РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 348
гр.
Пловдив, 14.02. 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, IІ отделение, XIІ
състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и
деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1327
по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 74, ал. 2 от Закона
за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано
е по искова молба, предявена от И.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощниците му адв.С. и адв.Л. ***, офис № 2-партер срещу Национална
здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Кричим“ № 1 с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр.,
във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, с която се претендира сумата от 200 000 лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на установено с
Решение № 251 от 21.02.2017г. по адм. дело №
2335/2016г. на ПАС нарушение на задължението за равно третиране при извършване
на административна дейност от страна на НЗОК, ведно със законната лихва от
14.03.2017г. – датата на влизане в сила на решението на ПАС по адм. дело № 2335/2016г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Иска се ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Твърденията,
на които се основава исковата молба са, че ищецът И.И.
е диагностициран със заболяването множествена
склероза през 2002г., като с влязло в сила Решение № 251 от 21.02.2017г. по адм. дело № 2335/2016г. на ПАС е установено, че по
отношение на него НЗОК е осъществила непряка дискриминация по смисъл на чл.4
ал.3 от ЗЗДискр. чрез въведения изключващ критерий в
точка Г.1 от Изискванията на НЗОК при провеждане на лечение на болни с пристъпно-ремитентна множествена склероза с лекарствени
продукти, модифициращи хода на болестта в извънболнична
помощ, касаещ степента на прогресия на множествената
склероза. В исковата молба е направено подробно изложение на фактите. Като
основание на иска е посочено, че ищецът е претърпял вреди от установено
нарушение на задължението за равно третиране при извършване на административна
дейност от страна на НЗОК. Относно вредите в исковата молба е посочено, че през
2003-2005 г. И. провежда лечение с Betaferon, а в периода 2006-2008г. не се лекува с
Betaferon
поради наличието на възрастово ограничение в изискванията за отпускане на
лекарствения продукт. Изложено е, че към 06.10.2005г. е установено, че не е
налице прогресия на заболяването, като състоянието на ищеца е оценено на 3 EDDS
(скалата на Куртцке). След отпадане на ограничението за провеждане на
лечение с Betaferon,
И. провеждал лечение с продукта от февруари 2009г., като му е предписан нов
курс на лечение. Изложено е, че след отказа на НЗОК да одобри продължаването на
лечението на И., през годините здравословното му състояние е претърпяло
промени, като на 16.03.2016г. състоянието му е оценено от специалисти по
неврология на 7.5 по скалата на Куртцке (нужда от
константна двустранна подкрепа (бастун, патерица или скоба) за изминаването на
20 метра без почивка), като след проведено лечение в клиника по неврология за
периода 16-21.03.2016г., състоянието му е оценено на 7.0 (неспособност за
придвижване на повече от 5 метра даже с подкрепа, нужда от инвалидна количка, с
която се придвижва сам; активност в количката около 12 часа на ден.). Изложено
е подробно описание в прогресията на болестното състояние на ищеца, след
прекратяване на лечението с Betaferon,
като е посочено, че до 2010г. е работил в Държавен куклен театър – Пловдив на
трудов договор по програма за интеграция на хора с увреждания, но вследствие на
засилващите се прояви на заболяването той не може повече да изпълнява трудовата
си дейност. В исковата молба е посочено, че дискриминационното третиране на
ищеца от ответника, причинява на И. неимуществени вреди, изразяващи се в: чувство
на безсилие и гняв от институционално безхаберие,
упражнявано от НЗОК; чувство на малоценност пред обществото и пред близките; нарушаване
на общуването с близки, приятели и роднини; стрес, притеснение и загуба на
самочувствие; силен емоционален стрес от сериозните финансови затруднения, с
които е принуден да се справя, за да осигурява съществуването си; силно
притеснение във връзка с възможността поддържане на живота и здравето си;
чувство за безнадеждност, безпомощност и обреченост. Твърди, се че в резултат
на дискриминационното
третиране спрямо ищеца,
същият е претърпял сериозен стрес, болка и разочарование от отказа на
институциите да му съдействат за лечение на болестта и да предприемат адекватни
мерки своевременно, като именно препятстването възможността за лечение на ищеца
е повлияло негативно на И. в емоционален и психологически аспект и е влошило
способността му да общува нормално.
Поради тези
обстоятелства ищецът иска
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
установеното с Решение № 251 от 21.02.2017г. по адм.
дело № 2335/2016г. на ПАС дискриминационно третиране спрямо ищеца, ведно със
законната лихва от 14.03.2017г. – дата на влизане в сила на посоченото решение до
окончателното изплащане на обезщетението, както и
направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалните си представители адв. С. и адв. Л., поддържа предявеният иск.
Ответникът – Национална
здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият в производството прокурор –
представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, застъпва становище за доказаност на иска по своето основание, като по отношение
на размера, счита, че същият да бъде определен в намален размер по справедливост.
