РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Перник, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20221700500471 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 260128 от 29.04.2022 година, постановено по гр.д. №
3175/2020 г., по описа на Районен съд – Перник е бил осъден ответникът М. Е.
К., ЕГН **********, ***, на основание чл. 109 от ЗС да преустанови
неправомерните си действия, с които пречи на ищците К. К. Д., ЕГН
********** и Н. М. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** да
упражняват пълноценно правото си на собственост, като премахне строителни
материали (камъни), попадащи в площта между съществуващата на място
оградна мрежа и регулационната линия между УПИ ***, кв. ** и УПИ ***,
кв. ** по плана за регулация на село ***, и да премахне навлизащата в имота
на ищците оградна мрежа и колове, очертана със зелен цвят на скица номер 1
на вещото лице към заключение с рег. № 277151/01.11.2021 г., на лист 101 от
делото, представляващата неразделна част от настоящото решение.
С първоинстанционното решение отв. М. Е. К. е бил осъден да заплати
на ищеца К. К. Д. сумата в размер на 1751,41 (хиляда седемстотин петдесет и
1
един лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща направени разноски
в производството.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника М. Е. К.,
който чрез пълномощника си адвокат К. К. го е обжалвала изцяло. Моли то да
бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуалните правила и норми и неправилно
приложение на материалния закон, като бъде отхвърлен предявения иск.
Посочва, че предоставеното от ищците разрешение за строеж е с дата
17.02.2011 г., като същото е следвало да се реализира до 17.02.2016 г., а това
не било сторено.
Твърди, че процесната ограда била в заварено положение, както за
ищците, така и за ответника в първоинстанционното производство, за което
свидетелстват и показанията дадени от К. Д. /ищец в производството пред
първа инстанция/. Счита за необоснован извода на районния съд, че К. е
поддържал и се е възползвал от това противоправно състояние, създадено от
праводателите му. Намира, че това не е достатъчно основание за ангажиране
на отговорността му. Въззивникът твърди, че видно от допусната повторна
СТЕ, навлизането на процесната ограда в имота на ищците е несъществено по
смисъла на Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. и е установено едва след
извършено трасиране на имота, извършено на 25.01.2021 г. за целите на СТЕ.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции.
Ответните страни по жалбата – въззиваемите К. К. Д. и Н. М. Д. не са
представили писмен отговор, но в съдебното заседание пред настоящата
съдебно инстанция чрез адвокат ПППП оспорват въззивната жалба и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно. Молят да им се присъдят и направените по делото разноски.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански
дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявените
2
искови претенции.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт № **, рег. № ***, дело 15/2009 г., на нотариус
Е.Б. и нотариален акт № **, рег. № ***, дело 72/2016 г., на нотариус В.Д.,
ищците се легитимират като собственици на УПИ ***, кв. ** по
регулационния план на с. ***, общ. ***, утвърден със заповед №
365/02.03.1988 г. и заповед № 965/21.04.2007 г., а ответникът - на УПИ ***,
кв. ** по регулационния план на с.***, общ. ***, утвърден със заповед №
365/02.03.1988 г. и заповед № 965/21.04.2007 г..
По силата на резрешение за строеж № 40 от 17.02.2011 г. на масивна
ограда за УПИ ***, по вътрешната регулационна линия с имота на ответника,
издадено от главния архитект на община Перник в полза на ищците е било
предписано трасиране на границите от правоспособно лице, специалност
«Геодезия».
В обясненията, дадени пред районния съд по реда на чл. 176 ГПК от
ищеца К. Д. и от показанията на разпитания пред районния съд свидетел К.К.
(съсед на страните по делото) се установява единно и непротиворечиво, че
имотът бил закупен от ищците със съществуващата ограда, като след
разрешаване и започване на строежа на масивната ограда се оказало, че тя не
съвпада предвиденото по отреждането на вътрешната регулационна линия, а
на границата между двата имота, в дясната част имало камъни и тухли. Св.К.
установява, че преди оградата на мястото имало колове от тръбно скеле и
мрежа, още преди закупуване на имота от ищците.
От заключенията на допуснатите първоначална и повторна СТЕ става
ясно, че въз основа на извършения оглед на място и представения по делото
протокол за трасиране, означаване и координиране на южната граница на
УПИ ***, кв. ** и УПИ ***, кв. ** по регулационния план на с. ***, общ. ***,
след извършено заснемане на съществуващата ограда и местоположението на
строителните материали, и обработка на данните от трасирането и
3
заснемането, експертът установява, че изградената ограда почти изцяло
попада в границите на УПИ ***, като отстоянието от трасираната
регулационна линия и заснетата на място във всеки един кол ограда е между
29 и 16 см. в посока север от регулационната линия. Изчислява, че измерената
графична площ между изградената ограда и регулационната линия между
двата имота е 4,94 кв.м., както и че до основата на съществуващата ограда са
подредени камъни, които попадат в площта между оградата и регулационната
линия. Вещото лице излага, че с изключение на подредените камъни, които
попадат в площта между оградата и регулационната линия, останалите
строителни материали не попадат в площта на УПИ ***, като те, с
изключение на камъните, не пречат да се постави ограда по вътрешно-
регулационната линия между двата УПИ. Според вещото лице рулото от
оградна мрежа, което е разположено върху палетата не заема площ от имота
на ищците. Експертът посочва, че съгласно строителните правила и
нормативи, при наличие на плътна ограда между двата имота, може да се
изградят постройки на допълващо застрояване непосредствено до изградената
плътна ограда съгл. чл. 41, ал.2 от ЗУТ. Също така установява, че северната
част на границата на УПИ *** – съществуващата ограда почти изцяло попада
в площта на имота на ищците с площ по графични данни от 4.94 кв.м. С
изключение на подредените камъни, попадащи в площта между оградата и
регулационната линия, останалите материали не попадали в имота на ищците.
Заключението е било изготвено въз основа на данни от извършено трасиране
в присъствието и на двете страни.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
По предявения негаторен иск, с правно основание чл. 109 от ЗС:
Настоящият съдебен състав го намира за допустим, а разгледан по
същество – основателен.
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 4/2015 година, прието на 06.11.2017 година от
ОСГК на ВКС се приема, че съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да се проведе успешно доказване на негаторната искова
претенция следва да са налице две задължителни, кумулативни условия за
4
уважаването на иска с правно основание чл.109 от ЗС: установяване
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем.
Негаторният иск, като способ за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта/имота според нейното предназначение, но без да отнема владението
на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие
да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Предмет на настоящото дело е несъществуването на правото ответникът да
въздейства върху вещта или всяко друго обременяване върху имота, което да
задължава собственика-ищец да търпи различни по характер въздействия
върху имота от другия собственик на съседния имот - ответник, които
смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от
допустимото,
В настоящия казус, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и от заключението на СТЕ се установява по несъмнен и
безспорен начин, че изградената между двата съседни на страните имота
ограда почти изцяло попада в границите на УПИ ***, като отстоянието от
трасираната регулационна линия и заснетата на място във всеки един кол
ограда е между 29 и 16 см. в посока север от регулационната линия, а
графичната площ между изградената ограда и регулационната линия между
двата тях е 04,94 кв.м. Категорично се доказа, че до основата на
съществуващата ограда са подредени камъни, които попадат в площта между
оградата и регулационната линия - в имота на ищците, а това обстоятелство
представлява нарушение, с което неминуемо се пречи на собственика да
упражнява необезпокоявано правото си на собственост в пълен обем.
На следващо място, с това нарушение за ищците се създава пречка да
изградят масивна ограда по регулационната линия, както и се осуетява
възможността им да изградят постройки на допълващо застрояване. Ето защо
настоящият съделен състав приема, че дори да е налице допустимо
отклонение на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
5
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, в конкретния случай същото е от естество, което наруши
пълноценното упражняване на правата на ищците, с което последните
провеждат успешно доказване и на втората задължителна, кумулативна
предпоставка за уважаване на негаторния иск.
В настоящия случай се явява ирелевантно обстоятелството, че
представеното от ищците и оспорено от ответника разрешение за строеж е
просрочено, тъй като именно в резултат на създадените от ответника пречки
за необезпокояваното му реализиране се е осъществил фактическия състав на
притезанието по чл.109 от ЗС и е възникнал правния интерес у ищците да
потърсят защита на накърненото им право чрез отстраняване по съдебен ред
на създадените в тази насока пречки от ответната страна.
След като последният не е предприел действия по освобождаване на
имотната граница за изграждане на масивната ограда между двата имота,
съдът приема, че така предявения негаторен иск по чл. 109 от ЗС се явява
основателен, а въззивната жалба срещу уважителното първоинстанционно
съдебно решение - неоснователна, поради което обжалваното решение на РС
Перник следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че в тази насока изцяло
възприема по реда на чл. 272 от ГПК обстойните и аргументирани мотиви на
първостепенния съд.
Въззиваемият ответник К. К. Д. е направили разноски пред Пернишкия
окръжен съд в размер на 1200 лева - платено адвокатско възнаграждение,
която сума с оглед изхода по делото въззивникът М. Е. К. следва да бъде
осъден да му я заплати.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260128 от 29.04.2022 година,
постановено по гр.д. № 3175/2020 г., по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА М. Е. К. да заплати на К. К. Д. сумата от 1200,00 (хиляда и
двеста) лева, представляваща сторените от него разноски пред Пернишкия
окръжен съд за един адвокат.
6
РЕШЕНИЕТО може да обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България, в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7