Решение по дело №1302/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260137
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20205310101302
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                    24.03.2021г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело1302 по описа за 2020г. и като обсъди:

 

            Иск с правно основание чл.127 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето М., както и че не живеят заедно от месец юли 2020г. От тогава само тя се грижи за него и осигурява средства за издръжката му. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което местоживеенето на детето да бъде определено при нея, да й се предостави упражняването на родителските права, като се осъди ответника да заплаща издръжка в размер на 300 лева, считано от 01,07,2020г. до датата на подаване на исковата молба и от тази дата до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, както и да се определи режим на лични отношения между ответника и детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17,00 часа без преспиване. 

 Ответникът не оспорва претенцията за определяне на местоживеене на детето и упражняването на родителските права. Оспорва предявения иск за заплащане на издръжка за минал период, тъй като е заплатил такава, а този за периода от датата на подаване на исковата молба – по размер. Твърди, че е заплатил издръжка и за месеците август и септември – в размер на 280 лева и 400 лева. По отношение на режима на лични отношения оспорва искането той да се осъществява в присъствието на майката. 

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните доказателства се установява, че те са родители на детето М.Б.Н., ЕГН **********. Видно от ЕР на ТЕЛК от 01,09,2020г. то стада от вродена хидроцефалия, за което заболяване му е определена оценка на роботоспособността 87% вид и степен на увреждане с чужда помощ. От етапна епикриза се установява, че то е с нарушение в координацията и равновесието, за което се нуждае от чужда помощ. Тази особеност в отглеждането на детето е възприета от свидетелите Енчева и Христова. Те често са излизали на разходка с майката и детето, като при тези срещи са видели, че то се доверява само на нея, има нужда да се държи за нея. Детето не е живяло с баща си, тъй като родителите му се разделили преди да се роди. Срещали са се не повече от 10 пъти и това никога не е ставало в отсъствие на майката. Здравословното състояние на М. налага посещение на логопед, психолог, както и повишени разходи за лечението му.

С оглед на горното безспорно се установява, че родителите на М. не живеят заедно, поради което нямат възможност ежедневно да вземат решения, касаещи грижите за него и отглеждането им. Не е спорно между тях, че местоживеенето на детето следва да бъде при майката, която да упражнява родителските права. За бащата следва да се определи режим на лични отношения. Съдът намира, че посоченият в исковата молба такъв е подходящ, тъй като осигурява възможност на бащата да осъществява лични контакти с детето без да застрашава неговото състояние. Присъствието на майката е необходимо, за да се чувства М. сигурен и спокоен. Тази необходимост е продиктувана от заболяването, от което страда детето и от обстоятелството, че то не е живяло с баща си е не го познава. Именно здравословното му състояние предопределя разликата от обичайните и нормални отношения между родител – дете, което налага да се определи режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17,00 часа без преспиване в присъствието на майката.   

 Ответникът дължи издръжка безусловно, тъй като детето не е навършило пълнолетие. При това положение размерът й следва да бъде определен с оглед събраните свидетелски показания, от които се установява, че необходимите средствата за отглеждане на М. са повече от обичайните поради заболяването, от което страда и което налага посещения при психолог, логопед и други медицински интервенции. В същото време възможността на майката да работи е силно ограничена поради нуждата да полага лично и непосредствено грижи за сина си. Не са представени преки доказателства относно доходите на ответника, но той е в млада и трудоспособна възраст и следва да осигурява средства за издръжка на детето си. Ето защо размерът на издръжката следва да се определи съгласно чл. 162 от ГПК като съдът намира, че бащата следва да осигурява по 300 лева месечно за издръжка на М., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Ответникът не е установил чрез пълно и пряко доказване, че е заплатил издръжка за минал период от време. От приетите нареждания за касов превод е видно, че е превел на ищцата сумата от 280 лева и от 400 лева. Липсват данни, че с това е погасил задължението си за издръжка, доколкото като основание е посочил захранване на сметка. Без каквото и да значение за правния спор е фактът на заплащане на глоби, наложени с електронен фиш. Само за пълнота следва да се отбележи, че не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че автомобилът е управляван от ищцата, а и в този случай е налице друг ред на защита. Ето защо той следва да заплати и издръжка за минал период от време, а именно от 01,07,2020г. до датата на подаване на исковата молба. Изложените по-горе съображения за определяне на размера на същата се отнасят изцяло и за тази претенция, тъй като разликата в периода е само около месец и половина, през който липсва изменение на релевантните факти – касае се до едно и също здравословно състояние на детето, което е определящо за необходимите му средства, както и до едни и същи доходи на ответника.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 30 лева, заплатена държавна такса.

Мотивиран от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на М.Б.Н., ЕГН ********** при неговата майка Ц.Д.Ч., ЕГН ********** ***, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху детето М.Б.Н., ЕГН ********** на неговата майка Ц.Д.Ч., ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Б.М.Н., ЕГН ********** ***, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17,00 часа без преспиване в присъствието на неговата майка Ц.Д.Ч., ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Б.М.Н., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си М.Б.Н., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ц.Д.Ч., ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 300 лева (триста лева), считано от датата на подаване на исковата молба 13,08,2020г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от последно число на месеца, за който се дължи до окончателното й изплащане, както и издръжка за минал период от време – от 01,07,2020г. до 13,08,2020г. в размер на 300 лева (триста лева) месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от последно число на месеца, за който се дължи до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.М.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Д.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 330 лева (триста и тридесет лева), направени по производството разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: