Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Пенка Цанкова и прокурора Борис
Балев, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.н.ч.д. № 4635 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение
от 18.06.2019 г. по н.ч.д. № 7880 по описа за 2019 година, Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е
определил на осъдения В.Д.М. общо най-тежко наказание
измежду наказанията, наложени на осъдения по н.о.х.д. № 16515/2013 г. по описа
на СРС, заменено по ч.н.д. № 2621/2017 г. по описа на СГС, по н.о.х.д. №
2879/2015 г. по описа на СРС, по н.о.х.д. № 1108/2016 г. по описа на СРС и по
н.о.х.д. № 7963/2017 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от „две години и шест месеца“ при първоначален строг режим, което на основание
чл. 24 от НК е увеличено с „шест месеца“ и от него е приспаднато времето, през
което осъденият е бил задържан по делата, включени в съвкупността.
Срещу определението
на районния съд е постъпила въззивна жалба от осъдения В.Д.М., чрез
служебния защитник адв. Р.М.В., в която се прави искане да бъде
отменено приложението на чл. 24 от НК, в подкрепа на което са изложени доводи,
че обществената опасност на лицето не е висока, като същото е имало добро
поведение както в местата за лишаване от свобода, така и извън тях и към
настоящия момент полага труд, съответно усилия да се поправи и превъзпита. С
оглед изложеното моли определението са бъде отменено в частта, с която
определеното общо наказание от 2 години и 6 месеца е увеличено с още 6 месеца.
Срещу определението е постъпила и въззивна
жалба подадена лично от осъденото лице, в която моли да бъде отменено
приложението на чл. 24 от НК и излага, че до настоящия момент е имал добро
поведение в местата за лишаване от свобода и се е поправил.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът
на осъденото лице – адв. В. представя доказателства във връзка с трудовата
ангажираност на лицето и референции от негови работодатели, относими към
характеристичните данни на осъдения, като по същество поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като моли същата да бъде уважена, а атакуваният
съдебен акт да бъде отменен в посочената част.
Представителят на СГП поддържа, че съдът правилно е
отчел многобройните осъждания на лицето, които сочат на висока обществена
опасност на личността му, както и обстоятелството, че е налице замяна на
наложено наказание „пробация“ с „лишаване от свобода“, което от своя страна води
до извод, че целите по чл. 36 от НК не са постигнати по отношение на лицето, с
оглед на което разпоредбата на чл. 24 от НК е правилно приложена. Прави искане
жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде
потвърдено.
В последната си дума осъденото лице В.Д.М. се
присъединява към казаното от защитата си и заявява, че е изтърпял наказанието,
което му е наложено с присъдите, преосмислил е живота си и се е превъзпитал.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното определение, прие за установено следното:
С определение от 18.06.2019 г. по н.ч.д. № 7880
по описа за 2019 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 3-ти
състав, на
осъденото лице, по реда на чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е
извършено групиране на наказанията, наложени на последния по влезли в сила
отделни присъди и определения, както следва:
1/ по н.о.х.д. № 16515/2013 г., по описа на СРС, НО,
122 състав, със споразумение от 26.02.2014 г., наказание пробация с пробационни
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и
безвъзмезден труд в полза на държавата по 200 часа годишно в рамките на три
поредни календарни години, за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК,
наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ НК, за деяние
извършено на 12.04.2012 г. С определение от 28.06.2017 г. по ч.н.д. № 2621/2017
г. на СГС, НО, 3-ти състав, влязло в законна сила на 06.07.2017 г., на
основание чл. 452, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 43а, т. 2 от НК, фактически
неизпълнената част от наказанието е заменена с наказание лишаване от свобода за
срок от 9 месеца и 10 дни.
2/ по н.о.х.д.
№ 2879/2015 г. по описа на СРС, 121-ви състав, с присъда, влязла в законна сила
на 01.04.2016 г., наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца, за
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, за деяние
извършено на 04.08.2014 г.;
3/ по
н.о.х.д. № 1108/2016 г. по описа на СРС, 95-ти състав, със споразумение от
31.01.2017 г., наказание лишаване от свобода за срок от 2 година и 6
месеца, за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл.. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК, за деяния извършени в периода от 29.07.2014 г. до 06.08.2014 г. и
4/ по
н.о.х.д. № 7963/2017 г. по описа на СРС, 3-ти състав, със споразумение от
24.04.2019 г., наказание лишаване от свобода за срок от 2 година и 6
месеца, за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл.. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК, за деяния извършени на 13.07.2014 г.
Софийският районен съд е определил общо най-тежко
наказание измежду наложените наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 6 месеца, което на осн. чл. 24 от НК е увеличил с още 6 месеца и е определил
на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС наказанието да се изтърпи при
първоначален строг режим. На основание чл. 59 от НК е приспаднал от така
определеното и впоследствие увеличено наказание, периодът от време, през който
осъденият е бил задържан по делата, включени в съвкупността, както и изтърпяната
част от наказанието „лишаване от свобода“.
Освен гореописаните групирани наказания, на осъденото
лице са налагани наказания с отделни присъди и определения, с които са одобрени
споразумения съгласно т. 1 до 12 от справката за съдимост и бюлетините към нея,
за престъпления както следва:
1/ по нохд № 33/1997 на РС Габрово, в сила от
16.04.1997 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. с чл. 194, ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 54 от НК за деяние извършено на 29/30.10.1996
г. наказание лишаване от свобода 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 вр.
чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години;
2/ по нохд № 55/1997 на РС Габрово, в сила от
14.06.1997 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. с чл. 194, ал.
1, вр. чл. 26 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за деяние извършено на 11.12.1996
г., наказание лишаване от свобода 1 година, което на основание чл. 66, ал. 1
вр. чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.
3/ по нохд № 20/1997 на РС Габрово, в сила от
08.07.1997 г., по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5, вр. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за деяние извършено за периода от 24.02. до
15.08.1996 г., наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца,
което на основание чл. 66, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за срок от
3 години.
Измежду които е определено едно общо най-тежко
наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24
от НК е увеличено с 2 месеца и на основание чл. 66, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.
4/ по нохд № 376/1998 на РС Габрово, в сила от
30.07.1999 г., по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, 4, 5 вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК,
наказание обществено порицание за деяние извършено в периода 08.04. до
28.04.1998 г.
5/ по нохд № 57/2001 на РС Габрово, в сила от
12.06.2001 г., по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за деяние извършено на 12.02.2001 г. наказание
лишаване от свобода за срок от 4 месеца.
6/ по нохд № 15/2001 на РС Габрово, в сила от
13.07.2001 г., по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и чл.
54 от НК, за деяние извършено на 13.07.2000 г., наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година, и за деяние извършено през периода от 14.07. до 31.08.2000
г. по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал.
1 и чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от 1 година измежду
които, на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко
наказание от 1 година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от 3 години.
7/ по нохд № 232/2002 на РС Габрово, в сила от
29.06.20002 г., по чл. 214, ал. 1 и чл. 54 от НК за деяние извършено на
11.02.2002 г. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.
На основание чл. 25, ал. вр. чл. 23, ал. 1 от НК е
определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година лишаване от
свобода с 3 години изпитателен срок, измежду наказанията по нохд № 57/2001 на
РС Габрово и нохд № 15/2001 на РС Габрово, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по нохд № 15/2001 на РС Габрово.
8/ по нохд № 97/2001 на РС Габрово, в сила от
11.11.2002 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, за деяние извършено в периода 01.05. до 24.05.2000 г.,
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
между така наложеното наказание и наказанието по нохд № 15/2001 на РС Габрово е
определено едно общо най-тежко в размер на 1 година, което на основание чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 24 от НК е увеличено с още 6 месеца. На основание чл. 68, ал. 1
от НК наказанието по нохд № 20/1997 на РС Габрово в размер на 1 година и 2
месеца лишаване от свобода е приведено в изпълнение.
С определение № 17 от 15.01.2003 г. на РС Габрово, в
сила от 31.01.2003 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
наказанията по нохд № 97/2001 на РС Габрово и нохд № 232/2002 на РС Габрово е
определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което
на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 24 от НК е увеличено с 6 месеца
лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието по нохд №
20/1997 на РС Габрово в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода е
приведено в изпълнение. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е
определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по нохд № 15/2001
на РС Габрово и нохд № 57/2001 на РС Габрово в размер на 1 година лишаване от
свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието по нохд № 15/2001 на РС
Габрово е проведено в изпълнение.
9/ по нохд № 400/2002 г. на РС Габрово, в сила от
28.03.2003 г., по чл. 214, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „б“ НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за деяние извършено на 05.01.2002 г. наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година, което на основание чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 от НК е групирано с наказанията по нохд № 97/2001 на РС Габрово и
нохд № 232/2002 на РС Габрово, като е определено едно общо наказание измежду
наложените в размер на 1 година лишаване от свобода, което на основание чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 24 от НК е увеличено с още 6 месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието по нохд № 15/2001 в размер на 1
година лишаване от свобода е приведено в изпълнение.
10/ по нохд № 284/2000 на РС Габрово, в сила от
14.04.2004 г. по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК
за деяние извършено на 08.06.2000 г. наказание лишаване от свобода за срок от 4
години, което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирано с
наказанията по нохд № 57/2001 на РС Габрово, нохд № 15/2001 и нохд № 232/2002
на РС Габрово, като е определено едно общо наказание измежду наложените в
размер на 4 година лишаване от свобода, което на основание чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 24 от НК е увеличено с още 1 година лишаване от свобода. На основание чл.
68, ал. 1 от НК наказанието по нохд № 20/1997 в размер на 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода е приведено в изпълнение.
С определение от 13.07.2004 г. по нохд № 284/2000 на
РС Габрово, в сила от 21.07.2004 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК измежду наказанията наложени по нохд № 400/2002 г. на РС Габрово,
нохд № 284/2000 на РС Габрово и нохд № 15/2001 на РС Габрово е определено едно
общо най-тежко такова, а именно лишаване от свобода в размер на 4 години. На
основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от НК така определено общо
наказание е увеличено с още 1 година.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените
му по нохд № 15/2001 на РС Габрово и по нохд № 57/2001 на РС Габрово в размер
на 1 година лишаване от свобода.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието в размер
на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода наложено по нохд № 20/1997 на РС
Габрово е приведено в изпълнение.
11/ по нохд № 953/2006 г. на РС Габрово в сила от
01.03.2007 г. по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, пр. второ и т. 5 и т. 7
във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, за деяние извършено в периода 12.02.2000 г. до 27.02.2000 г. наказание
лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, което е групирано с
наказанията по определение от 13.07.2004 г. по нохд № 284/2000 на РС Габрово.
С определение от 06.03.2008 г. по нчд № 680/2008 г. на
СГС, в сила от 14.03.2008 г., подсъдимият е условно предсрочно освободен с
изпитателен срок от 6 месеца и 20 дни.
С оглед изложеното, съобразявайки от една страна
установените от справката за съдимост ведно с бюлетините за съдимост дати на
влизане в сила на съдебните актове по всички наказателни производства, по които
са постановени осъдителни присъди по отношение на осъдения, и от друга -
момента на осъществяване на деянията по същите, въззивният съд счита, че
правилно първостепенният съд е приел, че в самостоятелна група следва да се
включат наказанията, наложени на осъдения по н.о.х.д. № 16515/2013 г., по описа
СРС, НО, 122 състав, заменено с наказание лишаване от свобода за срок от 9
месеца и 10 дни с определение от 28.06.2017 г. по ч.н.д. № 2621/2017 г. на СГС,
НО, 3-ти състав, по н.о.х.д.
№ 2879/2015 г. по описа на СРС, 121-ви състав, н.о.х.д. № 1108/2016 г. по описа
на СРС, 95-ти състав и по н.о.х.д. № 7963/2017 г. по описа на СРС, 3-ти състав, като не са
налице основания за пререшаване на въпроса (арг. от т. 2 от ТР н 3/2009 г. на
ОСНК на ВКС). В съответствие с материалния закон районният съд е определил едно
общо най-тежко наказание по тази съвкупност от „лишаване от свобода“ за срок от
2 години и 6 месеца, като настоящият състав споделя и извода му за наличие
както на предпоставките, така и на необходимостта за приложение на чл. 24 от НК, въз основа на която срокът на общото наказание „лишаване от свобода“ от 2 години
и 6 месеца е увеличен с още 6 месеца.
В случая осъденото лице е с обременено съдебно минало
като видно от справката за съдимост се касае за голям брой осъждания за престъпления
срещу собствеността, осъществени при идентична фактическа обстановка, а
посегателствата в обособената група са насочени и срещу личността на отделни
граждани, в голямата си част осъществени в съучастие с други лица, в светлата
част на денонощието в гористи местности около лечебни заведения, което сочи на
завишена обществена опасност както на деянията, така и на дееца. Освен това
престъпленията са последователно извършвани във времето, което показва
устойчивост на престъпната нагласа на осъденото лице и липсата на превъзпитание
от негова страна, въпреки ефективно изтърпяваните присъди и независимо от
заявеното в обратния смисъл от страна на защитата. Извод в тази насока може да
се направи и въз основа на обстоятелството, че с определение от 28.06.2017 г.
по ч.н.д. № 2621/2017 г., СГС, НО, 3-ти състав е заменил наложеното на осъдения
наказание „пробация“ с „лишаване от свобода“ поради факта, че същият съзнателно
се е отклонил от изпълнението на същото, което е наложило и неговата замяна. Доказателствата,
че осъденото лице полага труд, за да се издържа не разколебават заключението на
съда, а представените от защитата в съдебно заседание съобщение и протокол от
открито съдебно заседание по гр. дело № 248/2019 г. по описа на РС – Ихтиман,
по което осъденото лице има качеството на ответник, както и копията от карти за
железопътен и градски транспорт, не носят никаква информация, относима към
предмета на доказване в настоящото производство, като същевременно не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че осъденият полага
грижи за лице от неговото семейство, което е с влошено здравословно състояние,
в каквато насока са наведени доводи в подадената от него жалба.
С оглед изложеното според настоящата инстанция чрез прилагане на разпоредбата на чл.
24 от НК ще бъде постигнато законосъобразно решаване на въпроса за постигане на
генералната и специална превенция, а увеличеното
по този начин наказание би изпълнило най-пълно визираните в чл. 36, ал. 1 от НК
цели да въздейства поправително върху дееца, възпитателно и предупредително,
както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на
обществото, като същевременно ще въздейства възпиращо на подсъдимия да върши други
престъпления.
Първостепенният съд правилно на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е постановил определеното общо и впоследствие
увеличено наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при строг режим.
Законосъобразно са приложени и чл. 25, ал. 2 от НК и чл.
59, ал. 1 и ал. 2 от НК, като от общото наказание „лишаване от свобода“ е
приспадната изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода, наложени на
осъдения и включени в съвкупността, както и времето, през което същият е бил
задържан по делата с мярка за неотклонение или на основание заповед за
задържане на лице по ЗМВР.
С оглед горното и при извършване на основание чл. 314
от НПК на цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото
изменяне или отмяна, поради което и по изложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6
от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 18.06.2019 г., постановено по н.ч.д. № 7880 по описа за 2019 година на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.