№ 1375
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Х. Г. Т., ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. П. Ю., против Решение №260047
от 23.05.2022г., постановено по гр.д. №1863/2020г., по описа на Районен съд-
Асеновград, І гр.с., в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от
нея против И. А. К., ЕГН **********, иск за делба на поземлен имот с
идентификатор 72789.112.36 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Т., м. „Страхинов бунар“, с площ от 1600 кв.м., трайно
предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване-
лозе, при съседи- поземлени имоти с идентификатори 72789.258.155,
72789.258.98, 72789.112.98, 72789.112.310, 72789.112.37. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска
отмяната му и допускане на делба на поземления имот.
Ответната страна по въззивната жалба- И. А. К., ЕГН **********,
чрез пълномощника си по делото адв. В. Д., в подаден писмен
отговор и в съдебно заседание оспорва същата и иска
оставянето й без уважение.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
същество по правния спор между страните.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск на Х. Г. Т. против И. А. К. за съдебна делба на недвижим
имот- поземлен имот с идентификатор 72789.112.36 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Т., м. „Страхинов бунар“, с площ от 1600
кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно
ползване- лозе, при съседи- поземлени имоти с идентификатори
72789.258.155, 72789.258.98, 72789.112.98, 72789.112.310, 72789.112.37.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
приложените писмени доказателства, че страните са бивши съпрузи,
които са сключили граждански брак на 27.05.1990г., прекратен с влязло
в сила на 21.07.2020г. съдебно решение по гр.д.№600/2020г. по описа на
Районен съд-Асеновград. Не се спори и че по време на брака им с
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 08.10.2010г. И. А. К. е
закупил процесния поземлен имот с идентификатор 72789.112.36 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., за сумата от 550
лв., заплатена в брой на продавача.
Ответникът И. А. К. е оспорил предявения иск за делба на
поземления имот с твърдения, че ищцата Х. Г. Т. няма принос за
2
придобИ.ето му, тъй като е платен с пари на родителите му.
От показанията на св. Ж. К.а- майка на ответника И. К., се
установява, че първоначално сина й отглеждал крави в двора на къщата
им в с. Т., но тъй като всички съседи били против това, се налагало да
изнесе животните извън селото. За целта свидетелката му прехвърлила
свой имот от 3 дка., а впоследствие мъжът й научил, че на същото място
се продава и друг имот от декар и половина, който той решил да купи.
Парите за покупката в размер на 550 лв. били платени на ръка от него,
като имотът бил даден на сина им И., за да се разшири и да строи.
Животните се отглеждали от И. и съпругата му Х., но тя повече се
занимавала с фактурите.
От показанията на св. Ж. Х.- дъщеря на страните, се установява, че
родителите й гледали животни в двора на къщата им, срещу което имало
възражения от съседите и от брата на баща й. Тогава дядо й решил да
закупи имот извън селото, на който баща й да си изнесе животните.
Ходил и говорил с продавача и със собствени пари му платил имота.
Имотът бил купен в интерес на майка й и баща й, но парите били
дадени за баща й и „единствено за него като син“. Впоследствие в този
имот баща й построил обор. Майка й също имала участие в
отглеждането на животните, но основно се занимавала с документацията.
От показанията на св. М. Т.- майка на ищцата Х. Т., се установява,
че процесният имот в покрайнините на с. Т. бил закупен от страните за
600 лв., за да могат да строят обор за животните. Имотът бил закупен три
години преди нотариалния акт, защото те събирали пари от субсидиите,
които получават. Дъщеря й била регистрирана като земеделски
производител от 2000г. Според свидетелката бащата на бившия й зет е
помагал с пари на страните, а когато бил по- млад им помагал и при
отглеждането на животните.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Семейния кодекс СК/
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, а съгласно ал.3 съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Съгласно чл.22, ал.1 от СК вещните права,
придобити по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
3
съпруга, който ги е придобил, а съгласно чл.23, ал.1 от СК лични са
вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
Съгласно формираната трайна съдебна практика дали придобитото
по време на брака чрез договор за покупко- продажба недвижимо
имущество е съпружеска имуществена общност или лична собственост на
някой от съпрузите се определя от характера на средствата, с които е
заплатена покупната цена. В случая събраните по делото доказателства за
произхода на средствата, с които е бил закупен процесният имот, са
противоречиви, като според свидетелите Ж. К.а и Ж. Х. парите били
осигурени от бащата на ответника И. К., а според свидетелката М. Т. те
били на страните. Според настоящия състав на съда по този въпрос
следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Х. и К.а, тъй
като посочените свидетелки са живели в едно домакинство със страните
към датата на покупката на имота и имат непосредствени впечатления за
твърдените от тях обстоятелства. Показанията им за същите са логични
и кореспондират помежду си, както и с останалите събрани по делото
доказателства. Действително св. К.а е майка на ответника и в този
смисъл е заинтересована от изхода на делото, каквато е и св. Т. /майка на
ищцата/, но св. Х. е дъщеря на страните и в този смисъл показанията й
следва да се приемат за обективни. Следва да се отчетат и останалите
установени по делото обстоятелства, а именно- че преди покупката на
процесния имот ответникът К. вече е притежавал друг имот в същата
местност, подарен му от неговата майка, а след покупката тя му е
дарила и друг свой имот в непосредствена близост до процесния, което
сочи на това, че родителите на ответника са имали желание и възможност
да му подаряват недвижими имоти. Предвид горното следва да се
приеме, че покупната цена на имота е била заплатена със средства,
предоставени от бащата на ответника И. К., който освен това е водил и
преговорите с продавача за покупката му. От изложеното дотук се налага
изводът, че тези средства са били предоставени от последния с дарствено
намерение, като той е искал да надари с тях сина си- ответника И. К., в
какъвто смисъл са показанията на св. Ж. К.а. Указание за това е и
обстоятелството, че видно от нотариалния акт за изповядване на
сделката, само И. К. е страна по същата, а не и Х. Т.. По така
4
изложените съображения настоящият състав на съда намира, че
процесният имот е бил закупен със средства, подарени на ответника И. К.
от неговия баща, поради което и съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от
СК същият съставлява негово лично имущество. Ето защо предявеният
иск за делбата му е неоснователен и следва да се отхвърли.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
С оглед неснователността на въззивната жалба и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна направените във въззивното производтво разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260047 от 23.05.2022г., постановено по
гр.д. №1863/2020г., по описа на Районен съд- Асеновград, І гр.с., в частта
му, с която е бил отхвърлен предявения от Х. Г. Т., ЕГН **********,
против И. А. К., ЕГН **********, иск за делба на поземлен имот с
идентификатор 72789.112.36 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Т., м. „Страхинов бунар“, с площ от 1600 кв.м., трайно
предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване-
лозе, при съседи- поземлени имоти с идентификатори 72789.258.155,
72789.258.98, 72789.112.98, 72789.112.310, 72789.112.37.
ОСЪЖДА Х. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на И. А. К., ЕГН
**********, сумата от 400 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6