Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 14.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б
въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия
Симеонова гр. д. № 5014 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 308779/23.12.2019
г. по гр. д. № 46150/2013 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II
ГО, 68 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД (ЗАД „А.“), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** община, гр. София, ул. „********, обективно
съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.), вр. с чл.
49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 522 лв., представляваща
платено от дружеството застрахователно обезщетение по риск „Каско на МПС“ за
имуществените вреди на лек автомобил „Мерцедес С 270“, с рег. № ********причинени
при реализирано пътнотранспортно произшествие на 03.10.2009 г. в гр. София на
ул. „********“ срещу бл. № **, при което посоченият автомобил попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътен участък на ул. „********“, както
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху това обезщетение
за периода от 07.11.2010 г. до 07.11.2013 г. в размер на 150 лв. Осъдено е ЗАД
„А.“ да заплати на С.О. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ответника трето лице - помагач - „ГБС - Инфраструктурно
строителство“ АД, ЕИК ********.
Срещу така
постановеното решение в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна
жалба вх. № 5009872/21.01.2020 г. от ищеца ЗАД „А.“, ЕИК ********, подадена чрез юрисконсулт
Г.С.. Твърди се, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. Неправилно районният съд е приел, че ищцовото дружество
не е доказало, че причина за настъпилото на 03.10.2009 г. на ул. „********“ в
гр. София ПТП е наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно. Твърди се, че по делото са доказани всички предспоставки за ангажиране
на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, а именно: наличието на валиден към
датата на процесното събитие договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ЗАД „А.“ и собственика на увредения лек автомобил; механизма на настъпване на
вредите; наличието на покрит по полицата риск; размера на вредите; изплащането
на обезщетението в полза на застрахования и причинната връзка между
неизпълнението на задължението на С.О. по чл. 8, ал. 3, вр. с чл. 31 от Закона
за пътищата (ЗП) и настъпването на вредоносния резултат. Поддържа се, че съдът
е следвало да кредитира показанията на свидетеля С.Р.Ф., пряк участник в
произшествието, тъй като същият не е заинтересован от регресните права на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС“, доколкото
получаването на застрахователно обезщетение от него не е в причинно -
следствена връзка с упражняването на регресните права към причинителя на
вредата. Сочи се, че възникването на щетите и техния размер се установяват и от
приетата по делото експертиза, която следва да бъде ценена. Съобразно чл. 6 от
Наредба 2/2015 г. на министъра на правосъдието, всички държавни органи,
юридически лица и граждани, при които се намират матариали, необходими за
експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно
достъпа до съответното ниво на класифицирана информация, което то притежава, както
и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.
Т. е. законосъобразно вещото лице е работило по целия събран по делото
доказателствен материал, вкл. въз основа на доказателства, находящи се при ЗАД
„А.“. Излагат се съображения, че съгласно
т. 15 от ППВС № 7/1977 г. юридическите лица, каквото е С.О., отговарят за
вредите, причинени от бездействието на техните служители, като в тежест на
ответника е да докаже, че вредите не са настъпили в резултат на това бездействие
- което в случая ответникът не е сторил. От заключението на САТЕ е доказано, че
както уврежданията по първоначалния, така и констатираните при допълнителния
оглед вреди, се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Експертът е дал
категорично становище, че от техническа гледна точка механизмът на ПТП е
свързан с преминаване на автомобила през дупка на пътното платно, в резултат на
което са получени и констатирани увреждания. Ответната страна не е ангажирала
доказателства, че не всички повреди на МПС са в резултат на ПТП, а недоказаният
факт следва да се приеме за неосъществил се. Неправилни са изводите на съда и
че ПТП не е доказано поради липса на съставен протокол за ПТП, с доводи, че
такъв не следва да бъде съставян, като това изрично е уредено в чл. 6, т. 4 от
Наредба № 1з - 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционен фонд, издадена на основание чл. 125а, ал.
2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ.
Посочва се и задължителна съдебна практика на ВКС - решение № 98/25.06.2012 г.
по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ВКС, че
„протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на
произшествието и с други доказателствени средства“. В случая същият се
установява и от разпита на свидетеля, непосредствено възприел пропадането на
МПС в отворилата се дупка на пътното платно и последвалите щети по автомобила.
Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника С.О.,
представлявана от кмета Й.Ф., чрез юрисконсулт М.К., с доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че по делото липсва протокол за
ПТП - последното не е посетено от компетентен орган и няма доказателства за
наличието на дупка на пътното платно; че процесното МПС е преминало през нея на
твърдяното място и в твърдяното време; не е посочено и точното място на ПТП.
Производството пред съда се основава само върху показанията на водача на МПС
(който съобразно общите условия на застрахователя е заинтересовано лице), а
вещото лице е изготвило техническата експертиза само върху тези показания. Не
са посочени и параметрите (дълбочина, ширина, дължина) на твърдяната дупка,
къде е била разположена на платното за движение. Твърди се, че доказателства,
че на пътното платно е имало дупка, с кои точно свойства тя е била в състояние
да причини твърдените щети могат да се установят само с предположения - не е
ясно при какви условия и обстоятелства МПС е преминало през дупката; че
препятствието не е могло да бъде избегнато при движение на автомобила съобразно
ЗДвП и водачът не е бил в състояние да спре или заобиколи. Не са налице данни и
за скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП, както и дали тази
скорост е била съобразена със състоянието на пътя и превозното средство, с
интензивността на движение и метеорологичните особености. Поддържа се, че по
делото не е доказано дали С.О. е отговорна за поддържане на пътя. Съдът е приел
априори тази отговорност, без да отчита множество решения на МС за определяне
на пътища в С.О. за държавна собственост. Посочва се и че е порочна практиката
по делата за ПТП с причина дупка на пътното платно експертизата да се изършва
само съгласно твърденията на едно или две лица - свидетели, които нямат интерес
да признаят, че ПТП се е случило по причина на неправомерни действия на водача
или неспазване на ЗДвП. Поради липса на доказателства не може да се обоснове
причинната връзка между щетите и твърдяната дупка на пътното платно.
Установяването на всички факти по делото само на показанията и твърденията на
водача на МПС е едностранчиво и субективно. С оглед това се моли за отхвърляне
на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице - помагач „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК ********.
Софийски
градски съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба вх. № 19598/07.11.2013 г. на З. „А.“ АД, вЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** община, с адрес: гр. София, ул. „********, за осъждане
на последната да заплати на ищеца сумата от 522 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 150 лв. - мораторна
лихва върху посочената главница за периода от 07.11.2010 г. до датата на
подаване на исковата молба и разноски по делото. Излагат се твърдения, че на
03.10.2009 г. в гр. София на ул. „********“ срещу бл. №**е настъпило ПТП, при
което лек автомобил „Мерцедес С270“, рег. № ********е попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на ПТП са
нанесени вреди на автомобила съгласно опис на щетата. Ищецът поддържа, че със собственика
на процесния автомобил е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ с полица № 0303А405805 и период на застрахователното покритие от 24.12.2008
г. до 23.12.2009 г., т. е. ПТП е настъпило в срока на действие на
застрахователния договор и представлява покрит застрахователен риск. Излагат се
доводи, че след подадено от водача С.Р.Ф.уведомление от 03.10.2009 г. при ищеца
е образувана ликвидационна преписка (щета) № 10009030134695. След опис на
вредите, на 23.11.2009 г. ищецът е изплатил на водача на процесния лек автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 522 лв. С плащане на застрахователното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на увредения и за него е възникнало
регресно право за възстановяване на посочената сума от С.О., в качеството ѝ
на юридическо лице, поддържащо процесния пътен участък, представляващ част от
общински път, и като възложител на поддържането на пътя на лица, които чрез
своето бездействие (неотстраняване и необезопасяване на дупката на пътното
платно) са причинили имуществени вреди на застрахования лек автомобил с рег. № *******.
Излагат се твърдения, че ищецът е поканил С.О. да възстанови изплатената
застрахователна сума и обичайните разноски за определяне на обезщетението с
писмо изх. № Л-94/06.01.2010 г., вх. № 2600-98/08.01.2010 г. на С.О., като до
момента сумата не е платена.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е
постъпил такъв на 27.12.2013 г. от ответника С.О., с адрес: ул. „********, с
който се оспорват предявените искове по основание и размер. Излагат се твърдения,
че по делото не са налице доказателства за ангажиране отговорността на
ответника - оспорват се отразените в исковата молба увреждания на МПС и
механизма на получаване на щетите. Твърди се, че липсва протокол за ПТП,
доказателства за наличието на дупка на пътното платно, за точното място на ПТП,
за параметрите на дупката, както и къде е била разположена по платното за
движение, с кои точно свойства е била в състояние да причини твърдените щети,
при какви условия и обстоятелства МПС е преминало през дупката, че процесното
МПС е преминало през твърдяната дупка на твърдяното място и време, че
препятствието не е могло да бъде избегнато при движение на автомобила съобразно
ЗДвП и водачът не е бил в състояние да спре или заобиколи. Сочи се, че липсват
доказателства за скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП и дали
тя е била съобразена със състоянието на пътя и превозното средство, с
интензивността на движение и метеорологичните особености, както и липсват
доказателства, че щетата по автомобила се дължи на препятствие на пътното
платно. Поддържа се и липса на причинна връзка между щетата и твърдяната дупка
на пътното платно. Установяването на всички факти по делото само с показанията
и твърденията на водача на МПС е едностранчиво и субективно. Релевира се възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на искането за присъждане на лихва
за забава. Сочи се, че за механизма на настъпилото ПТП може да се съди само по
заявеното от водача, а той съобразно общите условия на застрахователя (чл.
16.4.) е заинтересовано лице. При оценка на щетите по автомобила от
застрахователя не са взети предвид овехтяването на автомобила и състоянието му
преди момента на настъпване на твърдяната щета. В преписката не се сочат факти,
че водачът не е отговорен за съпричиняване на ПТП. Застрахователят не е
доказал, че е налице покрит застрахователен риск, съответно основание за
изплащане на застрахователно обезщетение и суброгиране в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. Оспорва се пасивната материалноправна легитимация
на С.О. да отговаря по предявените искове, с доводи, че липсват доказателства
тя да управлява, стопанисва или чия е собствеността на пътя, на който се
твърди, че се е случило ПТП, както и дали процесният участък от пътя не
съставлява трасе на републикански път по улична пътна мрежа. Моли се за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и присъждане на разноски.
Направено е искане за привличане на трето лице - помагач „ГБС - Инфраструктурно
строителство“ АД, на което е възложено извършването на текущ ремонт и
поддържането на пътната настилка по договор за обществена поръчка №
РД-55-312/25.06.2007 г., с оглед възможността за ангажиране отговорността на
третото лице в отделен процес при евентуално уважаване на исковете.
Третото лице - помагач „ГБС -
Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК ********, взема писмено становище, като
заявява, че не може да бъде ангажирано с отговорност за изплащане на процесните
щети, тъй като отговорността му като изпълнител по договора на основание чл. 29
следва да се тълкува във връзка с чл. 1, ал. 1 и 2, доколкото работите се
възлагат от възложителя на изпълнителя със задания - месечни, допълнителни и
извънредни в рамките на действието на договора. В случая С.О. не е представила
никакви писмени доказателства, в т. ч. възлагателни писма, протоколи и др., с
които да се докаже, че изпълнителят е имал към датата на реализиране на ПТП
задължение за поддържане на процесния участък, което не е изпълнил. По същество
третото лице - помагач споделя доводите на ответника, като твърди, че няма
данни за механизма на ПТП и за техническото състояние на МПС.
Видно
от приетата по делото комбинирана застрахователна полица №
080303А405805 от 23.12.2008 г., между ищеца
ЗАД „А.“ и С.Р.Ф.е сключен валиден
договор за застраховка „Каско на МПС“, с обект: процесният лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „С270“, рег. № ********със срок на
застрахователното покритие от 23.12.2008 г.
до 23.12.2009
г., уговорена клауза „пълно Каско“ за територията на
България и застрахователна сума от 28 000 лв.
По делото са приети Общи условия на
ищцовото дружество за застраховка на моторни превозни средства „Каско на МПС“,
одобрени от Комисията за финансов надзор с писмо изх. № 220101/14.11.2003 г. и
изменени с Решение на УС от 09.05.2006 г.
По делото е прието уведомление
за настъпило застрахователно събитие от 03.10.2009
г., с приложена декларация на водач на застраховано МПС, видно
от които водачът
на автомобила С.Р.Ф.е уведомил ищцовото дружество за инцидента, като в графа място и описание на събитието е посочено, че на 03.10.2009 г.
около 23:08 ч. при движение по ул. „Александър Суворов“ от ул. „Вихрен“ към ул.
„Тодор Каблешков“ до пешеходния мост водачът преминал през дупка, пълна с вода.
Като увреждания на МПС са посочени предна дясна гума и броня, в декларацията е
отразена схема на твърдяното ПТП.
По
делото са приети свидетелство за управление на МПС на С.Р.Ф.за процесния
автомобил и контролен талон към знак за технически преглед № *********.
От приетото по делото становище от Петър
Димитров, експерт мобилна група ЗАД „А.“ се установява, че на 03.10.2009 г.
около 23:20 ч. посетил сигнал за ПТП на ул. „********“ срещу бл. № **. На място
установил лек автомобил „Мерцедес С280“, с ДК № ********който движейки се по
ул. „********“ срещу бл. №**поради необезопасена и несигнализирана дупка с
размери 190/150/20 см. самокатастрофирал в нея. В становището е посочено, че
има декларация от водача, снимков материал, а щетата е балон на предна дясна
гума „Мишелин Пилот Спорт“ 225/45/17 и ожулена предна броня вдясно отдолу.
По
повод посочените документи при ищцовото застрахователно
дружество
е образувана преписка по щета № 10009030134695/05.10.2009
г.
Извършен е опис -
заключение на щета от 05.10.2009 г., включваща предна дясна гума за подмяна и предна
броня за боядисване.
От приетата по делото експертиза по
претенция, изготвена в гр. София, на 28.10.2009 г. се установява, че ищецът е
одобрил претенция за сумата от 522 лв., включваща 353,40 лв. (подмяна на
детайли и материали), демонтаж и монтаж - 26,40 лв., труд и материали за
боядисване - 142,20 лв.
По делото е прието копие на преводно
нареждане реф. № 03901КДВ-А-0245/23.11.2009 г., видно от което застрахователят
е изплатил по банкова сметка ***ар Р.Ф.в „Централна кооперативна банка“ АД,
клон „София - юг“ сумата от 522 лв. по щета № 10009030134695, за което по
делото е приложено и прието извлечение от сметката на ЗАД „А.“ от 23.11.2009 г.
Видно от приетото по делото писмо изх. № Л-94/06.01.2010 г., входирано от С.О. на
08.01.2010 г., ищецът е предявил регресна
претенция за платеното обезщетение във връзка с процесната щета № 10009030134695, както и за още 47 броя щети на обща
стойност 31 057,98 лв. Към писмото е приложена и регресна покана, с която
ищецът е поканил ответника в седмодневен срок да възстанови сумата от 532 лв.,
включваща и ликвидационни разноски, по посочена банкова сметка ***.10.2009 г.
Посочено е, че в случай на забава дружеството ще потърси правата си по съдебен
ред.
По делото е приет договор от 25.06.2007 г.
между С.О. като възложител и Обединение ГБС с лидер „ГБС - Инфраструктурно
строителство“ АД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят
се задължава в I зона: граница на СО, бул. „Цар Борис
III“ вкл., бул. „Ген. Тотлебен“ вкл., бул.
„Македония“ вкл., бул. „Хр. Ботев“ вкл., бул. „Александър Стамболийски“, бул.
„Цар Освободител“, бул. „Цариградско шосе“ да извършва както следва: текущ
ремонт и поддържане на пътните настилки на всички улици, общински пътища и
републикански пътища в границите на С.О., текущ ремонт и поддържане на пътните
съоръжения - мостове, пасарелки, водостоци и пешеходни подлези и изготвяне,
поддържане и актуализиране на информация за състоянието на всички улици,
общински пътища и пътни съоръжения в съответния район, със срок на договора 36
месеца, считано от датата на подписване.
По делото е прието и споразумение за
обединение от 28.02.2007 г. между „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД и
„Главболгарстрой“ АД за формиране на обединение за участие в търг за възлагане
на обществена поръчка по реда на ЗОП за обект „Текущ ремонт и поддържане на
уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Сролична община,
Обособени позиции 1, 2 и 3 - Зони I, II и III“.
В хода на първоинстанционното
производство е изготвена и приета съдебно - автотехническа
експертиза (САТЕ), неоспорена от
страните, според която процесният автомобил е
претърпял ПТП на 03.10.2009 г. в гр. София, като е самокатастрофирал
в дупка на пътното платно, пълна с вода, за което е заведено уведомление
декларация за щета от 03.10.2009 г. Произшествието е настъпило в гр. София, ул.
„Генерал Александър Суворов“ с посока към бул. „Тодор Каблешков“ до пешеходен
мост, около 23:00 ч., с отразена схема на ПТП. Според вещото лице от анализа на
механизма на произшествието и съпоставката на щетите от уведомление декларация
за щета и описа на застрахователя, от техническа гледна точка следва извод, че
щетите по лек автомобил „Мерцедес С270“, рег. № ********са вследствие на реализираното
ПТП на 03.10.2009 г. Към датата на ПТП автомобилът е бил на 7 г., 5 м., 17 дни
след пускане в експлоатация. Стойността на щетата, определена по средни пазарни
цени, съгласно описа на застрахователя, възлиза на 537,14 лв.
По делото пред районния съд са
събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля С.Р.Ф., водач на процесния автомобил. Свидетелят заявява, че си спомня, че през 2009 г.
управлявайки автомобил марка „Мерцедес Ц класа“, претърпял ПТП, като не си
спомня кога точно. Заявява, че е подписал декларацията на водач на застраховано
МПС от 03.10.2009 г. за щета (л. 9 по делото), като е нарисувал и схемата. Спомня
си, че събитието се случило вечерта, било дъждовно, видял пред него да пресичат
двама младежи, натиснал рязко спирачката и колата хлътнала в дупка. Дупката не
била сигнализирана, а дъждът затруднявал обстановката допълнително. Били
увредени гумата с джантата на автомобила.
Други релевантни за изхода на спора
доказателства не са ангажирани по делото.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с правилността на решението настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213 КЗ (отм.), вр.
с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото застрахователното събитие е настъпило на 03.10.2009 г. и договорът за застраховка е
от 2008 г., то приложимият
материален закон за процесния случай е Кодексът за застраховането (в сила от
01.01.2006 г., отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.),
вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да се установи при условията
на пълно и главно доказване от страна на ищеца
наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск -
настъпилото застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките
за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 ЗЗД, а
именно: деяние, вреди, тези
вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод
на възложената работа, причинителят да е действал виновно.
Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице - пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 ЗЗД - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия, в този
смисъл раздел V от ППВС № 7/04.10.1978 г. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително -
гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат
да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите
лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В случая от
фактическите твърдения в исковата молба се установява, че ищецът е предявил
спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които С.О., в качеството на собственик на процесния път, е
възложила да поддържат в изправност общинските пътища и която носи отговорност
за бездействията на тези лица.
По делото е безспорно установено,
че между ищцовото застрахователно дружество и водача на процесния автомобил към 03.10.2009 г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, както и че във връзка с твърдяното пътнотранспортно произшествие от същата дата ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 522 лв. Не е спорно и обстоятелството, че с регресна
покана, получена от С.О. на 08.01.2010 г.,
последната е поканена да плати на ищеца посочената сума, като плащане не е
последвало.
Спорните между страните въпроси
са настъпило ли е твърдяното ПТП, в резултат на което на
застрахования автомобил са били нанесени твърдените имуществени вреди, доказан ли е механизмът на ПТП, наличието на пряка причинно -
следствена връзка между имуществените
вреди и твърдяното ПТП, дали е настъпило покрито от застрахователния договор
събитие и съответно ищецът е бил в риск, дали водачът на процесното превозно средство
е съпричинил вредоносния резултат и легитимирана ли е С.О. да отговаря по
предявените искове.
Въззивният съд намира за неправилен
изводът на контролираната инстанция, че по делото не са събрани доказателства
за наличието на дупка на пътното платно в твърдяното време и място, както и
попадането на автомобила в нея, в резултат на което на същия са причинени вреди.
Действително показанията на разпитания по делото свидетел - С.Р.Ф., водач на
процесния автомобил, следва да бъдат преценявани по реда на чл. 172 ГПК с оглед
всички събрани по делото доказателства. Въззивният съд намира обаче, че дори и при отчетена евентуална
заинтересованост на свидетеля в полза на ищеца (доколкото свидетелят е водач на
увреденото МПС), показанията му следва да бъдат кредитирани изцяло като достоверни
и житейски логични. Показанията на свидетеля Филев са конкретни в достатъчна степен,
доколкото се сочи в кой участък от пътя се е случило ПТП, посоката на движение
на автомобила и атмосферните условия. Показанията възпроизвеждат непосредствени възприятия,
безпротиворечиви са и напълно се
подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства - уведомление - декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“, декларация за настъпване
на застрахователно събитие от 03.10.2009 г., опис на претенция и експертиза по
претенция от 05.10.2009 г., както и от заключението на съдебно - автотехническата експертиза относно вида на вредите,
които са настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. От приетото и неоспорено от страните експертно заключение, което съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обективно дадено, се установява, че описаните щети (съгласно описа на застрахователя и
отразените в уведомлението на застрахования водач) на процесния автомобил могат да
бъдат получени при процесното ПТП, отразено в
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, и се намират в причинно - следствена връзка с
него. Следва да се посочи, че експертното
заключение не е било оспорено
от страните по делото и въззивният съд му дава
вяра и основава правните си изводи въз основа на установените в експертизата
факти и при липсата на
доказателства в обратния смисъл (че вредите са настъпили по друг начин или че изобщо не са настъпили). Констатациите на вещото
лице нямат хипотетичен характер, а в съвкупност с останалите данни по делото установяват
деликта и причинната връзка с вредите, поради което няма основание същото да не
бъде кредитирано изцяло. Освен това, датата, мястото и
причината за настъпването на ПТП, а именно - необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно на ул. „Генерал Александър Суворов“, на 03.10.2009 г.,
се установяват и от становището на пристигналия непосредствено след инцидента
експерт на ищцовото дружество, което становище не е било оспорено от ответника
и макар да е частен документ, обсъден в съвкупност с останалите по делото
доказателства способства за изясняване на механизма на процесното ПТП и
причинените вследствие на същото имуществени вреди на автомобила. По възражението на ответника и във връзка с изводите на
първоинстанциония съд, че в
представените по делото от страна на ищеца документи за настъпване на процесното ПТП се
съдържат единствено изявления на водача на увреденото МПС, поради което тези доказателства не следва да се ценят, въззивната инстанция
отбелязва, че действително документите са частни удостоверителни такива, но
доказателства (преки или косвени), които да опровергаят описания в исковата
механизъм на настъпване на вредите - по време и начин, вкл. доказателства за изпълнение на задължението на ответника по поставяне на
предупредителни знаци за обозначаване на съществуващо на пътното платно препятствие, не са ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест за
това по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК. Няма причина събраните по делото
доказатества да не бъдат ценени, тъй като същите са непротиворечиви и не се
разколебават от други доказателства по делото. Обсъдената
доказателствена съвкупност води до безспорен извод, че процесното ПТП е
настъпило по твърдените в исковата молба време и начин, както и
е предизвикало сочените от застрахователя увреждания по лекия автомобил, който
извод не се разколебава от процесуалното поведение на ответника, който не е
ангажирал никакви доказателства за оборване на
фактическите твърдения на ищцовото дружество. В този смисъл въззивният
съд приема за установен посочения в исковата молба механизъм на процесното ПТП,
а именно, че на 03.10.2009 г., около 23:08 ч., при движение по ул. „Генерал
Александър Суворов“ срещу бл. №**в посока бул. „Тодор Каблешков“ застрахованият
при ищеца автомобил „Мерцедес С270“, с рег. № ********управляван от водача С.Р.Ф.,
е реализирал ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
пълна с вода, което обективно и неизбежно е довело до увреждането на
автомобила, изразаващо се в повреда на предна дясна гума и броня. Въззивният съд намира за доказан по делото механизма на ПТП, описан в
исковата молба, причинените имуществени вреди на застрахования при ищеца
автомобил, както и пряката причинно - следствена връзка между настъпилото
застрахователно събитие и вредите.
Неоснователни са
възраженията на ответника, че без съставен протокол за ПТП не може да се
установи наличието на дупка на пътното платно в сочения участък, както и попадането
на застрахования автомобил в нея, тъй като няма процесуална пречка съдът да
приеме настъпването на събитието за доказано въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, в това число свидетелски показания, след като не са
налице основания за некредитирането им и доколкото причинната връзка между
механизма, възпроизведен от свидетеля, и настъпването на щетите се потвърждава
и от експертното заключение на изслушаната по делото съдебно - автотехническа експертиза. Действително за произшествието не е съставен протокол за
ПТП, но самото ПТП не попада в случаите по чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП (в приложимата към момента на ПТП редакция
на закона), в
които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие. Съгласно чл. 6, ал. 1
от Наредба № Iз - 41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд (издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.)) - в
приложимата редакция от 30.01.2009 г., не
се посещават от органите на МВР - „Пътна полиция“ и не се съставят документи
за: 1. повреди на МПС, възникнали в резултат на природни бедствия; 2. пожар на
МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4. повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС; 5. повреди по стъклата на автомобила.
Процесният случай попада в приложното поле на хипотезата по т. 4. Следователно, доколкото се касае за ПТП с един участник и по делото няма нито твърдения, нито данни, че след
настъпването на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи на собствен
ход, то настоящият съдебен състав приема, че по делото са установени онези
обстоятелства, които позволяват да не се съставя протокол за ПТП от службите за контрол на МВР и липсата на такъв
не обуславя извод, че вреди не са настъпили по начина, описан в исковата молба. Изводите на първоинстанционният съд, че механизмът на ПТП
не може да бъде установен при липса на съставен протокол за ПТП от полицейските
органи или друг официален удостоверителен документ в тази насока са неправилни.
Това е така, тъй като несъставянето на констативен протокол от
органите на МВР не е процесуална пречка за установяване на
настъпилото застрахователно събитие с други доказателства и доказателствени
средства, вкл. с гласни такива, което в случая е сторено.
Неоснователни са и
доводи на С.О., че механизмът на ПТП не е доказан, тъй като по делото липсват данни за наличието на дупка на
пътното платно (което се установи от обсъдените вече безпротиворечиви доказателства
и доказателствени средства), параметрите ѝ (дълбочина, широчина, дължина),
както и къде е била разположена на пътното платно. Конкретното
местонахождение на дупката спрямо процесния автомобил е отразено в
схема на ПТП в декларацията на застрахования водач, а размерите на
дупката са посочени в становището на експерта от мобилната група на
застрахователя - 190/150/20 см., което както вече се посочи не е оспорено от ответника.
Неоснователни са и изложените доводи, че реализираното застрахователно събитие не
представлява покрит риск, съгласно уредените в Общите условия изключения.
Видно от представената застрахователна полица същата покрива рискове по Клауза
„Пълно каско“. От общите условия за сключване на
застрахователни договори на ищцовото дружество се установява, че по Клауза
„Пълно каско“ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“.
Съгласно Клауза „Ч“ -
пожар, експлозия, природни бедствия, авария, застрахователят покрива пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС от /9.3./ авария, произлязла от
сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от
удар с хора и животни, от препятствия по пътното платно като земни и скални
маси, падащи дървета и клони, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради
и летателни тела. Според действащите при ищеца Общи
условия за застраховка на „Каско на МПС“
аварирането на застрахован автомобил от препятствия по пътното платно, каквото е
и необозначена дупка на пътното платно, е покрит риск по
застрахователния договор. Въззивният съд счита, че не е необходимо
застрахователят да представи доказателство, че не е налично всяко от
изключенията, предвидени в общите условия, при които застрахователят не изплаща
обезщетение. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че
застрахователното събитие попада в някое от изброените в общите условия
изключения - част IV „Изключени рискове“, каквото доказване по делото не е
проведено. В случая застрахованият е изпълнил задължението си своевременно да
уведоми застрахователя за настъпилото събитие и не е създал пречки на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които същото е настъпило - чл. 206, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.).
Също така не е налице никоя от регламентираните в чл. 211 КЗ (отм.)
предпоставки, при наличието на които застрахователят може да откаже изплащането
на застрахователно обезщетение.
Недоказано остава и възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на процесния
автомобил, като в тази връзка следва да се посочи, че ответникът не е изложил
никакви аргументи в какво се
изразява конкретният принос на водача. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи
обаче е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, т. е. да е налице
извършване на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице,
които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат, като изводите на
съда в тази насока не може да почиват на предположения. В частност по делото не
са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е
била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение
на правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта на движение (както и на други правила, установени в нормативен
акт), поради което при приложението
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, въззивният съд приема,
че няма съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това, необозначеното и
несигнализирано препятствие на пътя не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре, съответно да е налице
задължение да
заобиколи необозначената дупка на пътното платно.
Процесното ПТП е причинено от попадането на
автомобила в дупка на пътното платно на ул. „Генерал
Александър Суворов“ в гр. София. Съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост, вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, са собственост
на общината и то от категорията на публичната общинска собственост. Данни, че процесният пътен участък
е включен в трасе на републикански път не са ангажирани от ответника, който
следва да докаже възражението си, че не следва да носи отговорност за
поддържането на съответния пътен участък. Ето защо въззивният съд приема, че мястото,
на което е станало произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), вр. с чл. 8, ал. 3 от закона и с оглед разпоредбите
на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП следва да се приеме, че
задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно
ответникът С.О.. Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители
или други лица, на които е възложила изпълнението. Съгласно чл. 3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организират движението по тях, така че да осигуряват условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда. Нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП сочи, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, като сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък
срок. Според § 6, т. 37 ДР на ЗДвП, „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. Безспорно е, че установеното в случая -
необезопасена и необозначена дупка, представлява препятствие на пътя. Отговорността
на С.О. следва да се ангажира по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, в качеството ѝ на юридическо лице по смисъла на
ЗМСМА, тъй като дейностите по поддръжка и ремонт на поверените ѝ пътища,
се осъществяват от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението
им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка
причинно - следствена връзка с настъпилото процесно събитие, което се
установява от обсъдените по - горе доказателства.
От изложеното въззивният съд приема, че по делото е установено, че
вследствие на неизпълнение от страна на С.О. на
задължението й да поддържа общинските пътища в добро състояние, е настъпило
произшествие, при което е бил увреден процесния автомобил, т. е. налице е причинна връзка между поведението на ответника,
изразяващо се в неподдържане на пътя в добро състояние и причинените вреди. Установено е, че във връзка с възникналото застрахователно събитие
е образувана щета в ищцовото дружество и e изплатено застрахователно обезщетение
в претендирания размер, както и че ответникът е бил поканен да възстанови изплатеното
обезщетение, което не е сторил. Увреденият
(собственикът на застрахованото МПС) има
срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят
е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение
за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента - налице са всички предпоставки за уважаване на
предявените искове.
По
размера на застрахователното обезщетение:
Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка,
подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Тази разпоредба
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на застрахованото имущество при частична увреда.
Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В хипотезите, в които
има доказателства за причинени в резултат на застрахователно
събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран
сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума
и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ. В този случай
Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение, тъй като
действителният размер на вредата, релевантен за размера на
дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база
представените разходни документи за извършен ремонт. Коефициент за овехтяване
не следва да се прилага, доколкото това овехтяване е калкулирано при определяне
на средната пазарна стойност на вредите (в този смисъл решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Съдът намира, че от
приетото по делото платежно нареждане се установява, че
ищецът е погасил задължението си за обезщетяване на вредите чрез плащане на
сумата от 522 лв., която не надвишава пазарната стойност на вредите към дата на
ПТП (съгласно САТЕ в размер на 537,14 лв.),
поради което за ищеца е възникнало вземане към ответника за плащане
на посочената сума като изплатено обезщетение (фактът на изплащане на сумата не е спорен между страните). Експертното
заключение относно пазарната стойност на вредите към датата на ПТП не е оспорено от ответника, поради което
съдът не дължи произнасяне по възражението на последния, че
при определяне на обезщетението не е отчетено овехтяването на автомобила. Липсват доказателства за завишаване на
размера на сумата.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства от
ответника за погасяване на задължението за плащане на горепосочената сума, като
съобрази и доказателствената тежест на ответника за това обстоятелство, то
съдът приема, че предявеният иск за сумата от 522 лв. следва да бъде уважен,
както и че следва да се присъди лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до изплащането на вземането.
По претенцията
за обезщетение за забава до подаване на исковата молба:
Суброгационното
право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в
който е заплатил застрахователното обезщетение и от тогава вземането е изискуемо. Действително, правото на
застрахования срещу третото лице е станало изискуемо от момента на откриване на
дееца - по правилата на изискуемост на
вземания, възникнали от деликт, но доколкото
застрахователят се е лишил от платената парична сума като застрахователно
обезщетение в по - късен момент - в момента на изплащането, то
съдът приема, че едва от този момент суброгационното вземане на застрахователя е
станало изискуемо. Обратното би означавало, че застрахователят ще се
обогати неоснователно с лихва от момента на застрахователното събитие
до плащането на обезщетението, тъй като ще получи обезщетение за
забава на плащане на задължение преди то да е възникнало -
за този период претенция за обезщетение за забава има само
застрахованото лице.
Изискуемостта на вземането,
обаче, е само първата предпоставка за изпадане на ответника в забава.
Изискуемостта е моментът, в който кредитор може да търси изпълнение. Забавата е
закъснение за изпълнение на задължението, за което длъжникът отговаря.
В случая по делото е установено,
че плащането на сумите е извършено на 23.11.2009 г., че на 08.01.2010 г.
ответникът е получил покана за възстановяване на
сумата, поради което съгласно чл. 213а КЗ, последният
е изпаднал в забава след изтичане на 30 - дни от получаване на
необходимите документи по регресната претенция, съответно на 09.02.2010 г. В случая ищецът претендира обезщетение
за забава за по - късен период, като както правилно е
приел първоинстанционният съд вземането не е погасено по давност. Размерът
на обезщетението за процесния период 07.11.2010 г. -
06.11.2013 г. вкл. съдът на основание чл. 162 ГПК чрез
компютърна програма определя в размер на сумата от 161,08 лв., т. е. в по -
висок от претендирания размер. Поради това и
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът за заплащане на
мораторна лихва е изцяло основателен в
претендирания от ищеца размер - 150 лв. По делото не е установено погасяване на
това задължение, поради което искът и за тази сума следва да бъде уважен като основателен.
Изводите на
въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния
съд.
Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено,
а предявените искове - уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя (ищец) направените разноски в първоинстанционното производство
за държавна такса в размер на 100 лв., за депозит за САТЕ в размер на 90 лв.,
за депозит за призоваване на свидетел в размер на 50 лв. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение (определено от съда с оглед
фактическата и правна сложност на делото), както и на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 50 лв. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на
делото пред въззивния съд).
С
оглед цената на исковете и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 308779/23.12.2019
г. по гр. д. № 46150/2013 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II
ГО, 68 състав, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА
С.О., с адрес: гр. София, ул. „******** да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
по иск с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 522 лв., представляваща регресно вземане за платено
от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по риск „Каско на МПС“ за
имуществените вреди, причинени на лек автомобил „Мерцедес С270“, с рег. № *******
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.10.2009 г. в гр. София на ул.
„Генерал Александър Суворов“ срещу бл. № **, в резултат на попадането на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
исковата молба - 07.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 07.11.2010 г. до 06.11.2013 г. вкл.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******** да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата
от 340
лв. (триста и четиридесет лева) -
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „********
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК сумата от 150 лв.
(сто и петдесет лева) - разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице - помагач
- „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК ********.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.