064, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №30, представлявано от Б.И.Я. за
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвП, на осн. чл.104, ал.1 от ЗАвПр на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да заплати
на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 20389064,със седалище и адрес на управление
в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №30, представлявано от Б.И.Я. сумата от 300,00
/триста / лева, представляваща разноски по АНД №3094/2022г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8