Р Е
Ш Е Н
И Е
№
09.06.2020
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретарян Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в. гр.дело
№ 16496 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
254401/24.10.2019 г. постановено по гр.д. № 76492/2017 г. по описа на СРС, 78 състав Агенция „П.И.“ (Агенцията/АПИ)
е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл.410,
ал.1 КЗ, сумата от 1139,48лв.
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
щета №44011511700921 ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
26.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимото.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника Агенция "П.И.",
областно управление *** представлявано от инж. Г.Г.упълномощен от председателя
на УС на Агенция "П.И.", чрез процесуален представител юрк. Н., в
която се твърди, че пъроинстанционното решение е неправилно и се иска неговата
отмяна. Сочи се, че представения по делото протокол от ПТП не съдържа
необходимите реквизити и няма обвързваща съда материална доказателствена сила,
относно механизма на ПТП, който не е пряко възприет от съставителя. Излагат се
и съображения, че представените от ищцовото дружество частни писмени документи
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, като изложените в тях
обстоятелства не се потвърждавали от показанията на разпитания свидетел. Сочи
се, че липсва снимков материал, изготвен от длъжностното лице с оглед
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за
условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с МПС. Излага се, че от приетата по делото
съдебна-автотехническа експертиза механизма на ПТП не се установява безспорно.
Сочи, че
от доказателствата не се установява дали в момента на произшествието е имало
други движещи се МПС, които да възпрепятстващ заобикалянето на падналите
камъни. Излага се, че
представената застрахователна полица за застраховка „каско“ не съдържа
реквизитите по чл.345, ал.1, т.3 КЗ. Твърди, че по
делото не са представени относими за момента към процесното ПТП общи условия на
ищцовото дружество. Твърди се, че застрахователят не е извършил проверка за
установяване на обстоятелствата около възникване на застрахователното събитие и
водачът не е бил тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества,
както и дали не са били налице умишлени действия или друго основание за
неизплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че не се доказва процесното
ПТП да е покрит риск по сключената застраховка. Поддържа, че с оглед мястото на
настъпване на ПТП /околовръстен път посока с. Гниляне – с. Мрамор, до завод
„Зебра“, в границите на гр. Нови Искър/ задължението да поддържа пътя е било на гр.
Нови Искър. Моли да бъде отменено процесното решение и да бъде постановено
ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. При условията на
евентуалност се поддържа възражението за съпричиняване обосновано с отговора на
исковата молба. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД чрез адв. Г., с който моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Твърди се, че в разглеждания случай не е налице нито една от
хипотезите, при които застрахователят е следвало да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение. Сочи, че ответникът АПИ е имал задължение да
поддържа пътя в състояние позволяващо безопасното движение по него, което
задължение той не е изпълнил. Поддържа се, че механизмът на произшествието се
установява по безспорен начин от събраните доказателства / протокол за ПТП,
САТЕ/, а ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на
възражението си за съпричиняване. Излага, че процесното ПТП е било покрит
застрахователен риск, за което развива съображения съобразно действащите ОУ.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо и
разгледано по същество правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се изложи следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В т. 15 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е посочено, че
суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове
за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това. В този смисъл е и чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ действащ към
датата на процесното ПТП.
В конкретния случай исковете са насочени срещу Агенция "П.И.".
Според изложеното в исковата молба реализирането на отговорността на ответника
се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с
поддържането на републикански път и отстраняване на препятствия по него.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.07.2016 г. между ищеца и М.Е.С.е сключен валиден договор за застраховка „Каско
+”, с предмет лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ******* със срок на
застрахователно покритие от 16:00 ч. на 29.07.2016 г. до 24.00 ч. на 28.07.2017
г. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е
спазена, същият е сключен във формата на застрахователна полица която съдържа
всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал.1 от КЗ.
Установено е също така, че по време на действието на договора за
имуществено застраховане на 09.02.2017 г. е настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС са
били нанесени имуществени вреди. По делото е представен протокол за ПТП № 1685568/02.02.2017
г., съставен в 04:00 часа от длъжностно лице при СДВР, за настъпило ПТП на
същата дата, в който е описано, че водачът на процесното МПС, е шреминал през паднали на пътя необезопасени
камъни.
В тази връзка на 09.02.2017г. застрахованият е подал до ищеца заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение и декларация за настъпване на
застрахователно събитие, по които е била образувана преписка по щета №440116126008411.
На 10.02.2017 г. е бил изготвен опис на претенция, съгласно който щетите по
автомобила са по предната борня, кора
под двигателя, изолация на картра, маслен картер, датчик за налягане, букса и
6л. масло.
На 13.02.2017 г. уредения
автомобил е предаден на собственика след извършен ремонт в „А.А.“/ видно от
приемо-предавателен протокол на л.18, в който е отразено извършването на ремонт
на посочените по-горе увредени части/. Представена е фактура, издадена от „А.А.“,
с получател „Д.О.з.“ АД за сумата от 1124,48 лв.
От приетото заключение на съдебно- автотехническата експертиза (САТЕ),
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като
пълно и обективно, се установява, че
съгласно материалите по делото лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
регистрационен номер *******при движението по Околовръстен път с посока от кв.
Гниляне към с.Мрамор попада в необезопасени камъни, нанесли материални щети на
автомобила. Щетите по лекия автомобил в
резултат на процесното ПТП са по предната борня, кората под двигателя, изолация
на картер, маслен картер, датчник за налягане, букса, разход на масло, като е
посочено, че уврежданията на автомобила могат да се получат при така описания
механизъм на настъпване на ПТП. Експертът сочи, че при движение от 60 км/ч. /
скоростта е посочена от водача/ произшествието е било предотвратимо при
движение на къси светлини на фаровете при аварийно спиране, а при движение със
скорост до 87 км/ч. същото е било предотвратимо при движение на осветеност от
дългите светлини. Експертът е посочил, че не разглежда възможността за
заобикаляне на камъните, поради възможността за наличие на насрещно движещи се
автомобили. Излага се, че водачът е имал възможността да възприеме камъните по
пътното платно от разстояние от около 45 м. – при движение на къси светлини и
около 80 м- при движение на дълги светлини. Съгласно заключението възстановяването
от така описаните щети по средни пазарни цени към момента на ПТП възлиза на
1139,48 лв. / вкл. ликвидационните разходи/.
От показанията на разпитания водач на автомобила М.Е.се установява, че
съшият е претърпял процесното ПТП, като се настъпването му е установил наличието
на паднали на пътното платно камъни. Сочи, че пътят не е бил осветен, а
препятствията, които са били около 25 см, не са били сигнализирани. Разказва, че се е
движел със скорост от около 60 км./ч, като е видял камъните в последния момент,
поради което не е имал възможност да избегне удара. Сочи, че към момента на
ПТП-то не е имало автомобили автомобили пред/зад неговия автомобил или в
насрещното платно. След настъпване на произшествието е сигнализирал КАТ, като
пристигналите на място органи са съставили протокол, както и застрахователя
/ищеца/.
Протоколът за
ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма
и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален
свидетелстващ документ. В този случай съставителят удостоверява пряко
възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на
ПТП,като разположението на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените
щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието
и др. Вписаните в протокола обстоятелства може да не са достатъчни за
установяване на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на
оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка
с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства – показания на свидетели и/или експертни
заключения, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква
специални познания, които съдът не притежава. При неоспорване на автентичността
на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на
удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа /Решение № 24
от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, Решение № 85
от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 73
от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, Решение № 98
от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и Решение №
15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК/.
Видно е от
направените отбелязвания в процесния протокол за ПТП, че същият е съставен от
служител на ОПП при посещение на място и съдържа преки възприятия на
длъжностното лице, в т.ч. възпроизведени в схема, относно състоянието на пътя,
разположението лекия автомобил и факта на нанесени на автомобила щети /които не
са конкретизирани и следва да се докажат от ищеца с други допустими от ГПК доказателства/. В случая не е оспорена
автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната компетентност на
неговия съставител или реда, по който е съставен протоколът. Ответникът е
оспорил единствено механизма на ПТП, в т.ч. настъпването на твърдените вреди.
Механизмът на
ПТП се установява и от приетата
по делото експертиза, заключението на която при преценка по чл. 202 ГПК следва
да бъде кредитирана и показанията на разпитания свидетел, които са ясни и
последователни, поради което съдът им дава вяра. Видно от приетата и неоспорена
от страните съдебна автотехническа експертиза, вещото лице дава заключение, че
описаните щети на процесния автомобил могат да бъдат получени при ПТП, отразено
в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и се намират в
причинно-следствена връзка с него. От експертизата се установява, че общият
размер на причинените щети към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни
цени възлиза на 1139,48 лв / вкл. ликвидационните разходи/, като са конкретно
посочени увредените части на автомобила- броня, кора под двигателя, картер,
датчик налягане. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че от
приетата по делото САТЕ не се установява категорично механизма и
причинно-следствената връзка. Вещото лице подробно и обосновано е изложило
какви материали е използвало и как е направило експертните си изводи. Съдът
намира заключението за обосновано и компетентно дадено относно механизма на
настъпване на произшествието,
причинените вреди и тяхната стойност, като в тази част му дава вяра.
Неотносима към
предмета на делото е липсата на снимков материал от произшествието. Въззивният
съд не споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма
ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за
установяване на пртоивоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка
Въззивният съд
намира твърдението, че не са представени актуалните Общи условия на
застрахователя за неоснователно. Действащите след 31.08.2015 г. и вкл. към
момента на настъпване на произшествието общи условия за автомобилна застраховка
„Каско +“ са представени в първото по
делото заседание от представител на ищеца.
Въззивният съд
счита, че не е необходимо застрахователят да представи доказателство, че не е
налично всяко от изключенията, предвидени в общите условия, когато
застрахователят не изплаща обезщетение. В случай, че въззивникът възразява, че
процесното ПТП попада в изключенията, той следва да докаже това свое
възражение. Не се установява по делото застрахователят да не е следвало да
изплаща застрахователно обезщетение.
От протокола за ПТП се установява мястото на настъпване на ПТП –
околовръстен път срещу завод „Зебра“ в посока кв. Гниляне към с.Мрамор. Околовръстен
път София е републикански път – втори клас, № 18, съгласно Приложение № 1 към
Решение № 315 от 28 април 2016 г. за обявяване на път - публична общинска
собственост, за път - публична държавна собственост, и за промяна в списъка на
общинските пътища и в списъка на републиканските пътища, и се управлява/ вкл. и
поддържа/ от АПИ на основание чл. 19 от Закона за пътищата/ЗП/. С оглед
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че
именно ответникът Агенция „П.И.” е задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта на процесния участък от републиканската пътна мрежа.
Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на съответните служители или лица, на
които е възложено изпълнението на законовите задължения на ответника по
изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Следователно районният съд
правилно е приел, че ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или
други изпълнители.
При това
положение несъмнено е, че увреденият има срещу ответника вземане по смисъла на
чл. 49 ЗЗД. С плащането на обезщетение за причинените с деликта вреди / което
плащане не е спорно по делото/ застрахователят по силата на чл. 410, ал. 1 от КЗ е встъпил в правата на увредения и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента.
Относно довода
на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила,
съдът счита, че за да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
респ. степента на участие на водача на автомобила в цялостния съпричинителен
процес, е необходимо да се изследва механизма на настъпване на процесното ПТП.
Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на
категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, в
случай че по време на произшествието водачът на автомобила е спазил правилата
за движение по пътищата. Доказателствената тежест за установяването на този
правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това възражение,
като доказването трябва да е пълно и главно съобразно правилата, предписани в
правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящия случай, твърденията на
въззивника за възможността на водача са избегне преминаването през падналите на
пътния участък камъни се доказва от кредитираната от съда САТЕ. Констатациите
на вещото лице се базират на данните на водача, потвърдени от самия него при
разпита му като свидетел по делото, че се е движел със скорост от около 60км/ч
на прав участък, в тъмната част на денонощието. От приетата по делото САТЕ се установява, че
при тази скорост на движение водачът на автомобила е имал възможност да спре
преди мястото на падналите камъни, с оглед изложените от вещото лице
изчисления, съобразно които опасната зона за спиране /44,37 м/ е по-малка от дължината на осветената зона
пред автомобила / 45 м- при къси светлини на фаровете/. Вещото лице е
заключило, че в случая в който опасната зона за спиране е по-малка от
осветената зона, водачът има техническата възможност да спре автомобила преди
мястото на препятствието. В заключението също е посочено, че при осветеност от
дългите светлини на фаровете е не по-малко от 80 м. и при положение, че водачът
се е движил на дълги светлини със скорост от около 60 км/ч. възможността за
предотвратяване на ПТП нараства / в сравнение с хипотезата на движение при къси
светлини/. По делото не са събрани безспорни доказателства дали автомобилът се
е движел с включени къси или дълги светлини, но този факт не променя извода за
възможност за предотвратяване на инцидента, основан на заключението на
експерта, доколкото възможността за спиране е съществувала и в двата случая. От
показанията на водача Е. / разпитан като свидетел/ се установява размерът на
препятствията - около 25 см., който размер съдът възприема като достатъчно
голям, за да може камъните да бъдат възприети от водача, който потвърждава, че
ги е видял, но сочи, че не е успял да спре, за да ги избегне.
При така
изложеното експертно заключение, на което съдът дава вяра като компетентно и
пълно и въз основа на показанията на свидетеля-водач на уредения автомобил,
които са последователни се достига до извод, че водачът на увредения автомобил
не е спазил задължението си по чл.20, ал.2, изр. последно ЗДвП, съгласно който
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. В конкретния случай водачът е следвало
да се съобрази със зоната си на видимост и да управлява автомобила с такава
скорост, че да му позволи да спре в тази зона на видимост. В допълнение, с оглед
твърденията на самия водач - в насрещното платно, пред и зад автомобила не е
имало други МПС, с оглед което за него е съществувала и възможността да избегне
препятствието като го заобиколи, без да предизвика по-голяма опасност за
движението.
С оглед изложеното, установено е бездействие
на водача, с което той обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат – увреждащо ПТП. Нарушаването на правилата за движение по пътищата,
само по себе си, не съставлява основание за намаляване на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, а е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат. В конкретния случай причинно – следствената връзка се
установява, доколкото ако беше предприел възможното спиране на МПС, автомобилът
нямаше премине през камъните и да бъде увреден. При установяване на тези
правнорелевантни факти в процеса на доказване при прилагане на правилата за
разпределение на доказателствената тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът
приема, че водачът е допринесъл настъпването на вредите, доколкото е нарушил
задълженията си по ЗДвП, движейки се със съобразена скорост за да бъде в
състояние да спре при възникване на опасност за движението, поради което и в
съответствие с нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, обезщетението следва да се намали.
Съобразявайки действителният
обем, с който водачът е допринесъл за
настъпването на произшествието и при
отчитане и на обстоятелството, че съгл. чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на МПС имат
задължение за осигуряване безопасност на движението съдът определя 15%
съпричиняване, с какъвто процент следва да се намали доказаният размер на
вредите.
По отношение
на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по
средната им пазарна стойност към момента на настъпването. Съгласно заключението
на изготвената САТЕ стойността на извършения ремонт по средни пазарни цени към
2017 г. е 1124,48 лв., като изплатеното обезщетение е в размер на 1139,48 лв.
/вкл. 15,00 лв. ликвидационните разходи/. Стойността на извършения ремонт –
1124,48 лв. следва да се бъде намалена с 15%, с оглед установеното съпричиняване
на вредите от страна на водача, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 970,81 лв./ съответно намаленото обезщетение /
955,71 лв./ + 15,00 лв.- ликвидационни разходи, до който размер искът се явява
основателен / в тази част решението на СРС подлежи на потвърждаване/. За
разликата над 970,81 лв. до пълния
претендиран размер от 1139,48 лв. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, като в тази част решението на СРС следва да бъде отменено.
Ищецът има
право, на основание чл.86 ЗЗД, да получи
главницата, в размера до който искът е основателен, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която Агенция "П.И." -
гр. София е осъдена да заплати на „Д.О.з.“ ЕАД сумата над 571,00 лв. до пълния
присъден размер от 721,76 лв. – разноски за първата инстанция.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената респ.
отхвърлената част на иска.
Ответникът е
направил разноски в общ размер от 300 лв.
/ 200 лв. – депозит за САТЕ и 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
37 от ЗПП вр. чл.25 от НЗПП/, като съразмерно с отхвърлената част от иска в
полза на АПИ следва да бъдат присъдени 44,41лв.
– разноски в първоинстанционното производство.
Във въззивното
производство въззивника – ответника е направил разноски в размер на 125
лв. / 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.25 от
НЗПП и 25,00 лв. – държавна такса/, като съразмерно с уважената част на
въззивната му жалба следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 18,50 лв.
Във въззивното
производство въззиваемия- ищец е доказал разноски е общ размер от 360,00 лв. с
ДДС – адвокатско възнаграждение, като съразмерно с неоснователната част на
въззивната жалба, в полза на „Д.О.з.“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата от
306,71 лв. с ДДС
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
254401/24.10.2019 г. постановено по гр.д. № 76492/2017 г. по описа на СРС, 78 състав, в частта, с която
иска предявен от „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК:********, адрес: *** срещу Агенция "П.И." - гр. София,
БУЛСТАТ********, с адрес на управление:***, пл. "********, с правна
квалификация чл.410, ал.1 КЗ, е уважен за сумата над 970,81 лв. до пълния
предявен размер от 1139,48 лв., представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета №44011511700921
заведена при ищеца вследствие на ПТП от 09.02.2017 г. и протокол за ПТП №1685568
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.10.2017 г., както
и в частта с която Агенция "П.И." - гр. София е осъдена да заплати на
„Д.О.з.“ ЕАД сумата над 571,00 лв. до пълния присъден размер от 721,76 лв. –
разноски за първата инстанция.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК:********,
адрес: *** срещу Агенция "П.И."
- гр. София, БУЛСТАТ********, с адрес на управление:***, пл. "********, с
правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ за сумата над 970,81 лв. до пълния предявен
размер от 1139,48 лв., представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета №44011511700921
заведена при ищеца вследствие на ПТП от 09.02.2017 г. и протокол за ПТП
№1685568 ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.10.2017
г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д.О.з.“ ЕАД,
ЕИК:********, адрес: *** да заплати на Агенция "П.И." - гр. София,
БУЛСТАТ********, с адрес на управление:***, пл. "********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 44,41 лв. – разноски в първата инстанция и 18,50
лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Агенция
"П.И." - гр. София, БУЛСТАТ********, с адрес на управление:***, пл.
"********, да заплати на Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК:********, адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 306,71 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.