Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 30 от 28.02.2014г., постановена по НЧХД № 753/2012г. по описа на районен съд гр. В. Т., подсъдимият Ш. М. С. е признат за виновен в това, че на 04.04.2012г., около 19:00 часа, в гр. В. Т., в заведение „Л.с.”, причинил на К. Г. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето, а именно: моравочервеникави кръвонасядания с размер от по 0,5/1 см. по горната и долна устна срединно и овално мораво-виолетово кръвонасядане с размери 4/4 см. на дланната повърхност на лява китка в основата на първи пръст, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същата дата и час и на същото място отправил към К. Г. Н. изрази, а именно „Абе копеле мръсно, ще ти еба путката майна, ти на какъв се правиш бе.” – унизителни за честта и достойнството му в негово присъствие, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 НК вр. с чл. 146, ал. 1 НК му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв., както и наказание „обществено порицание”. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание измежду наложените му – глоба в размер на 3000 лв., а на основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединено и наказанието „обществено п¯рицание”. С присъдата са уважени и гражданските искове, предявени от К. Н., за претърпените от него неимуществени вреди от престъпления – до сумата от 2000 лв. за всеки от двата иска. Ш. С. осъден да заплати на другата страна направените по делото разноски. С присъдата С. е осъден да заплати и разноски по сметка на ВТРС. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от Ш. С.. В нея се сочи, че обжалваният съдебен акт е необоснован, тъй като събраните доказателства са преценени неправилно. Изложени са доводи, че атакуваната присъда е неправилна и в гражданско-осъдителната й част, поради нарушение на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД. Отправя се искане присъдата да бъде отменена, а съдът да приложи принципа на реторсията и да признае С. за невиновен. Подсъдимият иска присъдата да бъде изменена в гражданско-осъдителната й част, като моли размерът на присъдените обезщетения да бъде намален. В хода на съдебните прения жалбоподателят С. лично развива съображенията си, че цялата присъда е сгрешена, тъй като всъщност той е бил потърпевшият. Счита наложеното наказание за високо. Повереникът на К. Н. – адв. Б. от ВТАК, моли присъдата да бъде потвърдена. Счита, че не са налице никакви основания за ревизиране на присъдата или връщане на делото за Н. разглеждане. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното: За да постанови присъдата си, контролираната инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с фактическата обстановка по делото. По предвидения в НПК ред са били събрани следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р. Б. Д., А. И. Д., К. Х. Й., приети са две съдебно-медицински експертизи и писмени доказателства, изразяващи се в съдебно медицинско удостоверение № 234/24.09.2012г., издадено от МОБАЛ „д-р С. Ч.” гр. В. Т. и съдебно медицинско удостоверение № 77/06.04.2012г., издадено от МОБАЛ „д-р С. Ч.” гр. В. Т. След обстоен анализ е прието от фактическа страна, че на 04.04.2012г., около 19:00 часа, в гр. В. Т. - заведение „Л.”, се намирали частният тъжител К. Н., както и свидетелите Д., Д. и Й. В заведението влязъл подсъдимият С., а Н. като го видял отишъл при него и го попитал „Кога ще ми върнеш парите?”. С. отговорил, че Н. няма документи за тези пари и няма да види никакви пари. Подсъдимият започнал да псува Н. с думите „Копеле мръсно, ще ти еба путката майна”. Непосредствено след като напсувал Н., подсъдимият го ударил два пъти с ръка в главата. К. Н. паднал, а от носа му потекла кръв. Свидетелите разтървали двамата, като помогнали на Н. да стане, а С. бил изведен от заведението. След като свидетелите Д. и Й. помогнали на пострадалия, той отишъл на лекар. Съгласно съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 289/12г. (на л. 36 – л. 38 от делото пред първата инстанция) от данните, съдържащи се в удостоверение № 77/06.04.2012г., издадено от МОБАЛ „д-р С. Ч.”, гр. В. Т., може да се направи извод, че К. Н. е получил кръвонасядане по лигавицата на горна и долна устна, кръвонасядане по лявата длан на китката, кръвотечение от носа, като получените травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени в резултат от удари с ръка в лицето. Според експерта телесните увреждания са причинили на Н. болки и страдания, без разстройство на здравето, със срок на лечение и възстановяване около 7-8 дни при нормално протичащ оздравителен процес. Според вещото лице ударът в случая е бил нанесен по-скоро с отворена ръка. Анализът на доказателствата от страна на настоящата инстанция води до