Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Трявна, 02.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното
от съдия Петракиева ГР.Д. № 56 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.
В
исковата молба на Ю.Н.Н. против С.С.Б. се твърди, че на 09.06.2017г. страните
подписали договор за извършване на груб строеж, по силата на който ответникът
се задължил да извърши груб строеж до покрив на жилищна сграда със з.п. 115.5
кв.м. в имот, собственост на ищеца, находящ се в с. ***, Община Севлиево. За
целта предоставил на ответника одобрен от гл. архитект на Община Севлиево
проект. По силата на договора ищецът трябвало да заплати възнаграждение в
размер на 33 000,00 лв., от които 20 000,00 лв. били заплатени
авансово, в деня на подписването на договора – 09.06.2017г. Останалата част от
сумата в размер на 13 000,00 лв. следвало да бъде заплатена при извършване
на работата. До крайния срок на договора – 15.08.2017г. ответникът извършил
следното в имота – отлял една бетонна плоча, която по площ не отговаряла на площта
на сградата, която трябвало да бъде построена, както и поставил седем колони от
заложени по проект 15. След това ответникът напуснал обекта, като не извършил
повече нищо от уговореното. Твърди се в исковата молба, че извършеното от
ответника е нищожна част от уговореното, което съществено се отклонява от
проекта и договора, като е негодно нито за договореното, нито за обикновеното
му предназначение. Ищецът изпратил покана до ответника, в която заявил, че
разваля договора и поискал да му бъде възстановената дадената сума, но тя не
била получена от ответника /недоставена от Български пощи поради непотърсването
й/. Ищецът счита, че не следва да дава допълнителен подходящ срок за изпълнение
на договора, поради което заявява, че разваля договора, заради виновно
неизпълнение от страна на ответника. С оглед развалянето ответникът нямал
основание да задържи авансовата дадената сума в размер на 20 000,00 лв.
Претендира
се в исковата молба осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
20 000,00 лв., представляваща дадена на отпаднало основание авансово
заплатено възнаграждение по договор за извършване на груб строеж от
09.06.2017г., който договор е развален.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът представил писмен отговор - чрез пълномощник адв. Е. П.
***. В писмения отговор ответникът не оспорва, че: е приел да работи по
извършване на строителството на строежа на ищеца; подписал е предварителен
договор за извършване на груб строеж от 09.06.2017г.; започнал работа и
работил, заедно с ангажирани от него подизпълнители. Твърди, че всичко
извършено в обекта е било сторено по изрични указания и след съгласуване с
ищеца, който не му предоставил планове или проекти. На строежа било извършено
следното: осъществени изкупни работи за полагане на основи; направа на кофраж с
положени комуникации и ВиК; излят бетонов постамент с арматура; изляти колони,
по брой и място посочени от ищеца; изградени зидове /от тухли/ с отвори – по
брой и място посочени от ищеца; изградена пещ /по желание на ищеца/. Дадената
авансово сума била изразходена изцяло за закупуване на вложените в
строителството материали, за заплащане труда на наетите работници и други
разходи по транспорт, доставка и др., за което били предоставяни на ищеца
съответни документи. В писмения отговор ответникът твърди, че всичко, което е
поискано от ищеца по извършване на строежа, било реализирано, въпреки че ищецът
многократно правил промени и корекции, които били удовлетворени. Обектът в
действителност не бил напуснат от ответника, а той бил изгонен демонстративно,
като към м. август 2017г. жилищната сграда била изградена до ниво покрив,
включително с изградени тухлени зидове. Преди да се излее подпокривния пояс
ищецът решил, че не желае ответникът да продължава да работи в обекта. След
това ищецът наел други работници, които извършили събаряния и промени в
построеното от ответника. В писмения отговор на ответника се взима и становище,
че подписаният между страните договор не е такъв за строителство и между
страните няма подписан писмен такъв договор, в противоречие с изискванията на
чл.160 ал.2 ЗУТ. Ето защо не се касаело за връщане на отпаднало основание, а за
несъществуване на основание при получаване на паричната престация.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. Ц., поддържа предявения
иск. Ответникът поддържа изложеното в писмения отговор становище, чрез адв. Е. П.
като процесуален представител.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намери следното за установено от фактическа страна:
Не е
спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че на 09.06.2017г. между ищеца Ю.Н.Н., като възложител, и
ответника С.С.Б., като изпълнител, е бил подписан „Предварителен договор за
извършване на груб строеж“, по силата на който възложителят възложил на
изпълнителя да извърши „груб строеж до покрив на жилищна сграда, находяща се в
УПИ ХIV-253 в кв.52 по плана на с. ***, Община Севлиево, със з.п. от
115.5 кв.м., в срок до 15.08.2017г., за сумата от 33 000,00 лв.“. Според
посоченото в договора, възложителят е получил авансово сумата от 20 000,00
лв., като е уговорено, че останалата част в размер на 13 000,00 лв. ще
бъде изплатена при окончателното завършване на обекта. Авансовото изплащане на
сумата от 20 000,00 лв. не е предмет на спор между страните.
С оглед
осъществяването на строежа от изпълнителя, възложителят е представил изработен
от инж. Б.Б. и одобрен от гл. архитект на Община Севлиево инвестиционен проект.
Представил е и разрешение за строеж №139/16.12.2016г.
Въз
основа на дадените от страните обяснения в с.з. на 04.10.2018г., както и от
показанията на разпитаните като свидетели С.И.П., Р.И.Р. и Т.М.Т. /по искане на
ищцовата страна/, и Р.М.И. и С. Г. К. /разпитани по искане на ответната
страна/, се установява безпротиворечиво, че изграждането на къщата в с. *** е започнало
през м. юли 2017г., върху незастроен до този момент терен, като е продължило до
около 15 – 20.08.2017г., когато ищецът заявил, че не желае ответникът да
продължава строителните дейности, тъй като бил недоволен от изграденото до тогава.
Построеното било с материали на ответника като изпълнител, с изключение на
тухлите и циглите, които били доставени от ищеца като възложител - тухлите били
закупени от свидетелката Т., а циглите - от лице на име „Р.“. Самото
строителство било извършвано от работници, наети от ответника, като броят и
хората всеки ден били различни, според видовете работи, които трябвало да се
извършват. Такива работници били и свидетелите И. и К., които установяват, че ищецът
често посещавал обекта и ги наставлявал. Докато работели един ден, свидетелите получили
нареждане да спрат работа и да си тръгват. След като работниците на ответника преустановили
работа, промени по обекта не били извършвани, като видът му бил същия и в
момента, според свидетелите П., Р. и Т..
От
заключението на вещото лице Б.Й.И., неоспорено от страните и прието като
доказателство по делото, се установява следното относно изграждането на жилищна
сграда в с. ***, Община Севлиево: За обекта има налична строителна документация
– одобрен технически проект по части „Архитектура“ и „Конструкция“ и влязло в
сила разрешение за строеж №139/16.12.2016г., издадено от гл. архитект на Община
Севлиево. Тази налична техническа документация е напълно достатъчна за
изграждане на жилищната сграда в груб стоеж, като изпълнението на предвидените
СМР може да започне след съставяне на протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво съгласно чл.157 от ЗУТ. Този
протокол се съставя от технически ръководител на строежа за обекти от пета
категория като този, който в 3-дневен срок от съставяне на протокола следва да
завери заповедна книга на строежа и да уведоми общината, специализираните
контролни органи и РДНСК. Възложителят е длъжен да сключи договор с правоспособно
техническо лице, на което да възложи изпълнението на техническото ръководство
на строежа от пета категория по чл.160 ал.2 и чл.161 ал.1 от ЗУТ. Представен е
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа от 06.06.2017г. Не са представени други актове и протоколи,
съставени по време на строителството, съгласно Наредба №3/31.07.2003г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Към настоящия
момент в имота на ищеца има реализирано строителство на стойност 6921,42 лв. с
ДДС. Изпълнени са изкопни, армировъчни и бетонови работи, както и частично
зидария на по-голяма част от външните стени с различна височина с тухли на
собственика и варов разтвор на изпълнителя. Изпълненото строителство е с лошо
качество и в по-голямата си част не отговаря на проектите. Тухлената зидария е
с фуги и без строителна превръзка на тухлите. На място няма белези за извършени
строителни работи след 15.08.2017г. Построеното не съответства на строителната
документация и по-точно на конструктивния проект. Изпълнената тухлена зидария
отговаря на архитектурния проект, но е с лошо качество и няма необходимата
здравина, тъй като на много места фугите се разминават. Има грубо неспазване на
конструктивния проект, като не са изпълнени ивичните и единичните фундаменти,
не е изпълнена настилката, съгласно посочения в проекта детайл, липсват фусове
за колони №№2, 5, 6, 7, 8, 11, 12 и 14, а за колони №№3, 4, 9, и 13 фусовете са
поставени грешно, като всички фусове за колони са с по-малък диаметър, което
значително влошава носещата конструкция на сградата. Настилката е изпълнена с
по-малка дебелина и е армирана неправилно, с по-малко арматура. Армировката на
терасата, която трябва да хване и стълбището, е поставена неправилно с чакащи
железа в плочата, а те следва да бъдат в стълбището. Под плочата е поставена
подложка от едри камъни, видно от непокритите с бетон стени, което също не
отговаря на проекта. Проектът предвижда да се използва бетон марка В20, а не
бутобетон, с какъвто са изпълнени основите на сградата /видно от непокритите с
бетон камъни в ивичните основи на външните стени/. Стойността на всички СМР
изпълнени в отклонение от конструктивния проект е 6921,42 лв. с ДДС, както
следва: изкоп за основи за подравняване на терена – 324,00 лв.; направа на
подложка от едър ломен камък за основи с материал на възложителя – 1732,50 лв.;
бетон за настилка В 20 – 1080,00 лв.; армировъчна мрежа за настилка СТ А I ф
5 мм – 212,00 лв.; фусове за насадени колони от СТ АIII №10 – 100,00 лв.;
външен кофраж за ивични основи – 864,00 лв.; тухлена зидария от стари тухли с
тухли на възложител – 50,00 лв.; армировка за стълбище и площадка – 50,00 лв.;
канал от ПВЦ тръби ф 110 – 284,00 лв., общо 5243,50 лв., 10% печалба - 524,35
лв., ДДС – 1153,57 лв., всичко 6921,42
лв.. Изпълненото строителство на обекта може да бъде премахнато, след като се
разбие всичко изпълнено до сега, като се изчистят строителните отпадъци и се
направи нов изкоп до здрава почва, която следва да се приеме от
проектанта-конструктор по надлежния ред, разписан в закона.
В
обясненията си, дадени в съдебно заседание на 04.10.2018г., вещото лице Б. И.
пояснява, че всичко изградено до момента от страна на ответника като
изпълнител, трябва да бъде съборено и наново изградено, като нищо от
изграденото до момента не може да бъда запазено, поради недопустимо отклонение
от строителните правила и норми. Вещото лице посочва следните такива
отклонения: Не е извършен цялостен изкоп за полагане на основите на къщата, а
такъв е направен само във вътрешната му част. В останалата част е построено директно
върху земята, чрез нареждане на камъни и заливането им с бетон, без да е
направен необходимия изкоп до основа 80 см до точката на замръзване. Тухлената
зидария не е изградена до нужната височина от минимум 2.60 метра. В различните
части е изградена до височина между 1.50 и 2.10 метра. Самите тухли не са
нареждани шахматно, т.е. не е с разменени фуги, а фугите са една върху друга в
по-голямата си част /без една стена/, което прави стените изключително
неустойчиви и те могат да паднат. Бетоновата настилка на място е с дебелина от
6 см, а по проект е заложена да е 10 см и да бъде изградена от бетон, а не от бутобетон.
Във фусовете на сградата желязото не е №14 и №16, както е по проект, а е №10,
като е недопустимо да се изгражда жилищна сграда с арматура по-малка от №12.
Средните колони нямат основа и фусове, а в средата изобщо липсват фусове и
колони, т.е. конструкцията виси и няма къде да се подпре. Всичко това изцяло
компрометира извършената работа и прави сградата в този й вид опасна. В обясненията
си вещото лице сочи и, че при изграждането на сградата не е съставена от
изпълнителя нужната документация по закон, съпътстваща изграждането й, което
също е недопустимо.
При гореустановеното от фактическа страна,
съдът намира следното за установено от правна страна:
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно доказано
и установено по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен на 09.06.2017г. договор за строителство. По
силата на него, ответникът С.С.Б., като изпълнител, се е задължил да извърши
груб строеж до покрив на жилищна сграда в с. ***, Община Севлиево, в срок до
15.08.2017г. Договорената стойност на СМР е 33 000,00 лв., като е
предвидено авансово плащане в размер на 20 000,00 лв., платено от
възложителя на датата на подписване на договора. В изпълнение на сключения
договор, ответникът, чрез наети от него работници, започнал и извършил следните
СМР: изкоп за основи за подравняване на терена; направа на подложка от едър
ломен камък за основи с материал на възложителя; бетон за настилка В 20;
армировъчна мрежа за настилка СТ А I ф 5 мм; фусове за
насадени колони от СТ АIII №10; външен кофраж за
ивични основи; тухлена зидария от стари тухли с тухли на възложител; армировка
за стълбище и площадка; канал от ПВЦ тръби ф 110 /установени въз основа на
заключението на вещото лице Б. И./. В периода 15-20.08.2018г., след извършване
на СМР в посочения по-горе обем, ответникът преустановил работата по договора,
поради това, че ищецът изразил недоволство от качеството на свършеното.
