Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
гр.
Пловдив, 03 февруари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа КАНД № 3185 по описа
на съда за 2021г., докладвано от съдия Н.
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, ),
във връзка с чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и
чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба №Н-18).
Образувано е по касационна жалба на Централно Управление на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт а. против Решение № 1604/05.10.2021 г. постановено по
АНД № 5384/2021 г. по опис на Районен съд Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление № 588856 – F592841/ 22.07.2021г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на „ДЖИМ 2020“ ЕООД, ЕИК *** на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба
Н – 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС.
Претендира
се отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и се
иска постановяването на друго решение, с което да се потвърди НП. В
касационната жалба е изразено несъгласие с изводите на районния съд, като са
изложени доводи, че неправилно съдът е приел, че не са посочени вида и предмета
на продажбите, които е следвало да се отчитат в група „Г“. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният
жалбоподател не е изпратил представител.
Ответникът
по касационната жалба – „ДЖИМ
2020“ ЕООД, ЕИК *** не взима становище по
допустимостта и основателността на жалбата. Редовно призован, не изпраща
представител и не взима отношение по съществото на спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Джим 2020“ ЕООД
против Наказателно постановление № 588856 – F592841/22.07.2021г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на ответника по касационната жалба на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба
Н – 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС.
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
на 08.02.2021г., в 12,36 ч. на обект фитнес зала, находяща се в град П., бул. „****“
№ 133, стопанисван от фирма „ДЖИМ 2020“ ЕООД с ЕИК *** е констатирано, че
дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е
регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на
продажбите. Видно от изведените справка КЛЕН (контролна лента на електронен
носител) и периодични отчети от монтираното в обекта фискално устройство модел
Дейзи Perfect S 01 с ИН на ФУ DY502891 и ИН на ФП 36561637, всички извършени
продажби са отчетени в данъчна група „Б“ на фискалното устройство за продажба
на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената
стойност, като част от тях е следвало да се отчитат в данъчна група „Г“ – за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност. Нарушението е извършено на 08.02.2021г. и е установено на 08.02.2021
г. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка
(ПИП), сер. АА № 0081911 от 08.02.2021 г.
На
20.02.2021г. се съставя и АУАН с №F592841, с който е прието за установено, че
ответникът по касационната жалба, в качеството му на лице по смисъла на чл.3 от
Наредба №Н-18, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не
регистрира всяка извършена продажба според вида на същата данъчна група, която
изисква закона- в случая данъчна група „Г“ на ФУ. Съгласно чл. 27, ал.1, т. 4
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл. 3, с изключение на случаите,
когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на
стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в случая в
данъчна група „Г“ - за стоки и услуги продажбите на които се облагат с 9% данък
върху добавената стойност.
Нарушението
се квалифицира като такова по смисъла на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18, във
връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Против
съставения АУАН не е постъпило възражение,, след което е издадено процесното
НП, като със същото е прието за установено, че описаното нарушение не води до
неотразяване на приходи.
За
да отмени процесното наказателно постановление въззивната инстанция е приела,
че, както АУАН, така и НП не отговорят на изисквания на за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН, тъй като в тях не са посочени кои точно продажби на стоки и услуги
актосъставителят, респективно административнонаказващият орган е приел, че
следва да се отчитат в данъчна група „Г“, точното фактическо основание, по
силата на което при процесните доставки дължимата ставка е именно 9 %, както и
правното основание, по силата на което дължимото ДДС е 9%.
В
този смисъл е посочено, че при липса на изложени факти в АУАН и НП за вида и
предмета на продажбите, които е следвало да се отчитат в данъчна група „Г“ , за
която дължимото ДДС е 9 % – наказаното
лице е в неведение и следва да гадае какви факти да оборва, което положение е
несъвместимо с правото му защита и безусловно налага отмяна на НП.
Решението
е правилно.
Според разпоредбите на чл.185, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС, 1) на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.; 2) Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Правната норма на чл.66, ал.2, т. 7 от ЗДДС предвижда, че данъчната ставка
за доставка
на услуга за използване на спортни съоръжения, е в размер 9 на
сто, както и че според чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18, заради чието
нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството ответник, лицата по чл.3,
с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчна група “Г“ за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.
От своя страна, разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН установява, че АУАН
задължително съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено, а разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН установява, че НП
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават.
Настоящият съдебен състав намира, че за правилното и законосъобразно
развитие на производството пред административнонаказващия орган, приключило с
издаването на процесното НП, е нужно изричното и конкретно посочване на
продажба на стока или услуга, извършена в обекта, стопанисван от ответника,
която продажба на стока или услуга е следвало да бъде отчетена в група „Г“, но
е отчетена в друга група (група „Б“, според АУАН и НП) по смисъла на Наредба
№Н-18, което обаче не е направено. Липсата на конкретно посочване на продажба
на стока или услуга (стоки или услуги) в процесните АУАН и НП, която от страна
на ответника е неправилно отчетена в група „Б“ вместо в друга група по смисъла
на чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като препятства правото на защита на наказаното
лице- да узнае заради извършването на какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му, както и съдебният контрол, тъй като евентуално допускане на
неправилно отчитане на само 1 продажба на стока или услуга би могло евентуално
да покрие признаците на маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че оспореното пред
районния съд НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата.
Касационната
инстанция изцяло споделя тези мотиви на първоинстанционния съд, като няма
смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред
настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивнното
производство решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна
преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно
приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно
незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
Затова и съдът счете, че обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд-Пловдив,
ХХIII
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1604 от 05.10.2021 г., постановено по АНД № 5384/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, V- ти
н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: