№ 1409
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110200156 по описа за 2024 година
Софийският районен съд, 93-ти състав, Наказателно отделение, в публичното заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 156 по
описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТРАНС РАДИАЛ 2000“ ЕООД срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-2300479/ 15.12.2023 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда- София“, с което на „ТРАНС РАДИАЛ 2000“ ЕООД с ЕИК: *********
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено адм.наказание-имуществена
сакнция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят-редовно призован, изпраща представител-юрк. *** която пледира
за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Счита, че не е осъществен състав на
адм.нарушение. В жалбата се излагат съображения за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Наведени са
доводи за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира разноски за процусуално представителство.
Въззиваемата страна е редовно уведомена- представлява се от ст. юрк. Сл. Стоянова,
която пледира за потвърждаване на НП. Излага довод за осъществен състав на
административно нарушение. Претендира присъждане на разноски за процусуално
представителство.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
В качеството на гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“- София -акт. А. Н.,
извършила проверка по спазване на трудовото законодателство на „ТРАНС РАДИАЛ 2000“
ЕООД, представлявано от ***, по представени документи. При проверката било установено,
1
че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило предписание под № 5, дадено с
Протокол от извършена проверка № ПР 2321920/ 23.08.2023г. на основание чл.404, ал. 1, т.
12 от КТ, а именно: „Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение на ***
за положения от него труд през м. Април 2023г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от
Кодекса на труда”. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 31.08.2023г.
В хода на проверката били приложени фишове за заплати на *** и декларации от
свидетели, че на лицето са изплатени трудовите възнаграждения за м. Април 2023г. и м. Май
2023г. при отказ да се подпишат ведомости. Представен бил и разходен касов ордер за
изплатени на лицето 1000 лева без отразено основание за плащанията. Приложени са покани
до лицето ****, както и покана, изпратена на негов ймейл адрес.
Проверяващият инспектор констатирал, че дружеството е извършило нарушение на дата
01.09.2023г., осъществено в предприятието на дружеството-работодател.
На 30. 10. 2023г. актосъставителят съставил на жалбоподателя „ТРАНС РАДИАЛ 2000“
ЕООД АУАН № 22-2300479 / 30. 10. 2023г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Въз основа на съставения акт при идентично описание на извършеното нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено, и посочване на правната му квалификация е
издадено обжалваното НП.
Съдът прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
показанията на акт. А. Н. и приобщените писмени доказателства: Протокол от извършената
проверка № ПР 2321920/ 23.08.2023г.; Сведение; Идентификационна карта; Заповед № З-
0693/ 25.08.2022г.; Заповед № ЧР-1744/ 20.12.2022г.; Заповед № ЧР-606/ 2020г.; Заповед №
76/12.06.2023г. за прекратяване на трудовия договор с ***; Декларация;РКО; Платежни
фишове; Длъжностна характеристика; Призовка; Пълномощни и др.
Съдът констатира, че показанията на актосъставителя са логични и последователни,
поради което ги кредитира изцяло. Актосъставителят дава данни за извършената проверка,
представените и проверени документи, направените констатации за извършено нарушение и
последвалото съставяне на АУАН, като изложеното в хода на съдебното следствие
съотватства напълно на описаната в акта фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирано лице, депозирана е в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от
компетентно лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна
съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП съдът не приема за основателни. При извършената проверка съдът
намери, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава като при
2
описанието на нарушението в АУАН и в НП са посочени всички елементи от състава на
нарушението -посочено е времето, срокът, в рамките на който дружеството би следвало да
изпълни предписанието, естеството на самото предписание, както и мястото на
нарушението- в предприятието на дружеството-работодател. Контролните органи съобразно
правомощията си са отчели обстоятлствата, свързани с установено бездействие, преценили
са осъществено от страна на дружеството-работодател неизпълнение и са ангажирали
административно-наказателната отговорност на дружеството за ясно и конкретно
неизпълнение на даденото указание.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на
изпълнителното деяние действие или бездействие зависи от съдържанието на
предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като на дружеството „ТРАНС
РАДИАЛ 2000“ ЕООД е дадено предписание под № 5 с Протокол № ПР 2321920/
23.08.2023г. със съдържание- „Работодателят да изплати уговореното трудово
възнаграждение на *** за положения от него труд през м. Април 2023г., съгласно
разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда”. Срокът за изпълнение на предписанието
бил до 31.08.2023г. Несъмнено в хода на проверката е установено, че жалбоподателят не е
изпълнил задължително предписание. Законодателят е дефинирал задължителното
предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ като принудителна административна мярка,
подлежаща на самостоятелно обжалване по реда на АПК (съгл.чл.405,ал.1 от КТ). След
влизане на предписанието в сила, съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй
като фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност включва от обективна страна единствено неизпълнение на това
предписание. В случая съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че предписанието от 23.08.2023г. не е било изпълнено до указания срок
31.08.2023г г., с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за носене от
страна на жалбоподателя на административнонаказателна отговорност. В тази насока следва
да се отбележи, че доводите на жалбоподателя за „изплащане на трудовото възнаграждение
на лицето в присъствието на двама свидетели при отказ да се подпишат ведомости“, са
ирелевантни, тъй като не е предвидена подобна законова процедура за удостоверяване на
плащане.
Видно от събраните писмени доказателства носителят на задължението за
заплащане на работна заплата не е предприел всички законово допустими действия за
изпълнение на това свое задължение. Задължението за заплащане на трудово
възнаграждение е гражданско-правно и са приложими общите разпоредби на гражданското
законодателство и по-специално на облигационното право, към което препраща Кодекса на
труда. Именно за изпълнение на задължението е нужно съдействие на кредитора /работника
или служителя/. По административната преписка няма данни работодателят да е разполагал
с номер на банкова сметка на служителя, но не са изчерпани възможните начини за
погА.ване на това задължение чрез изпращане на пощенски запис за дължимата сума или
3
изпращането на сумата посредством квази финансови институции. (Последното следва от
текста на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, изр. 2 : „Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят
за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.“ При провеждане на
историческо тълкуване на разпоредбата, се достига до изводът, че това са допустимите
фактически действия към момента на приемането на тази правна норма и изброяването им е
примерно. След като работодателят е разполагал с всички лични данни на служителя си, той
е могъл да го постави в забава и като използва финансовите услуги на Основния пощенски
оператор, на куриерски служби или на квази финансови институции и дружества, които
предоставят „паричните преводи“ като услуга.
Доколкото се касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Размерът на наложеното
адм.наказание е в рамките на законоустановения минимум, поради което съдът го намира за
правилно определен.
Не са налице основания извършеното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай и по смисъла на специалната спрямо ЗАНН разпоредба на чл. 415в, ал. 1
от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници
и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лв., доколкото по делото не се установи нарушението да е отстранено незабавно.
Неприложим е института "маловажен случай", тъй като по своето естество характерът на
дължимото поведение от страна на работодателя съобразно констатираното при
първоначалната проверка неизплащане на трудовото въззнаграждение на работинкиа,
послужило като основание за даване на предписание и указание за изпълнение в срок, е от
такова естество, че пряко рефлекитра върху правата на работника. Поради това не са налице
обстоятелства, определящи го като такова с по-ниска степен за зА.гане на регулираните
общестевни отношения, съобразно други нарушения от този вид.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства
страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на производство
за въззиваемата страна възниква основание за изплащане на направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр.
чл. чл. 63 от ЗАНН. В полза на Дирекция „Инспекция по труда- София“ следва да бъде
присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100(сто) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-2300479/
15.12.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда- София“, с което на
„ТРАНС РАДИАЛ 2000“ с ЕИК: ********* на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от
КТ е наложено адм.наказание-имуществена сакнция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „ТРАНС РАДИАЛ 2000“ с ЕИК: ********* да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда- София" на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл. 63 от
ЗАНН, сумата от 100 (сто) лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5