Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 29.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1265
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът К.Б.Т. твърди, че с ответника
били в трудово правоотношение от 05.09.2017г. до 17.10.2017г., а и са в такова
и към настоящия момент, като заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил над
12.5 тона”, като в изпълнение на задълженията си по трудов договор пътувал в
цяла Европа с тежкотоварен автомобил. С цел по-пълноценно използване на
транспортните средства, на един тежкотоварен автомобил работели по двама
шофьори, управляващи автомобила на разрешените от закона смени. При работа на
единия водач, другият почивал в кабината на автомобила, препасан в
обезопасителни колани. На 17.10.2017г. по повод изпълнението на възложената му
от ръководителите работа, претърпял изключително тежка трудова злополука, при
която получил необратими увреждания изразяващи се в политравматизъм,
черепно-мозъчен травматизъм, фрактура на десен окципитален кондил, фрактура на
транссиндезмален винт в ляво, в резултат, на което най-вероятно до края на
живота си нямало да може да се възстанови напълно и да продължи живота си
пълноценно. При всички положения тази травма нямало да му даде възможност да
упражнява пълноценно работата си – налице ще е намалена работоспособност.
Трудовата злополука се получила при следните обстоятелства: На 17.10.2017г. в
изпълнение на служебните си задължения пътувал с тежкотоварно превозно средство
MAN, с рег.№ Р 2119 КА, с полуремарке SCHMITZ, рег.№ KSR4810 до Португалия,
където следвало да транспортира стока, заедно с колегата му С.И., като шофирали
в екип. Около 8.17 часа при КМ 222.800 на шосе А-62 /Бургос – Фуентес де
Оньоро/ в землището на община Виляверде де Гуарена, съдебен окръг Саламанка,
Испания претърпяли сблъсък с друг тежкотоварен автомобил – влекач VOLVO, с
рег.№ 3220EZH, с полуремарке LOHR, рег.№ R7518BBZ, поради застигане, в
следствие, на което бил тежко ранен. В момента на катастрофата активен водач на
превозното средство бил колегата му И., като Т. почивал на дясната предна седалка
превързан с обезопасителния колан. Според снетите
данни от Пътна полиция в Пеняранда де Бракамонте в тахографа, монтиран в
камиона е бил управляван с допустимата скорост и бил със сложени обезопасителни
колани. В резултат на удара между двата автомобила, като по-голямата част била
от дясната страна на техния автомобил, предпазния колан се откопчал /скъсал/ и
ищецът е излетял от автомобила. Намерен бил от полицията в безсъзнание далеч от
автомобила на пътното платно. Бил приет по спешност в Болничен комплекс
Саламанка с диагноза: политравматизъм, черепно-мозъчен травматизъм, фрактура на
десен окципитален кондил, фрактура на транссиндезмален винт в ляво. Там му
поставили гипсова шина на фрактурата на лява фибула и го насочили за претлед от
неврохирург. В болница „Дева Мария” в Саламанка бил прегледан от неврохирург,
след което му била поставена яка на врата за 8 седмици и имобилизация на
глезена за 6 седмици, както и му предписали медикаментозно лечение и явяване
при ортопед-хирург след 10 дни и при неврохирург след 2 месеца. Имал
изключително силни болки в резултат на злополуката и бил много дълъг период във
временна неработоспособност, което наложило явяването му пред ТЕЛК комисия. В
преобладаващата част на периода от настъпване на инцидента бил в невъзможност
да се движи и обслужва сам, предвид вида на получените травматични увреждания.
За всичко разчитал на жената, с която живеел, която се грижела за него. И до
настоящия момент усещал силни болки във врата и имал ограничено движение,
постоянно бил на болкоуспокояващи, които вече дори не действали, трудно
упражнявал професията си, тъй като имал ограничено движение и бързо се
уморявал. Ответникът е подал декларация за трудова злополука от 19.10.2017г. и
с Разпореждане № 113/02.11.2017г. на ТП на НОИ – гр.Русе, на основание чл.55,
ал.1 от КСО злополуката е била приета за трудова. Уврежданията, които получил
по време на катастрофата може да доведе до невъзможността да работи работата,
която му харесвала и му носела доходи, тъй като за упражняването й се изисква
много добро физическо състояние и е изключително отговорна работа. Освен това
на 21.10.2017г. починал и неговия баща Борис Т.И., като той не успял поради
физическото си състояние да го изпрати по последния му път, което му нанесло
допълнителна психотравма и непоправима болка. Следствие на неработоспособността
му, резултат на претърпяната трудова злополука в следващите близо 14 месеца
получавал парично обезщетение от НОИ в определения процент от вписаната в
трудовия му договор заплата, като това обезщетение било около 5 пъти по-малко
от възнаграждението, което получавал когато работел, тъй като при изпълнение на
трудовите си задължения освен обявената заплата получавал командировъчни, пътни
и други начислени му режийни, които формирали месечно възнаграждение от около
2 200.00 евро. В тази връзка за него е трудно да определи размера на
претърпените от него имуществени вреди, свързани с пропуснатите ползи, вреди от
невъзможността да работи по трудово правоотношение в бъдеще, в тази сфера, като
получава съответното възнаграждение. Към настоящия момент определял тези вреди
в размер на 23 603.70 лева. Освен свързаните с увреждането на здравето,
значителни физически болки и страдания през тези месеци изключително негативно
влияние върху психическото му състояние оказало невъзможността да се грижи сам
за себе си в следствие на обездвижването. Неудобствата, свързани с това, се
отразили пагубно на самочувствието и увереността в собствените му сили, поради
невъзможността да води пълноценен живот и притеснението, че това състояние може
да се запази и за бъдеще. Като последица от претърпените увреждания животът му
се променил изцяло в негативна насока и най-вероятно никога повече нямало да
може да се възстанови напълно и да води нормален живот, поради което счита, че
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е в справедлив
размер на 60 000.00 лева. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 23 603.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди и сумата от 60 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
неудобства в ежедневието по причина на получените в резултат на трудова
злополука от 17.10.2017г., настъпила в 8.17 часа при КМ 222.800 на шосе А-62
/Бургос – Фуентес де Оньоро/ в землището на община Виляверде де Гуареня,
съдебен окръг Саламанка, Испания, травматични увреждания, ведно със законната
лихва върху главниците считано от датата на увреждането – 17.10.2017г. до
окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.200,
ал.1 и ал.3 от КТ.
Ответникът “РЛГ-България”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.”Възраждане”,
ул.“Янтра-Студентска“ № 9, бл.”ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя Явор Гелков и прокуриста Дичо Желев, оспорва изцяло предявените
искове. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат при
настъпилата трудова злополука от страна на ищеца, тъй като е допуснал груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, като не е бил поставил предпазния
колан на товарния автомобил. Поради това исковете да бъдат отхвърлени или
алтернативно да бъда намалени претендираните обезщетения с над 50%. Оспорва и
размерите на претендираните обезщетения, като счита, че са завишени. Оспорва и
твърдението, че ищецът не можел да упражнява професията си пълноценно, тъй като
към настоящия момент той продължавал да работи като шофьор. Твърди и че
„РЛГ-България” ООД има сключена със „Застрахователна компания Лев Инс” АД
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/22/117001344417
с валидност от 11.05.2017г. до 10.05.2018г. и Анекс № 1 към нея от 15.05.2017г.
за тежкотоварно превозно средство MAN, с рег.№ Р 2119 КА, а със застрахователна
полица № 36071717603000003, сертификат и добавък към нея „РЛГ-България” ООД има
сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД задължителна застраховка
„Трудова злополука” за периода 21.09.2017г. до 20.09.2018г. По тази причина и
счита, че не той, а застрахователите следва да отговарят за претендираните от
ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Третото лице, подпомагащо ответника –
„Застрахователна компания Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Студентски”, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от
изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д.,оспорва изцяло
предявените искове. Твърдят, че не следва да бъдат трето лице, подпомагащо
ответника в настоящото съдебно производство, тъй като същите нямат сключена
застраховка с ответника „Трудова злополука”, а само „Гражданска отговорност” на
товарния автомобил. При предявени искове по чл.200 от КТ отговорността следва
да е на застрахователя по сключена застраховка „Трудова злополука”, но не и по
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, като по тези съображения считат,
че не следва по никакъв начин да им се ангажира отговорността по настъпилата
трудова злополука. По същество оспорват исковете, като твърдят, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат при настъпилата трудова злополука от
страна на ищеца, тъй като той е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201,
ал.2 от КТ, като при пътуването в товарния автомобил не е поставил
задължителния обезопасителен колан. Оспорват и
исковете по размер, като твърдят, че претендираните от ищеца обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди са силно завишени.
Третото лице, подпомагащо ответника - Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица”, ул.”Позитано” № 5, оспорва изцяло
предявените искове.Твърдят, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
при настъпилата трудова злополука от страна на ищеца, тъй като той е допуснал
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, като при пътуването в
товарния автомобил не е поставил задължителния обезопасителен
колан. Оспорват и исковете по размер, като твърдят, че претендираните от ищеца
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са силно завишени.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
К.Т. и „РЛГ-България” ООД били и са към момента в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 777/05.09.2017г., като ищецът
длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона” в ответното дружество, а
в изпълнение на задълженията си по трудов договор пътувал в цяла Европа с
тежкотоварен автомобил. На
17.10.2017г. по време на пътуване в кабината на товарен автомобил MAN, с рег.№ Р 2119 КА, с полуремарке
SCHMITZ, рег.№ KSR4810, в Испания, е възникнало пътно-транспортно произшествие
и К.Т. изпаднал през челното стъкло, при което получава счупване на крака и
травми по главата, врата и ръката.
Внезапното увреждане здравето на пострадалия е станало през време и по повод на
извършваната работа, както и че злополуката е призната за трудова по чл.55,
ал.1 от КСО с разпореждане № 113/02.11.2017г. на ТП на НОИ – гр.Русе. Съгласно
експертно решение № 1854/08.05.2018г. на ТЕЛК ищецът е бил във временна
неработоспособност за периода 16.11.2017г. до 14.04.2018г. Съгласно
представения препис-извлечение от акт за смърт, бащата на К.Т. – Борис Т.И. е
починал на 21.10.2017г.
По делото е представена и
преписката, в превод на български език, по която испанските власти са извършили
разследване за причините на настъпилото ПТП – предварително производство пред
Следствен съд № 4, съдържаща и доклад за данните от тахографа на управлявания
от ищеца товарен автомобил. Тези доказателства са и основание и материалите за
изготвянето на назначените по делото автотехнически експертизи, описани
по-долу.
Представени са епикризи,
експертно решение, амбулаторни листи и други медицински документи за
състоянието на К.Т. след ПТП и здравословното му състояние към момента, които
са и основание за изготвянето на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза – описана по-долу.
„РЛГ-България” ООД има сключена
със „Застрахователна компания Лев Инс” АД задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с полица № BG/22/117001344417 с валидност от 11.05.2017г. до
10.05.2018г. и Анекс № 1 към нея от 15.05.2017г. за тежкотоварно превозно
средство MAN, с рег.№ Р 2119 КА, а със застрахователна полица №
36071717603000003, сертификат и добавък към нея „РЛГ-България” ООД има сключена
със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД задължителна застраховка „Трудова
злополука” за периода 21.09.2017г. до 20.09.2018г.
Представени са от ответника
счетоводни извлечения за изплатените на ищеца трудови възнаграждения и
командировъчни за периода 05.09.2017г. до 17.10.2017г.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че К.Б.Т. е получил
следните увреждания: Счупване на десния окципитален кондил. Разкъсно-контузна
рана на челото, с колекция от кръв под меката черепна обвивка. Счупване на
десните напречни израстъци на трети и четвърти поясни прешлени. Рана /с
неуточнен вид/ на дясна длан. Счупване на лява малкопищялна кост, в далечния й
край. Така установените увреждания на Т. могат да се квалифицират по
медико-биологичния признак: Трайно затрудняване на движенията на шията и на ляв
долен крайник, за срок повече от 30 дни. Така установените травматични увреждания
при Т. са резултат на действието на твърди тъпи или ръбести предмети и добре
отговарят да бъдат получени при ПТП на 17.10.2017г. описано в представените
искова молба и следствени документи от извършено разследване в Испания. В
делото няма представена актуална медицинска документация, от която да може по
обективен начин да се съди за актуалното здравословно състояние на ищеца. От
представената медицинска документация е видно, че при К.Т. са установени
следните дългосрочни отклонения от нормата в здравословното му състояние, които
могат да имат връзка с процесното ПТП: 1. Неврологични отклонения /данни за
мезодиенцефална недостатъчност/ /отразени последно на 16.05.2019г./, които е
възможно да имат връзка с установената черепно-мозъчна травма получена при
процесното ПТП; 2. Леко ограничени движения в шийния отдел на гръбначния стълб
/отразено последно м.06.2018г./, което е възможно да има връзка с установената
шийна травма получена при процесното ПТП. От представената медицинска
документация е видно, че К.Т. е имал дегенеративни промени в шийния отдел на
гръбначния стълб и преди процесното ПТП и 3. Остеоартрозни промени на лява
глезенна става /отразени последно на 16.11.2017г./, които добре отговарят да са
резултат на установеното счупване на лява малкопищялна кост получена при
процесното ПТП. По отношение на установените неврологични отклонения и
ограничението в движенията на шийния отдел на гръбначния стълб е възможно както
възстановяване, така и персистиране на отклоненията, дори и за цял живот. По
отношение на остеоартрозните промени на лява глезенна става не е възможно
спонтанно възстановяване, като от представената медицинска документация няма
данни за функционален дефицит в лява глезенна става. За преодоляване на
установеното леко ограничение в движенията на шията е препоръчано провеждане на
физиотерапия 2-3 пъти годишно – амбулаторно или в балнеосанаториални условия.
Основният възстановителен процес при Т. е завършил, като към м.06.2018г. е
персиситрирало леко ограничение в движенията на шийния отдел на гръбначния
стълб, а към м.05.2019г. са били налични неврологични отклонения. Съща така са
се развили остеоартрозни промени на лява глезенна става, без обективни данни за
функционален дефицит в лява глезенна става. По отношение на установените
неврологични отклонения и ограничението в движенията на шийния отдел на
гръбначния стълб е възможно както възстановяване, така и персистриране на
отклоненията, дори и за цял живот. По отношение на остеоартрозните промени на
лява глезенна става не е възможно спонтанно възстановяване. При такива
увреждания каквито са установени при К.Т. обикновено болките са най-силни
непосредствено след получаването им, като продължават със значителен интензитет
до имобилизация на шията и лява глезенна става, след което постепенно намаляват
в рамките на няколко денонощия. Болки със значителен интензитет се усещат и в
процеса на раздвижване след снемане на имобилизациите. Болки с по-слаб
интензитет, но с продължителен характер могат да се усещат и за по
продължителен период от време, месеци и години, особено при физически
натоварвания и промяна в атмосферните условия. Във връзка с шийната травма,
шията на Т. е била имобилизирана с шийна яка за 6-8 седмици, след което е имал
леки ограничения в движенията на шията, последно регистрирани през м.06.2018г.
Във връзка със счупването на лява малкопищялна кост Т.
е бил с имобилизация на лява глезенна става за около 6 седмици, като два месеца
след инцидента е имал нормална походка с дискретно накуцване. При такива
счупвания на малкопищялна кост, каквото е установено при Т., ако не са налице
усложнения, обичайният възстановителен период е около 1.5-2 месеца. Целта на
предпазния колан при възникване на ПТП е да задържи тялото на пасажера към
седалката, като по този начин намали вероятността от съприкосновения на части
от тялото с елементи на купето, да намали силата на евентуалното
съприкосновение и да предотврати изпадане на тялото от купето на автомобила.
При възникване на деформации на купето на автомобила, навлизащи към седалката,
предпазната функция на предпазния колан съществено намалява. При възникване на
ПТП с инерционни сили, придвижващи телата напред, каквото е процесното ПТП, при
поставен предпазен колан е характерно получаването на травми от директното
действие на самия предпазен колан – характерни кръвонасядания по гръдния кош и
предна коремна стена, счупвания на гръдна кост, счупвания на ребра. При
правилно поставен и изправен предпазен колан, не следва да настъпи изпадане на
пасажера от автомобила /каквото е посоченото в исковата молба/, без да се
получат тежки травматични увреждания, обикновено несъвместими с живота. Като се
има предвид механизма на процесното ПТП и деформациите на купето на товарния
автомобил, наличието на предпазен колан не би довело до предотвратяване на
установените увреждания по К.Т..
От заключението на изготвената по
делото автотехническа експертиза се установява, че обезопасителният колан с
изправен блокиращ механизъм задържа тялото на пътника от преместване напред –
поясната част на колана задържа долната част на тялото от преместване напред, а
диагоналната част задържа горната част на тялото от преместване напред. По този
начин се намалява възможността за удари на тялото на пътника в детайли от
купето на автомобила. При удар на автомобил по време на деформирането на
елементите с малка коравина /ламарина, пластмасова решетка, пластмасова броня,
радиатор/, забавянето на автомобила е под стойността, при която механизмът на
предпазния колан блокира, което позволява известно отпускане на колана и
наклоняване на горната част на тялото на пътника напред. В началото на удара
тялото би могло да се отклони минимално /в рамките на няколко сантиметра/, като
в комбинация със задействане на пиропатрона то се
фиксира към седалката и облегалката. В този аспект нормално функциониращ
предпазен колан не позволява достигане на тялото до елементи на купето напред и
изключва удари в тях при условие на липса на деформации по тези елементи.
Поставеният предпазен колан не изключва камшичен удар
в областта на шията, нито травми от деформации на купето, променящи неговата
геометрия. При странични движения на тялото колана не изключва възможността за
контакт на тялото с детайли от купето на автомобила. Блокирането на предпазния
колан е в резултат на действието на инерционните сили върху телата при удара.
При осъществяване на удар с оглед обиране на съответната хлабина между тялото и
колана има прибиране на последния с помощта на пиропатрон.
Телата натоварват предпазния колан и той блокира в положението, в което е бил.
Ако не е бил поставен върху него не действат инерционни сили. Изследвания на
много удари, подобни на процесния са установили, че към началото на сблъсъка
върху тялото на пътника действа ускорение по над 10-15 пъти по-високо от
земното ускорение. Следователно, при поставен предпазен колан ищеца не би
паднал през челното стъкло на автомобила. В делото няма данни за дефект в
коланите на товарния автомобил МАН, както и за скъсване и/или откопчаване на
същите в момента на удара и непосредствено преди ПТП. Според данните в делото
скоростта на товарен автомобил МАН с рег.№ Р 2119 КА в 6.16 часа /8.16 часа
испанско време/ е била 89 км/ч. /24.72 м/сек./. В 06.16.41 часа е намалена до
14.44 м/сек. /52 км/ч./, а 6 секунди след това автомобилът е спрял. От
действията на водача на товарен автомобил МАН се определя, че той е забелязал
опасност за движението на около 103.5 м. преди мястото на началото на удара. В
делото няма достатъчно данни за да се отговори точно на въпроса от какво
разстояние водачът на МПС с рег.№ Р 2119 КА и ищецът са могли да възприемат
спрелия товарен автомобил пред тях.
От заключението на изготвената по
делото комплексна експертиза се установява, че при седлови
влекач, марка и модел като процесния касетата на предпазния колан е монтирана в
дясната част на облегалката на седалката, което е показано на приложените
снимки. При такива значителни деформации на дясната част на кабината на товарен
автомобил МАН, ако към момента на настъпване на деформациите при процесното
ПТП, на предна дясна седалка е имало пасажер, той би получил тежки несъвместими
с живота травматични увреждания. При тези данни установените травматични
увреждания на К.Т. изключват същият да се е намирал на предна дясна седалка в
товарен автомобил МАН, към момента на настъпване на деформациите на кабината. В
делото няма данни за дефект в предпазните колани на товарния автомобил МАН с
рег.№ Р 2119 КА, както и за скъсване и/или откопчаване на същите в момента на
удара. От представената по делото медицинска документация на К.Т. са описани
следните заболявания и отклонения от нормата, които нямат връзка с процесното
ПТП и са били налични преди настъпването му: 1. Дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб – Шийна
спондилоза; дискови протрузии
на ниво С2-С3, С3-С4, С4-С5 медиално, С5-С6 – остеофити
от задните ръбове; масивен ануларен калцификат парамедианно в ляво на
ниво С6-С7 /първоначално дегенеративните промени са регистрирани чрез
КТ-изследване на 17.10.2017г./; 2. Две кортикални
кисти на десния бъбрек /установени чрез КТ-изследване на 17.10.2017г./. В
съдебно заседание и двете вещи лица са категорични, че към момента на
настъпване на ПТП К.Т. не е бил седнал на предна дясна седалка и то с поставен
колан, тъй като ако това е било така, то от сблъсъка той е нямало да излети от
кабината и да остане жив, но къде той точно се е намирал в кабината не могат да
отговорят.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от
05.09.2017г. до 17.10.2017г. ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в
общ размер на 624.08 лева. По данни от счетоводството на ответното дружество
изплатените командировъчни пари за ищеца за същия период са, както следва по
месеци: за м.09.2017г. – 1 889.33 лева и за м.10.2017г. – 1593.02 лева. За
периода 17.10.2017г. до 28.06.2018г. ищецът е получил обезщетения за временна
нетрудоспособност в общ размер на 3 142.22 лева. При месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 465.00 лева, нетната сума на трудовото
възнаграждение /след приспадане на задължителните лични осигуровки и ДОД/,
което ищецът би получил за периода от 17.10.2017г. до завръщането му на работа
на 27.06.2018г., възлиза на 3 037.29 лева. Следователно полученото от
ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност е със 104.93 лева в по-голям
размер от нетното трудово възнаграждение, което би получил за същия период. Ако
за същия период ищецът би полагал труд, то чистата сума на трудовото му
възнаграждение би била в общ размер на 3 037.29 лева, а сумата за
командировъчните пари за същия период би била в размер на 23 708.63 лева
/253 дни по 93.71 лева/. Вещото лице дава и втори вариант: За периода
17.10.2017г. до 28.06.2018г. – 253 дни, при командировъчни пари в размер на
21.00 евро на ден /съгласно разпоредбата на чл.31 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина/, с равностойност 41.07 лева, общата
сума на командировъчните пари на ищеца би била в размер на 10 390.71 лева.
Разликата между тази сума и реално получените суми за обезщетение за временна
нетрудоспособност от ищеца за този период в размер на 3 142.22 лева е
10 285.78 лева.
В обясненията си в съдебното
заседание на 01.09.2021г. свидетелят С.И., който е управлявал товарния
автомобил МАН с рег.№ Р 2119 КА, твърди, че причината за настъпилото ПТП е че
товарната композиция Волво го изпреварвала и точно при завършване на
изпреварването, на ремаркето, на автовоза се спукали две от гумите, от едната
страна, което довело до рязкото му свиване в дясно, непосредствено пред
товарната композиция МАН за секунда и това довело до удара в задната част.
Твърди и че пътят, където е настъпило произшествието го е минавал 30 пъти, той
е нормален с продължителна съвсем лека парабола ляв завой по посока на
движението и видимостта е 500 и повече метра.
В съдебното заседание на
13.01.2021г. вещото лице по автотехническата експертиза уточнява, че механизмът
на ПТП не е станал както твърди свидетелят С.И., тъй като ако е бил изпреварен
от автовоза и той да застане пред него – за това изнасяне са необходими няколко
секунди, през което време С.И. е следвало да предприеме намаляване на
скоростта, но такива данни по делото няма, тъй като намаляването скоростта на
товарната композиция МАН е станало след удара, както е обяснено в автотехническата,
съобразно и данните от тахографа.
В показанията си свидетелките Ю.
С. Н.и К. Т. Н., обясняват какво е било здравословното състояние на ищеца
непосредствено след настъпилото ПТП и след това, претърпените от него болки,
страдания и неудобства, психическото му състояние, какви грижи са били полагани
за него и от кого, както и какъв е бил периодът за възстановяване на К.Т..
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е категорично доказано, че
телесните увреждания – описани подробно в съдебномедицинската експертиза, ищецът е получил в резултат на настъпилата на 17.10.2017г.
трудова злополука по смисъла на чл.55,
ал.1 от КСО, поради което
ответното дружество – работодател на основание чл.200 от КТ носи отговорност за
претърпените от К.Т. имуществени и неимуществени вреди. Тази отговорност на
ответника е безвиновна. Достатъчно е доказването, че уврежданията на пострадалия
са настъпили през време и по повод на работата извършвана в интерес на
предприятието – това безспорно се установява от влязлото в сила разпореждане № 113/02.11.2017г. на
ТД на НОИ – гр.Русе. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
По отношение на предявения иск за претендираното обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 23 603.70 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение, включително и командировъчните, които би получил за
периода от 17.10.2017г. до 28.06.2018г. и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за същия период, съдът намира същия за неоснователен.
Съгласно чл.200, ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза,
и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. По смисъла на КТ
„трудово възнаграждение“ е брутното такова и то служи за база за изчисляване на
всички предвидени в закона обезщетения. По въпроса е налице и практика на ВКС –
решение № 335 от 10.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1230/2010г. на IV г.о., в което е прието, че
основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното
трудово възнаграждение и по силата на чл.245 от КТ именно то се дължи от
работодателя на работника. С оглед на това и определянето на обезщетението по
чл.200, ал.3 от КТ за пропуснатата полза се извършва на базата на това
възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със закон
вноски за социално осигуряване. Съобразно чл.15 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен
и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения,
които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за съответния период
основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В
чл.215 от КТ е регламентирано обезщетението, което работникът или служителят
има право да получи при командироване, освен брутното си трудово
възнаграждение. Командировъчните суми, които включват пътни, дневни и квартирни
пари, не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен
характер, а обезщетение за допълнителни разноски, свързани с изпълнението на
работата в друго населено място или държава, за посрещане на ежедневни нужди от
храна и нощувка. Командировъчните суми трябва действително да са изразходвани
при изпълнение на служебните задължения извън населеното място или държава,
поради което не представляват пропусната полза, от която работникът да е лишен – в този смисъл Решение №
194/18.06.2015г. по гр.дело № 6546/2014г. на ВКС, IV г.о. Предвид това претенцията на
ищеца за пропуснати ползи, включваща и командировъчни пари за периода от
17.10.2017г. до завръщането му на работа на 27.06.2018г. е неоснователна,
доколкото претендираните суми не са плащане с постоянен характер. От
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че за периода от 05.09.2017г. до 17.10.2017г. ищецът е получил
брутно трудово възнаграждение в общ размер на 624.08 лева. При месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 465.00 лева, нетната сума на трудовото
възнаграждение /след приспадане на задължителните лични осигуровки и ДОД/,
което ищецът би получил за периода от 17.10.2017г. до завръщането му на работа
на 27.06.2018г., възлиза на 3 037.29 лева. За периода 17.10.2017г. до
28.06.2018г. ищецът е получил обезщетения за временна нетрудоспособност в общ
размер на 3 142.22 лева. Следователно полученото от ищеца обезщетение за
временна нетрудоспособност е със 104.93 лева в по-голям размер от трудовото
възнаграждение, което би получил за същия период. Поради това не са налице и
пропуснати ползи от страна на ищеца по смисъла на чл.200, ал.3 от КТ и
предявеният от него иск за сумата от 23 603.70 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение, включително и командировъчните, които би получил за
периода от 17.10.2017г. до 28.06.2018г. и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за същия период се явява неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли изцяло.
Обезщетението за претърпени
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките,
страданията и неудобствата, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно
чл.52 от ЗЗД то се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните
обстоятелства в случая. С оглед доказателствата по делото – свидетелските
показания, съдебномедицинската експертиза и другите писмени медицински
доказателства, следва да се приеме, че болките, страданията и неудобствата на
ищеца са били не само по време на злополуката, а и за период след това. Около 2
месеца е бил с шина на шията, около месец е бил с гипсиран крак и се е
придвижвал единствено с патерици, а след махането на гипса още известно време
се е придвижвал с патерици, като през тези времеви периоди трудно се е
обслужвал сам. От съдебномедицинската експертиза е видно, че при такива увреждания каквито са
установени при К.Т. обикновено болките са най-силни непосредствено след
получаването им, като продължават със значителен интензитет до имобилизация на шията и лява глезенна
става, след което постепенно намаляват в рамките на няколко денонощия. Болки
със значителен интензитет се усещат и в процеса на раздвижване след снемане на имобилизациите. Болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер могат да се усещат и за по продължителен период от
време, месеци и години, особено при физически натоварвания и промяна в
атмосферните условия. Във връзка с шийната травма,
шията на Т. е била имобилизирана с шийна яка за 6-8 седмици, след което е имал леки
ограничения в движенията на шията, последно регистрирани през м.06.2018г. Във
връзка със счупването на лява малкопищялна кост Т. е
бил с имобилизация на лява глезенна
става за около 6 седмици, като два месеца след инцидента е имал нормална
походка с дискретно накуцване. При такива счупвания на малкопищялна
кост, каквото е установено при Т., ако не са налице усложнения, обичайният
възстановителен период е около 1.5-2 месеца. Основният възстановителен процес
при Т. е завършил, като към м.06.2018г. е персиситрирало
леко ограничение в движенията на шийния отдел на
гръбначния стълб, а към м.05.2019г. са били налични неврологични отклонения. Съща
така са се развили остеоартрозни промени на лява глезенна става, без обективни данни за функционален дефицит
в лява глезенна става. По отношение на установените
неврологични отклонения и ограничението в движенията на шийния
отдел на гръбначния стълб е възможно както възстановяване, така и персистриране на отклоненията, дори и за цял живот. По
отношение на остеоартрозните промени на лява глезенна става не е възможно спонтанно възстановяване. Съобразявайки
всичко изложено, в конкретния случай съдът определя, че справедливото
обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от ищеца –
болки, страдания и неудобства, в резултат на получените увреждания от трудовата
злополука е в размер на 40 000.00 лева.