оценка, която съвпада с тази на ВТРС. Настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция, че по делото е безспорно установено, получаването от тъжителя на травмите, описани в съдебно-медицинската експертиза, които представляват по своята същност лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. Наред с това се споделя и изводъ‗, че подсъдимият нанесъл и обида по отношение на пострадалото лице. Правилни са и изводите, че от събраните доказателства по делото категорично се установява, че леката телесна повреда е нанесена от подсъдимия. В тази насока са показанията на тримата свидетели очевидци, разпитани по делото – Д., Д. и Й. Показанията и на тримата са безпротиворечиви и логични. Същите се допълват взаимно, като водят до несъмнения извод, че фактическата обстановка се е осъществила по начина, описан и от трите лица. Наред с това описаната от тях фактическа обстановка съвпада и с изложеното в частната тъжба. Показанията на свидетелите се потвърждават и от медицинската документация по делото, както и от съдебно-медицинската експертиза, която сочи, че травмите на Н. могат да се получат именно по механизма, описан от разпитаните по делото свидетели. Т.е. настоящият съдебен състав, също като първата инстанция, кредитира показанията на посочените трима свидетели като логични и безпристрастни и като кореспондиращи си с всички останали доказателства по делото. В тази връзка обясненията на подсъдимия, че всъщност той е пострадал от инцидента, следва да се отчитат като негова защитна версия за случилото се. Същите не се подкрепят от други доказателства по делото. Приетото по делото съдебно медицинско удостоверение № 234/24.09.2012г., издадено от МОБАЛ „д-р С. Ч.”, гр. В. Т. е издадено над 5 месеца след датата на инцидента, поради което по никакъв начин не може да бъде свързано с него. Освен това при този преглед самият С. е посочил пред медицинското лице, че е получил травмата си на 06.04.2014г., докато от всички доказателства по делото може да се направи извод, че инцидентът между страните се е случил на 04.04.2014г. Следователно съдът приема, че представеният медицински документ и изготвената във връзка с него съдебно-медицинска експертиза (на л. 52 – л. 54 от делото), не могат да се обвържат с процесния случай и сочат единствено, че С. е получил травматични увреждания. На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК вр. чл. 146, ал. 1 НК. Тези решаващи изводи на първостепенния съд относно приложението на материалния закон са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след анализ и преценка на обясненията на подсъдимия и на подкрепящите ги останали доказателства и доказателствени средства, поради което проверяваната присъда не е необоснована. При разглеждането на делото от първостепенния съд не са били допуснати и съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните и да дават основания за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за допълнително разследване. В мотивите си към присъдата първоинстанционният съд е изложил аргументирани правни съображения за изводите си относно правната квалификация на първото от деянията на подсъдимия - по чл. 130, ал. 2 НК, която според въззивния съд се явява именно правилната квалификация. Напълно обосновани и законосъобразни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд относно обективните елементи на състава на престъплението. По делото безспорно се установява, че С. е нанесъл удари на Н.. Наред с това се установява, че в резултат на тези удари пострадалият е получил травматични увреждания - кръвонасядане по лигавицата на горна и долна устна и кръвонасядане по лявата длан на китката, без разстройство на здравето. Т.е. Н. е претърпял болки (краткотрайни неприятни усещания, вследствие от травматичните увреждания, получени от физическото въздействие на подсъдимия) и страдания (продължаващи болки – около 7-8 дни). Настоящият съдебен състав споделя и изводите на първата инстанция, че деянието е извършено умишлено, доколкото от всички доказателства по делото се установява, че С. е искал и е целял настъпването на общественоопасните последици, а именно: настъпване на травматични увреждания за Н.. Напълно се споделят и изводите за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК вр. чл. 146, ал. 1 НК. От фактическата обстановка по делото безпротиворечиво се установява, че С. изрекъл по отношение на Н. следните думи: „Копеле мръсно, ще ти еба путката майна”. Същевременно тези думи са изречени на публично място – заведение за обществено хранене „Л.” в присъствието на частния тъжител, свидетелите и други лица, които са се намирали в заведението. Т.