По своята
правна същност сключеният между страните договор за строителство е разновидност
на договор за
изработка. Договорът за изработка представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши уговореното съобразно поръчката в срок и без отклонение
от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да
приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законодателят не е
предвидил форма за действителност, поради което действително материално
правоотношение по договор за изработка може да бъде учредено и в устна форма -
при постигнато съгласие между страните по съществените негови клаузи, като
пораждането на това облигационно правоотношение може да се установява с всички
допустими от българския граждански процес доказателствени средства, при
съобразяване на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, регламентираща относителна
забрана за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000,00 лв.
При наличието на
недостатъци в изработеното поръчващият може да иска отстраняването им в
подходящ срок, разходите за поправка или намаляване на възнаграждението, а
когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може
съгласно чл. 265 ал.2 от ЗЗД да развали договора и да иска връщане на даденото
на отпаднало основание по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. В случая по делото ищецът сочи,
че с предявяването на исковата молба разваля сключения с ответника договор,
като претендира връщане на авансово платената сума в размер на 20 000,00
лв., поради негодността на построеното.
Относно годността
на изграденото от ответника данните по делото се основават на заключението на
вещото лице Б.И. и те сочат, че построеното от ответника, в изпълнение на
договорния му ангажимент, е напълно негодно и не може да послужи на ищеца.
Както в заключението си по делото, така и в изложеното устно в съдебно
заседание, вещото лице е заявило, че извършените от ответника СМР съществено се
отклоняват не само от изготвения по инициатива на възложителя и одобрен от гл.
архитект на Община Севлиево инвестиционен проект, но са в и противоречие със
строителните правила и норми. Така например вещото лице е посочило, че основите
на жилищната сграда са положени, като изкоп е направен само във вътрешната
част. В останалата част изкоп няма, а теренът е само подравнен, като са
наредени камъни и върху тях е излят бетон, което е абсолютно недопустимо.
Изпълнената тухлена зидария е с лошо качество и без нужната здравина, тъй като
на много места фугите се разминават. Липсват фусове за колоните, а там където
има фусове, са поставени грешно, като всички фусове за колони са с по-малък
диаметър, което влошава носещата конструкция на сградата. Настилката е
изпълнена с по-малка дебелина и е армирана неправилно, с по-малко арматура.
Армировката на терасата е поставена неправилно. Основите на сградата са с
бутобетон, а не с бетон марка В20, както е по проект. Вещото лице е категорично
в становището си, че в този си вид сградата е опасна, поради което изпълненото
строителство на обекта следва да бъде изцяло премахнато, като се разбие всичко
изпълнено до момента и се изпълни наново, съобразно изготвения инвестиционен
проект.
Поради установената
въз основа на заключението на вещото лице Б. И. негодност на изграденото
следствие извършените от ответника СМР, следва да се приеме, че в случая се
касае действително до негодност на изработеното, както според договореното,
така и според предназначението на вещта. В този случай възложителят по договора
за изработка разполага с правото по чл.262 ал.2 от ЗЗД да развали едностранно договора,
като развалянето на двустранен договор съобразно разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД
настъпва след изпращане на покана за изпълнение, в която да се съдържа изрично
волеизявление, че след изтичане на подходящ срок, договорът ще се счита за
развален. В случая, волеизявление за разваляне на процесния договор е направено
от ищеца чрез нарочна покана, изпратена от него чрез „Български пощи“, но същата
не е била потърсена от ответника и той не е могъл да научи за него. Ето защо
следва да се приеме, че волеизявлението за разваляне на договора е обективирано
в депозираната искова молба, с която се претендира връщане на даденото в
изпълнение на разваления договор възнаграждение, препис от която е връчен на
ответника. След получаването й, сключеният между страните договор за
строителство от 09.06.2017г. следва да се счита развален, поради което и на
основание чл.55 ал.1 предл.3 ответникът дължи връщане на полученото въз основа
на отпадналото основание, а именно авансово получената сума в размер на
20 000,00 лв.
Поради
изложените по-горе съображения се явява неоснователно твърдението на ответната
страна, че между страните не съществува облигационно правоотношение по сключен
договор за строителство - мотивирано с това, че представеният по делото писмен
договор е неясен, друг писмен договор не е сключван, както и с оглед
разпоредбата на чл.160 ал.2 от ЗУТ, съгласно която взаимоотношенията между
участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Както бе посочено,
договорът за изработка, чиято разновидност е договорът за строителство, е
неформален и писмената форма не условие за неговата действителност, а само за
доказването му. Отделно от това е видно, че между страните е бил подписан
писмен договор относно строителство до груб строеж на жилищна сграда, който
макар да не е детайлен и подробен, съдържа волеизявления за основните параметри
на договора за строителство. Следва да се посочи и, че ако между страните не е
възникнало облигационно правоотношение относно изграждането на жилищна сграда в
с. ***, Община Севлиево, то даването на сумата от 20 000,00 лв. от ищеца
на ответника би било изначално лишено от основание, което е друга хипотеза на
чл.55 ал.1 ЗЗД, водеща до неоснователно обогатяване на ответника и предвидено
също като основание за връщане на даденото.
По делото не се установяват факти,
поради които да се счита, че ответникът като изпълнител има правото на частично
възнаграждение за извършената работа до момента на преустановяване на СМР по
искане на възложителя. На такова възнаграждение същият би имал право, само ако
поръчващият е приел тази част от изработеното и при условие – то да му е
полезно, като в случая не е налице нито едно от посочените условия. Данните по
делото категорично сочат, че извършването на СМР е преустановено по инициатива
и изрично настояване на възложителя, както и че построеното следствие на тези
СМР не съответства на проекта, негодно е за възложителя и дори опасно, поради
което следва да бъде изцяло съборено и започнато наново изграждане на жилищната
сграда, съобразно инвестиционния проект.
По делото не се установяват и
сочените от ответната страна твърдения за виновно поведение на ищеца като
възложител, при наличието на което за него не би възникнало правото по чл.262
ал.2 ЗЗД да развали договора. По-конкретно не се установява извършените на
място СМР от наетите от ответника работници, да са сторени по изрични указания
на ищеца. Установеното от свидетелските показания по делото сочи, че ищецът е
посещавал периодично обекта и е имал претенции към работещите на него, но в
крайна сметка видовете работи и начина на изграждане на сградата е извършвано
по указания на ответника като изпълнител. Логически и не би могло да бъде по
друг начин, тъй като ако ищецът имаше нужните знания и умения, би могъл сам да
наеме хора за изграждането на жилищната сграда, а не да възложи и плати на
ответника да стори това. Що се отнася до соченото от ответната страна и
установено по делото, че в хода на изграждане на сградата не са били ангажирани
правоспособни лица, които да осъществяват ръководство, контрол и надзор върху
строежа, както и не са били съставяни необходимите строителни книжа и
документация, то това обстоятелство е също изцяло по вина на изпълнителя, на
когото е възложено изграждането на жилищната сграда. Още повече, че в случая не
тези обстоятелства са основание за развалянето на договора, а негодността на
построеното на място след извършените СМР от страна на изпълнителя.
Поради
изложените по-горе съображения съдът счита, че предявеният по делото иск с
правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен, като се осъди ответника да върне на ищеца сумата
от 20 000,00 лв., представляваща авансово заплатена сума по договор от
09.06.2017г. за извършване на груб строеж до покрив на жилищна сграда в с. ***,
Община Севлиево – поради разваляне на договора следствие некачествено
изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 18.01.2018г., до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото, направеното от ищеца искане и представения от него списък по
чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2315,00 лв.
– направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.Б., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** /чрез адв. Е. П./ да върне на Ю.Н.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 20 000,00 лв. /двадесет
хиляди лева и 00 ст./, представляваща
авансово заплатена сума по договор от 09.06.2017г. за извършване на груб строеж
до покрив на жилищна сграда в с. ***, Община Севлиево – поради разваляне на
договора следствие некачествено изпълнение, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2018г., до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.Б., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адв. Е. П./,
да заплати на Ю.Н.Н., с ЕГН **********,***,
сумата от 2315,00 лв. /две хиляди триста и петнадесет лева и 00 ст./ -
направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат
да бъдат преведени по сметка IBAN:
***, с титуляр Ю.Н.Н..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: