РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Варна, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело №
20213110103556 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от **** - *** гр. ***,
упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройството
да представлява ***, със служебен адрес: гр. *** ул. „***" №***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН срещу В. Ж. Ж. с ЕГН
**********, ИВ. К. АВР. с ЕГН **********, М. ИВ. Г. с ЕГН **********,
ГЮЛТ. ЕМ. ИСМ. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН ********** и Ж.
ЗДР. Т. с ЕГН **********, в качеството на наследник на Ц.Ж.а Г. с ЕГН
********** - починала в хода на процеса, за прогласяване на нищожността на
постановените по гр. д. № ***. на ВРС решения, с които е допусната и
извършена делба на съсобствени между страните недвижими имоти.
Ищецът твърди, че с влязло в сила на 25.06.2013г. Решение № *** по
гр.д. № 112/2008 г. на ОС-***/вписано на 05.07.2013г./, на основание чл. 28 от
Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност (ЗОПДОППД) - отм., от Р. Д. Р. с ЕГН ********** в полза
на държавата са отнети следните недвижими имоти:
1) 1/6 ид.ч. от нива, шеста категория, цялата с площ от 2.950 кв.м.,
1
находяща се в землището на гр. *** община *** област *** м-ст „Т***
съставляваща парцел № *** от масив ***по плана на гр. ***с идентификатор
№ *** по КККР, одобрени със Заповед № ***г. на изп. директор на АГКК.
2) 1/6 ид.ч. от нива, осма категория, цялата с площ от 8.949 кв.м.,
находяща се в землището на гр. ***, м-ст „***", съставляваща парцел № ***
от масив ** по плана на гр. *** с идентификатор № *** по КККР, одобрени
със Заповед № ***. на изп. директор на ***
3) 1/6 ид.ч. от нива, шеста категория, цялата с площ от 14.407 кв.м.,
находяща се в землището на гр. ***, м-ст „***", съставляваща парцел № 5 от
масив 91 по плана на гр. ***, с идентификатор № ***по КККР, одобрени със
Заповед № ***. на изп. директор на ***
4) 1/6 ид.ч. от гора, шеста категория, цялата с площ от 15.750 кв.м.,
находяща се в землището на гр. *** община ***, м-ст „***", съставляваща
парцел № *** от масив *** по плана на гр. ***, с идентификатор № *** по
КККР, одобрени със Заповед № ***г. на изп. директор на ***
В хода на развитие на гр. д. № ***г. на ОС-***пред PC-***, по искова
молба, вписана на 21.01.2009г., е образувано гр. д. № ***. с предмет съдебна
делба на гореописаните четири имота с правно основание чл. 34 от ЗС.
Делбата между съделителите - В. Ж. Ж., Ц.Ж.а Г., ИВ. К. АВР. и Р. Д. Р. е
допусната с влязло в законна сила на 02.07.2010г. решение № ***. по гр. д. №
***г. на Районен съд ***
Твърди, че без да съобрази решението на ОС-*** по силата на което в
полза на държавата е отнет делът на Р.Р., а именно 1/6 ид. ч. от четирите
недвижими имота, предмет на съдебната делба, РС *** е постановил влязло в
сила на 29.05.2015г. решение № ***. по гр. д. № ***. на ВРС, с което
делбените имоти са поделени между съделителите. Въпреки извършените
надлежни вписвания на обезпечението на бъдещ иск, исковата молба и
решението, нито в мотивите, нито в диспозитива на решението по извършване
на делбата, не е вписан фактът, че държавата е придобила изцяло правото на
собственост върху дела от делбената маса на Р.Р. по силата на влязъл в сила
съдебен акт за отнемане на незаконно придобито имущество.
Сочи, че след извършена справка в Служба по *** - гр. *** се
установило, че процесните имоти са прехвърлени на ответниците в
настоящото производство, чрез различни договори, обективирани в
2
нотариални актове.
Ищецът намира, че решението на РС *** по гр.д. ***. не обвързва
държавата, тъй като същата не е участвала в производството. В тази връзка
сочи, че вписването на исковата молба по гр.д. № ***. по описа на ОС-***
има оповестително-защитно действие, като на основание чл. 114 б."в", изр.
второ от ЗС, придобитите от трети лица вещни права след вписването, не
могат да се противопоставят в настоящия случай на държавата. Това
обстоятелство произтича от факта, че делбата, която по същността си
представлява разпореждане с недвижими имоти, е непротивопоставима на
държавата, придобила правото на собственост върху дела на един от
съделителите - Р.Р. по силата на решение № ***. по гр.д. № *** на ОС-
***чиято искова молба е вписана по-рано /19.06.2008г./ от исковата молба за
съдебна делба /21.01.2009г./.
Твърди, че доколкото собствеността върху дела на Р.Р. е преминала в
патримониума на държавата по силата на съдебно решение за отнемането ѝ по
реда на ЗОПДОППД-отм., а не по силата на прехвърлителна сделка, то
нормата на чл. 226 от ГПК е неприложима в случая. Сочи, че дори да се
приеме, че фигурата на процесуалния субституент е приложима в настоящия
случай, доколкото делбеният съд не е посочил, нито в мотивите, нито в
диспозитива на съдебното решение по извършване на делбата, че Р.Р. участва
в процеса в качеството си на процесуален субституент на държавата,
материално-правните последици на решението по извършване на делбата не
са настъпили по отношение на ***
Поради изложеното счита, че не може да се приеме, че полученото в дял
на Р.Р. автоматично, по силата на закона (чл. 226, ал. 3 и чл. 298, ал. 2 от
ГПК), се счита за преминало в собственост на държавата. Именно поради
това намира и че извършената делба без участието на някой от съделителите е
изцяло нищожна по аналогия с разпоредбата на чл.75 ал. 2 ЗН.
В допълнение сочи, че неконституирането на *** като съделител в
процеса или подпомагаща страна е лишило същата от правото на
възражение срещу разделителния протокол във втората фаза на делбеното
производство, респективно е нарушило правото на защита по отношение на
придобитото по силата на съдебно решение право на собственост.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
3
ГЮЛТ. ЕМ. ИСМ. и К. С. М.. Същите намират, че исковата претенция е
недопустима и неоснователна.
Възражението си за недопустимост основават на твърдението, че искът
по чл. 75, ал. 2 от ЗН следва да се предяви от лице, което има качеството на
наследник на делбеното имущество, а ищецът в настоящия случай не е такъв.
Сочат, че по делото не са представени доказателства, от които да се
установи, че е изпълнено изискването на чл. 115 от ЗС, съгласно което
влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по член 114
от ЗС се отбелязват в шестмесечен срок по представен препис от решението, а
след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието
си. Предвид това намират, че тъй като Решение № ***от *** по гр.д. № *** по
описа за **. на Русенски окръжен съд, влязло в сила на 25.06.2013г. не е
отбелязано по партидата на имотите, от 25.12.201Зг. вписването на исковата
молба е загубило действието си.
Отделно твърдят, че ***е знаела, че решението на ОС *** е влязло в
сила, поради което е можела да поиска да бъде конституирана като страна в
делбеното производство, но не е сторила това, поради което не следва да
черпи права от собственото си процесуално бездействие.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В.
Ж. Ж. и М. ИВ. Г., двете действащи чрез процесуалния си представител
адвокат Х.. Същите намират иска за недопустим и неоснователен.
Неоснователността обосновават с твърденията, че *** встъпва
автоматично в правата на Р. Д. Р. в размер на 1/6 идеална част, въз основа на
влязлото в сила решение на ***съд, на основание чл. 226, ал. 1 от ГПК. Сочат,
че многократно *** е подавала молби за снабдяване със заверени преписи от
решението по допускане на делбата по гр. д. №*** г. на ВРС, XIV с, а
впоследствие и от решението по нейното извършване (молби са подавани на
18.02.2015 г., на 24.06.2015 г.), а с молба от 03.11.2020 г. е поискано да се
издадат заверени преписи от решението по извършване на делбата и всички
поправки на това решение, поради което считат, че е била налице
възможността ***да встъпи в процеса като трето лице (чл. 226, ал. 2 ГПК),
ако е преценила, че има интерес от това встъпване. Дори обаче да не е
встъпила, намират, че правата са гарантирани, защото постановеното
решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо
4
приобретателя по реда на чл. 226, ал. 3 ГПК.
Сочат че независимо, че в решението си по извършване на делбата ВРС,
XIV състав, не е отбелязал правоприемството на 1/6 ид. част на съделителя Р.
Д. Р., което не представлява задължителен коментар в мотивите на
решението, то защитата на правата на правоприемника са налице по силата на
закона, без да е необходимо извършването на каквито и да са други
допълнителни действия, или издаване на други актове.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ИВ. К. АВР.. Излага се становище, че независимо от неучастието
на държавата в делбата, както и липсата на специални пълномощия за Р.Р. да
я представлява, поради факта, че делът, с който е участвал в делбата му е бил
вече отнет в полза на***, поставеният в негова собственост реален дял той е
получил в качеството му не на собственик, а на процесуален субституент на
*** ех lege, респективно полученият от него реален дял си е останал в
собственост на държавата по силата на влязлото в сила *** № ***. по гр.д. №
***г. на ОСРс. Счита, че правата на *** не са отречени с решението по
извършване на делбата, нито е оспорено от Р.Р., или от други лица. Предвид
това намира, че влязлото в сила Решение № **** г. по гр.д. № *** г. на ОСРс
е било достатъчно основание за съставянето на акт за държавна собственост
върху 1/6 ид.ч. от поставените в дял на Р.Р. имоти още тогава, което прави
безпредметно искането да бъде прогласена нищожността на така извършената
от РС *** делба. Счита, че липсва фактическо и/или правно основание, при
евентуална нова делба държавата да получи повече от 1/6 ид.ч., която Р.Р. е
притежавал от имотите преди производството по реда на чл. 28 ЗОПДИППД
(отм.), защото точно с тези идеални части той е участвал в делбата по гр.д. №
*** г. на РС *** и въз основа на тях му е възложен съответния реален дял,
съответно дори искът да бъде уважен, то *** ще получи отново същото – 1/6
ид. част от имотите. Намира, че Държавата много по-лесно и бързо би могла
да реализира правата си като актува отнетото имущество, като проведе иск по
реда на чл. 124 от ГПК или 108 от ЗС.
Предвид изложеното намира, че за Държавата не е налице правен
интерес от предявяване на иск, с който да бъде прогласена нищожността на
извършената делба на процесиите имоти с влязлото в сила Решение № ***г.
по гр.д. № *** г. на РС ***
5
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника Ж. ЗДР. Т., действащ чрез назначения си особен представител
адвокат Т.С.. В отговора се излага становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Твърде се, че трето лице, което няма
качеството на сънаследник, а твърди самостоятелни права върху имота,
предмет на делбата, няма правен интерес от предявяване на иск за
установяване на нейната нищожност, тъй като разполага с възможността на
общо основание да защити правата си чрез осъдителен или установителен
собственически иск. Сочи, че Р.Р. е действал в качеството си на процесуален
субституент на *** и претенциите на ищцовата страна отново следва да бъдат
насочени към имуществото, поставено в дял на Р.. Ответникът намира, че
ищецът е обвързан от решението по извършване на делбата по гр. д. № *** на
РС ***, поради което и предявеният иск за установяване на неговата
нищожност е изцяло неоснователен. Предвид изложеното, моли делото да
бъде прекратено, а в условията на евентуалност, искът да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт *** поддържа исковата молба, като поддържа и твърденията си,
че Р.Р. не следва да бъде възприет като процесуален субституент на
държавата, тъй като това би означавало, че титулярът на едно право му е
преотстъпил стопанисването или временното управление на дадено
имущество. Намира, че настоящият случай не е такъв. Сочи, че държавата не
е имало възможността да участва във втората фаза на делбата, респективно не
е могла да вземе становище по разпределянето на имуществото по
обособените дялове. Моли предявеният иск да бъде уважен, като претендира
и присъждане на сторените разноски.
Ответникът Ж.Т., чрез процесуалния си представител, моли
производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен
интерес. В условията на евентуалност моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан, по подробно изложените в отговора на исковата
молба съображения.
Ответниците В. Ж. Ж. и М. ИВ. Г., чрез адвокат Х. молят за
прекратяване на производството по изложените в отговора на исковата молба
основания. В условията на евентуалност молят за отхвърляне на иска, като
6
намира, че не са налице обстоятелства, които увреждат интересите на
държавата, и че към настоящия момент дори и без съответен документ
държавата е собственик и притежател на съответните идеални части -1/6
идеална част, които са принадлежали на Р. Д. Р. и са автоматично преминали
в нейна собственост. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът ГЮЛТ. ЕМ. ИСМ., чрез адвокат *** сочи, че в настоящия
казус не е налице хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗН, тъй като съделителят Р. Д.
Р. е участник в делбеното производство още от началото на 2008 г.,
приключило с първа фаза, с допускане на делбата при квоти 1/6 за същия.
Сочи, че правата на *** са гарантирани, доколкото в производството е
участвал нейният процесуален субституент. Сочи, че нормата на чл. 298, ал.2
от ГПК предвижда влязлото в сила решение да породи действия както за
наследниците на страните, така и за техните правоприемници. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът К. С. М., чрез процесуалния си представител адвокат П.,
моли за прекратяване на делото поради липса на правен интерес у ищцовата
страна, а в условията на евентуалност пледира за отхвърляне на иска като
неоснователен. Моли за присъждане на сторените разноски.
Ответникът ИВ. К. АВР., чрез адвокат *** поддържа възражението си за
недопустимост на производството, поради липса на правен интерес. Сочи, че
приложение следва да намери и принципът, че никой не може да черпи права
от собственото си недобросъвестно поведение, а процесуалното поведение на
*** е именно недобросъвестно, като години след приключване на делото за
делба иска обявяване нищожност на същата, поради неучастието си в
процеса. Намира това поведение за злоупотреба с право. Поддържа и
твърдението си, че Р.Р. е имал качеството на процесуален субституент на ***
и като такъв е участвал в процеса по делба. Претендира присъждане на
сторените разноски по делото.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че с влязло в
7
сила на 25.06.2013г. Решение № ****г. по гр.д. № 1*** г. на *** /вписано на
05.07.2013г./, на основание чл. 28 от Закон за отнемане в полза на държавата
на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДОППД) - отм., от Р. Д.
Р. с ЕГН ********** в полза на държавата са отнети 1/6 идеални части от:
недвижим имот с идентификатор № ***по ***, одобрени със Заповед № ***г.
на изп. директор на АГКК; недвижим имот с идентификатор № *** по КККР,
одобрени със Заповед № ***г. на изп. директор на АГКК; недвижим имот с
идентификатор № ***по КККР, одобрени със Заповед № ***г. на изп.
директор на АГКК и от недвижим имот с идентификатор № *** по КККР,
одобрени със Заповед № ***. на изп. директор на ***Като безспорен е
отделен и фактът, че с влязло в сила съдебно решение № ***г. по гр. д. №
7198/2008г. на ВРС, делбените имоти са поделени между съделителите, в това
число и Р. Д. Р.,
От същото решение е видно, че Р. Д. Р. е получил в изключителна
собственост дял трети на вариант втори от заключението на вещото лице инж.
*** от 12.12.2011 г., включващ: делът в южната част на УПИ № *** в
кв.330, по плана на ж. к. „***", гр. *** с площ 1338 кв. м., представляващ
УПИ № ***в кв.***, по плана на ж. к. „***", гр. ***, по одобрен***, одобрен
със Заповед № *** от 07.10.2014 г. на Кмета на Община - *** област *** с
идентификатор по №*** по скица-проект за делба на Служба по **, на
стойност 20 000 лева; средната част от имот № *** в местност „***, гр. *** с
площ 5.823 дка, с идентификатор №*** по скица-проект за делба на Служба
по *** , на стойност 1183 лева.
Общата стойност на дял трети по втори вариант на заключението на
вещото е оценен на стойност 21 183 лева /двадесет и една хиляди сто
осемдесет и три лева/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 75, ал.
2 от ЗН, съгласно който когато делбата е извършена без участието на някой от
сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
При така наведените твърдения от ищеца в исковата молба, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, същият е
следвало да проведе пълно и главно доказване на следните обстоятелства: че е
8
придобил процесното имущество на соченото от него правно основание (по
силата на съдебно решение), преди приключване на производството по
съдебна делба, че имуществото е било предмет на съдебна делба, че не е
участвал в производството по извършената съдебна делба, както и че
неучастието му е довело до нарушаване на правата му.
Ответниците от своя страна е следвало да докажат своите
правоизключващи възражения, а именно че не е налице правен интерес у
ищеца да предяви настоящия иск.
Съдът намира, че въведените в отговорите на исковата молба
възражения за недопустимост на иска, впоследствие поддържани от всеки от
ответниците в проведеното по делото съдебно заседание, са неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, така предявеният иск
за установяване нищожност на извършена делба може да бъде предявен
самостоятелно, без да се съединява с иск за нова делба. Легитимацията на
страните съответства на твърденията на ищеца за наличие на съсобственост
между същите страни по отношение на процесните недвижими имоти.
Неоснователно е възражението на ГЮЛТ. ЕМ. ИСМ., К. С. М. и Ж. ЗДР.
Т., че редът за защита, който предвижда нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗН е
предвиден само и изключително за лицата, които имат качество на
сънаследници на делбеното имущество. В тази връзка съдебната практика и
правната доктрина са непротиворечиви, че този ред за защита е приложим по
отношение на всеки съсобственик, който не е участвал в делбеното
производство, без значение от правното основание, на което е станал
съсобственик.
Що се касае до възражението за недопустимост на всеки от
ответниците, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като
ищецът е бил надлежно представляван в делбеното производство от страна на
съделителя Р.Р., в качеството му на процесуален субституент на *** по
смисъла на чл. 226 от ГПК, съдът намира, че същото е възражение във
връзка с основателността на иска, като съображенията в тази насока са
следните:
Действително нормата на чл. 226, ал. 1 от ГПК предвижда, че ако в хода
на съдебното производство спорното право бъде прехвърлено върху другиго,
9
делото следва своя ход между първоначалните страни. В този смисъл е и
даденото разрешение в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, според което при извършено разпореждане
със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода
на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат
разпоредбите на чл. 226 ГПК /чл. 121 ГПК (отм.)/.
Настоящият случай попада в хипотезата, разгледана в горепосоченото
тълкувателно решение, доколкото от доказателствата по делото се установи,
че с влязло в сила съдебно решение, в полза на държавата са отнети 1/6 ид.ч.
от патримониума на Р.Р., като решението по отнемане е влязло в сила на
25.06.2013г., тоест след решението по допускане на делбата, влязло в сила на
02.07.2010г. (първа фаза от делбеното производство).
От горното на пръв поглед следва да се приеме, че доколкото
прехвърлянето на правата в полза на държавата е станало след решението по
допускане на делбата, то производството по делото е следвало да продължи
между първоначалните страни, както предвижда чл. 226, ал. 1 от ГПК, а
постановеното решение ще обвърже и правоприемника, чиито права са
гарантирани от участието на процесуалния субституент – прехвърлителя на
правото.
Въпреки това, настоящият случай не е напълно идентичен и не попада
напълно под хипотезата на чл. 226, ал. 1 от ГПК, доколкото материалното
право не е прехвърлено, а е отнето. Прехвърлянето предполага
прехвърлителна правна сделка, била тя възмездна или безвъзмездна, а
отнемането от своя страна става по силата на съдебно решение.
Между прехвърлянето на процесното право и отнемането му по силата
на съдебно решение е налице съществена разлика, принципно водеща до
неприложимост на института на процесуалната събституция. В този смисъл в
правната доктрина (*** – българско гражданско процесуално право) е прието,
че нормата на чл. 226 от ГПК не важи за прехвърляне на право, което е
потвърдено със силата на пресъдено нещо или прехвърлянето е станало по
силата на държавен акт (отчуждаване), като в този случай легитимиран да
брани правото е само приобретателят.
Предвид горното, в настоящия случай следва да се съобрази способът,
чрез който е възникнало правото на собственост по отношение на ищеца в
10
производството (оригинерен или деривативен) и съответно така установеният
начин за придобиване на собствеността изключва или не приложението на
нормата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. Предвид това съдът намира, че доколкото
следва да се тълкуват и прилагат разпоредбите на закона, предвиждащи
института на процесуалната субституция, респективно била ли е
представлявана от процесуален субституент държавата и защитени ли са били
правата в делбеното производство, искът е допустим и като такъв съдът
дължи произнасяне по същество.
За да се приеме за основателна исковата претенция, по делото следваше
да се установи, че ищецът е придобил процесното имущество по силата на
съдебно решение, преди приключване на производството по съдебна делба, че
имуществото е било предмет на съдебна делба, че не е участвал в
производството по извършената съдебна делба, както и че неучастието му е
довело до нарушаване на правата му.
По делото бе отделено като безспорно всяко едно от горните
обстоятелства, с изключение на това дали правата на държавата са били
запазени при проведеното делбено производство, респективно били ли са
накърнени от неконституирането ѝ като страна в делбения процес.
Съдът намира, че правата на ищеца в процеса по извършване на делбата,
са били гарантирани и запазени, чрез участието на Р.Р. в делото, тъй като
последният е имал качеството на процесуален субституент на Държавата по
смисъла на чл. 226, ал. 1 от ГПК. Съображенията в тази насока са следните:
Безспорно прехвърлянето на спорното право се е случило след влизане
в сила на решението на съда по допускане на делба на съсобствено
имущество, като преди производството по извършване на делбата във втора
фаза, имуществото на Р.Р. е било отнето в полза на държавата по силата на
влязло в сила на 25.06.2013г. Решение № ***г. по гр.д. № ***г. на ОС-
***/вписано на ***/, на основание чл. 28 от Закон за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДОППД) -
отм.
Макар преминаването на правото на собственост да не е станало по
силата на прехвърлителна сделка, а по силата на съдебно решение, то
способът за придобиване на право на собственост следва да бъде възприет
като деривативен такъв, тоест че правото на собственост на държавата е
11
такова, каквото е било и правото на собственост на Р.Р., като придобиваното
субективно право е идентично с това, което е принадлежало на праводателя –
т.нар. транслативна сукцесия.
По силата на горепосоченото съдебно решение на ОС *** *** е
придобила правото на собственост върху отнетото от Р.Р. имущество, като
обемът на субективните права на *** е този, с който е разполагал и
предходният собственик.
Съвсем различно би било положението, в случай че правото на
собственост на *** беше възникнало по силата на държавен акт, като
например отчуждаване на имот за задоволяване на обществени нужди и
интереси. В този случай правото на предходния собственик не преминава в
патримониума на държавата, а последната става собственик на
нововъзникнало основание, без да държи сметка за съдържанието на правото
на бившия вече собственик (учредени ограничени вещни права,
облигационни права и др). В тези случаи за държавата е налице единствено
задължението да заплати обезщетение за отчужденото имущество. Именно
тази хипотеза се има предвид в правната доктрина, когато се сочи, че нормата
на чл. 226 от ГПК не намира приложение когато спорното право е преминало
в правоприемника по силата на държавен акт. Само в този случай държавата
не би била надлежно представлявана от предходния собственик в качеството
му на процесуален субституент. Това е напълно разбираемо, доколкото
съдържанието на правата на собственост на праводателя и правоприемника не
са идентични.
Аналогично би било положението и в случай, че правото на собственост
на правоприемника бе възникнало по силата на съдебно решение, но такова
което признава или потвърждава възникнало на оригинерно правно
основание право на собственост, като например придобивна давност.
Настоящият случай не е такъв, като *** не е притежавала правото на
собственост върху процесното имущество и воденото съдебно производство
пред ОС *** не е било с предмет оспорване правото на собственост на ***
което да бъде потвърдено с влязло в сила съдебно решение.
Както беше посочено по-горе, макар правото на собственост на *** в
настоящия случай да е възникнало по силата на влязло в сила съдебно
решение, доколкото собствеността на Р.Р. е отнета от патримониума му и е
12
преминала такова, каквато е, в патримониума на държавата, то съдът намира,
че институтът на процесуалния субституент, предвиден в нормата на чл. 226,
ал. 1 от ГПК, в случая намира приложение.
От горното се следва извода, че макар държавата да не е участвала в
производството по съдебна делба, тя е била надлежно представлявана от
участвалия съделител *** поради което и искът за обявяване на нищожност
на делбата е неоснователен. Следва да се има предвид, че дори *** да бе
участвала в производството по съдебна делба, то изходът от делото щеше да
бъде същият, а обемът на правото на собственост на *** идентичен с този, с
който тя разполага и към настоящия момент.
Не без значение по делото е и обстоятелството, че *** е знаела за
провеждането на делбено производство и е имала възможността да поиска да
бъде конституирана в процеса като подмогащата страна, по реда на чл. 226,
ал. 2 от ГПК. Видно от приобщеното гр. д. № ***. на ВРС, държавата
многократно е правила справки по производството, като е депозирала и молби
за снабдяване с преписи от съдебното решение от първа фаза на делбата.
Горното процесуално поведение на ищеца води до извода, че същият е считал
правата си в производството по съдебна делба за гарантирани, чрез участието
на съделителя Р., доколкото ако това не беше така, то държавата е щяла да
преосмисли пасивното си процесуално поведение и да поиска да участва в
процеса.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск за
прогласяване на нищожността на постановените по гр. д. № *** на ВРС
решения, с които е допусната и извършена делба на съсобствени между
страните недвижими имоти, е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени сторените от тях съдебно деловодни разноски.
Ответниците В. Ж. Ж. и М. ИВ. Г. претендират сторени разноски в
размер на 500 лв., за което представят списък по реда на чл. 80 от ГПК, както
и доказателства за извършване на същите, а именно Договор за правна помощ
и съдействие от 27.01.2022г.
13
Ответникът ГЮЛТ. ЕМ. ИСМ. претендира разноски в размер на 300 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Представя списък по
чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършване на разходите, а именно
Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2022г.
Ответникът К. С. М. претендира разноски в размер на 300 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Представя списък по
чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършване на разходите, а именно
Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2022г.
Ответникът ИВ. К. АВР. претендира разноски в размер на 500 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Представя списък по
чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършване на разходите, а именно
Договор за правна помощ и съдействие от 07.07.2021г.
Ответникът Ж. ЗДР. Т. не е направил разноски по делото, поради което
такива не му се следват. Същото важи и за ответника Р. Д. Р..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** представлявана от **** с *** гр. ***,
упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН срещу В. Ж. Ж. с ЕГН
**********, ИВ. К. АВР. с ЕГН **********, М. ИВ. Г. с ЕГН **********,
ГЮЛТ. ЕМ. ИСМ. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН ********** и Ж.
ЗДР. Т. с ЕГН **********, в качеството на наследник на Ц.Ж.а Г. с ЕГН
********** - починала в хода на процеса, за прогласяване на нищожността на
постановените по гр. д. № *** на ВРС Решение ***и Решение ***г., с които е
допусната и извършена делба на съсобствени между страните недвижими
имоти.
ОСЪЖДА *** представлявана от *** гр. *** упълномощен от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на В.
Ж. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ № *** и М.
ИВ. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** ул. „***“ № ***, сумата
от 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, на
14
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА *** представлявана от *** гр. *** упълномощен от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на
ГЮЛТ. ЕМ. ИСМ. с ЕГН **********, с адрес село ****, сумата от 300 лв.
(триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА *** представлявана от **** гр. *** упълномощен от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на
ИВ. К. АВР. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 500 лв.
(петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА **** гр. *** упълномощен от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, да заплати на К. С. М. с ЕГН **********,
чрез законния му представител ЕД. ИСМ. М. с ЕГН ********** с адрес
село ***, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15