е. чрез думи деецът е изразил нещо унизително за достойнството на засегнатия като е употребил по отношение на него ругателни изрази. Пострадалият безспорно е присъствал при използването на тези изрази по отношение на него. Наред с това обидата е станала и на публично място – възприета е от повече от три лица, а освен това мястото, на което е извършена, по своя характер представлява публично място. Подсъдимият е съзнавал, че обидата се възприема от множество лица. Правилни са изводите на ВТРС, че деянието е доказано и от субективна страна, доколкото от действията и думите на подсъдимия, може да се направи безпротиворечив извод, че той е искал и целял да накърни неприкосновеността на личното чувство за достойнство на пострадалото лице. Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, въззивната инстанция, при собствена преценка на обстоятелствата по делото, достигна до изводи, които съвпадат с изводите на първата инстанция. При индивидуализация на наказанието настоящият съдебен състав счита, че обществена опасност на инкриминираните деяния е сравнително ниска, като поради тази причина наказателният кодекс е предвидил същите да се преследват по частен ред – по тъжба, подадена от пострадалото лице. Обществената опасност на дееца също следва да се отчете като ниска, с оглед факта, че към момента на деянието той се третира като неосъждан. Именно този факт се третира от настоящата инстанция като смекчаващо вината обстоятелство. Същевременно не са налице и отегчаващи вината обстоятелства, поради което правилно наказанията са определени към минимумите, предвидени в санкционните части на приложимите норми. Първата инстанция правилно е приложила нормите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 НК по отношение на С., като му е определила едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му такива. Настоящият състав споделя и доводите на ВТРС за основателност на предявените граждански искове. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъдат уважени исковете, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия. С оглед установеното по повод повдигнатото обвинение срещу С., е налице противоправно и виновно деяние, извършено от него. Същият е причинил лека телесна повреда и е нанесъл обида по отношение на Н., вследствие на които последният безспорно е претърпял неимуществени вреди. След като гражданските искове са доказани по основание, настоящият съдебен състав счита, че същите правилно са уважени в размера, определен от първата инстанция. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В случаи, при които е засегнато здравето на пострадалото лице, следва да се съобразяват характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното заболяване. По делото се установява, че Н. е получил травматични увреждания, изразяващи се в моравочервеникави кръвонасядания с размер от по 0,5/1 см. по горната и долна устна срединно и овално мораво-виолетово кръвонасядане с размери 4/4 см. на дланната повърхност на лява китка в основата на първи пръст. Тези увреждания не са причинили разстройство на здравето му, като срокът за възстановяването от тях е около 7-8 дни. Т.е. характерът и степента на увреждането, интензитета, продължителността и трайността на търпените от Н. болки, както и фактът, че същите са му причинили временни þагрозявания по лицето и морални страдания, налагат извод, че справедливият размер на обезщетението, което следва да се присъди в негова полза, е 2000 лв. Ето защо присъдата следва да бъде потвърдена в тази й част. Що се отнася до обезщетението за другото претърпяно от Н. посегателство, то настоящият съдебен състав достигна до извод, че справедливото обезщетение за него отново е в размер на 2000 лв. В случая са засегнати честта и достойнството на лицето чрез използване на ругатни по негов адрес. Степента и характера на нанесената обида са високи, като обидата е осъществена на публично място, което означава, че е възприета от множество лица. Ето защо настоящият съдебен състав достига до извод, че именно сумата от 2000 лв. представлява справедливо обезщетение за тези неимуществени вреди, поради което присъдата следва да бъде потвърдена и в тази й част. С присъдата правилно подсъдимият е осъден да заплати осъществените по делото разноски, следователно същата следва да се потвърди и в тази част. С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка на съдебния акт не бяха констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или необоснованост, въззивният съд счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло. При този изход на спора разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК В. окръжен съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 30 от 28.02.2014г., постановена по НЧХД № 753/2012г. по описа на районен съд гр. В. Т. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |