Р Е Ш Е Н И Е
№ 260947 06.07.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 767 по
описа на БРС за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от
„ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ – БУРГАС“ АД – в
несъстоятелност против „СПОРТЕН КЛУБ ПО БОРБА-БУРГАС“ Сдружение, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за лишаване от право на
ползване на недвижим имот, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и осъдителен иск за мораторна лихва върху дължимото
обезщетение.
В
законоустановения срок по делото не постъпва отговор от ответника.
В
съдебно заседание синдикът на ищеца
моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание представител на
ответника не се явява.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
С решение № 79/04.07.2019 г. по т. дело № 480/2018 г. по
описа на БОС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „ПРОФЕСИОНАЛЕН
СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ – БУРГАС“ АД. С определение №
260133/18.09.2020 г. по т. дело № 480/2018 г. по описа на БОС за синдик на
дружеството е назначена И. И. П..
Ищцовото дружество е собственик на сграда с идентификатор
***.18 по КККР на гр. Бургас, с адрес на сградата гр. Бургас, ул. Индустриална,
с площ 2626 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – спортна сграда, база. В
тази сграда, която e във формата на буквата „Ш“, ответникът „СПОРТЕН КЛУБ ПО БОРБА-БУРГАС“
Сдружение ползва зала за борба със застроена площ 336 кв.м., съблекалня и
тоалетна. Тази зала се ползва от много години, като спортният клуб не заплаща
наем.
На 13.08.2020 г. синдикът изпраща покана до клуба по
борба, с която го уведомява, че отношенията между страните следва да бъдат
уредени с договор за наем не по-късно от 31.08.2020 г. Синдикът уведомява
клуба, че дължи обезщетение за ползване на спортната зала, както за периода
2015 г. – 2020 г., така и занапред. Клубът по борба получава поканата на
21.08.2020 г., но отношенията между страните не са уредени с договор за наем
или с друга сделка. От 21.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба на
01.02.2021 г. клубът по борба продължава до ползва залата и сервизните
помещения.
Средномесечният наем за ползване на залата според вещото
лице, назначено от съда, е в размер на 480 лева. Следва да се отбележи, че ищецът
представя „заключение“ на лицензиран оценител, изготвено извън процеса, според
което пазарната стойност на месечния наем за залата за борба възлиза на 504
лева (336 кв.м. умножени по 1,5 лева на кв.м. цена), т.е. разликата е
несъществена.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, на
заключението на вещото лице по съдебно-оценъчна експертиза и на показанията на
свидетеля К. Г. Б..
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.59
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно се установи, че дружеството ищец е собственик
на сграда, в която се помещава спортна зала, с прилежащи съблекалня и тоалетна,
като ответникът ги ползва без правно основание в периода 21.08.2020 г. –
01.02.2021 г.
При
общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
получаване на престацията, защото неоснователността на преминаването на блага
от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент. Следователно, за да стане изискуемо
вземането за обезщетение за ползване на недвижимия имот, не следва да бъде
отправена писмена покана до длъжника –
в този смисъл Решение № 298 от 14.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1502/2010 г., II г. о.
Въпреки това, ищецът отправя покана до ответника, с която
го уведомява, че при ползване на имота, дължи обезщетение.
В този смисъл главният иск е доказан по основание. С
оглед заключението на вещото лице дължимото на ищеца обезщетение за периода
21.08.2020 г. – 21.01.2021 г. е в размер на 2400 лева, а за периода 22.01.2021 г. – 01.02.2021 г. – в
размер на 176 лева или искът следва да бъде уважен за сумата от 2576 лева и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 6067,74 лева.
Искът за присъждане на мораторна лихва следва да бъде
уважен за сумата от 70 лева за периода 21.08.2020 г. – 31.01.2021 г., защото от
01.02.2021 г., когато е депозирана исковата молба, се дължи законна лихва върху
присъденото обезщетение, т.е. за една и съща дата не може да се дължи
едновременно и мораторна, и законна лихва.
В този смисъл акцесорният иск следва да бъде отхвърлен за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 168,15 лева и за
дата 01.02.2021 г.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете
страни.
Ищецът претендира да му бъде възстановена платената сума
за възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза.
Видно от проведеното на 23.06.2021 г. съдебно заседание, съдът е приел заключението
на вещото лице Щ. и му е определил окончателно възнаграждение в размер на 500
лв., от които 150 лева платими от внесения от ищеца депозит, а за разликата от
350 лева е задължил ищеца да внесе по сметка на съдебната власт в едноседмичен
срок от заседанието. Срокът е изтекъл и няма доказателства ищецът да е изпълнил
указанията на съда. Ето защо страната е доказала разноски само в размер на 150
лева. С оглед уважената част от исковете следва да й се присъди сума за
разноски в размер на 63,65 лева.
Поради факта, че производството е образувано за попълване
на масата на несъстоятелността, ищецът не дължи предварително държавна такса на
основание чл.620, ал.5 от ТЗ. Държавната такса се присъжда от всяка
инстанция с постановеното от нея
решение съобразно изхода на спора – ако искът бъде уважен, таксата се дължи от третото лице – ответник по иска,
ако искът е отхвърлен, държавната такса e за сметка на масата на
несъстоятелността.
С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на съда за уважените искове в размер на 153,04 лева, а
ищецът – държавна такса в размер на 189,67 лева за отхвърлената част от
исковете.
Ответникът също има право на разноски, но не е направил
искане за присъждането им.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СПОРТЕН КЛУБ ПО БОРБА-БУРГАС“ Сдружение, ЕИК –
*********, да заплати на „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ –
БУРГАС“ АД – в несъстоятелност, ЕИК – *********, сумата от 2576 (две хиляди
петстотин седемдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствена на ищеца зала за борба, заедно със съблекалня и сервизни
помещения, находящи се в гр. Бургас, стадион „Черноморец“, в сграда с
идентификатор ***.18 по КККР на гр. Бургас, за периода 21.08.2020 г. –
01.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
6067,74 лева.
ОСЪЖДА „СПОРТЕН КЛУБ ПО БОРБА-БУРГАС“ Сдружение, ЕИК –
*********, да заплати на „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ –
БУРГАС“ АД – в несъстоятелност, ЕИК – *********, сумата от 70 (седемдесет)
лева, представляваща мораторна лихва върху присъденото обезщетение от 2576 лева
за периода 21.08.2020 г. – 31.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 168,15 лева и за присъждане на
такава лихва за дата 01.02.2021 г.
ОСЪЖДА „СПОРТЕН КЛУБ ПО БОРБА-БУРГАС“ Сдружение, ЕИК –
*********, да заплати на „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ –
БУРГАС“ АД – в несъстоятелност, ЕИК – *********, сумата от 63,65 лева
(шестдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща разноски по
делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „СПОРТЕН КЛУБ ПО БОРБА-БУРГАС“ Сдружение, ЕИК –
*********, да заплати по сметка на БРС сумата от 153,04 лева (сто петдесет и
три лева и четири стотинки), дължима държавна такса за уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ – БУРГАС“
АД – в несъстоятелност, ЕИК – *********, да заплати по сметка на БРС сумата от
189,67 лева (сто осемдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), дължима
държавна такса за отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала! ММ