№ 447
гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20223100101818 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. И. С. с
ЕГН **********, постоянен адрес *******, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. А. С. от АК-
Силистра и съдебен адрес ******, ПРОТИВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГР. С. представлявана от Главния прокурор на
Република България с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и цена на
иска: 121 650 лева, от които: 120 000 лева - неимуществени вреди 1 650 лева -
имуществени вреди.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 09.08.2016 год., и е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за
това че на 21.11.2014 год. в гр. Варна, противозаконно е присвоила чужди
движими вещи - пари в брой на стойност 2 000,00 лева, собственост на Б. Ц.
И., които владяла.
С постановлението за повдигане на обвинението и е определена мярка
за неотклонение „Подписка".
На 12.09.2016 год. е внесен обвинителен акт във Варненски районен
съд, по който е образувано производството пред Районен съд Варна в
качеството й на подсъдима и е образувано е НОХД 4485/2016 год. по описа на
1
ВРС.
С Присъда № 137/24.04.2017г., постановена по НОХД № 4485/2016г. по
описа на Варненски районен съд ищцата е призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото обвинение.
Отменена е и взетата момента мярка за неотклонение „Подписка".
По протест на прокуратурата пред ВОС е образувано ВНОХД №
692/2017 год., по което е постановено Решение № 190/28.08.2017 год.,
постановено по ВНОХД № 692/2017 год. Варненски окръжен съд, с което
въззивния съд е потвърдил оправдателната присъда.
С това решение ищцата е била окончателно оневинена.
От незаконното й обвинение са и причинени вреди от неимуществен
характер, чието обезщетение по справедливост, като единствен критерий по
действащото ни право, определя на 120 000,00 лева.
Предявен е и иск за имуществени вреди от незаконното обвинение.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда
постанови решение, с което:
ОСЪДИ Прокуратурата на Република България, да й заплати
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на
120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда 28.08.2017 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪДИ Прокуратурата на Република България да й заплати
обезщетение за претърпените от мен имуществени вреди в размер на 1 650
/хиляда шестстотин и петдесет/ лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
представляващи заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции - РС-Варна и ОС-Варна /850.00 лева за РС-Варна и 800.00
лева за ОС-Варна/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда 28.08.2017 год. до
окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания и са
представени писмени доказателства.
2
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, но се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
иска и моли съда да го уважи в пълен размер.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба ОП –
Варна.
В отговора се оспорва исковите претенции като неоснователни и като
силно завишени.
Противопоставя се на искането да се извърши съдебно-психиатрична
експертиза, тъй като в исковата молба не са изложени фактически твърдения
за психическото, състояние на ищцата.
Противопоставя се на искането за разпит на свидетели, тъй като не са
посочени за кои факти и обстоятелства иска тяхното допускане.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ответника, редовно призован се представлява от
прокурор в ОП-Варна, който поддържа отговора. Моли съда да отхвърли
предявени иск.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните намира
за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 16.06.2015 год. с Постановление на Районен прокурор при Районна
прокуратура гр.Варна против ищцата е образувано Досъдебно производство
№ 924/18.06.2015 год. на ОД на МВР-Врана/ДП552/2015 год. на РП-Варна/, за
това, че на 21.11.2015 год. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила заблуждение у Б. Ц. И., с което му нанесла имотна вреда в
размер на 2000 лева, престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
С Постановление от 09.08.2016 год. на ищцата и е повдигнато
обвинение по досъдебното производство, за извършено престъпление от общ
характер за това, че на 21.11.2014 год. в гр.Варна, противозаконно е
присвоила чужди движими вещи-пари в брой на стойност 2000
лева,собственост на Б. Ц. И., които владеела- престъпление по чл.206 от НК.
Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Същия ден е
била разпитана в качеството на обвиняем.
По досъдебното производство ищцата е призовавана и се е явявала за
3
извършване на процесуални действия, преди да й повдигнат обвинение -
разпит в качеството й на свидетел /01.07.2015, 22.10.2015 год., 15.06.2016
год.и извършване очна ставка на 14.12.2015 год.
С обвинителен акт против ищцата по гореописаното досъдебно
производство е образувано НОХД № 4485/13.09.2016 год. на РС-Варна.
По това дело са проведени общо три открити съдебни заседание, от
които първото на 16.01.2017 год. е без участието на ищцата, на което не е
даден ход на делото.
Проведените следващи съдебни заседания са на 13.03.2017 год. и
24.04.2017 год.
В последното проведено съдебно заседание съдът е постановил Присъда
№ 137/24.04.2017 год. по НОХД № 4485/2016 год. с което е признал ищцата
на невинна и я оправдал по повдигнатото обвинение.
Районна прокуратура е протестирала присъда. ПостраД. в качеството на
частен обвинител и граждански ищец също е обжалвал оправдателната
присъда.
По протеста и жалбата е образувано ВНОХД № 6928/2017 год. на ВОС.
В проведеното 20.07.2017 год. съдебно заседание съдът е приключил
съдебното дирене и с Решение № 190/28.08.2017 год. по ВНОХД № 692/2017
год. е потвърдил Присъда № 137/24.04.2017 год. по НОХД № 4485/2016 год.
на РС-Варна.
По делото е разпитана свидетелката Е. Д. Г., от разпита на която съдът
установи, че ищцата е била много притеснена от воденото наказателно дела.
Свидетелката знаела, че ищцата изготвила някакъв документ, разбрали са се
за някакви пари, които не получила, а пък после по документи излизало, че й
е получила повече пари. Била стресирана от делото, като жена на около 60
години. Много навътре приела нещата. Била стресирана от факта, че я викат в
Полиция, че я викат да дава обяснения „като най - големия престъпник“ и за
„сравнителен материал“. Снели са й отпечатъци от пръстите, направили й
картотека, което било неприятно за нея.
Свидетелката я е виждала цялата да трепери цялата, тялото й треперило
от стрес. Ищцата имала офис и много контакти, занимаваше със счетоводна
дейност, свободна професия.
4
Създала си среда, контакти с фирми за микрокредитиране, имала
договори с фирми като техен посредник, съдействала за отпускане на
потребителски кредити за закупуване на жилище, имаше клиенти, контакти с
банките. След образуване на наказателното дело прекратила дейността си,
защото я обзела паника, че може да подведе някой, страхувала се да не
злоупотреби някой с нея. Затворила офиса.
Ищцата се притеснявала от мнението на хората отказвала работа.
Казвала „защо ми се случва на мен, всичко ми се стоварва, негативни неща“.
Останала без средства. Поради делото се установила в гр.Я..
Здравословното и състояние сее влошило. Първо започнали зъбите да я
болят, започнала да вдига кръвно, делото й се отразило негативно на
психиката.
Според свидетелката се е затворила в себе си, драстично е отслабнала.
Ищцата се чувствата засегната от системата, загубила вяра в институциите,
загубила вяра и в хората, преустановила контактите. Не предприела нови
ангажименти след обвинението в тези години, тя се срамувала от делото.
Търпяла негативно отношение от колеги и познати, които знаели за
делото, защо я смятали за измамница, престъпница. Живяла с чувството, че
шушукат около нея
Първоначално ищцата била много весела, усмихната жена, ведра,
позитивна, контактна. След това се затворила. От децата си изпитва голям
срам поради факта, че има наказателно дело.
По делото е допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза
от вещото лице Д. Б. П..
От заключението съдът установи, че предявеното обвинение против
ищцата има ролята и характеристиките на психотравмено преживяване,
актуално и към настоящият момент.
Предявеното обвинение е довело до ,,снемане“ на доверието от страна
на институциите, с които е работила ищцата. и съответно до загуба на
собственият бизнес, който е упражнявала.
В емоционален план тя е преживяла ,,унижение, срам и разочарование“,
които са довели до продажба на жилището, в което е живеела поради срам от
съседите, отказ от професионална ангажираност, смяна на местоживеенето,
5
редуциране на социалните контакти.
Описаните последствия в емоционален план са довели до афективно
нарушение, изразени тревожно- депресивни преживявания, симптоми на
посттравматичен стрес, разстройство на адаптацията и значително нарушение
на цялостното функциониране на личността на ищцата.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, за
адвокатска защита на ищцата в досъдебното производство и две съдебни
инстанции под № 32/1010.2017 год.
В досъдебното производство и във фазата на съдебното производство
ищцата е ангажирала защитник по силата на сключен договор, на когото е
заплатила общо сумата от 1 650 лева.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които кредитира. Съдът кредитира и
заключението на вещите лица, като обективни и компетентни.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря
за вредите причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и
съда при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем с повдигне
на обвинение за извършване на престъпление по НК, а в последствие е
признато за невиновно и оправдано за повдигнатото обвинение.
По Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е незаконно и в
6
хипотеза на постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е
извършено престъпление и авторството му.
В настоящия случай обвинението е незаконно, тъй като наказателното
производството против ищеца, по повдигнато обвинение за извършено
умишлено престъпление е приключило с окончателен съдебен акт, с който
призната за невиновна и оправдана, тъй като деянието й не съставлява
престъпление. Този съдебен акт обуславя незаконността на обвинението.
В разглеждания случай против ищцата е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.206 от НК, за което в особената част на НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от свобода от една до шест години т.е касае
се тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 от НК .
Мярката за неотклонение взета спрямо ищцата е подписка, която е най-
леката според НПК
От събраните доказателства се установява, че ищца е преживяла болки
и страдание вследствие незаконното обвинение за извършено престъпление,
като от обвинението са били засегнати личността и достойнството му,
нарушен е бил нормалният му живот и контакти, изпаднал в изолация имала
депресивни преживявания, симптоми на посттравматичен стрес, разстройство
на адаптацията и значително нарушение на цялостното функциониране на
личността. Поради обвинение е останала без работа.
Безспорното установяване факта на воденото до наказателно
производство и установената идентичността на субекта против когото е
водено делото в лицето на ищцата е налице активната материалноправна
легитимация на ищеца.
Разследването е извършвано под прякото ръководство и контрол на
Районна прокуратура гр.Варна, поради и което Прокуратурата като единна
система е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск
Искът е частично основателен и доказан.
На обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ подлежат всички
преки и непосредствени вредите, претърпени в резултат на незаконното
обвинение. Размерът на обезщетението се определя от съда по реда на чл.52
от ЗЗД т.е. съобразно принципа „по справедливост”.
7
Съгласно задължителната съдебна практика в Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС - Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД, не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Правно релевантни обстоятелства относно размера на обезщетение, от
категорията на намаляващи размера са: сравнително краткия период на
продължителност на наказателно преследване по-малко от две години, който
включва момента от повдигане на обвинение до постановяване на
окончателен съдебен.
На второ място съдът следва да изтъкне, че тежестта на незаконното
обвинение е завишена тъй като за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години, което създава реална опасност
ищцата да го търпи ефективно.
Безспорно е установено, че ищцата е имала душевни страдания,
притеснения, безпокойство относно повдигнатото му обвинение, което
неминуемо е довело до душевни болки и страдания, като вследствие на
незаконното обвинение.
Не е бил висок интензитетът на тези болки и страдания, но и
последиците от наказателното преследвани са незначителни. Взетата спрямо
ищеца мярката за неотклонение е най-леката, сравнително краткия срок на
проведеното наказателно преследване против ищеца, са фактори които сочат,
че преживените от нея болки и страдания са за кратък период от време и
същевременно определят по-нисък размер на обезщетение.
Така изложените обстоятелства мотивират съда да присъди
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживени от ищцата
болки и страдания от незаконното обвинение, като при определяне размера на
обезщетението, съдът следва да вземе предвид изложените по-горе
обстоятелства.
Посочените неблагоприятни последици като болки и страдания са в
пряка причинно – следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство.
При определянето на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
предвид всички морални, психически и физически болки и страдания, които
8
са били понесени, настоящия състав счита, че за обезщетяване на понесените
от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение
претендираната сума в размер на 4 500 лева е справедлив, а предявения иск се
явява основателен до този размер.
В останалата част искът се явява неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли като такъв.
По отношение на обезщетение за забава.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при отговорност за деликт, деликвента
изпада в забава от дата на деликта и без покана.
В този смисъл върху определеното по-горе обезщетение, ответника
дължи и обезщетение за забава от датата на деликта т.е.28.08.2017 год.
По отношение на иска имуществени вреди.
По воденото наказателно делото е установено, че ищцата е направила
разноски адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лева общо
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който
ищцата е ангажирала защитник по силата на сключен договор, на когото е
заплатила сумата от 1650 лева.
Извършеният от ищцата разход е довел до намаляване на
имуществената й сфера, а след като тези разходи са направени вследствие на
незаконно обвинение следва да се квалифицира като имуществена вреда,
която подлежи на възмездяване.
Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с тежестта на
повдигнатото обвинение, с фактическата и правна сложност на делото, с
неговия обем и е напълно адекватен на реално осъществената защита —
адвокатът е представлявал и защитавал ищцата при нейното привличане към
наказателна отговорност, при провежданите разпити, при предявяване на
материалите по разследването и в последвалите производство пред трите
съдебни инстанции.
В този смисъл искат се явява основателен за сумата от 1650 лева.
По отношение на разноските.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да възложи в тежест на
ответника направените от ищеца разноски по предявения иск на основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.
9
Разноските за адвокат са претендирани по реда на чл.38 от ЗА, като
общия уважен размер на иска е 6 150 лева, а дължимите на адвоката разноски
се в размер на 950 лева на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за МРАВ. В
този смисъл съдът следва да осъди ответника да заплати на адвоката за
осъществената защита сумата от 950 лева, съобразно уважение иск по реда на
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. ******,
представлявана от Главния прокурор И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. С. с ЕГН
**********, постоянен адрес *******, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. А. С. от АК-Варна
и съдебен адрес ******, СУМАТА ОТ 4500 ЛЕВА, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на
незаконното обвинение по ДП № 924/18.06.2015 год. на ОД на МВР-
Врана/ДП552/2015 год. на РП-Варна/, НОХД № 4485/13.09.2016 год. на РС-
Варна и ВНОХД № 6928/2017 год. на ВОС, ведно със законната лихва върху
главицата считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
28.08.2017 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявени иск от Р. И. С. против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с правно основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ в
останалата му част над размера от 4 500 лева до претендирания размер от
120 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА На основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: гр. С. ******,
представлявана от Главния прокурор И. Г., ДА ЗАПЛАТИ Р. И. С. с ЕГН
**********, постоянен адрес *******, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. А. С. от АК-Варна
и съдебен адрес ******, СУМАТА ОТ 1650 ЛЕВА, обезщетение за
претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на незаконното
обвинение представляващи платено адвокатска възнаграждение по ДП №
924/18.06.2015 год. на ОД на МВР-Врана/ДП552/2015 год. на РП-Варна/,
10
НОХД № 4485/13.09.2016 год. на РС-Варна и ВНОХД № 6928/2017 год. на
ВОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда 28.08.2017 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. А. П. С. от АК-Силистра и адрес ****** сумата 955 лева, представляваща
направените по делото разноски възнаграждение за адвокат защитник на
основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
И. С. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 414,70
лева, представляваща разноски за вещо лице и държавна такса, на основание
чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от редовното му
връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред
Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11