Решение по дело №117/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Интерим БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ***, подадена чрез управителя на дружеството-Х. И., срещу Решение №15/02.02.2024 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане с изх.№С240009-137-0000338/17.01.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив, офис–Кърджали, с което е отказано погасяване по давност на публични задължения.

Жалбоподателят сочи незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че административния орган не е съобразил разпоредбите на чл.18 от Директива 2010/24 и чл.269т, ал.2, ал.5 от ДОПК, предвид направеното възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност на задълженията по актове за събиране на вземане от друга държава по чл.419, ал.1 от Кодекса на труда. В о.с.з., чрез процесуалния си представител и в представено писмено становище, поддържа жалбата и иска отмяна на оспореното решение. Претендира деловодни разноски, съобразно представен списък.

Ответникът – Директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. В писмено становище излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение. Счита, че в случая са изпълнени всички предпоставки на ДОПК и Директива 2010/24/ЕС от 16.03.2010 г. за събиране на вземането. В отправените искания за събиране на вземане от друга държава член на ЕС, запитващата държава изрично е посочила датата, на която изтича давностния срок, и по силата на чл.269у, ал.1 ДОПК и чл.19 от Директива 2010/24/ЕС, публичният изпълнител е длъжен да изпълни искането. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият съд прие за установено следното:

Безспорно е по делото, че в ТД на НАП-Пловдив, Кърджали е образувано изпълнително дело № ***/*** г., за неплатени от жалбоподателя публични държавни вземания, произтичащи от декларации обр.6 с взискател НАП; имуществена санкция по чл.415б от КТ, наложена с НП №09-02007/30.07.2018 г. на Инспекция по труда – Кърджали – лихви в размер на *** лв.; такси и начисления по Акт за събиране на вземане от друга държава по чл.419, ал.1 от KТ - Decision/16.03.2016 г., общо в размер на *** лв. /главница и лихви/; такси и начисления по Акт за събиране на вземане от друга държава по чл.419, ал.1 от KТI - Dеcision/14.03.2016г. , в размер на *** лв. /главница и лихви/, както и такси и начисления по Акт за събиране на вземане от друга държава по чл.419, ал. 1 от КТ - Decision/23.05.2016 г., в размер на *** лв.

Видно от приложените по делото доказателства, в ИА “Главна инспекция по труда“, чрез Информационната система за вътрешен пазар/ IMI Report/, от надлежни органи на *** [***[държава] са постъпили Единни инструменти – Искания за събиране на санкция и/или глоба /ЕИИССГ/, както следва:

1. ЕИИССГ с вх. №23090-126/26.07.2023 г., изпратен на 24.07.2023 г., относно решение от 23.05.2016 г. за налагане на административна глоба в размер на *** за нарушение, извършено в периода 01.03.2016- 01.06.2016 г. В искането е отбелязано, че решението е съобщено на 30.06.2016 г., станало е изпълнимо или окончателно на 31.07.2016 г.,а датата, на която изтича давностният срок на санкцията и/или глобата е 23.05.2026 г.;

2. ЕИИССГ с вх. №23089-869/24.07.2023 г., изпратен на 24.07.2023 г., относно решение от 14.07.2016 г. за налагане на административна глоба в размер на *** за нарушение, извършено в периода 01.03.2016- 01.05.2016 г. В искането е отбелязано, че решението е съобщено на 31.03.2016 г., станало е изпълнимо или окончателно на 01.06.2016 г.,а датата, на която изтича давностният срок на санкцията и/или глобата е 14.03.2026 г.;

3. ЕИИССГ с вх. №23090-123/25.07.2023 г., изпратен на 24.07.2023 г., относно решение от 16.03.2016 г. за налагане на административна глоба в размер на *** за нарушение, извършено в периода 01.03.2016- 01.05.2016 г. В искането е отбелязано, че решението е съобщено на 31.03.2016 г., станало е изпълнимо или окончателно на 01.06.2016 г.,а датата, на която изтича давностният срок на санкцията и/или глобата е 16.03.2026 г.

Горните ЕИИССГ са връчени на жалбоподателя на 28.07.2023 г. Същия е уведомен, че следва да плати сумите в едномесечен срок от съобщението, като при непращане в срок, исканията ще бъдат пратени на НАП, за събиране на вземанията по реда на ДОПК.

Със съобщение за доброволно изпълнение с изх. №0230009-048-0141914/15.11.2023г. дружеството е поканено да изплати публични задължения общо в размер на *** лв. /главница и лихви/. Съобщението е надлежно връчено по електронен път, на 16.11.2023г.

С Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. №№ C230009-022-0084430/15.11.2023г. и № С230009-022-0088573/28.11.2023 г., е наложен запор върху банкови сметки на дружеството, както и върху 3 бр. МПС.

С писмо вх.№С240009-000-0010963/11.01.2024г. дружеството е направило възражение за изтекла погасителна давност на публичните задължения по изпълнителното дело, касаещи вземанията по НП №09-002007/30.07.2018 г. и по Актовете за събиране на вземане от друга държава по чл.419, ал.1 от КТ.

С Разпореждане с изх.№С240009-137-0000338/17.01.2024 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис –Кърджали е отказано погасяването по давност на задълженията.

С Решение №15/02.02.2024 г., предмет на настоящия спор, директорът на ТД на НАП-Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Разпореждане с изх.№С240009-137-0000338/17.01.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД НАП- Пловдив, офис–Кърджали. Позовавайки се на разпоредбите на чл.269у, ал.1 от ДОПК и на чл.19 на Директива 2010/24/ЕС, решаващият орган е приел, че въпросите, свързани с давността, се уреждат според законодателството на запитващата държава- *** [***[държава], като публичният изпълнител, получил искане за събиране на вземането е длъжен да го изпълни така, както е зададено. Въпросът за давността на вземането е в преценката на запитващата държава и само запитващата държава може да оттегли изпратеното искане за събиране на публично вземане до българските данъчни власти, да го промени и съответно да поиска изпълнителното производство да бъде прекратено. Посочено е, че в исканията на запитващата държава са посочени датите, на които изтича давностният срок, съответно: 14.03.2026 г., 16.03.2026 г. и 23.05.2026 г. и тъй като последните дати не са настъпили, правилно и законосъобразно публичният изпълнител е отказал да прекрати събирането на тези вземания, поради изтекла погасителна давност. На основание чл.269м, ал.1 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен, че при претенции за незаконосъобразност на вземането, първоначалното основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган, на запитващата държава членка, той трябва да подаде жалбата си пред компетентен,да се произнесе по нея орган в запитващата държава членка.

По отношение на задължението от *** лв. лихви по НП №09-02007/30.07.2018г. решаващият орган е приел, че последното е публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.7 и т.9 от ДОПК, за което давността е спряна с издаването и връчването на Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С230009-022-0084430/15.11.2023 г. и изх. № С230009-022-0088573/28.11.2023 г. Освен това, с предприетите на 27.11.2023 г. и на 04.12.2023г. действия по принудително изпълнение, давността е прекъсната, поради което е прието, че за последното вземане не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.172, ал.2 от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е постъпила в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - директора на компетентната териториална дирекция, и в законоустановената писмена форма.

Съдът констатира, че в частта, касаеща таксите и начисленията по Актове за събиране на вземане от друга държава по чл.419, ал.1 от KТ от 16.03.2016 г., 14.03.2016 г. и 23.05.2016 г., оспореният административен акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неизясняване на всички факти и обстоятелства по случая, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Установи се в случая, че в преобладаващата си част спорните задължения касаят вземания на държава членка на ЕС, произтичащи от наложена санкция и/или глоба, по отношение на които са постъпили Единни инструменти – Искания за събиране на санкция и/или глоба. За тези случаи приложение намира Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година. Директива 2010/24/ЕС почива на принципа на взаимно доверие и изискванията, свързани с гладкото функциониране и ефикасността на системата за взаимна помощ, създадена с нея, като запитаната държава не дължи преценка относно вземането и единният инструмент подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване.

В българското законодателство институтът e уреден в Глава двадесет и седма "а" от ДОПК, като в чл.269а, ал.1, т.4 от ДОПК, е предвидено процедурата да се прилага и при събирането на публични вземания от имуществени санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде отправено искане за взаимна помощ по т. 1 – т. 3, наложени от органите, компетентни да установяват и/или събират съответните публични вземания с влязъл в сила акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269з ДОПК, местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1, за които е налице изпълнително основание, като той предоставя незабавно на запитания орган от другата държава членка всяка информация, получена във връзка с вземането и която е от значение за неговото събиране. Съгласно чл. 269к, ал.1 от ДОПК, искането за събиране на публични вземания се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Според чл.269к, ал.2 от ДОПК, единния инструмент следва да съдържа данни, индивидуализиращи първоначалното изпълнително основание, описание на вземането, вида на вземането, периода, за който се отнася, всички дати от значение за изпълнителното производство, размера на вземането, включително главница, лихви и разноски; име, съответно наименование (фирма) и други данни, индивидуализиращи длъжника; наименование, адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване. В единния инструмент се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и той представлява единственото и достатъчно основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган.

Съгласно чл. 269т, ал. 2 и ал. 5 от ДОПК и член 18 от Директива 2010/24 "Ограничения на задълженията на запитания орган", местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, когато искането за взаимна помощ се отнася за вземане, по отношение на което е изтекла 5-годишна давност, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо, до датата на първоначалното искане за помощ, или когато е изтекъл 10-годишен давностен срок, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо. Или, с горните разпоредби са въведени давностни срокове, ограничаващи отговорността на местния запитан орган, като началото на тези срокове е датата, на която вземането е станало изискуемо.

Съдът приема, че в тази му част оспореният административен акт, както и потвърденото с него разпореждане са издадени без да се изяснят всички относими към случая факти и обстоятелства, в нарушение на чл. 5 ДОПК – отменително основание по чл. 160, ал.2, вр. чл. 144, ал.2 ДОПК.

В случая, с разпоредбите на чл. 269т, ал.2 и ал.5 от ДОПК са въведени ограничения на отговорността на местния запитан орган, с изтичането на определен давностен срок, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо. Въпреки направеното от жалбоподателя възражение, административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата , необходими за извършване на преценката по чл.269т, ал.2 от ДОПК, за изтекъл 5-годишен срок, по отношение на основната част от задълженията. В тази връзка, в трите искания за събиране на санкция и/или глоба е отбелязано, че решенията за налагане на административна глоба са изпълними или окончателни съответно от 31.07.2016 г., 01.06.2016 г. и 01.06.2016 г., а датите, на които изтича давностният срок са съответно: 23.05.2026 г., 14.03.2026 г. и 16.03.2026 г. В горните искания обаче, не се съдържат данни относно датата, на която вземането е станало изискуемо, съгласно законодателството на запитващата държава членка, за да бъде извършена надлежна преценка за ограниченията, въведени с разпоредбата на чл. 269т от ДОПК, респ. на член 18 от Директива 2010/24.

Съдът намира, че последната разпоредба не е в противоречие и не засяга правилото, установено с нормата на чл. 269у от ДОПК, предвиждаща, че по отношение на погасителната давност на вземанията се прилага законодателството на запитващата държава членка.

Неоснователна е жалбата в частта й, касаеща задължението от *** лв. лихви по НП №09-02007/30.07.2018 г., в сила от 05.06.2019 г. В тази връзка следва да се отбележи, че 2-годишната погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, на която се позовава жалбоподателят, е изключение по смисъла на чл.171, ал.1 от ДОПК, но не може да се приложи по отношение на наказанието "имуществена санкция", каквито са наложените на дружеството, а само по отношение на предвиденото в разпоредбата административно наказание "глоба" /в този смисъл и ТР №3/03.07.2014 г. по ТД №5/2013 г. на ОСК на ВАС/. Правилни са доводите в оспорения акт, че последното задължение е публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.7 и т.9 от ДОПК, за което, на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, давността е спряна с издаването и връчването на постановленията за налагане на обезпечителни мерки /на 15.11.2023 г. и 28.11.2023 г./, а с предприемане на действия по принудително изпълнение /на 27.11.2023 г. и на 04.12.2023г./, давността е била прекъсната, поради което за последното вземане не са изтекли давностните срокове по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК.

Ето защо, оспореното решение, както и Разпореждане с изх.№С240009-137-00003383/17.01.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив, офис–Кърджали, в частта, касаеща таксите и начисленията по Актове за събиране на вземане от друга държава по чл.419, ал.1 от KТ от 16.03.2016 г., 14.03.2016 г. и 23.05.2016 г., следва да бъдат отменени, а преписката, в тази й част, следва да бъде изпратена на гл. публичен изпълнител при ТД НАП- Пловдив, офис–Кърджали за ново произнасяне по възражението за погасяване по давност на горните вземания, при съобразяване на мотивите на настоящото съдебно решение.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски в размер на 50 лв., за внесената държавна такса. Съдът намира, че на жалбоподателя не се следват разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като представения двустранен договор за правна защита и съдействие, не е подписан от една от страните- клиента „Интерим“ ЕООД, представляван от Х. Ф. И., респ. не е налице надлежно сключен договор по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗА.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №15/02.02.2024 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, както и Разпореждане с изх.№С240009-137-0000338/17.01.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД НАП-Пловдив, офис–Кърджали, в частта, касаеща таксите и начисленията по Актове за събиране на вземане от друга държава от 16.03.2016 г., 14.03.2016 г. и 23.05.2016 г., като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА преписката на гл. публичен изпълнител при ТД НАП- Пловдив, офис–Кърджали за ново произнасяне по възражението за погасяване по давност на таксите и начисленията по Актове за събиране на вземане от друга държава по чл.419, ал.1 от KТ от 16.03.2016 г., 14.03.2016 г. и 23.05.2016 г., при съобразяване на мотивите към настоящото съдебно решение.

Отхвърля жалбата в останалата й част, като неоснователна.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Интерим БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ***, разноски по делото в размер на 50 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.