П
Р О Т
О К О Л
Гр. София,18 юни 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 21 състав в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
АТАНАС Н. АТАНАСОВ |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Силва Абаджиева |
|
|
Прокурор |
АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ |
|
сложи за разглеждане докладваното
от съдия АТАНАСОВ
НЧД № 2340 по описа за 2019 г.
На
именното повикване в 11.05 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Г.И.Г. се явява лично.
В съдебната зала се явява определеният от САК за
служебен защитник на лишения от свобода АДВ.С.И.М..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Не възразявам адв.М. да ми бъде назначена за служебен защитник.
АДВ.М.:
Запозната съм с делото.
Готова
съм да поема защитата на лишения от свобода.
СЪДЪТ,
с оглед изявлението на лишения от свобода и на основание чл.94, ал.1, т.6 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА
за служебен защитник на лишения от свобода Г.И.Г. – АДВ.С.И.М..
За СГП се
явява прокурор ЯНКУЛОВ.
ЗА НАЧАЛНИКА
НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ се явява инспекторМ.М., с представено в днешното съдебно
заседание пълномощно.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
Нямаме
искания за отводи.
СЪДЪТ
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ
СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
Г.И.Г.
- роден на *** г. в гр.Балчик, българин, български гражданин, неженен (във
фактическо съжителство) начала), средно образование, работещ, осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ
разясни на лишения от свобода правата, които има в настоящото производство,
както и същността на настоящата процедура.
ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ: Разбрах правата, които имам.
Отводи
няма да правя.
СЪДЪТ
докладва делото с прочитане молбата на лишения от свобода Г. за
условно-предсрочно освобождаване.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Поддържам молбата.
Нямам
доказателствени искания.
АДВ.М.:
Поддържам молбата.
Няма
да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам доказателствени искания.
Становище
по молбата ще взема по същество.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ М.: Представям и моля да приемете актуална справка относно изтърпяната
част от наказанието.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се приеме представената справка като писмено доказателство.
СЪДЪТ
намира, че така представеното в днешното
съдебно заседание писмено доказателство
е относимо към предмета на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представената от инспектор М. справка от Затвора гр.София за изтърпяното към
настоящия момент наказание.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на други искания, счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ:
Моето становище е, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, поради следните съображения:
На
първо място, безспорно е наличието на първата изискуема от закона предпоставка,
а именно осъденият да е изтърпял повече от половината от размера на наложеното наказание.
На
следващо място, аз считам, обаче, че не е налице втората изискуема от закона
такава, а именно по време на престоя си в местата за лишаване от свобода същият
да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Основните
източници на доказателствата за поправянето, според чл.439а, ал.2 НПК, са
оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и работа по индивидуалния план за изпълнение
на присъдата по чл.156 от същия закон.
В
настоящия случай видно от становището на ИСДВР при Затвора град София по отношение
оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС е налице видим прогрес от лишения от
свобода, който се е изразил в редукция на оценката на риска от рецидив с 8 пункта
от 42 на 34 точки.
Според
мен, обаче, положителната тенденция в поведението на осъдения следва да бъде
продължена и затвърдена с допълнително редуциране на така актуалната към момента
стойност на оценката на риск от рецидив.
Успоредно
с това становището на същия социален работник е, че всички цели и задачи по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата при молителя към момента не са постигнати, и за
постигането им е необходима още работа с него в местата за лишаване от свобода.
И
накрая, макар и чл.439а, ал.3 НПК да прогласява принципното положение, че
размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде единствено основание
за отказ за постановяване на условно-предсрочно освобождаване, това не е
равносилно и на положението, че същият изначално следва да бъде игнориран и
въобще да не бъде вземан предвид, а в настоящия случай размерът на неизтърпяната
част на наказанието при осъдения към момента, според мен, продължава да бъде
значителен.
Предвид
изложеното, предлагам да оставите молбата без уважение.
ИНСПЕКТОР
М.: Становището на началника на Затвора град София е сходно с това на СГП и се
основава на същите мотиви.
Към
тях бих добавил само фактът, че лишеният от свобода Г. е използвал правото си
на условно-предсрочно освобождаване и може да се направи обоснован извод, че не
си е взел поуки от това извършвайки ново престъпление, за което изтърпява
настоящата присъда.
С оглед
на изложеното, моля да не уважавате молбата му.
АДВ.М.:
Считам молбата на осъдения за основателна по следните съображения:
Преди
една година, когато отново е искано условно-предсрочно освобождаване мотивите
на САС, с които е потвърдено определението на СГС, с които е регламентиран
отказът за предсрочно освобождаване на осъдения, че не са били налице достатъчно
доказателства за поправяне на лицето при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
Към
настоящия момент считам, че една година по-късно от приложените по настоящото
производство доказателства и нови доказателства в това число, а именно
безупречно затворническо досие, от което е видно, че осъденият само е награждаван и не е наказван, че
съвестно и отговорно изпълнява задълженията си в осъществяваната от него
трудова дейност, както и самия писмен доклад представен от затворническата
администрация са налице достатъчно данни да се възприеме, че осъденият е добросъвестен,
дисциплиниран, организиран и трудолюбив затворник в местата за лишаване от
свобода.
Отделно
от това, останалото е едно единствено основание, което е съмнение, което е и
предпоставка за отказа на администрацията и в настоящото производство, че не е изпълнено
изискването в пълна и максимална степен да се работи по индивидуалния план за
работа с осъдения по отношение на целите за работа с него, и реализация в
максимална степен на смисъла и целите на
наказанието.
Считам,
че и това не е така дотолкова, доколкото видно от приложената по делото заповед
№17 от 16.02.2019 г., с която е прекатегоризиран мястото на изтърпяване и вида
на изтърпяване на наказанието и преместването му в по-лек тип учреждение за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като близо пет месеца с
успешен резултат по отношение на осъдения се работи в максимално благоприятни
за него обстоятелства. И това, че не е сменен режима е въпрос на административна
и бюрократична пречка, а не от самото поведение на затворника и начинът по който
е работено с него.
Считам
за меродавно и обстоятелството, и не мога да съглася с господин прокурорът, че
е останала значителна степен от остатъка на наказанието, че този размер може да
бъде отчетен като значителен. Дотолкова, доколкото, ако гледаме предвидения от
закона минимум и дотолкова, доколкото, че ако отчетем, че е изтърпял повече от
две трети от наказанието си, и то този размер
от две трети е надвишен в по-максимална степен към три четвърти, то остатъкът,
който на практика с работа би останал за изтърпяване, ако не бъде уважена
настоящата молба, може да се възприеме по-скоро като незначителен или неопределящ.
И не
на последно място, моля да бъде отчетено, освен добрите характеристични данни и
поведение на осъдения, възрастта на г-н Г. и добрите му трудови навици. Той е автомонтьор
по професия, които са една добра предпоставка предвид на отговорното отношение,
което той е показал към труда и дисциплината, предвид също и именно по тази скала
по която винаги той в последно време е отчитан, а именно нисък риск от агресия
и противоправно поведение в резултата на фрустрация или недобро стечение на
обстоятелствата.
Именно
тези фактори, както и доброто му семейно състояние, и добрата му връзка с кръга
от близките и роднините му са предпоставка, че на тази възраст - 48 години,
когато човек е в условията да преосмисли живота си, а същевременно в разцвета
на силите си да покаже наистина положително отношение и положителен принос към
обществото с труд и реализация на добрите му квалификационни и трудови навици,
той именно ще се докаже и като добра личност в обществото.
Не
на последно място, в отговор на последното възражение, че той след предходно
условно-предсрочно освобождаване отново е в режим на лишаване от свобода, че са
изминали 16 години от тогава и е бил реабилитиран към онзи момент, т.е. това не би следвало да е
аргумент в настоящото производство да се прогнозира или да се отчита, че той е
в позиция, че може да извърши друго престъпление.
СЪДЪТ
предостави право на лична защита на лишения от свобода.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Придържам се към казаното от моя защитник.
Съжалявам
за това което съм извършил, всеки човек прави грешки, трябва да се учим от
грешките си.
Мисля,
че на всеки човек би трябвало да се даде право на втори шанс.
Относно
поведението ми в затвора мисля, че съм се доказал и мога да кажа, че съм един
от най-примерните затворници. Седем години и два месеца нямам нито едно наказание
и не съм спирал да работя през това време.
Остатъкът
мисля, че не би трябвало да е пречка, тъй като не ми ги подаряват тези три
години, ако аз извърша някакво престъпление ще ги лежа тези три години. Аз не
съм престъпник, не мисля, че ще се налага пак да бъда в затвора да долежавам
предсрочното или да извърша някакво друго престъпление.
Лежал
съм в затвора 2000 г. до 2002 г., също
съм работил, излязъл съм предсрочно с 6 месеца от остатък, не съм го нарушил.
Това
нещо, което се случва, се случва след 12 години, мисля, че това въобще не трябва да го споменаваме.
Моля
молбата ми да бъде уважена.
СЪДЪТ
предостави право на последна дума на лишения от свобода Г..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Моля да постановите условно-предсрочно освобождаване, тъй като съм
направил повече от половината лежано, доказал съм се като примерен затворник, мисля,
че това е най-важното.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ
след съвещание, като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
прие за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437 НПК.
Инициирано
е по молба на лишения от свобода Г.И.Г. с искане за условно-предсрочно
освобождаване.
Видно
от представената в днешното съдебно заседание справка от началника на Затвора
град София към днешна дата – 18.06.2019 г. лишеният от свобода Г. е изтърпял
фактически и от работа 8 години, 3 месеца и 18 дни, като му остава да изтърпи още
3 години, 8 месеца и 12 дни от своето наказание, което е в общ размер на 12 години
и му е наложено по НОХД №2468/2013 г. по описа на СГС за престъпление по чл.115 НК.
С
така направената констатация съдът приема, че действително в настоящия казус е
налице първата кумулативно предвидена предпоставка на закона, а именно лишеният
от свобода да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието, което
му е наложено, за да може принципно да се ползва от привилегията за условно-предсрочно
освобождаване.
На
следващо място, следва да бъде преценено доколко спрямо лишения от свобода Г. са
налице предпоставките и на второто законово изискване, а именно: да са налице
достатъчно доказателства за поправянето на лицето.
По
делото е представено становище от Д.Г.– инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ към Затвора
град София, от което е видно, че корекционният процес и възпитателната работа
спрямо лишения от свобода Г. несъмнено са дали своите резултати, тъй като
същият се е променил в положителна насока, но същевременно е отбелязано, че
това не е осъществено в пълна степен.
Направена
е констатация за това, че оценката на риска от рецидив към настоящия момент,
макар и да е с намалени стойности, все още продължава да е в средните граници
от 34 точки, което все пак показва един относителен риск от рецидив за
обществото.
Отбелязани
са две дефицитни зони, а именно: отношение към правонарушението и умение за
мислене.
Посочено
е, че целите и задачите заложени в индивидуалния план на присъдата се изпълняват,
но към настоящия момент не са изпълнени в тяхната цялост.
Предстои
по отношение на лишения от свобода да бъде променен режимът на изтърпяване на наказанието
от „общ“ на „лек“ такъв.
Като
заключение е дадено мнение, че целите на наказанието, визирани в чл.36 НК не са
постигнати, а процесът на поправяне и превъзпитание не е завършен.
Същите
тези констатации са отразени и в доклада, който е постъпил по делото за лишения
от свобода Г., като е наблегнато на това, че работата със същия следва да бъде
продължена.
В заключението
на доклада е посочено, че при продължаване на така констатираната положителна тенденция
в поведението на лишения от свобода Г., ще му бъде дадено положително становище
от затворническата администрация за условно-предсрочно освобождаване.
Представен
е и препланиран план на присъдата, който следва да продължи да бъде изпълняван.
С
оглед на така коментираните доказателствени източници съдът намира действително,
че към настоящия момент не са налице всичките предпоставки на закона за условно-предсрочно
освобождаване.
Несъмнено,
както и прокуратурата и защитата отбелязаха, спрямо лишения от свобода Г. се
забелязва една трайна тенденция на позитивно отношение, положителна промяна,
която обаче следва да бъде продължена и затвърдена.
Именно
такова е и становището на затворническата администрация, а именно, че при продължаване
на тази линия на поведение същият ще получи положителна оценка за условно-предсрочно
освобождаване.
Така
или иначе към настоящия момент затворническата администрация изразява отрицателно
становище за условно-предсрочно освобождаване, като счита, че процесът на поправяне
и превъзпитание следва да продължи с цел постигане в пълен обем на целите на наказанието,
което е наложено, което се споделя от съда.
Настоящият
съдебен състав изразява пълна подкрепа и на аргументите, изложени от страна на
прокуратурата, като няма как да не отчете и отбележи действително големият остатък
от наказанието, което все още продължава да е налице. Както и да бъде смятан
видно е, че към днешна дата остава една част от 3 години, 8 месеца и 12 дни,
която се доближава до близо една трета от общия размер на наложеното наказание,
което съдът счита, че също следва да бъде взето предвид.
Както
правилно прокуратурата отбеляза, това обстоятелство само по себе си не би могло
да бъде основание за отказване условното предсрочно освобождаване на лицето, но
в съвкупност с останалите предпоставки и необходимостта от продължаване
изпълнението на плана по присъдата, както и от продължаване и затвърждаване на
тази позитивна тенденция в поведението на лишения от свобода Г., искането
следва да бъде оставено без уважение.
Съдът
отчита поведението на лишения от свобода Г. и счита, че същото е похвално.
Действително
за този немалък период от време лишеният от свобода Г. се е афиширал като
дисциплиниран и добронамерен в местата за лишаване от свобода, полагал е трудова
дейност, няма налагани каквито и да било наказания.
Ето
защо, съдът счита, че при запазване на тази тенденция най-вероятно в най-скоро
време ще бъде дадена позитивна оценка от страна на затворническата
администрация, която действително ще следва да се съобрази с тези предпоставки.
Мотивиран
от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Г.И.Г. с ЕГН ********** за условно-предсрочно
освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС.
След
изготвянето на протокола препис от същия да бъде предоставен на служебния
защитник.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.35 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: