МОТИВИ :
Против подс.Ж.М.Ж. е предявено обвинение по
чл.144ал.3 вр. с ал.1 от НК- за това,че на
16.04.2018г. в гр.Казанлък,се заканил с убийство спрямо Я.Т.З. *** с думите „ще те убия,ще те унищожа“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В с.з.
прокурора подържа обвинението,като счита,че са събрани достатъчно доказателства
в подкрепа на обвинителната теза.Моли на подс.Ж. да
бъде наложено наказание лишаване от свобода,което да изтърпи ефективно.
Адв.П. – служебен защитник на подс.Ж. моли съда неговия подзащитен
да бъде оправдан по обвинението, тъй като не били събрани в хода на съдебното
следствие,достатъчно доказателствени средства в
подкрепа на обвинителната теза.
Подс.Ж. в последното съдебно заседание,не се явява,но
същият в хода на съдебното следствие дава обяснения,в които категорично не се
признава за виновен и счита,че образуваното дело е постановка спрямо него.
От
обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните свидетелите,изготвените
експертизи и писмени и веществени доказателства,съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.03.2017г.
на кръговото движение на изхода на гр.Казанлък в посока гр.Шипка между св.З. и подс.Ж.Ж. настъпило
пътнотранспортно произшествие.По обв.акт на Районна
прокуратура-Казанлък било образувано НОХД №1207/2018г. по описа на Районен съд –Казанлък
против подс.Ж.Ж. за престъпления по чл. 343 ал.1 б.“а“, вр. с чл.342 ал.1 от НК,чл.343в ал.3, вр.
с чл.1 от НК, чл.325 ал.2, вр. с ал.1 от НК и по чл.131 ал.1 т.12, вр.
с чл.130 ал.1 от НК.
Св.Я.З. бил
общински съветник в Общински съвет - гр. Казанлък.
На
16.04.2018г. същият бил на заседание на Общинския съвет в зала „Инфра“ в гр.Казанлък.Около 17,50
часа излизайки от сградата, пред стълбите св.З. бил пресрещнат от подс.Ж.Ж.. Последният твърдял, че
има претенции към св.З., по повод съдебното производство по НОХД №1207/2018г.по
описа на РС-Казанлък. Виждайки Ж., св.З. се върнал и влязъл в коридора на
сградата.Подс.Ж. обаче го последвал, хванал го здраво
за ризата пред гърдите и започнал да го обижда, псува и блъска към външната
входна врата.Отправил към него заплахи с
думите: „Ще те свърша“, „Ще те убия“, „Ще
те унищожа“.
Подс.Ж. блъснал св.З. към външната входна врата и стъклото
ѝ се счупило и разсипало върху св.З.. Подсъдимият изблъскал свидетеля
навън, като продължавал да го държи за дрехата. Св.З. изпитал силно
безпокойство и страх и не реагирал нито с думи,нито с действия.
По време
на деянието подс.Ж. използвал и обиди и цинични изрази
спрямо св.З., а именно думите: „педераст, боклук мръсен, дърт комунист, майка ти
ще еба“, както и заканителни изрази: „Ще те убия, ще те унищожа, ти ми провали
живота, заради теб ще вляза в затвора“.
Свидетели на
случилото се станали св.Д.Д. и св.А.М.,стопанисващи
магазин за бои „Перфект Колор“,
намиращ се в същата сграда.Св.Д. чул шум от счупено стъкло, излязъл навън и
видял,че подс.Ж. държал за сакото св.З., блъскал го и
го дърпал.Св.Д. се опитал да махне ръцете на подсъдимия от сакото на св.З., но не успял и извикал за помощ
на св.А.М., който също бил в магазина. След известно време двамата успели да махнат
ръцете на подс.Ж. от дрехите на св.З., който веднага влязъл в магазина, а Ж. продължавал
да му се заканва.
Видно от
заключението на изготвената комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза освидетелстваният Я.З. страдал от психично заболяване,което датира
от месец май 2018г. Случилият се инцидент е предизвикал у Я.Т.З. състояние на остра стресова реакция, преминала след
това в посттравматично стресово
разстройство.Налице били клинично зависими промени в психичното и
психологичното му състояние след преживения от З. инцидент. Настъпили са
промени в психичното му състояние, нарушени са качеството на живот,личната
автономност, променени са негови навици и поведение, лишен бил от баланс и
хармония в психичен аспект и имало опасност,в дългосрочен аспект, състоянието
да протрахира, или да се развие личностова
промяна.Осв.Я.Т.З. бил в състояние правилно да
възприема фактите,имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Видно от
заключението на комплексната съдебна психолого -
психиатрична експертиза осв.Ж.М.Ж.,страда от личностово разстройство от смесен тип,с черти на
емоционално-волева неустойчивост, параноидни елементи
и прояви (код по МКБ-10-Р61.0). Личностовото
разстройство не било психично заболяване в тесния смисъл на понятието,а
представлява изразена абнормност на характера и
темперамента, с трайни модели на дезадаптивно поведение, които нарушавали социалното функциониране на индивида.
По време на
извършване на деянието /16.04.18г./ осв. Ж.М.Ж. е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.Личностовото разстройство било състояние трайно и постоянно
във времето.
Според
в.лице д-р Д. в о.с.з. личностовото разстройство у освидетелствания сериозно
нарушавало социалното функциониране т.е не му позволявало да се адаптира в
обичайна социална среда.Същият считал всички за злонамерени, изживявал
се като жертва,като това били характерови особености
и много тежки поведенчески модели в
емоционално- волевата сфера .
По делото бе изготвена и изслушана видео-техническа
експертиза, от заключението на която е видно, че представения за изследване
оптичен носител на информация представлява както следва: Един брой цифров
носител компактдиск марка „Fiesta CD-R 700 МВ, 80min без надпис, в който се открили :
общо 4бр. видео файла в МР4 файл (mp4) формат.
При изготвянето на експертизата са прихванати и
подбрани общо 11бр. изображения в JPEG формат с резолюция 1280 х 720 пиксела. От така
подбраните общо 11 бр. изображения бил изготвен фотоалбум. (л.98-106 по ДП).
В.лице Б. поддържа в с.з. заключението на експертизата.Самият той
обясни,че снимките са възпроизведени в тяхната логична последователност,като
действително имало разминаване във времевия диапазон ,но било възможно камерата
да не е синхронизирана.
След възпроизвеждане на
вещественото доказателство,обект на заключението в.лице допълва,че е възможно записите да не
са снети от една и съща камера,като
потвърждава ,че снимковия материал бил
подредил по действията на лицето. Обяснява,че
на един DVR
можело да бъдат вързани и повече камери.Установил,че тайм
кода на изображението не бил прекъсван.
С
цел да не останат неизяснени обстоятелствата свързани с предоставените записи,съдът първоначално допусна до разпит лицето М.П.,която
е предала видеозаписите на полиц.служител / на л.14
от ДП/. Стана ясно обаче,че същата само е била помолена да й бъдат оставени
въпросните записи,за да ги предаде, но нямала никакво отношение към случая.
ги
предостави,като от свидетелските показания на св.М. и
депозираната от него допълнително молба
се установява,че записите са предоставени
от камерата на неговия магазин и не са ииземани други
такива.
С допълн.молба
вх.№4688/14.05.20г. св.М. по искане на съда уточнява,че всичко,което е имал като записи от камерите
на пред магазина му, е предал
на разследващите органи още първата седмица от случая т.е. се
установява,че такива са предоставени
единствено от този свидетел.
Подс.Ж. в с.з. не се признава за виновен и
дава обяснения,които следва да се възприемат като негова защитна теза. Категорично
отрича да е обиждал и заплашвал св.З.,като
счита,че в създалата се ситуация самият той е жертвата,тъй като е обвинен в
извършване на ПТП, за което вина имал З..
Съдът намира обстоятелството,че
на 04.03.2017г. е възникнало ПТП
с участници подсъдимия и З. и впоследствие е било образувано против Ж. н.о.х.д.
№1207/18г. по описа на РС-Казанлък, следва да се има предвид,но не възприема
внушенията на подсъдимия, съпроводени с арогантното му поведение в съд.зала,че поведението му спрямо З. е било оправдано с
оглед на предшестващото го произшествие.
