РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на управителя на „********със седалище и адрес на
гр.София, р-н „Връбница“, ул. 3-та“ № 18 против Наказателно постановление №
22-2100083/16.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”– София, с което на дружеството –жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка
с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.
С жалбата не се оспорва установената и описана в атакуваното наказателно
постановление фактическа обстановка. Твърди се, че работодателят действал
добросъвестно и изготвил всички изискуеми по закон документи, като
неподписването им се дължало изцяло по вина на работника. Ето защо,
дружеството –работодател било неправилно санкционирано за извършено
нарушение на трудовото законодателство, поради което обжалваното наказателно
постановление следвало да бъде отменено от съда.
В условията на алтернативност се отправя молба към съда за намаляване
размера на наложената на дружеството имуществена санкция, както и за
приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
1
В съдебното заседание, проведено пред настоящата инстанция дружеството–
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя си- Р.Н..
Последната в дадения ход по същество моли съда на намали размера на санкцията
до минималния предвиден в закона.
Административно –наказващият орган, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че въз основа на събраните по делото
доказателства нарушението било доказано по безспорен и категоричен начин, като
наложената на дружеството имуществена санкция била в близък до минималния
предвиден в закона размер. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпил сигнал в Д“ИТ“ – София от Мартин Добромиров
Андонов била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
„Василена -2013“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на гр.София, р-н
„Връбница“, ул. 3-та“ № 18.
След като дружеството представило на контролните органи трудовото досие
на Мартин Добромиров Андонов, била извършена проверка на същото при която
се установило, че изготвеният на 12.08.2021 г. трудов договор № 043 с Мартин
Андонов за длъжността „шофьор товарен автомобил“ във „Василена -2013“ ЕООД
с основно месечно възнаграждение от 325 лева, при непълно работно време от
четири часа, не е подписан от лицето. Установило се още, че длъжностната
характеристика за посочената длъжност не е връчена срещу подпис на Андонов.
От направена справка по служебен път в електронния регистър на НАП се
установило, че на 12.08.2021 г. в 12:52 часа било подадено уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ в НАП за регистриране на сключен трудов договор с Мартин
Добромиров Андонов за длъжността „шофьор товарен автомобил“. От
представената справка изх. № 22388213356533/12.08.2021 г. за прието
уведомление по чл.62, ал.5 КТ се установило, че срещу името на Мартин Андонов
липсва подпис.
При прегледа на изисканите и представени ведомости се установило, че в
платежната ведомост за месец август 2021 г. на Мартин Добромиров Андонове
начислено трудово възнаграждение в размер на 149,02 (чиста сума за получаване)
2
за 13 отработени дни.
За така извършената проверка бил съставен протокол № ПР
2132192/01.11.2021 г., който на същата дата бил връчен срещу подпис на
управителя на дружеството.
На база на направените при проверката констатации св.Галина Винарска –
гл.инспектор при Д“ИТ“-София съставила срещу юридическото лице „Василена -
2013“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение № 22-
2100083/01.11.2021 г. за извършено на 12.08.2021 г. в предприятието на
работодателя нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Актът бил предявен и връчен на
управителя на дружеството, който след като се запознал със съдържанието му, го
подписал без възражения.
Писмени възражения срещу акта не са били депозирани и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН срещу дружеството - жалбоподател
било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност
на описанието на нарушението и правната му квалификация, дружеството е
санкционирано с налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лева, на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на представител
на жалбоподателя на 17.12.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от
ЗАНН– протокол за извършена № ПР 2132192/01.11.2021 г., АУАН № 22-
2100083/01.11.2021 г., трудов договор № 043/12.08.2021 г., справка от НАП, изх.
№ 22388213356533/12.08.2021 г., длъжностна характеристика на длъжността
„шофьор“, разчетно- платежната ведомост за месец август 2021 г.,
идентификационна карта, копие от книга за инструктаж, сигнал от Мартин
Андонов вх. № 21089176/01.10.2021 г., Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
Изпълнителен директор ИА”Главна инспекция по труда”, Заповед № ЧР-
977/21.08.2017 г. на Изпълнителен директор ИА”Главна инспекция по труда”,
длъжностни характеристики на директор дирекция „Инспекция по труда“ и на
длъжността „главен инспектор“; както и от гласните доказателствени средства.
В основа на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетеля-актосъставител Винарска, участвала при извършване на процесната
проверка. Показанията на този свидетел се отличават с последователност и
3
логичност, което мотивира настоящия съдебен състав да им се довери изцяло.
Твърденията относно направените констатации по време на проверката намират
потвърждение и в протокол за извършена проверка № ПР 2132192/01.11.2021 г. В
тази връзка следва да се отбележи, че цитираният протокол е официален
свидетелстващ документ, който материализира удостоверително изявление на
своя издател, т.е. отнася се до съществуването или несъществуването на
определени факти /осъществени от издателя или възприети от него/. Същият
разполага с т.нар. “материална доказателствена сила”- т.е. има доказателствено
значение относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася
удостоверителното изявление. Протоколът, който е съставен при извършване на
една предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на
производството - наличие на деяние, установяване на дееца и неговата вина, се
явява необходим и достатъчен за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на определено лице.
В случая следва да се отбележи, че не е налице спор относно правно
релевантните факти, а единствено по приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима. Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е срещу административно –наказателен акт, който подлежи на
въззивно съдебно обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на своите правомощия съдът констатира, че АУАН е съставен
от оправомощено лице, предвид разпоредбата на чл.416, ал.1 КТ. Съгласно
последната, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е
актосъставителят Г.Винарска на длъжност главен инспектор при Д”ИТ” – София.
Посочената правна норма пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради
което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на
чл.416, ал.5 КТ във вр.т.4 от приложената към материалите на делото Заповед № З
4
-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителен директор ИА”Главна инспекция по труда“.
Спазени са императивните изисквания на чл.42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и
ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в състояние
да възприеме фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да
организира защитата си, което е и сторил.
АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените от законодателя
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, налице е процедура по редовното
им връчване на управителя на дружеството - жалбоподател.
Предвид изложеното, съдът приема възраженията в жалбата за допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
наказателно постановление, за неоснователни.
На следващо място, настоящия съдебен състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че „Василена -2013“ ЕООД, в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, не е спазил императивното изискване на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, а именно, че не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето Мартин Добромиров Андонов, който е извършвал
трудова дейност като „шофьор товарен камион“.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ –отношенията при предоставяне
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения; като съгласно
разпоредбата на чл.61, ал.2 от КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването му на работа, а разпоредбата
на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
Предвид изложеното съдът счита, че нарушението по чл.62, ал.1 от КТ е
осъществено от обективна страна с бездействието на работодателя, изразяващо се
в несключването на писмен трудов договор с лицето Мартин Добромиров
Андонов, полагащо труд в дружеството. Дейността на работника Андонов към
момента на установяване на нарушението има характер на трудова такава,
доколкото носи всички елементи на трудовото правоотношение - престиране на
труд, на определено работно място, с работно време, на определена длъжност, при
5
определено възнаграждение.
При индивидуализацията на административното наказание за извършеното
нарушение, законодателят е предвидил в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от
КТ налагане на "глоба" или "имуществена санкция" в размер от 1500 до 15 000
лева. В конкретния случай на нарушителя е наложена имуществена санкция в
размер от 2000 лева, като наказващият орган, в противоречие на императивната
разпоредба на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, не е изложил никакви съображения
защо приема, че следва да се наложи наказание в размер над минималния. В
конкретиката на настоящия казус, съдът не отчита наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства. От друга страна, като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете фактът, че в случая се касае за първо нарушение
на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя (не бяха представени
доказателства в обратния смисъл от страна на АНО), като няма данни за други
предхождащи противоправни деяния от страна на дружеството –жалбоподател.
Предвид изложеното, в конкретния случай настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното НП е необосновано в санкционната си част, като предвид
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се даде приоритет
на индивидуалната превенция, като целите на административното наказание могат
да се постигнат и с налагане на минимално предвиденото в закона такова -
имуществена санкция в размер на 1500 лева. Така индивидуализирана, санкцията е
съобразена както с характера на извършеното административно нарушение, така и
с обществената опасност на нарушителя. Ето защо, съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като размера на
наложената имуществена санкция се намали на 1500 лв.
Наличието на основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
регламентираща маловажните случаи на административни нарушения, не следва
да се обсъжда, предвид изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 КТ, съгласно която
приложимостта на маловажния случай е изключена спрямо процесното
нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че са налице основания за
изменение на атакуваното наказателно постановление в частта, касаеща размера
на наложената имуществена санкция, с намаляването й до минимално
предвидения размер от 1 500 лв. В останалата си част наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
6
процесуалните правила, поради което основания за отмяната му не са налице.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 27 е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.4 вр. ал.7, т.4 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2100083/16.12.2021 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”– София, с което на „******* е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание
чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ,
като НАМАЛЯВА размерът на наложената имуществена санкция на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Василена -2013“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” – София разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7