Административен съд – гр. Пловдив,
в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявеният иск, прие за установено следното :
Каза се, че в случая се касае за
иск с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., като
в контекста на действащата нормативна уредба, приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно
производство по реда на Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр.
пред компетентния административен орган - Комисията за защита от дискриминация
/КЗД/, в рамките на което, с влязъл в сила административен акт по чл. 65 с. з.,
е установен правопораждащият правото на обезщетение
акт на дискриминация. Т. е, задължителна процесуална предпоставка за
допустимостта на този иск е наличието на приключило пред Комисията за защита от
дискриминация административно производство по Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.,
в случаите, когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се
предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени
на граждани (ЗОДОВ). В тази хипотеза компетентните административни съдилища
изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от
КЗД, като специализиран административен орган, акт на дискриминация. По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете
по чл. 1, ал. 1 от с. з. се разглеждат по реда, установен в АПК. В същият
смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на глава ХI "Производства за обезщетения" от АПК. В
конкретния случай е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който е отменено решение на Комисията за защита от дискриминация и е
установено по отношение на И.А.И., че чрез въведения изключващ критерий
в точка Г.1 от Изискванията на НЗОК при провеждане на лечение на болни с пристъпно-ремитентна множествена склеоза
с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта в извънболнична
помощ, касаещ степента на прогресия на множествената
склероза, НЗОК е осъществила непряка дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр.
Отговорността на държавата по чл.
1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от чужди незаконни действия или бездействия при и по повод
изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от с. з.
указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от
чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите. В новелата
на чл. 205 АПК пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Следователно, пасивно легитимиран ответник по исковете за обезщетение
е юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк причинител на
вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл е и т. 6 от ТР
№ 3/2004 г. на ВКС по т. гр д. № 3/2004 г., ОСГК. Съгласно
чл.
6, ал.1 от Закона за здравното осигуряване Национална
здравноосигурителна каса е юридическо лице със седалище София и с предмет на
дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване, следователно
искът за обезщетение срещу това юридическо лице, е насочен срещу надлежния
ответник, притежаващ самостоятелна правосубектност.
При така изложеното, настоящият
състав на съда намира, че искът е процесуално ДОПУСТИМ, като предявен от
активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите
твърдения, че е претърпяло неимуществени вреди, вследствие на допуснати по
отношение на него дискриминационни действия по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр.
Разгледани по същество, искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Като събра и обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото няма спор, че ищецът страда от заболяване – множествена склероза с
определена 100 % загуба на работоспособността, както и че в периода 2003-2005г.
И. провежда лечение с Betaferon, а в периода 2006-2008г. не се лекува с
Betaferon
поради наличието на възрастово ограничение в изискванията за отпускане на
лекарствения продукт.
По делото е приложена Заповед №
РД-21-211 от 19.08.2009г. на директора на НЗОК (лист 34-35 по делото), с която
на ищецът в настоящото производство е отказано отпускането на лекарствен
продукт с Betaferon
с мотиви, че в представеното ТЕЛК решение е определена 100 % инвалидизация с чужда помощ и че е вписан вторично прогредиентен ход на
протичане, което е изключващ критерий по т.Г – подточка 1 „ЗЗОЛ в вторично
прогресираща форма“.
На 30.09.2014г. И. е подал жалба до КЗД, в
която е посочил, че е поставен в неблагоприятно положение, като страдащ от тази
форма на прогресия на болестта, за която е въведен изключващ критерий за
лечение на болни с пристъпно-ремитентна множествена склероза
с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта, в извънболнична
помощ. В
тази връзка е образувана преписка № 83/2015 г. с Разпореждане № 207 от
11.03.2015г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация.
С Решение 316 от 09.09.2016г. на КЗД на основание чл.65,т.5 от ЗЗДискр, е УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.И., че НЗОК не е
извършила нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на чл.4,
ал.1 във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. и е оставена без уважение жалба вх.№ 44-00-3996/01.10.2014г.
и допълнение към нея вх.№ 44-00-813/04.03.2015г. подадени от И.А.И.. В
решението е посочено, че съгласно чл.56 от НРД за медицинските дейности 2015г.
за разрешаване на отпускането на лекарствени продукти по чл.54 изискванията се
разработват съвместно с външни експерти на НЗОК, като на основание на това има
изработени „Изисквания на НЗОК за провеждане на лечение на болни с пристъпно-ремитентна множествена склероза с лекарствени
продукти модифициращи хода на болестта в извънболнична
помощ“, съгласно които характеристиката „вторично прогредиентен
ход на протичане“ е изключващ критерии. От КЗД е прието, че съгласно общата
характеристика на спорния лекарствен продукт, същият е предназначен за лечение
и на пациенти с вторично прогресираща множествена склероза с активност на
заболяването както в случая с жалбоподателя, но не били представени
доказателства за това други лица със същата диагноза да са с осигурено лечение
с този лекарствено продукт. Такива лица, които да са третирани по-благоприятно
въобще не били посочени от И..
Решението на КЗД е оспорено по съдебен ред. С
Решение № 251 от 21.02.2017г. по адм. дело №
2335/2016г. на ПАС, решението на КЗД е отменено, като със съдебния акт е
установено по отношение на И.А.И., ЕГН **********
***, че чрез въведения изключващ критерий в точка Г.1 от Изискванията на НЗОК
при провеждане на лечение на болни с пристъпно-ремитентна
множествена склероза с лекарствени продукти, модифициращи хода на болестта в извънболнична помощ,касаещ
степента на прогресия на множествената склероза, Националната здравно
осигурителна каса е осъществила непряка дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3
от ЗЗДискр. и преписката е върната на КЗД за
произнасяне по останалите искания на И.А.И., ЕГН ********** ***, направени с
жалба вх.№ 44-00-3996/01.10.2014г. и допълнение към нея вх.№
44-00-813/04.03.2015г., в изпълнение на правомощията по чл.47 т.2 и т.3 от ЗЗДискр. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила
на 21.02.2017г. В този смисъл са данните от приложеното адм.дело
№ 2335/2016г. на Административен съд гр.Пловдив.
Въз основа на това решение съдът приема, че е доказан
изцяло твърденият от ищеца
обхват на дискриминационните действия спрямо него.
Горната фактическа обстановка се
установява от представените и приети по делото писмени доказателства, а именно:
-представени
с исковата молба: Етапна
епикриза от 24.08.2005г.; резултат от проведени изследвания
от лаборатория по зрителни и слухови евокирани
потенциали при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД; Таблица за нива на значимост по
показатели за ефективност на терапия и заключение от д-р М.М.,
ВМИ Пловдив; Етапна епикриза и експертно становище амб. № 294/06.10.2005г., УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД; Протокол за
предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК № 58 от 06.10.2005г., УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД; Молба за отпускане на лекарствен продукт с вх. №
95-00-1698/17.10.2006г.; Отказ за отпускане на лекарствен продукт от РЗОК с
изх. № 95-00-1698/24.02.2006г.; Епикриза изх. №
16240/413 от 19.04.2006г., УМБАЛ „Св.Георги“; Амбулаторен лист №
587/13.09.2007г.; Епикриза изх. № 14070/281 от
17.03.2008г. УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД; Експертно решение № 877/73 от 23.04.2008г.
на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ АД; Заповед № РД – 21-211/19.08.2009г. на директора
на НЗОК за отказ от отпускане на скъп лекарствен продукт Betaferon; писмо от 08.01.2014г. от И.И.; Епикриза изх. №
515/24.08.2009г. СБАЛНП „Св.Наум“; Епикриза изх. № 535/16.08.2010г.
СБАЛНП „Св.Наум“; Епикриза изх. № 25588/401 от
10.05.2011г. УМБАЛ „Св.Георги“; Епикриза изх. №
67355/1029 от 07.12.2011г. УМБАЛ „Св.Георги“; Епикриза
изх. № 585/06.08.2012г. МБАЛНП „Св.Наум“; Епикриза
изх. №12480/214 от 05.03.2013г. УМБАЛ „Св.Георги“; Епикриза
изх. №1571 от 17.03.2014г. МБАЛНП „Св.Наум“; Епикриза
изх. №10669/2918 от 30.09.2014г. МБАЛНП „Св.Наум“; Епикриза
изх. №111 от 04.03.2015г. МБАЛНП „Св.Наум“; Епикриза
изх. № 4125/1110 от 12.04.2015г. МБАЛНП „Св.Наум“; Епикриза
изх. №5411/640 от 19.05.2015г. МБАЛ „Св.Пантелеймон“;
Епикриза изх. №7503 от 30.08.2015г. МБАЛНП „Св.Наум“;
Епикриза изх. № 5838/544 от 21.03.2016г. МБАЛ „Пълмед“.
-
представени с отговора на исковата молба: Изисквания на НЗОК при провеждане на лечение на болни с пристъпно-ремитентна множествена склероза с лекарствени
продукти, модифициращи хода болестта в извънболничната
помощ“, в сила до 30.04.2010г.; и Изисквания на НЗОК при провеждане на лечение
на болни с пристъпно-ремитентна множествена склероза
с лекарствени продукти, модифициращи хода болестта в извънболничната
помощ“, в сила до 01.12.2009г.
-
представени в хода на съдебното производство на основание чл.186 от ГПК от "Многопрофилна
болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Св. Наум" ЕАД,
гр. София, "Университетска многопрофилна болница
за активно лечение "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, "Многопрофилна болница за активно лечение "Свети Пантелеймон" - Пловдив" ЕООД, гр. Пловдив,
"Университетска многопрофилна болница за активно
лечение “Пълмед" ЕООД гр. Пловдив - цялата
медицинска документация във връзка с проведено и предписано лечение на И.А.И.,
от Регионална картотека на медицинската експертиза към Районна здравна
инспекция Пловдив - всички решения на ТЕЛК, касаещи И.А.И. .
С оглед установяване на твърденията в исковата молба по делото е
допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доц. д-р Б.Г. –
невролог. В своето заключение, експертът подробно е описал здравословното
състояние на ищеца за периодите 2003г. – 19.08.2009г. и от 20.08.2009г. до
датата на предявяването на исковата молба, както и как се е променяло
здравословното му състояние съгласно скалата на Курцке.
Вещото лице е описало здравословното състояние на ищеца при провеждане на
прегледа му, съгласно епикриза през 2015г. и 2016г. В
заключението е посочено, че последната оценка в клинична обстановка
здравословното състояние на ищеца е 7.5 т. по скалата на Курцке.
По отношение на лечението е посочено, че няма и не съществува все още успешно
напълно дефинитивно лечение на множествената склероза /МС/, в никакъв стадий на
заболяването, след като вече е стартирало и е диагностицирано,
като всяко протичане и форма на протичане е строго индивидуално като има болни
с многогодишно благоприятно развитие и много бавно напредване на влошаването и инвалидизирането, различно при всеки отделен случай. Според
вещото лице в случая на И.И. вида на медикамента Бетаферон, продължителността на лечението нямат конкретно
влияние върху протичането на неговия отделен случай, а прекъсването и наново
започването за различен период от време не се отразява на неговата съдба на
болен от МС. Изложено е, че отказа за продължаване на лечението с Бетаферон не се отразява върху протичането на болестта на И.,
а върху психоемоционалното му състояние. Относно това
дали е имало ефект от допуснатата терапия експертът посочва, че няма конкретно
повлияване на лечението с този медикамент при този болен и не се е очаквало
такова, както и не се е отразило прекъсването и наново започването на
лечението, тъй като след първата година от лечението с интерферонови
медикаменти обикновено има натрупване на антитела и относително неблагоприятно
повлияване на общите резултати от лечението, но е посочено, че това не е
изследвано при конкретния болен, а само е опит от лечението на хилядите други
болни у нас и в чужбина до сега. В заключение е посочено, че прекъсването и
продължителността на лечението с един от няколкото
подобни медикаменти не се е отразило на протичането на заболяването при този
болен от МС.
С оглед оспореното от ищеца заключение на
вещото лице по допуснатата СМЕ, по делото е допусната и приета повторна съдебно
– медицинска експертиза по поставените от ищеца въпроси към първоначалната
експертиза, изготвена от д-р В.М. – специалист по нервни болести, която след
преглед на наличната по делото медицинска документация е описала здравословното
състояние на ищеца за периодите 2003г. – 19.08.2009г. и от 20.08.2009г. до
датата на предявяването на исковата молба, както и как се е променяло
здравословното му състояние съгласно скалата на Курцке.
Относно актуалното здравословно състояние на ищеца към настоящия момент,
експертът сочи, че е тежко. Посочено е, че ищецът е прикован на легло през
по-голямата част от деня, не може да се изправя самостоятелно до седнало
положение в леглото, като близките му помагат, както и че може да издържа
седнал в леглото или инвалидната количка около 10 минути; не може да движи
левите крайници и десния крак, има слаби движения само в дясната ръка, но не може
да се храни самостоятелно и да се обслужва; преглъща, но има изразена дизартрия, липсват психотични
прояви; не контролира тазовите резервоари – постоянно е с памперс, използва
непрекъснато лаксативни средства; не гледа телевизия
поради намалено зрение, слуша радио. Вещото лице е определило степента на инвалидизация като 8.5 по скалата на Куртцке.
На въпроса какво е здравословното състояние на ищеца при провеждане на лечение
с Betaferon
(интерферон-бета) и как се е отразявало лечението на
здравословното му състояние, експерта е отговорил, че И. е провел общо 3
шестмесечни курса на лечение с Бетаферон-2 през 2003-2005г. и през 2009г.,
което лечение е понесено добре и в наличната медицинска документация не са
отбелязани странични ефекти. Изложено е, че към края на първия курс на лечение
с Бетаферон е получил пристъп повлиян от пулсова терапия с кортикостероиди, неврологичния му статус
на 6.10.2005г. е оценен на 3т. по скалата EDSS. Според експертизата в края на
шестмесечния курс на лечение с Бетаферон през 2009 г.
ищецът е получил нов пристъп, заради който е хоспитализиран в УБ „Св.Наум“ –
гр.София, като състоянието му в началото на лечението е оценено на 4,5т. по EDSS, след пулсовата
терапия е настъпило подобрение по отношение на слабостта, координацията и
походката, дадена е оценка по EDSS – 3т.
В заключението е дадено подробно описание на заболяването множествена склероза,
както и на отличителните му черти и на клиничната диагноза, и на класификацията
на подтипове на МС. А на въпроса дали вторично - прогредиентната
форма на множествена склероза се лекува с Бетаферон в
други държави членки на Европейския съюз, експерта е посочил, че Интерферон бета /Бетаферон/ е първото лекарство за лечение на МС
регистрирано в САЩ през 1993г., в Европа – 1995г., като през последващите години е установена полезността на интерферон бета при лечението на рецидивиращо-ремитентна множествена склероза (RRMS). Според вещото лице е доказано, че интерферон бета е ефикасен при
вторично-прогресираща множествена склероза (SPMS), както и при пациенти с изолирани
синдроми с риск за развитие на клинично сигурна множествена склероза (МС). Изложено
е, че европейско проучване на SPMS е
показало значително забавяне на прогресията на заболяването във времето при
лечение с Бетаферон. В заключението е посочено, че FDA е одобрила IFN бета-1b за SPSM, а Европейската агенция
EMEA е одобрила IFN бета-1b и подкожно IFN бета-1а за SPSM при пациенти, които все още изпитват
рецидиви. Изложено е, че Бетаферон е регистриран за
лечение при пациенти с SPSM
във всички държави от Европейския съюз. В с.з. от 31.01.2019г. вещото лице
посочва, че FDA е абревиатура за Американската агенция по храни и лекарства,
която одобрява използването в научната практика на всеки медикамент и хранителна добавка.
По въпросите поставени от ответника вещото лице е посочило, че при
приемането на И.И. в 3-та неврологична клиника на УБ
„Св.Наум“ гр.София на 18.08.2009г. състоянието му е преценено на 4.5т. по
скалата на Куртцке, а след провеждане на лечението с
кортикостероиди е изписан от болницата с 3т. по Кутрцке,
т.е. имал е значително подобрение. Изложено е, че на 26.05.2009г. комисия от
невролози на УБ„Св.Наум“ е издала протокол IA за лечение с Бетаферон,
т.е. предполага се че състоянието му към тази дата е отговаряло на критериите
за този вид имуномодулираща терапия. Според вещото
лице целта на имуномодулиращата терапия при МС е да
се намали честотата и тежестта на рецидивите, да се скъси тяхната
продължителност, да се ограничат страничните ефекти, да се забави инвалидизацията, произтичаща от прогресирането на
заболяването. В с.з. от 31.01.2019г. вещото лице посочва, че при последваното
пролежаване на ищеца в Университетска болница
“Свети Наум” през 2017г. е оценен на 7, бил е в инвалидна количка, не е
можел сам да се движи, като след лечението, с половин точка се е подобрило
състоянието му, като е станало 6.5, но е с патерици. В заключение в експертизата
е посочено, че безспорно заболяването е с прогресиращ характер, но няма данни
от медицинската документация да има странични ефекти от 3 те шест месечни
курсове с Бетаферон, които е провеждал ищеца и да са
се отразили отрицателно на общото му здравословно състояние.
С оглед установяване на твърденията в исковата
молба, в това число и относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото са разпитани в
качеството на свидетели З. Г. И. - съпруга на ищеца, В.И.И.
и А.И.И. – и двамата синове на ищеца, чиито показания
кореспондират напълно с писмените доказателства по делото и подкрепят твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства.
Според съпругата на ищеца, през периода, в който се е лекувал с Бетаферон,
И. се чувствал добре, като се движил без помощни средства и сам се е обслужвал.
Според свидетелката заболяването е било забавено, а след спиране на лечението
здравословното му състояние се променяло. В показанията е изложено, че след
спирането на втория курс, И. е рухнал психически и физически, като най – напред
започнал да му отказват левият крак и лявата ръка и започнал да се движи с
помощни средства. З. И. заявява, че съпругът й не се движи на собствен ход и е
в инвалидна количка, а след като му отказали втори път лечението му е било много мъчно, като психическото му
състояние е повлияло и на физическото му състояние. Посочва, че след отказа и
досега, той е затворен в себе си, даже и навън като излиза се крие от хората,
притеснява се, ограничил кръга на хора, с които общувал. Заявява, че съпругът й
имал притеснения относно финансовото осигуряване на семейството. След
2009г., когато от РЗОК му отказали да му
отпуснат лечение е рухнал психически, като се затворил се в себе си и спрял да
поддържа контакти с приятели. Било му мъчно, че е зависим от хората, които му
отказали лечението. И. посочва, че е намирала съпругът си в безпомощни
състояния, паднал, когато е правил опит да се прехвърли от леглото на
количката. Заявява, че единият й син и снаха й живият у тях и му помагат, както
и че сам не може да излезе с количката.
Свидетелят В. И. заявява, че при
провеждане на курса на лечение на баща му от 2003 г. с Betaferon,
е бил в Германия, като в този период си идвал по един път в годината, а след
2005г. се е връщал през 6 месеца. Посочва, че откакто е спрял курса на лечение
имало промяна в състоянието на баща му, като по-трудно се предвижвал, а говора
му бил забавен. След 2009г. състоянието на баща му ставало все по - зле. В придвижването
му, ходенето до тоалетна, къпането, последните години му помагала майка му. В. И.
сочи, че баща му не може да ходи сам от 2011г.-2012г. като все по-трудно се
придвижвал и вече през 2014г. бил с инвалидна количка. Заявява, че ищецът е
ограничил кръга от хора в своето общуване, както и че не е споделял мнение за
хората, отказали лечението му, но бил много разочарован, когато през 2009г. му
било отказано лечението с Betaferon и настъпила
негативна промяна в настроението му. Бил е отчаян и това го съкрушило.
Свидетелят А. И., посочва, че живее с баща си в една къща, на различни
етажи, както и че полага грижи за баща си. Заявява, че след отказа за лечение с
Betaferon баща му бил разочарован и това психически
му се отразило. След отказа се затворил в себе си и изключил социалните
контакти. Според показанията на свидетеля А. И. в течение на 3,4 години след
спиране на Betaferon, състоянието на баща му се влошило,
като обездвижването му е на 95- 96 %. и не може да се обслужва сам. Посочва, че
баща му е спрял да споделя и говори, и започнал да се кара. Заявява, че баща му
вече не играел с внуците си и не се занимавал с тях.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна
страна :
Каза се вече, че от страна на ищеца – И.А.И.,
се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,
в резултат на проявена непряка
дискриминация
по смисъла на чл.4,ал.3
от ЗЗДискр. от страна на Националната здравно
осигурителна каса.
Казано с други думи, предвид заявените
фактически основания и формулиран петитум на исковата
молба, съдът квалифицира предявеният иск като такъв по чл.
74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно осъдителен иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 203 и
сл. от АПК за претърпени неимуществени
вреди в резултат на извършените спрямо него
дискриминационни действия
от държавни органи и длъжностни лица при и по повод осъществяване на
административна дейност.
При това положение, за да се
приеме, че предявеният
иск е
доказан по основание, е
необходимо да се установи кумулативното
проявление на всеки един от елементите на следния
фактически състав: 1. извършено
нарушение на права по Закона за защита от
дискриминация; установено по надлежния ред след проведено производство пред КЗД; 2.
причинена вреда на ищеца
- имуществена или
неимуществена; 3. вредата да е пряка и непосредствена последица на
нарушените права. Разбира
се, с оглед общото правило за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, регламентирано в чл.154 от ГПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144 от АПК, това следва да бъде сторено от ищеца, като лице
претендиращо настъпването на благоприятни правни последици от проявлението на
очертания фактически състав.
Въз основа на непротиворечивите писмени и
гласни доказателства и експертно
заключение по приетата повторна СМЕ и отчасти от заключението по приета
първоначална СМЕ по делото настоящия съдебен състав, прие за установено, че
така очертания фактически състав е осъществен, поради което и
искът е доказан по основание.
Относно
първия елемент от фактическия състав - извършено
нарушение на права по Закона за защита от дискриминация, установено по надлежния ред след проведено производство пред КЗД, настоящия съдебен състав счита следното: По делото няма
спор, че такова нарушение е извършено, като в конкретния случай е налице влязъл
в сила съдебен акт, с който е отменено решение на
Комисията за защита от дискриминация и е установено по отношение
на И.А.И., че чрез въведения изключващ
критерий в точка Г.1 от Изискванията на НЗОК при провеждане на лечение на болни
с пристъпно-ремитентна множествена склеоза с лекарствени продукти, модифициращи хода на
болестта в извънболнична помощ, касаещ
степента на прогресия на множествената склероза, НЗОК е осъществила непряка
дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр.
На следващо място според настоящия съдебен
състав, налице като надлежно установени са и претендираните от ищеца неимуществени вреди. От разпитаните по делото свидетели
безспорно се установи, че ищецът И.И. е
изпитал негативни емоционални изживявания, вследствие на
дискриминационното третиране спрямо него. Няма съмнение, че проявената
дискриминация е
провокирала у ищеца множество
негативни емоции – чувство
на безсилие и гняв; чувство на малоценност пред обществото и пред близките;
нарушаване на общуването с близки, приятели и роднини; стрес, притеснение и
загуба на самочувствие; силен емоционален стрес от сериозните финансови
затруднения, с които е принуден да се справя, за да осигурява съществуването
си; силно притеснение във връзка с възможността поддържане на живота и здравето
си; чувство за безнадеждност, безпомощност и обреченост. От показанията на
свидетелите се установява също така, че след отказа за лечение с Бетаферон, И.И. е рухнал
психически и физически.Тези субективни преживявания на ищеца без всякакво
съмнение са от категорията на неимуществените вреди, които се претендира да
бъдат обезщетени. Следва да се отбележи, че показанията
на свидетелите са логични и последователни, затова съдът ги кредитира изцяло
като достоверен източник
на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, като отчита, с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и
обстоятелството, че по делото са приети други доказателства, които
кореспондират с тях. Само по себе си,
обстоятелството, че свидетелите са от
роднинския кръг на ищеца, не е достатъчно основание да се приеме, че
показанията им са недостоверни,
дори напротив с оглед естеството на породените негативни чувства и последици във връзка с проявената
дискриминация, напълно естествено е,
те да са намерили израз най-вече в семейната
среда. Именно съпругата и синовете на ищеца полагат всекидневни грижи за него и
са постоянно с него, и имат непосредствени възприятия по отношение не само на
физическото му, но и на емоционалното му състояние.
Във връзка с третия елемент - вредите,
които е претърпяло лицето да са пряка и непосредствена последица на
нарушените права, съдът счита следното: Именно свидетелските показания обосновават
и претендираната от
ищеца причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и дискриминационното третиране спрямо
него. И тримата свидетели твърдят, че след спиране на
лечението с Betaferon
(с оглед въведения изключващ критерий в точка Г.1 от Изискванията на НЗОК при
провеждане на лечение на болни с пристъпно-ремитентна
множествена склеоза с лекарствени продукти,
модифициращи хода на болестта в извънболнична помощ, касаещ степента на прогресия на множествената склероза), И.
е рухнал психически. Безспорен е фактът, че хората са
социални същества и в този смисъл нарушението на правата им, особено чрез дикриминационно третиране логически е свързано с негативни
емоции, които по естеството си представляват неимуществени вреди.
В обсъждания
контекст съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвена и
неоспорена от страните повторната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р В.М.. По
отношение на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза изготвена от
вещото лице доц. д-р Б.Г., следва да се отбележи, че съдът я кредитира само в
частта по първи, втори, трети и четвърти въпрос, като кореспондираща със събраната оп
делото доказателствена съвкупност. В останалата част
тази експертиза не следва да се кредитира, тъй като е в противоречие със
събраните по делото писмени доказателства, а именно медицинската документация
на ищеца. По отношение на здравословното състояние на ищеца за периодите 2003г.
– 19.08.2009г. и от 20.08.2009г. до датата на предявяването на исковата молба,
както и промените настъпили в здравословното му състояние съгласно скалата на Курцке и двете вещи лица са ползвали наличната по делото
медицинска документация, а и в тази връзка спор по делото между страните няма.
Що се отнася до това дали ищецът се е повлиял положително след провеждане на
лечението с Betaferon
(интерферон-бета), вещото лице д-р В.М. сочи, че И. е
провел общо 3 шестмесечни курса на лечение с Бетаферон-2 през 2003-2005г. и
през 2009г., което лечение е понесено добре и в наличната медицинска
документация не са отбелязани странични ефекти. Посочва, че към края на първия
курс на лечение с Бетаферон е получил пристъп повлиян
от пулсова терапия с кортикостероиди, неврологичния
му статус на 6.10.2005г. е оценен на 3т. по скалата EDSS. Според повторната експертиза в края на
шестмесечния курс на лечение с Бетаферон през 2009 г.
ищецът е получил нов пристъп, заради който е хоспитализиран в УБ „Св.Наум“ –
гр.София, като състоянието му в началото на лечението е оценено на 4,5т. по EDSS, след пулсовата
терапия е настъпило подобрение по отношение на слабостта, координацията и
походката, дадена е оценка по EDSS – 3т.
След като и при двата
курса на лечение, ищецът е имал подобрение в състоянието, което е оценено и по
скалата EDSS,
при единия курс от 4,5т. на 3т. може да се направи извод, че лечението му с Бетаферон е повлиял положително на здравословното състояние
на ищеца. Следва да се отбележи, че в според експерта заболяването множествена склероза е
изключително тежко прогресивно автоимунно заболяване на централната нервна
система, но след като от доказателствата по делото е видно, че лечението с Бетаферон е повлиявало положително на ищеца в настоящото
производство, житейски обосновано е след дискриминационното третиране на директора
на НЗОК, И.И. да изпита негативни емоционални
изживявания. Все в тази насока следва още да се отбележи и, че съгласно повторната експертиза на вещото
лице по допуснатата СМЕ Бетаферон е регистриран за
лечение при пациенти с SPSM
във всички държави от Европейския съюз.
Въз
основа на събраните доказателства по делото обаче, съдът прие, че в случая
искът не е доказан в пълния му предявен размер. Относно размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, е
необходимо да се посочи следното : Тази категория вреди, макар и да
не могат да бъдат предмет
на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване
посредством допустимите в процеса
доказателствени средства, освен ако
житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално
страдание при конкретните обстоятелства. Именно защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени
показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост".
Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово възведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие
на пострадалото лице. Това обуславя необходимостта от обективно, всестранно и пълно обхващане на всички, настъпили в резултат на увреждането неимуществени вреди. В правната
теория и съдебната съдебната
практика се приема, че в понятието “неимуществени вреди” се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката,
но и социален дискомфорт за определен период от
време. Затова законът е въвел справедливостта като критерии за тяхното обезщетяване. Следователно понятието “справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, като обем, интензитет и продължителност на претърпените болки и страдания, физическите, психологическите и социалните последици за увредения, възрастта на увреденото лице. В този контекст,
и съгласно задължителните указания в т. II от ППВС № 4 от 1968г., размерът на обезвредата следва да бъде съответен на претърпените
вреди.
Изложеното налага да са
приеме, че размерът на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, се
определя от съда на принципа на справедливостта, като е свързан с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства в
случая са степента на личностно засягане, начина на дискриминационно
въздействие, настъпилия вредоносен резултат. В обсъждания контекст настоящият
съдебен състав взема предвид високата степен на преживените от ищеца негативни
емоции – рухването психически, чувството на безсилие и гняв, чувството за
малоценност пред обществото и пред близките, нарушаването на общуването с
близките, стрес, притеснение и загуба на самочувствие, силното притеснение във
връзка с възможността поддържане на живота и здравето си, и не на последно
място чувството за безнадеждност, безпомощност и обреченост.
Съобразявайки всички
тези обстоятелства, обема, характера и тежестта на психичните страдания на
ищеца, настоящият състав на Административен съд - Пловдив намира, че сумата от 5
000 лева е справедлив размер на дължимото от
ответника обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на
осъществената спрямо него дискриминация. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД съдът съобрази даденото от Върховния административен съд разрешение по
аналогичен казус намерило израз в Решение № 363/10.01.2018г. на ВАС по адм.д.№ 9234/2016г., III о.
Изложеното до тук налага искът за претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен за сумата в размер на 5 000 лв., а за разликата над 5 000 лв. до пълния
предявен размер от 200 000 лв., искът ще следва да бъде отхвърлен.
При това положение
основателна се явява и претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва
върху посочената сума, която предвид и т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и с оглед обстоятелството, че в случая извършеното нарушение на
права по ЗЗДискр. е установено със съдебен акт, а
именно Решение № 251 от 21.02.2017г. по адм. дело №
2335/2016г. на ПАС, което е влязло в сила на 14.03.2017г., се дължи от 14.03.
2017г. върху сумата от 5 000лв.
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски. По
отношение на претендираните разноски за воденето на
делото, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат,
съразмерно уважената част от иска. В случая ищецът
е внесъл държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 10лв., които следва да бъдат заплатени от
ответника.
Отделно от това, ответникът дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, въвв
вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.8, ал.1, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 580 лв.,
съразмерно на уважената част от иска. С оглед и направеното изрично искане за
заплащане на възнаграждение на основание чл.7, ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати и възнаграждение в размер на 700 лв. за осъщественото представителство
в повече от две съдебни заседания (проведени общо 9 съдебни заседания). Или ответникът дължи заплащане общо
на сумата от 1280 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска.
Ответникът следва да
заплати на Административен съд гр.Пловдив и
разноски за вещи лица по изслушаните експертизи, съставляващи изплатен депозит
за вещи лица от бюджета на съда, които се констатираха в размер на 759,96 лв.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Съгласно последователната
практика на Върховен административен съд в производството по ЗОДОВ ищецът не
дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на
чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват
специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за
разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, следователно такова не се дължи. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е
направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото(за
свидетели, вещи лица и пр.), държавна такса и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е
допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в
производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за
възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван.
Водим от горното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – гр.Пловдив, ХІІ – ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кричим“ № 1 да
заплати на И.А.И., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от
дискриминация, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва
върху главницата, считано от 14.03.2017г., до
окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
й размер от 200 000лв./двеста хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху
тази сума, считано от 14.03.2017г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кричим“ № 1 да
заплати на И.А.И., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 10 лв. /десет/ лева, съставляваща сторените разноски по
делото – заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кричим“ № 1 да
заплати сумата в размер
на 1280 лв./хиляда двеста и осемдесет/ лева, съставляваща и адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от
иска, на адвокат А.В.С. личен номер на адвокат **********, вписан в Адвокатска
колегия – Пловдив с адрес на кантора : гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 8Б, офис 2.
ОСЪЖДА
Национална
здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Кричим“ № 1 да заплати на Административен съд гр.Пловдив, сумата в размер на 759,96 лв./седемстотин петдесет
и девет лева и деветдесет и шест ст./ разноски за изслушани
съдебни експертизи платими по банковата сметка на съда (IBAN
***;BIC
***; Централна кооперативна банка – клон
Пловдив).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :