№ 34
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500001 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №390 от 15.11.2022г., постановено по гр.дело №452/2022г. по
описа на Окръжен съд-П. са отхвърлени исковете на Г. П. С. с
ЕГН:**********, от гр.В., ул. С. № *, срещу П. на РБ, гр. С., бул. В. № *, за
заплащане на обезщетение в размер на 25001лв. за причинени неимуществени
вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.209,ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК, за което обвинение
ДП №*****г. по описа на РУ-П. и ДП №****г. по описа на Р-. п. - Б., ТО Ц.,
било прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от
НПК, поради липса на извършено престъпление, с постановление от
17.01.2022г., както и законна лихва върху главницата от 25001лв., считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.08.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Г.
П. С., който чрез пълномощника адв.С. М. го обжалва изцяло с конкретни
доводи за неправилност, според които обезщетение за неимуществени вреди
се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива да са търпени в рамките на обичайното при наличие на прекратено
наказателно производство за извършено престъпление, в размер по
справедливост, съобразно конкретните обстоятелства от значение за
характера и степента на увреждането. Претендира за отмяна на решението и
за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от
ЗАдв за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна П. не е подала отговор на въззивната жалба, като в
съдебно заседание поддържа, чрез прокурор А. Я., становище за
основателност на жалбата, тъй като при водено наказателно производство
неминуемо настъпват неимуществени вреди, а дали те са над обичайните е
въпрос от значение за размера на обезщетението, който, съобразно
конкретните обстоятелства, следва се определи между 1000лв. и 2000лв.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Г. П. С. против П. на
*** иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение от 25001лв. за неимуществени вреди претърпени вследствие
воденото спрямо него наказателно производство за престъпление по
чл.209,ал.1 от НК по образуваното ДП №*****г. по описа на РУ-П. и №****г.
по описа на РП-Б., ТО-Ц., прекратено частично с Постановление от
09.06.2021г. и изцяло с Постановление от 17.01.2022г. на основание
чл.243,ал.1,т.2 от НПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Ищецът твърди през време на цялото досъдебно производство да е бил
изключително притеснен, да е изпитвал неудобство, да е била накърнена
репутацията му на порядъчен, честен и добронамерен човек, да се е отчуждил
от хората, както и все още понякога да има кошмари и съзнанието му да е
обременено от тези неприятни инциденти, а наложената мярка „подписка“ да
2
не му е позволила да пътува извън гр.Велинград за дълъг период от време.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдение
ищецът да не е претърпял сочените неимуществени вреди и такива да не са
пряка последица от действията на П., както и претендираното обезщетение да
е изключително завишено по размер.
С обжалваното решение е прието при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ съдът да не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на
обичайното за подобни случаи, тъй като е нормално да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в
извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности
на личността, както и социалното му общуване, а, когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или
конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания, както в
случая ищецът твърди понякога да имал кошмари и съзнанието му да било
обременено от неприятни инциденти, с оглед конкретни обстоятелства,
личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение,
съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно
доказване от ищеца, каквото в случая да не е осъществено, предвид
заинтересоваността на единствения ангажиран от ищеца свидетел, чийто
показания и не установяват твърдяното в исковата молба, поради което и при
липса на други доказателства за влошаване на физическото и психическото
здраве и като се има предвид, че случаят не е бил публично оповестяван,
спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“,
разследването е продължило в рамките на разумния срок и не е било с висока
интензивност на наказателната репресия, е приел за недоказано настъпването
на неимуществени вреди и техния размер, както и да не се установява
причинно-следствена връзка от незаконното действие на правозащитните
органи и твърдените в исковата молба неблагоприятни последици.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо.
3
Безспорно установено е, че с потвърдено Постановление от 19.03.2019г.
на ОП-Я. е отменено Постановление от 26.02.2019г. на РП-Я. за отказ да се
образува досъдебно производство и вместо това е образувано досъдебно
производство за това, че през месец март 2017г., в гр.Я., с цел да бъде
набавена имотна облага в размер на 1150лв. у Т. И. И. от гр.Я. е било
възбудено и поддържано заблуждение, че ще му бъдат изработени поръчани
от него седем масивни дървени маси /пет-големи и две-малки/ и десет
масивни дървени пейки, всички боядисани в бяло, на обща стойност 2150лв.,
което не е сторено от изпълнителя, приел поръчката, и с това му е причинена
имотна вреда в размер на 1150лв. – престъпление по чл.209,ал.1 от НК.
Образувано е ДП №7/2019г. по описа на РУ-Я.. С Постановление от
21.06.2019г. като обвиняем за това престъпление е привлечен ищеца Г. С.,
спрямо когото е взета мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление от
16.10.2019г. на РП-Я. материалите са изпратени по компетентност на РП-Ц..
Образувана е пр.пр.№****г. по описа на РП-Б., ТО-Ц., ДП №ЗМ *****г. по
описа на РУ-П.. С Постановление от 09.06.2021г. на РП-Б. е прекратено
частично, на основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК, наказателното производство
по ДП №ЗМ*****г. по описа на РУ-П., водено срещу Г. С. за деяние по
чл.209,ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК, извършено в гр.П.. С Постановление
от 22.06.2021г. на РП-Б. досъдебното производство е изпратено по
компетентност на РП-Я.. С Постановление от 17.01.2022г. на РП-Я., ТО-Т. е
прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление и на
основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, наказателното
производство по ДП №7/2019г. по описа на ОД на МВР-гр.Я. и е отменена
взетата спрямо С. мярка за неотклонение „подписка“.
Така установените обстоятелства за образувано наказателно
производство, по което ищецът С. е бил привлечен като обвиняем за
извършване на конкретно престъпление, прекратено от П. частично на
основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК, приравняващо се на прекратяване поради
това, че деянието не е извършено от лицето, по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ, и изцяло на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от
НПК, обосновават пасивната материалноправна легитимация на ответната П.
като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено, в посочената
4
хипотеза.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира около наличието
на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото спрямо
него наказателно производство, каквито се оспорват от ответника, както и
около размера на дължимото за такива обезщетение, с оглед принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД и конкретните за случая обстоятелства.
Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление,
приключило с прекратяването му, поради това, че деянието не е извършено от
лицето, само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно
въздействие върху преследвания, свързано най-малкото и обичайно с
притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване
на моралните и нравствени ценности, както и социалното му общуване, за
каквито изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното
производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства. Макар и
това принципно положение да е споделено и от първоинстанционният съд,
същият неправилно в разрез с него е приел за недоказано от ищеца наличието
каквито и да било претърпени от него неимуществени вреди, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с действията на П.. Както основателно
поддържат страните във въззивното производство, обичайните вреди не е
необходимо да бъдат доказвани, а пълно и главно доказване се изисква при
твърдени от ищеца болки и страдания, които са извън обичайните за лице в
такова положение и са специфични, с оглед личността на увредения, неговата
среда или обществено положение и други конкретни обстоятелства, като те
имат отношение към размера на дължимото обезщетение. В случая ищецът не
твърди да е претърпял специфични неимуществени вреди. Показанията на
ангажирания от него свидетел И. Я., с която съжителства на семейни начала,
според които той се затворил в себе си, спрял да излиза, изпаднал в депресия,
само потвърждават наличието на негативни преживявания на С. в рамките на
обичайните, произтичащи от наказателното му преследване.
При конкретните обстоятелства от значение за характера и
интензитета на претърпените неимуществени вреди, според които
наказателното производство спрямо ищеца е образувано за престъпление,
което е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, тъй като за него е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години, угрозата от
5
налагане на каквото неминуемо е свързана с по-големи притеснения от изхода
на производството, но по отношение на същия е била взета най-леката мярка
за неотклонение „подписка“ с присъщите за нея ограничения относно
свободното му придвижване и наказателното производство е протекло само
на досъдебна фаза за период от две години и половина, през който
извършените процесуално-следствени действия с негово участие са
единствено два разпита, настоящата инстанция намира за справедлив по
смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на дължимото обезщетение такъв от 3000лв.,
която сума следва да се присъди със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 03.08.2022г., до окончателното й изплащане, след отмяна на
обжалваното в тази му отхвърлителна част първоинстанционно решение като
неправилно, а в останалата за разликата над посочената сума до пълния
предявен размер от 25001лв. със законна лихва решението като правилно
следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора при настоящото му въззивно
разглеждане и във връзка с изричната претенция на жалбоподателя-ищец,
ответника следва да бъде осъден, на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, да му
заплати разноски в размер на 10лв. за държавна такса за
първоинстанционното производство и разноски в размер на 5лв. за държавна
такса за въззивното производство. На жалбоподателя-ищец е оказана
безплатно, на основание чл.38,ал.1,т.3,предл.2 от ЗАдв, според посоченото в
представеното пълномощно, адвокатска помощ и съдействие от адв.С. М.,
поради което и съгласно чл.38,ал.2 от ЗАдв на същия следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска,
определено, съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г., съобразно
актуалната и предходната редакции на разпоредбата, действали към
съответните дати на приключване на устните състезания пред всяка от
инстанциите, равняващо се на 153,60лв. за първоинстанционното
производство и на 318,95лв. за въззивното производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №390 от 15.11.2022г., постановено по гр.дело
№452/2022г. по описа на Окръжен съд-П. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
6
предявения от Г. П. С. с ЕГН:**********, от гр.В., ул. С. № *, против П. на
РБ, гр. С., бул. В. № *, иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000лв.
за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.209,ал.1 във връзка с
чл.26,ал.1 от НК, за което обвинение ДП №*****г. по описа на РУ-П. и ДП
№****г. по описа на Р-. п. - Б., ТО Ц., било прекратено на основание
чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление, с постановление от 17.01.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2022г. до
окончателното й изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на РБ, гр. С., бул. В. № *, да заплати на Г. П. С. с
ЕГН:**********, от гр.В., ул. С. № *, сумата от 3000лв. /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие воденото спрямо него наказателно производство за престъпление
по чл.209,ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК по образуваното ДП №ЗМ
*****г. по описа на РУ-П., пр.преписка №****г. по описа на РП-Б., ТО-Ц.,
прекратено частично с Постановление от 09.06.2021г. на основание
чл.243,ал.1,т.2 от НПК, и ДП №7/2019г. по описа на ОД на МВР-Я.,
пр.преписка №2693/2018г. на РП-Я., прекратено с Постановление от
17.01.2022г. на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2022г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №390 от 15.11.2022г., постановено по
гр.дело №452/2022г. по описа на Окръжен съд-П. в останалата му част, с
която иска е отхвърлен за разликата над 3000лв. до пълния предявен размер
от 25001лв., ведно със законната лихва от 03.08.2022г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА П. на РБ, гр. С., бул. В. № *, да заплати на Г. П. С. с
ЕГН:**********, от гр.В., ул. С. № *, сумата от 10лв. /десет лева/,
представляваща разноски за държавна такса за първоинстанционното
производство, и сумата от 5лв. /пет лева/, представляваща разноски за
държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. на РБ, гр. С., бул. В. № *, да заплати на адвокат С. Й. М. –
АК П. личен №**********, със служебен адрес: гр.В., бул. Х. А. № ********,
7
на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, за оказаната безплатно на Г. П. С. адвокатска
помощ и съдействие, възнаграждение в размер на 153,60лв. /сто петдесет и
три лева и шестдесет стотинки/ за първоинстанционното производство и
възнаграждение в размер на 318,95лв. /триста и осемнадесет лева и деветдесет
и пет стотинки/ за въззивното производство, съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8