№ 82
гр. Горна Оряховица , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101740 по описа за 2020 година
Обективно, кумулативно съединени искове с правно основание: чл.327 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.318 от ТЗ ввр. чл.303а ал.3 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД; чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ„М...” с ЕИК:****(чрез адв.М. Й.М. от АК-Русе) твърди в исковата молба, че
между ЕТ„М...”(продавач) и „Б....”ЕООД(купувач) са налице търговски правоотношения -
сключен неформален договор за търговска продажба на гуми. На 15.11.2019г „Б....”ЕООД закупил
общо 20бр. гуми с единична цена 92.75лв. без ДДС. За продажбата бил оформен счетоводен
документ - фактура№*********/15.11.2019г. в размер 2226.00лв. с ДДС, който е предаден на
купувача, ведно със закупените вещи от търговския обект на ЕТ„М...” в деня на сделката. Твърди
се, че не били констатирани забележки и не са отправяни рекламации за недостатъци. За така
закупените стоки ответното дружество е следвало да заплати съответната цена по банков път на
продавача в деня на издаване на фактурата за сделката. От следващия ден купувачът изпаднал в
забава(Директива 2011/7/ЕС — борба със забавяме на плащането по търговски сделки).
Продадените гуми на „Б....”ЕООД по фактура0300023913/15.11.2019г. са закупени от „Примекс“
ЕООД, за което е издадена фактура№**********/03.10.2019г. И двете сделки/покупката и
продажбата на гумите/ били отразени по съответния ред в счетоводството на ЕТ„М...”(в т.ч. с
начислен и е внесен ДДС). До настоящия момент по банковата сметка на ищеца дължимата цена на
стоките не била заплатена, въпреки отправени покани за това(не било заплащано в брой, нито пък
било направено искане за разсрочване на изплащането на задължението). За обезпечение на
настоящите искове е образувано ч.гр.дело№2565/2020г на ВТРС, като с определение е бил
наложен запор на банкови сметки на длъжника „Б....”ЕООД. Общо по обезпечителното
производство пред ВТРС и ЧСИ Силвия Косева, ЕТ„Магдак — Радостин Митев” е сторил
разноски в размер 586.50лв., които с оглед виновното поведение на длъжника, следвало да се
присъдят на ищеца-ЕТ,съгласно ТР№6/2013г. на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което
1
бъде осъдено „Б....”ЕООД да заплати на ЕТ„М...”: сумата 2226.00лв., представляваща дължима
продажна цена по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки(гуми за МПС) и
извършване на услуги от 15.11.2019г. за който е издадена фактура№*********/15.11.2019г. на
стойност 2226.00лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 11.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 223.84лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата, за периода: 15.11.2019г.-10.11.2020г.; сумата
586.50лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№2565/2020г. на ВТРС и по
изп.дело№20208960400800 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Б....”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в гр.Л.,
представлявано от Управител Бонка Борисова Бонева, редовно призован по реда на чл.50 ал.3 ввр.
ал.2 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание и не депозира и отговор на исковата
молба. По делото е депозирано становище от 16.02.2021 г. от страна на адв.Нина Илиева от ВТАК,
представляваща ответното дружество, с която прави възражение по същество относно предявените
искове. Оспорваме изцяло исковата претенция по основанието и размера и. Твърди, че „Б...."ЕООД
не било получавало твърдяната стока – 20бр. гуми с единична цена от 92.75лв. без ДДС(нито на
15.11.2019г., нита на друга дата). Не била получавана и сочената от ищеца фактура. Такава
фактура не била представяна в счетоводството на ответника и не била осчетоводявана. Твърди се,
че „Биомилк"ЕООД не притежавало МПС, на които би могло да постави и ползва гумите. Нито
управителката Бонка Бонева, нито упълномощено от нея лице било присъствало в търговски обект
на ищеца на 15.11.2019г. и не било получавало твърдяната стока.
Съдът, след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно изискванията на
от ГПК, приема за установено следното:
Между ЕТ„М...”(продавач) и „Б....”ЕООД(купувач) са налице търговски правоотношения -
сключен неформален договор за търговска продажба на гуми. На 15.11.2019г „Б....”ЕООД закупил
общо 20бр. гуми с единична цена 92.75лв. без ДДС. За продажбата бил оформен счетоводен
документ - фактура№*********/15.11.2019г. в размер 2226.00лв. с
ДДС(1855.00лв.+371.00лв.ДДС), който е предаден на купувача, ведно със закупените вещи от
търговския обект на ЕТ„М...” в деня на сделката. Не били констатирани забележки и не са
отправяни рекламации за недостатъци. За така закупените стоки „Б....”ЕООД е следвало да
заплати съответната цена по банков път на продавача в деня на издаване на фактурата за сделката.
От следващия ден купувачът „Б....”ЕООД изпаднал в забава(Директива 2011/7/ЕС — борба със
забавяме на плащането по търговски сделки). Продадените гуми на „Б....”ЕООД по
фактура0300023913/15.11.2019г. са закупени от „Примекс“ ЕООД, за което била издадена
фактура№**********/03.10.2019г. И двете сделки/покупката и продажбата на гумите/ били
отразени по съответния ред в счетоводството на ЕТ„М...”(в т.ч. с начислен и е внесен ДДС). До
настоящия момент по банковата сметка на ищеца дължимата цена на стоките не била заплатена,
въпреки отправени покани за това(не било заплащано в брой, нито пък било направено искане за
разсрочване на изплащането на задължението).
За обезпечение на настоящите искове срещу ответника „Б....”ЕООД е образувано
ч.гр.дело№2565/2020г на ВТРС, като с определение била издадена Обезпечителна
2
заповед№24/28.10.2020г. и е бил наложен запор на банкови сметки на длъжника „Б....”ЕООД. Въз
основа на Обезпечителна заповед№24/28.10.2020г., било образувано и изп.дело№20208960400800
по описа на ЧСИ Силвия Косева с per.№730 и район на действие ВТОС, като е била допуснатата
обезпечителна мярка „налагане на запор върху банкови сметки на длъжника“. Общо по
обезпечителното производство пред ВТРС и ЧСИ Силвия Косева, ЕТ„Магдак — Радостин Митев”
е сторил разноски в размер 586.50лв.(450.00лв. + 40.00лв.+3.50лв.+93.00лв.).
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
установило, че фактура№**********/15.11.2019г., издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД е
осчетоводена в счетоводството на ответното дружество(по дебита па счетоводна сметка 601
„Разходи за материали“ за сумата от 1855.00лв., по дебита на счетоводна сметка 45311 „Начислен
данък за покупките, пълен кредит“ за сумата от 371.00лв. и по кредита на счетоводна сметка 401
„Доставчици” - аналитичност 106 ЕТ„М...“ за сумата от 2226.00лв. По
фактура№**********/15.11.2019г., издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ ЕООД, в счетоводството на
ответника „Б....“ ЕООД е начислен данък за покупките(данъчен кредит) в размер на 371.00лв.
Съответно, по фактура№**********/ 03.10.2019г., издадена от „Примекс“ЕООД на ЕТ„М...“, в
счетоводството на ищеца-ЕТ е начислен данък за покупките(данъчен кредит), възлизащ на
1773.53лв. В счетоводството на „Б....“ЕООД, получените по фактура№**********/15.11.2019г.,
издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД стоки не са заприходени, а са изписани като разход още при
закупуването им. В счетоводството на ЕТ„М...“, получените по фактура№**********/03.10.2019г.,
издадена от „Примекс“ЕООД на ЕТ„Магдак - Радостин Митев“ стоки са заприходеии по дебита на
счетоводна сметка 304 „Стоки на склад - гуми“ за сумата от 8867.63лв. Впоследствие, при
продажбата на 20бр. автомобилни гуми от ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД, за което е издадена
фактура№**********/15.11.2019г. на обща стойност 2226.00лв., в счетоводството на ищеца-ЕТ
стоките(20бр. гуми) са изписани като разход. Вещото лице установило, че към 01.01.2019г.
разчетните взаимоотношения между търговците са със стойност 0.00лв., т.е. не са налични
непогасени задължения и несъбрани вземания. За периода: 01.01.2019г.-31.12.2020г. между
страните са осъществени две продажби: по фактура№**********/15.11.2019г., издадена от
ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД на стойност 2226.00 лв. с ДДС(процесната фактура е осчетоводена при
ищеца и при ответника); по фактура№**********/ 30.12.2019г. издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“
ЕООД на обща стойност 596.00лв. с ДДС(фактурата и извършеното по нея плащане са били
осчетоводени при ищеца и при ответника). Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обосновано и му дава вяра.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.М.И.Г.(служител на ЕТ„М...“)
твърди, че ищецът имал от достаа време търговски взаимоотношения с ответното дружество -
продажба на автомобилни гуми. Имало проблем с плащането по фактура от 2020г.(автомобилни
гуми – за джипове и бусове, като същите били предадени на ответното дружество чрез
работниците им). Самото предаване се извършило, не посредством представителя на дружеството,
а директно на МПС на ответното дружество, чрез демонтаж на стари гуми монтаж на новите
гуми(една част били монтирани, а друга част били натоварени в едно камион, собственост на
ответното дружество). Документите били оформени от касиер-счетоводителя. Впоследствие
разбрали, че гумите не били платени.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
3
Предявени се от ищеца са обективно съединени искове по чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от
ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД по повод доставка на стоки и извършени
услуги.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки(юридически факти): -да е налице валидно сключен договор за търговско покупко-
продажба на твърдените от ищеца вещи; -ищецът да е изпълнил задължението си да прехвърли
правото на собственост и да предаде вещите на ответника; -вземането да е станало изискуемо; -
ищецът да е сторил извънсъдебно разходи за събиране на вземанията.
И двете страни са търговци, което предопределя според чл.286 от ТЗ приложимостта на
разпоредбите на ТЗ и съгласно чл.286 от ТЗ - гражданското законодателство. Търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Установи се, че
между страните са възникнали търговски правоотношения(двете страни по сделката са търговци
и същата е сключена с оглед упражняването на търговската им дейност) – търговска продажба.
Това представлява неформален договор, затова документите по чл.321 от ТЗ имат само
доказателствено значение, вкл. и издадената фактура. За дружеството-ищец е възникнало
задължението да предаде стоката, извърши услугата и съответно да получи стойността им.
При извършената преценка на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, съобразно
правилото на чл.202 от ГПК, съдът намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е
извършено обективно, компетентно и добросъвестно. В случая, съдът взема предвид и
обстоятелството, че ответникът е регистриран по ДДС, като процесната
фактура№**********/15.11.2019г., издадена от ЕТ„М...“ на „Б....“ЕООД е осчетоводена в
счетоводството на ответното дружество(по дебита па счетоводна сметка 601 „Разходи за
материали“ за сумата от 1855.00лв., по дебита на счетоводна сметка 45311 „Начислен данък за
покупките, пълен кредит“ за сумата от 371.00лв. и по кредита на счетоводна сметка 401
„Доставчици” - аналитичност 106 ЕТ„М...“ за сумата от 2226.00лв. По същата фактура в
счетоводството на ответника „Б....“ ЕООД е начислен данък за покупките(данъчен кредит) в
размер на 371.00лв. Установено е също, че за периода: 01.01.2019г.-31.12.2020г. между страните са
осъществени две продажби. Така страните са се намирали в облигационни правоотношения, а
извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданския процес, което води до разкриване на действителното фактическо и правно положение
между страните – чл.10 от ГПК и чл.175 от ГПК. Съдът приема, че след като фактурата,
независимо дали носи или не подпис на упълномощено за това лице, е постъпила при ответника,
той не само не се е противопоставил на обективираните облагаеми доставки(търговска продажба)
веднага след тяхното узнаване, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно
осчетоводен. В този смисъл, като е осчетоводил процесната фактура, в която са обективирани
всички съществени елементи на търговската продажба(страни, обект и цена) ответникът е признал,
че е сключен договор за търговска продажба, по който в изпълнение на задължението на продавача
е получил стоките, предмет на тези продажбени правоотношения, според чл.182 изр.II от
ГПК и чл.55 ал.1 от ТЗ(редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки). По това
търговско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да
прехвърли правото на собственост върху описанaта във фактурата стока(гуми) и да предаде
4
тяхното владение на купувача, а за ответника - да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да
получи вещите(гуми), предмет на договора – чл.288 от ТЗ ввр. чл.200 ал.1 от ЗЗД. Договорът за
търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор,
като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещите(гуми), предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от
него договорни задължения. По силата на чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. При предаването на
процесните вещи(гуми), с осчетоводяването на фактура№**********/15.11.2019г. ответникът е
признал, че стоката, предмет на процесния договор за търговска продажба, му е предадена – чл.175
от ГПК, като така, продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от
договорите за търговска продажба(едновременно с предаването е настъпила концентрацията по
чл.24 ал.2 от ЗЗД и родово определените вещи-гуми са били индивидуализирани, като по този
начин правото на собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-ответник.
При изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договорите,
правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо.
Следователно, искът за сумата 2226.00лв., представляваща дължима продажна цена по сключен
неформален договор за търговска продажба на стоки(гуми за МПС) и извършване на услуги от
15.11.2019г. за който е издадена фактура№*********/15.11.2019г. се явява основателен и следва
да бъде уважен.
Съгласно правилото по чл.303а ал.1 от ТЗ страните по търговска сделка могат да договорят
срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни(по изключение може да бъде
договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката/услугата или по друга
важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява
добрите нрави). В случая, доколкото не е налице уговорка в противен смисъл, а и с оглед липсата
на доказателства за плащане, то ex lege, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Искът по чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД е
обусловен от изхода на спора по главния иск. Разпоредбата на чл.303а от ТЗ, която съставлява
транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2011/7/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по
търговски сделки(преработена версия ОВ, L48/1 от 23.02.2011г.), отменила предхождащата я, като
наднационална, съюзна уредба на същите отношения, свързани с борбата със забавяне на
плащанията по търговски сделки, Директива на Европейския парламент и на Съвета 2000/35/ЕО от
29.06.2000г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки. Както от
съдържанието на националната норма на чл.303а от ТЗ, така и от общия смисъл, и конкретната
уредба на сочените директиви на ЕС е видна общата воля, както на националния законодател, така
и на съюзните нормотворчески органи, принципно да ограничат в максимална степен случаите на
неоснователно забавяне на плащанията по търговски сделки, а не тяхното допълнително забавяне.
В случая, доколкото страните не оспорват датата, отразена в приетата по делото фактура, не е
необходимо да се прилага общата разпоредба на чл.303а от ТЗ относно презюмиране на датата на
изпълнение на насрещното задължение и съответно изпадането в забава, без да е необходимо да е
налице покана за това. На основание гореизложените съображения, съдът счита, че цената
5
съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ се дължи от датата, посочена в нея, като дата на данъчното събитие. В
този смисъл съдът приема, че задължението има падеж по смисъла на чл.84 ал.1 от ЗЗД. В този
случай длъжникът изпада в забава без необходимост от покана за плащане. В чл.309а ал.1 от ТЗ е
предвидено, че когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане,
ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-
малко от 80.00лв., без да е необходима покана. В настоящия случай, ответникът е изпаднал в
забава, считано от деня следващ деня на данъчното събитие, отразено във фактурата(15.11.2019г.).
Обезщетението за забавено плащане(лихва за забава) на главницата 2226.00лв. по тази фактура,
съдът, на основание чл.162 от ГПК, определя по размер – 223.22лв. В останалата част до пълния
предявен размер - 223.84лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така, предявените искове следва да се уважат, като „Б....”ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на ЕТ„М...”: сумата 2226.00лв., представляваща дължима продажна цена по сключен
неформален договор за търговска продажба на стоки(гуми за МПС) и извършване на услуги от
15.11.2019г. за който е издадена фактура№*********/15.11.2019г. на стойност 2226.00лв. с ДДС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
11.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 223.22лв., представляваща лихва за забава
върху главницата, за периода: 16.11.2019г.-10.11.2020г. В останалата част до пълния предявен
размер - 223.84лв. претенцията за лихва за забава следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Разноските съставляват акцесорно вземане, обвързано пряко с уважаване или не на
претенциите и не се включват в спорното право, а се изразяват като правна последица, поради
което са и извън предметния обхват на установителния иск, който цели да установи със сила на
присъдено нещо наличието на конкретно облигаторно задължение, произтичащо от
правоотношение, различно от процесуалното, обуславящо отговорността за разноски - чл.78 от
ГПК. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски. В настоящия случай разноските представляват
адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е изплатено на процесуалния
представител на ответника(според договор за правна защита и съдействие с характер на разписка с
отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 450.00лв. и е изплатено - т.1 от
Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също така и внесена ДТ по чл.1 от Тарифата
за ДТССГПК – 139.04лв., възнаграждение за вещо лице – 180.00лв., или общо - 769.04лв.
Обезпечителното производство е самостоятелно съдебно производство, различно от исковото,
като неговата цел е да осигури очакваната защита на правото, която то предстои да получи чрез
исковия или изпълнителния процес. Направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход(Тълкувателно решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. – ОСГТК ВКС).
В тази връзка се претендират и разноски в обезпечителното производство - ч.гр.дело№2565/2020г.
на ВТРС(ДТ по чл.22 от Тарифата за ДТССГПК – 43.50лв. и адвокатско възнаграждение –
450.00лв.) – общо в размер на 493.50лв., които следва да бъдат присъдени в полза на ЕТ„М...”.
Дължат се и разноски по налагането на обезпечението въз основа на обезпечителна заповед
на съда, за което е образувано дело при ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС - по същото не
се извършват изпълнителни действия, то е само за налагане на обезпечение, поради което не може
да се приеме, че образуването на изпълнителното дело за принудително изпълнение при ЧСИ
6
Ив.Цанкова с район на действие ВТОС не е било необходимо. Разноските по налагането на
обезпечението са надлежно и своевременно представени за събиране в принудителното
изпълнение - за същите е налице основание за събиране. В тази връзка в полза на ЕТ„М...” следва
да се присъди и сумата 93.00лв., представляваща направени разноски по
изп.дело№20208960400800 на ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС, която да бъде заплатена
от „Б....”ЕООД.
По този начин, в полза на ЕТ„М...” следва да бъдат присъдени: сумата 493.50лв.,
представляваща направените разноски в обезпечителното производство по ч.гр.дело№2565/2020г.
на ВТРС; сумата 93.00лв./деветдесет и три лева/, представляваща направени разноски по
изп.дело№20208960400800 на ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС; сумата 769.04лв.,
представляваща направените разноски по гр.дело№1740/2020г. на ГОРС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б....”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.Л. ул.“Р.“№2,
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ„М...” с ЕИК:****, със седалище и адрес на управлениe: гр.В.Т. ул......,
представлявано от Р.М.М.: сумата 2226.00лв./две хиляди двеста двадесет и шест лева/,
представляваща дължима продажна цена по сключен неформален договор за търговска продажба
на стоки(гуми за МПС) и извършване на услуги от 15.11.2019г. за който е издадена
фактура№*********/15.11.2019г. на стойност 2226.00лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2020г. до окончателното и
изплащане; сумата 223.22лв./двеста двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата, за периода: 16.11.2019г.-10.11.2020г.; сумата
493.50лв./четиристотин деветдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща направените
разноски в обезпечителното производство по ч.гр.дело№2565/2020г. на ВТРС; сумата
93.00лв./деветдесет и три лева/, представляваща направени разноски по
изп.дело№20208960400800 на ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС; сумата
769.04лв./седемстотин шестдесет и девет лева и четири стотинки/, представляваща направените
разноски по гр.дело№1740/2020г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на ЕТ„М...” с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управлениe: гр.В.Т. ул......, представлявано от Р.М.М. против „Б....”ЕООД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.Л. ул.“Р.“№2, представлявано от Управител Бонка Борисова
Бонева, за лихва за забава върху главницата 2226.00лв. в останалата част от 223.22лв. до пълния
предявен размер от 222.84лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8