Горната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на
св.Я.З.,който се явява и пострадал свидетел. Същият обясни,че като общински
съветник бил в зала „Инфра“ в гр.Казанлък,където се
провеждало заседанието. След като тръгнал да излиза,видял Ж., който го захванал
за ризата и го заплашил ,че ще го убие. Изтикал го през
вратата и отишли в малкия коридор.Казвал
му да ходят в полицията,като свидетеля помислил,че е във връзка с предходно ПТП.
Бил стресиран и реакцията му била да се отбранява,като дори не можел да
реагира.След това Ж. го блъснал към витрината,стъклото се посипало върху него и
го изтикал до магазина за бои. В този момент две лица /А. и Динко/ дошли да ги
разтърват.Опитали се,но Ж. все още го
държал за ризата.А. държал подсъдимия за ръката и го убеждавал да го
пусне.Започнал да го обижда и с думите „мръсен комунист“,като по-късно бил
освободен от свидетелите.Свидетелят много стресиран,като след това момчетата го
изпратили до колата му.
След тази случка изпитвал страх за себе си и за близките. Страхът за
живота си осъзнал след час, час и половина след инцидента.
Съдът кредитира с пълно доверие показанията на
св.Д.Д. и А.М., които са свидетели очевидци на
случилото се,като техните показания кореспондират с показанията на пострадалия
свидетел и заключението на
изготвената съдебно - техническа и КСППЕ
експертизи.
Св.Д. си спомня,че същия ден отвън пред
магазина се чул страшен шум от трошене на стъкло.Някой викал
„Измекяр,боклук,мръсен комунист“,след което видял как подсъдимия е хванал
възрастния човек и го тръскал.Заедно със св.М. излезли навън,като хванали
подсъдимия той за лявата,а М. за дясната
ръка. Казал му „пусни човека,тука има камери,всичко е записано“.Другият човек
/св.З./ само стоял,не реагирал ,бил си „глътнал езика“.Докато го държал,Ж.
отправял заплахи „ Ще те убия“, казвал му „Мръсен комунист,измекяр“.Видеото
било от техния магазин.
В този смисъл са и показанията на св.А.М.,като обяснява,че чул голям трясък откъм улицата,викове и
закани.Показал се и видял,че подсъдимия
е хванал пострадалия за горната част на
ревера на дрехата.Заканвал се и искал да
го влачи нанякъде. Освен това го псувал и обиждал.Казвал „Ще те убия, ти ми
провали живота“. От своя страна пострадалия бил много уплашен,треперел, дори не
можел да приказва. Заедно със св.Д. хванали подсъдимия за двете ръце и го дърпали,за да го пусне ,като накрая успели да му махнат ръцете.Имало много
закани и това траяло около 3-4 минути.След като ги прибрали вътре в магазина, пострадалия свидетел го било страх да излезе,затова го завели до колата му По-късно разбрал ,че се
касаело за някаква катастрофа,след която подсъдимия започнал да преследва З. и
му се заканвал. Видео заснемането било към магазина и камерата снимала целия
ден.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св.Г.М.,който бил отвън пред магазина ,на около 10метра от
случващото се.Свидетелят видял,че подсъдимият дърпал З. и искал да го води някъде,а
той не искал.След това отвън излезли А. и Д.и ги разтървали,като дърпали ръцете
на подсъдимия,за да го пусне,след което дръпнали свидетеля в магазина,а подсъдимия си
тръгнал.Имало много закани от негова страна,но нищо не му разбрал.З. бил страшно изплашен - треперел,прежълтял.Ж. бил
много ядосан ,не видял да го удря,но го дърпал много яко.Цялото дърпане на
свидетеля от страна на подсъдимия продължило
около 5 минути.
Показанията на св.Р.Ц. са косвени доказателствени
средства.Като полицейски служител,той е работил по случая ,установил свидетелите,които
били единодушни за случилото се,както и иззел видеозаписа. По твърденията на
свидетеля,З. бил много притеснен и
уплашен.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка и обсъдените доказателства в тяхната
съвкупност, съдът намира,че с деянието си подс. Ж.М.Ж.
е осъществил от обективна и субективна престъпния състав на чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК. От обективна страна същият се заканил на пострадалия Я.Т.З. с убийство с думите: „ще те
убия, ще те унищожа“,която закана е възбудила основателен страх за
осъществяването ѝ, видно от заключението на комплексната съдебно
психиатрична-психологическа експертиза,чийто обект бил пострадалия.
Съдът не възприема доводите на защитата на
подсъдимия,че действията му не биха могли да възбудят основателен страх за
осъществяване у пострадалия,тъй като заканата не следвало да бъде възприета
като реална.
Подс.Ж.
напълно е съзнавал съдържанието на заплахата, както и че тя е възприета от заплашеното
лице като действителна такава, че е в състояние да възбуди у него основателен
страх, че ще бъде осъществена.Съгл. ТР №53/89г. на ОНСК се приема, че за съставомерността
на деянието по чл.144 от НК, законът не изисква към момента на извършването му
/отправянето на заканата с престъпление, респ. с убийство/ у дееца да има
оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и
при условия, при които резултатът реално може да настъпи.Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило,а само да съществува основание,че заканата би
могла да се осъществи.Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са
били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено
време.
В конкретния случай заканата с убийство е извършена чрез горепосочените
думи на подсъдимия. При това положение се налага изводът,че обективираните
действия на подсъдимия са сочели, че заканата може да
се осъществи, което се потвърждава и от последващото състояние в което се е намирал св.З.,както
непосредствено след инцидента,така и след известен период от време. Още
повече,че случилото се несъмнено се е отразило на последващия начин на
живот.
Съдът намира,че направените правни изводи за съставомерност
на деянието от страна на подс.Ж., както от
обективна,така и от субективна страна по чл.144ал.3 вр.
с ал.1 от НК се базират на свидетелските показания на св.Д.,М. и св.М.,които са
безпристрастни очевидци на деянието,като те напълно кореспондират както със
заключението на комплексната съдебна психолого-психитрачната експертиза относно състоянието на
св.З.,така и със заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза.Тези доказателства са безпротиворечиви и следва да се възприемат в своята съвкупност,оборвайки изцяло твърденията на подсъдимия.
Съдът не възприема доводите на защитата,че
заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се компрометира от
обстоятелството,че се касае за възпроизведени видеофайлове в различен часови диапазон.Същите са последователни,подредени
са от в.лице в снимков материал, като безспорно са от камерите,монтирани пред
магазина на св.М..
От субективна страна престъплението
е извършено от подс.Ж.Ж. при
форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 хипотеза 1 от НК,като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Ж.Ж. за
извършеното от него деяние по чл.144ал.3 вр. с ал.1 НК,съдът
отчита като отегчаващи вината обстоятелства : лошите характеристични данни на
подсъдимия и предходните му осъждания.Съдът намира,че са налице изключителни
смекчаващи вината обстоятелства,които водят до приложението на разпоредбата на
чл.55ал.1т.2б“б“ от НК и мотивират съда да прецени ,че следва да се наложи на подсъдимия друго по вид, по-леко наказание.Тези
обстоятелства са материалното положение на Ж. и най-вече здравословното му състояние,който страда от личностово разстройство,смесен тип,с черти на емоционално-волева неустойчивост, параноидни
елементи и дисоциални прояви,довело до проблеми в
социалната сфера.Същият болестно мотивиран
от личното си чувство за справедливост и
онеправданост, е поискал сметка от пострадалия З. за пореден път за причините за възникналото ПТП между тях. При
това положение съдът намира,че следва да му бъде наложено по-леко по вид
наказание ,а именно „ПРОБАЦИЯ“,което да е със следните пробационни
мерки съгл.чл.42а ал.2т.1,2 и 6 от НК,а
именно :
1.Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА , два пъти
седмично.
2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
3.
двеста часа безвъзмезден труд в полза на
обществото в рамките на две години.
На
осн.чл.189ал.3 от НПК подс.Ж.М.Ж. следва да бъде осъден да заплати направените
по делото съд.разноски в размер на 892.30лв.
от които 524.30лв. по сметка на ОДМВР- Стара Загора и 368лв. в полза на бюджета на съдебната власт ,
по сметка на РС- Казанлък.
в полза на
бюджета
Вещественото доказателство –
1бр.диск записан от охранителна камера се отнема в полза на държавата,като след
влизане на присъдата в сила,поради
своята малозначителност следва да се унищожи.
В този смисъл е постановената
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :