РЕШЕНИЕ
№ 1052
гр. Плевен, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430102907 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изп.директор *** против В. М. Д. с ЕГН **********, с която е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, за сумата 1 163,62лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. има незаплатено задължение към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
25371, като непогасената сума възлиза на 1 163,62 лв. Излага се, че сумата е
била претендирана по реда на чл.410 от ГПК и при мотивиране на правен
интерес се предявява иск за установяване на съществуването на това вземане.
1
Излага се, че процесната сума била претендирана по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, в което била
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но с разпореждане
от 02.04.2021г. били дадени указания на кредитора да предяви иск за
установяване на процесното вземане за главница.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответника сумата от 1 163,62лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът В.Д. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но се явява лично в съдебно заседание и ангажира становище, според
което е извършил плащания, погасяващи претендираното вземане, като
оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Установява се от приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, че
кредитора *** е претендирал по реда на чл.410 от ГПК вземания за главница в
размер на 1 437,44лв. за неплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. и лихва върху главницата в размер на 61,58лв. за
периода от 04.03.2020г. до 15.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.02.2021г. до изплащане на вземането. За търсените вземания
е била издадена заповед за изпълнение *** от 23.02.2021г., срещу която е
постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414а от ГПК за извършени
плащания. С разпореждане на съда от 02.04.2021г. е указано на заявителя, че
може в едномесечен срок да предяви иска за установяване на вземането в
размер на 1 307,81лв. – главница. Установителният иск е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на
дадените указания от заповедния съд, поради което се явява допустим и
2
следва да се разгледа по същество.
Безспорно е между страните, че ответника В. М. Д. е собственик на
процесния имот, находящ се ***. Безспорно е също така, че имота се намира в
топлоснабдена сграда и за него има открита партида при ***.
Безспорно е и е видно от приложените преписи на Договор от
27.08.2001г. и споразумителни протоколи от 18.10.2001г., че *** е
дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия,
доставяна до сградата, в която се намира процесния имот.
От приложеното счетоводно извлечение и фактури, издадени за
процесния период е видно, че за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. е
била начислена стойност на доставена до процесния имот топлинна енергия в
размер на 1 437,44лв. и 61,68лв. лихва за забава за периода от 04.03.2020г. до
15.02.2021г.
От представената от ищеца справка за извършени плащания за
начислени вземания на кредитора по партидата на процесния имот, както и
представени от ответника разписки е видно, че след образуване на
заповедното производство са били извършени следните плащания: 1./на
16.03.2021г. е била заплатена сума в размер на 200лв.; 2/.на 01.04.2021г. е
била платена сума в размер на 150лв.; 3./на 18.05.2021г. е била заплатена сума
в размер на 250лв.; 4/.през м.юни 2021г. са били заплатени суми в общ размер
на 252,60лв., с част от които – в размер на 102,60лв. е било заплатено текущо
начисление за м.май 2021г., а остатъка е бил отнесен за погасяване на
вземания, за които е била издадена заповедта за изпълнение; 5/.на 15.07.2021г.
е била заплатена сума в размер на 253,24лв.; 5/.през м.август 2021г. са били
заплатени суми в общ размер на 212,44лв., с част от които – в размер на
62,44лв. е било заплатено текущо начисление за м.юли 2021г., а остатъка е
бил отнесен за погасяване на вземания, за които е била издадена заповедта за
изпълнение.При това, с оглед справка по молби на ищеца от 31.08.2021г. и
15.09.2021г. е останало непогасено част от процесното вземане – в размер на
389,60лв. главница, ведно със законната лихва от 18.06.2021г. до
окончателното плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
3
страна следното :
Предвид установения факт, че ответника В.Д. е собственик на
процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с
аб.***, съдът приема, че ответника има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в
сградата, в която се намира процесния имот има изградена АС и
топлопреносна мрежа, то този имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ,
а ответника като физическо лице, собственик на топлоснабден имот е лице
ползващо ТЕ за битови нужди и има качеството на потребител на ТЕ.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане
на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през
претендирания в заповедното производство период от време от 01.01.2020г.
до 31.12.2020г., изчислявана в общ размер на 1 437,44лв.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. От приложената счетоводна справка
е видно, че тази лихва се изчислява в общ размер на 61,58лв. за периода от
04.03.2020г. до 15.02.2021г.
Поради изложеното съдът приема, че към момента на иницииране на
заповедното производство и образуване на ч.гр.д.№***. ответника е дължал
на ищеца претендираните от кредитора вземания.
Установи се, че след издаване на заповедта за изпълнение ответника е
извършил плащания, с които изцяло е погасил претендираната мораторна
4
лихва, както и част от главницата, при което е останала непогасена главница в
размер на 389,60лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.06.2021г. Този факт следва да се съобрази от съда по правилото на чл.235,
ал.3 от ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено
вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 389,60лв., представляваща
неизплатена част от стойността на доставена топлинна енергия до процесния
имот през периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.06.2021г. до окончателното плащане, която
представлява част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС. Искът за разликата до
пълния претендиран в настоящото производство размер от 1 163,62лв. следва
да се отхвърли като погасен чрез плащане, извършено след образуване на
производството.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Плащането, извършено след
иницииране на заповедното производство е ирелевантно при решаване на
въпроса за разноските. Поради това и в съответствие с правилото на чл.78,
ал.1 от ГПК ответника дължи изцяло направените по делото разноски, които
са в размер на 79,98лв. в заповедното производство (29,98лв. за държавна
такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение) и в размер на 125лв. за
исковото производство (25лв. за платена в исковото производство държавна
такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
В. М. Д. с ЕГН **********, от *** ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 389,60лв., представляваща незаплатена
част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2020г.
5
до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.06.2021г. до окончателното й изплащане, представляваща част от
вземането, за което е издадена Заповед *** за изпълнение на парично
задължение от 23.02.2021г. по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния претендиран размер от
1163,62лв., като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. М. Д. с ЕГН
**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 79,98лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 125лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6