Мотиви към Присъда
№13 от 02 октомври 2018 г. по Н.О.Х.Д. №89/2018
г. на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен
акт №Д-9/19.03.2018 год. по пр. 18/18г. на РП Луковит, по досъдебно
производство № 9/2018г. на РУ МВР Луковит срещу Г.Л.С. с ЕГН ********** *** за това, че на от неустановена дата до 09.01.2018 год. в стая
на втория етаж на частен дом, находящ се на ул. „Хаджи Димитър“ №48 в с.
Тодоричене, обл.Ловеч, без надлежно разрешително, и въпреки забраната по чл.30
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държала
високорискови наркотични вещества - наркотичен
коноп
(канабис), с общо нетно тегло 4.345 гр. със съдържание на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 15.4 - 29 тегловни процента, на обща
стойност 26.07лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
В съдебно заседание по искане на подсъдимата Г.С. и след проведено предварително изслушване на
страните е проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл. 373, ал.
2 НПК – при пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинениe и счита, че същото е доказано от събраните
доказателства. Обосновава тезата си, че случаят не е маловажен и нормата на чл.
354а ал.5 НК е неприложима, защото подсъдимата е извършила деянието в
изпитателния срок на наказанието, наложено за друго престъпление. Предлага
наказанието на С. да бъде определено при условията на чл. 58а, ал.4 вр. чл. 55
ал.1 т.1 НК доколкото счита, че в случая има смекчаващи отговорността обстоятелства:
сравнително ниско количество наркотик, личностовите особености на подсъдимата,
както и вредната употреба на ПАВ с дългогодишна давност. Счита, че приложението
на чл. 55, ал.1 т.1 НК би било по-благоприятно за подсъдимата за приложението
на чл. 58а ал.1 НК като моли за налагане на наказание 4 месеца „лишаване от
свобода“, което да бъде изтърпяно при общ режим. Счита, че са налице
предпоставките на основание чл. 68 ал.1 НК съдът да постанови подсъдимата С. да
изтърпи и наказанието от 5 месеца „лишаване от свобода“ наложено и в рамките по
НОХД№296/2016г. на РС Луковит, като същото следва да бъде изтърпяно при общ
режим.
Алтернативното искане на прокурора
в случай че подсъдимата бъде призната за виновна по чл. 354а, ал.5 НК, като в
този случай се наложи наказание „глоба“ в рамките на предвиденото от закона.
Становището на прокурора
относно веществените доказателства по делото е, че 3,845 грама суха тревиста
маса, оставени на съхранение в ЦМУ, следва да се отнемат в полза на държавата.
Според прокурора разноските по делото в размер на 173.47 лева в рамките на ДП и
358.44 лева направени в хода на съдебната фаза следва да бъдат възложени за
плащане на подсъдимата С..
Упълномощеният
защитник адв. Н.Л. не оспорва фактите от обвинителния акт, но въз основа на
новите доказателства - психолого-психиатричната
експертиза, приема, че случаят е маловажен. Акцентира върху количеството на
наркотика, обстоятелствата, при които е държан, целта – за лична употреба, и
установената зависимост на подсъдимата. Контра-аргумент относно тезата на
прокурора, че миналите осъждания на подсъдимата са пречка пред оценката на
случая като маловажен е обстоятелството, че нито едно от предишните осъждания
не е свързано с наркотични вещества. Защитникът обръща внимание на пълното съдействие
от страна на подсъдимата от най-ранния етап на разследването, признанието на
вината и личностните качества на С., чрез които обосновава извод, че степента
на обществена опасност на дееца е ниска. Пледира подсъдимата Г.С. да бъде
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.5 НК, т.е. да
бъде преквалифициран случая като маловажен, тъй като в противен случай
наложеното наказание ще бъде прекалено тежко в сравнение с нейните
характеристични данни, като деец и степента на обществената опасност на
извършеното от нея деяние.
Подсъдимата
поддържа казаното от защитника.
В последната
си дума подсъдимата поддържа признанието си на вина. Заявява, че съзнава, вижда
последиците и се опитва да спре употребата на марихуана. Склонна е да потърси
помощ. Моли съда за по-лека присъда.
Съдът, след като в съдебно заседание
установи, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, и като по реда на чл. 372, ал. 4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да
събира доказателства за фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, прие за установената от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Подсъдимата
Г.Л.С. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, не
работи, осъждана.
На
09.01.2018 г. въз основа на съдебно разрешение е извършено претърсване в дома
на подсъдимата, при което върху шках в обитаватана от нея стая на втория етаж
на къщата са намерени и иззети 5 отделни обекта – полиетиленови пликове
съдържащи суха зелена тревиста маса с бруто тегло, съответно 4 гр. (обект №1),
0.5 гр. (обект №2), 1.5 гр. (обект №3), 4 гр. (обект №4) и 7 гр. (обект №5), всеки
от които е реагирал на полеви тест Narco
Spray,
оцветявайки тест-лентата в розово.
Назначената
впоследствие физико-химична експертиза дава заключение, че и петте иззети
обекта по морфология и наличие на канабиноиди представят наркотичен коноп
(марихуана), като общото количество коноп е 4.345 гр. Със среден АК (активен
компонент) 15.4 – 29%, на обща стойност 26.07 лева.
Марихуаната
е включена в списъка на „Растенията и веществата с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (ДВ, 04.11.2011 г.)
Министерство
на здравеопазването не е издавало на подсъдимата разрешение за дейности с наркотични вещества
по реда на ЗКНВП.
Подсъдимата
редовно употребява марихуана за лични нужди.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена така, както е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, призната изцяло от подсъдимата.
В
правомощията си да събира доказателства за факти извън обстоятелствата посочени
от прокурора, но попадащи в предмета на доказване по чл. 102, т. 3 НПК като
такива, имащи значение за отговорността на подсъдимата, съдът служебно допусна комплексна
психолого-психиатрична експертиза.
От възприетото без възражения от
страните заключение се установява, че подсъдимата страда от вредна употреба на
марихуана с повече от 10 годишна давност. Вредната употреба е болест по
международния класификатор на болестите в актуалната 10-та ревизия (МКБ – 10),
който стадий е преди този на синдрома на зависимост.
Експертизата
е оценила индивидуалните личностови особености на подсъдимата, като посочва
следните особености: ниска самооценка, страх от отхвърляне и изоставяне от
значимите за нея личности; нужда от постоянни потвърждения за близост и
признание; склонност към необосновани отстъпки и компромиси, дори със самата
себе си, причинявайки си дискомфорт; негативна нагласа и чувства към себе си,
изразяващи се в подценяване, самоотричане, себеотхвърляне, потиснатост,
несигурност; неспособност да открива силните си страни; поведенчески реакции на
пасивност, затваряне в себе си; непоносимост към критика и непрекъснати защитни
реакции; загуба на увереността и желанието да експериментира социални роли, да
търси собственото си място в света, да развива и изявява силните си страни.
Вещите
лица са категорични, че държането на инкриминирания наркотик е мотивирано от
личните нужди на подсъдимата, като намереното количество би задоволило
обичайните й нужди за около 2 седмици.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът прие, че с деянието си
подсъдимата Г.С. е извършила престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК. Съгласно този текст от закона се предвижда наказание глоба до 1000 лева за
този, който без надлежно разрешително придобие или държи високорискови
наркотични вещества или техни аналози, когато случаят е маловажен.
От обективна страна безспорно по
делото е, че подсъдимата е извършила деянието във формата на държане на
марихуана, при наличието на допълнителните условия – без да има надлежно
разрешение и при положение, че това вещество е включено в забранителния списък
към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Съдът прие, че извършеното
престъпление от С. с неговите конкретни обективни проявления и особености на
дееца съставлява маловажен случай, каквато е и защитната теза. Съображенията за
този решаващ извод, който е в разрез с тезата на прокурора, почиват на оценката
на степента на обществена опасност на престъплението.
Маловажността на случая е резултат
от обективните качества на престъплението – много ниска стойност и количество
на предмета – малко над 4 гр., на стойност 26.07 лева, което около 1/20 от
минималната работна заплата. Това количество е достатъчно да задоволи личните й
нужди за около 2 седмици.
При оценка на обществената опасност
съдът обсъди и защитаваните от наказателната норма обществени ценности –
здравето. В случая държането на наркотика в дома на подсъдимата реално е
увреждало и застрашавало само нейното здраве, което макар и нежелано от правна
гледна точка, снижава опасността.
Съдът отчете и всички обстоятелства,
свързани с личността на подсъдимата, които също обуславят правния извод за
маловажност на случая. На първо място това е вредната употреба на марихуана, от
която страда С. и която е решаващият мотив за извършване на престъплението.
Съобразиха се и фактите от миналото на подсъдимата – вкл. родителското
неглижиране, довели до изграждане на личност с особености, затрудняващи
самоконтрола, самочувствието и избора на адекватно поведение и подходящи
стратегии.
Осъзнатата от подсъдимата в хода на
експертното изследване възможност да бъде професионално подкрепена за справяне
с вредната употреба и декларираното желание да потърси такава помощ съдът
отчете като разкриване на действително намерение, а не като желателно
процесуално поведение. Не възникват съмнения в коректното разкриване на факти
от вътрешния мир чрез обясненията на подсъдимата, след като същата сътрудничи
на разследването от неговия първи етап и до настоящия момент прави пълни
самопризнания.
Единственото съображение на
прокурора да счита, че случаят не е маловажен, стъпва на миналата съдимост на Г.С..
Съдът съобрази нейните осъждания за
други престъпления, както и че настоящото е извършено в рамките на изпитателен
срок, но прие, че това не променя оценката на настоящото престъпление.
В подкрепа на този извод и по
аргумент на по-силното основание може да бъде посочено Решение №78/09.06.2017
г. по н.д.№134/2017 г., II н.о.
на ВКС, в което дори е прието, че минали осъждания на подсъдимия и то за същия
вид престъпление не са пречка конкретното деяние, въпреки че формално
осъществява признаците на престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК да бъде прието, че
не е престъпление на основание чл. 9, ал. 2 НК.
От субективна страна съдът
прие, че деянието е извършено от С. виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Тя без каквото и да било съмнение, отстранено от обясненията й и от експертното
заключение, е съзнавала общественоопасния характер на държането на наркотичини
вещества, както и факта, че не притежава разрешително за това, въпреки това е
държала същото с установената по делото цел – да го употребява.
При
тези съображения за доказаност на престъплението, съдът приложи предвидената
санкция в чл. 354а, ал. 5 НК – глоба, като определи подходящия размер от 300
лева с оглед смекчаващите отговорността на С. обстоятелства – вредната
употреба, целта на държането, младата й възраст и липса на трудов доход.
Съдът
отчете, че съгласно специалната норма на чл. 58а, ал. 5 НК особените правила за
определяне на наказание при проведено
съкратено съдебно следствие не се прилагат в случаите, когато
предвиденото в закона наказание е глоба.
Съдът, приемайки че деянието, в
което е обвинена С. осъществява състава на по-леко наказуемото престъпление по
чл. 354а, ал. 5 НК, за което я призна за виновна и й наложи наказание, я
оправда по първоначалното обвинение на прокурора.
Приобщеният като веществено
доказателство остатък от суха тревиста маса, имащ качеството на предмет на
престъплението, подлежи на отнемане в полза на държавата и унищожаване от
специализирания орган по реда на ЗКНВП.
Сторените разноски на досъдебното производство
в общ размер на 173.47 лева и в хода на съдебното производство в размер на
358.44 лева следва да бъдат заплатени на основание чл. 189, ал.3 НПК от
подсъдимата.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...........................