Съдът намира за основателни
възраженията на ответника и третите лица, които го подпомагат по чл.201, ал.2
от КТ за намаляване размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Съгласно този законов текст, отговорността на работодателя
може да се намали само, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука
като е допуснал груба небрежност. При такова възражение работодателят носи
доказателствената тежест да установи твърдяната от него груба небрежност от
страна на пострадалия. Въпросът за проява на груба небрежност от страна на
пострадалия се разрешава винаги конкретно съобразно представените по делото
доказателства. В случая съдът намира, че такава груба небрежност е допусната от
страна на К.Т.. В исковата молба се твърди, че към момента на катастрофата активен водач на превозното
средство е бил свидетелят С.И., а Т. почивал на дясната предна седалка
превързан с обезопасителния колан. Последното изцяло
се опровергава от съдебно-медицинската, автотехническата и комплексната
експертизи изготвени по делото. Вещите лица са категорични, че ако Т. се е
намирал там и то с поставен обезопасителен колан, то от сблъсъка той е нямало да излети
от кабината и да остане жив,
тъй като е щял да получи такива увреждания, които са несъвместими с живота,
поради това, че удара на товарния автомобил е стана именно в тази част. По
делото няма и данни да дефект на предпазните колани, както се твърди в исковата
молба, нито, че такъв при удара се е скъсал, а разпитания по делото свидетел С.И.
не потвърди ищецът да е бил с предпазен колан непосредствени преди настъпилото
ПТП. В случая съдът счита, че ако ищецът е бил на предната дясна седалка с
поставен предпазен колан и е спазвал действащите регламенти на Европейския
парламент, вероятността да се стигне до ПТП е щяла да бъде намалена значително.
Имало е вероятност К.Т. като професионален шофьор да забележи опасността –
спрелия пред тях автовоз и да предупреди колегата си,
който евентуално да реагира. Именно това е смисълът на екипното управление по
чл.4, б.“о“ от Регламент 561/2006г. на ЕП. От една страна се постига бързина на
услугата, но от друга страна се увеличава сигурността на управление на
превозното средство, защото двама професионални шофьори са в кабината на
товарния автомобил. По въпроса има ли право водачът, който не шофира да си
почива дава отговор чл.8, т.8 от Регламент 561/2006г. на ЕП. Според цитираната
разпоредба, водачът може да почива в превозното средство само, ако същото не е
в движение. Чл.7 от Регламент 561/2006г. на ЕП допуска 45 минутна почивка по
време на работа, но само ако преди това водачът е управлявал превозното
средство 4 часа и 30 минути. Ето защо К.Т., почивайки си по време на движение е
нарушил цитираните разпоредби на задължителния при този вид транспорт от Регламент
561/2006г. на ЕП. От изложеното следва извода, че ищецът по време на ПТП е бил
на работа, а не в почивка и ако наистина е бил седял на мястото до водача е
имало вероятност да забележи опасността и да предупреди колегата си, който от
своя страна да реагира на време и избегне ПТП. К.Т. е професионален шофьор и
неспазването на правилата за безопасност по време на изпълнение на трудовите му
задължения следва да бъдат много по-строго съблюдавани отколкото например на
пътник без свидетелство за управление или шофьор любител – категория Б. Ищецът
въпреки, че не е шофирал към момента на ПТП е бил на работа, а не в почивка и е
бил длъжен да съобразява пътната обстановка и да помага с напътствия или да
следи за евентуална разсеяност от страна на другия водач /каквато вероятно е
била налице с оглед механизма на настъпване на произшествието/ и да я
предотврати. Ищецът не е бил на предната дясна седалка, а на друго място в
товарния автомобил, въпреки забраната на чл.8, б.“о“ от Регламент 561/2006г. на
ЕП и не е бил с поставен предпазен колан, което е задължителна мярка за
безопасност при управление на превозни средства от професионални шофьори. Тези
нарушения на работните му задължения съдът намира, че представляват груба
небрежност от страна на К.Т., довела до съпричиняването на вредоносния
резултат.
Преценявайки степента на
последната, съдът счита, че съпричиняването за настъпването на вредоносния
резултат от страна на К.Т. е 20%, до който процент следва да се намали на
основание чл.201, ал.2 от КТ и обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, а именно от 40 000.00 лева на 32 000.00 лева.
Поради гореизложеното предявеният иск
за неимуществените вреди съдът намира за основателен за сумата от 32 000.00
лева, в който размер следва да се уважи, а в останалата му част до пълния
предявен размер от 60 000.00 лева да се отхвърли като неоснователен,
поради съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на ищеца и
допусната от негова страна груба небрежност. Върху уважения размер на главницата следва да се присъди и
законна лихва считано от датата на увреждането – 17.10.2017г. до окончателното
й изплащане.
По отношение участието на третото лице
подпомагащо ответника - „Застрахователна
компания Лев Инс” АД съдът намира за установено следното: „РЛГ-България” ООД
има сключена със „Застрахователна компания Лев Инс” АД задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № BG/22/117001344417 с валидност от
11.05.2017г. до 10.05.2018г. и Анекс № 1 към нея от 15.05.2017г. за
тежкотоварно превозно средство MAN, с рег.№ Р 2119 КА. Съгласно чл.429, ал.1 от КЗс договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователятсе задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В случая претенцията не е за покриване на вреди
причинени от водача на тежкотоварно
превозно средство MAN, с рег.№ Р 2119 КА
на трето лице от настъпилото на
17.10.2017г. ПТП в Испания, за да се ангажира отговорността на този
застраховател по сключената застраховка „Гражданска отговорност“. При предявен иск по чл.200 от КТ
отговорността следва да е на застрахователя по сключена застраховка „Трудова
злополука”, но не и по сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Поради
това и третото лице
подпомагащо ответника - „Застрахователна
компания Лев Инс” АД не следва да отговаря за присъденото на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 17.10.2017г. трудова
злополука.
По отношение участието на третото лице подпомагащо
ответника -ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, съдът намира за установено следното: Със
застрахователна полица № 36071717603000003, сертификат и добавък към нея
„РЛГ-България” ООД има сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
задължителна застраховка „Трудова злополука” за периода 21.09.2017г. до
20.09.2018г. В случая трудовата злополука с ищеца е настъпила на 17.10.2017г.
по време на действието на сключената с това застрахователно дружество
застраховка „Трудова злополука” и „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД следва да отговарят за присъденото
на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.439 от КЗ, което е именно и предмет на тази задължителна застраховка.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от предявените искове. К.Т. е
направил по делото разноски в общ размер на 4 500.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с уважената част
от предявените искове следва да му се присъдят разноски в размер на 1 722.41
лева, които ответното дружество бъде осъдено да му заплати. Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на размера на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Действително съобразно цената
на предявените искове – 83 603.70 лева, минималното възнаграждение на
адвоката по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждениявъзлиза в размер на около 3 030.00 лева, а
договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 4 500.00 лева. Следва да
се отчетат обаче обстоятелствата, че делото е с фактическа сложност, проведени
са няколко съдебни заседание, по които са приети 4 експертизи, разпитани
свидетели, както и факта, че упълномощеният от ищеца адвокат е от гр.Варна и
той за всяко съдебно заседание е направил пътни и дневни разходи за явяването
си в съдебните заседания. Съобразявайки това съдът намира, че договореното и
платено от ищеца на редовно упълномощения от него адвокат възнаграждение от 4 500.00
лева не е прекомерно, а отговоря на посочените по-горе обстоятелства относно
сложността на делото и времето на протичането му в първоинстанционния съд.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Ответникът е
направил по делото разноски в общ размер на 2 600.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат и възнаграждения на вещи лица,
а съразмерно с отхвърлената част от предявените искове следва да му се присъдят
разноски в размер на 1 604.83 лева, които ищецът бъде осъден да му
заплати.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 117.58 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, сумата от 1 280.00 лева – държавна такса върху уважения
размер на предявения иск за неимуществени вреди и 600.00 лева – направени
разноски за възнаграждения на вещите лица по изготвените съдебно-медицинска и
съдебно-счетоводна експертизи.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “РЛГ-България” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ж.к.”Възраждане”, ул.“Янтра-Студентска“ № 9,
бл.”ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Явор Гелков и прокуриста Дичо Желев,
да заплати на К.Б.Т. ***, с ЕГН: **********, сумата от 32 000.00 /тридесет и
две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства в ежедневието по
причина на получените в резултат на трудова злополука от 17.10.2017г.,
настъпила в 8.17 часа при КМ 222.800 на шосе А-62 /Бургос – Фуентес де Оньоро/
в землището на община Виляверде де Гуареня, съдебен окръг Саламанка, Испания,
травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на увреждането – 17.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 117.58 лева
/сто и седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ - направени по делото
разноски, по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Б.Т. ***, с ЕГН: **********, против “РЛГ-България” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ж.к.”Възраждане”, ул.“Янтра-Студентска“ № 9,
бл.”ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Явор
Гелков и прокуриста Дичо Желев, иск за сумата от 23 603.70 лева /двадесет
и три хиляди шестстотин и три лева и седемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение, включително и командировъчните, които би получил за
периода от 17.10.2017г. до 28.06.2018г. и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за същия период и иска за претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
неудобства в ежедневието по причина на получените в резултат на трудова
злополука от 17.10.2017г., настъпила в 8.17 часа при КМ 222.800 на шосе А-62
/Бургос – Фуентес де Оньоро/ в землището на община Виляверде де Гуареня,
съдебен окръг Саламанка, Испания, травматични увреждания, в частта от 32 000.00
/тридесет и две хиляди/ лева до пълния предявен размер от 60 000.00 /шестдесет
хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА РЛГ-България” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.”Възраждане”,
ул.“Янтра-Студентска“ № 9, бл.”ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, ЕИК *********,
представлявано от управителя Явор Гелков и прокуриста Дичо Желев, да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, сумата от 1 280.00 /хиляда двеста и осемдесет/ лева –
държавна такса върху уважените размери на предявените искове и 600.00 /шестстотин/
лева - направени по делото разноски за заплатени възнаграждения на вещи лица.
Решението е постановено при участие
на третите лица подпомагащи ответника - „Застрахователна
компания Лев Инс” АДсъс седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Студентски”, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК *********,представлявано от
изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д. и Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица”, ул.”Позитано” № 5, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: