Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/………………………… гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Варна, XXXIV състав, в
публичното заседание на двадесет и трети януари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при
секретаря Г.Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1277 по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.107 ал.3, вр.чл.156 и сл. от ДОПК, чл.222 ал.2 от АПК.
Образувано е по жалба с вх. № 8844/06.06.2022г., подадена от К.К.Б., ЕГН **********
***, чрез пълномощника ѝ адв. К.К. ***-АУ-1784-1/15.06.2021г., издаден от
старши инспектор Г.Н. в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, потвърден с
Решение № Т21006386ВН_001ВН/01.07.2021г. на Директор дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна, с който за недвижим имот с партиден №5305Н437233 и
недвижим имот с партиден №5305Н437235 са
установени задължения за данъци недвижими имоти /ДНИ/ и такси битови
отпадъци /ТБО/ за периода 2016г.-2020г. включително, общо в размер на 2 649.21
лева, от които 2020,31 лв. - главница и 628,90 лв. - лихви към датата на
издаване на акта.
Жалбоподателката оспорва констатациите в АУЗД, че процесните имоти с
идентификатор № 1035.2014.4 и № 1035.2060.56 по КК на гр. Варна, р-н „П.“, м-ст
„К.“, попадат в строителните граници на населеното място, съгласно ОУП от
2012г. Твърди, че за горепосочените недвижими имоти не се дължат ДНИ и ТБО и
съответните лихви, тъй като попадат в зона Г3 – зелена територия, без право на
смяна на статута. Сочи, че за имотите няма изготвен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ,
което значи, че същите не са урегулирани, както е посочено и от главния
архитект на гр. Варна в отговор на отправено искане от 25.05.2021г. Подчертава,
че при подаване на Декларацията по чл. 14 е подала и служебни бележки, издадени
от директора на дирекция „ОРТ“, от които е видно, че имотите не попадат в район
с организирано сметосъбиране, което обстоятелство също не е съобразено. Иска да
бъде отменен АУЗД като незаконосъобразен и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебни разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание чрез проц. представител адв. Г. поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за присъждане на сторените
разноски, съобразно представен списък.
Ответникът – Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез
проц. представител – гл. юриск. Х. в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна
и иска да бъде изцяло отхвърлена. Изтъква, че процесните имоти попадат в
строителни граници, и спрямо тях е неприложима разпоредбата на чл.10, ал.З от ЗМДТ, която би била относима за имоти, които са извън строителните граници и
представляват земеделска земя или гора, каквито процесните имоти не са. Твърди,
че след като процесните имоти се намират в строителни граници, ирелевантно е,
че първият имот представлява „гора", а вторият представлява „нива",
тъй като и двата имота са разположени в строителни граници, съгласно ОУП.
Посочва, че отсъствието на ПУП при наличието на ОУП, който обхваща и процесните
имоти, не обуславя извод, че имотите са извън строителните граници и
представляват гора и нива и спрямо тях при
преценка облагаемостта им е приложима първата хипотеза на чл.10, ал.1 от ЗМДТ. По отношение на таксата за битови отпадъци сочи, че същата се заплаща от
лицата по чл. 11 от ЗМДТ, а съгласно служебни бележки издадени от Район „П.“ -
Община Варна процесните имоти не попадат в границите на районите с организирано
сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба на ОбС Варна
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Варна, за имоти намиращи се извън тези граници, се дължи
такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, каквато е
начислена в случая. В съдебно заседание моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и за потвърждаване на издадения АУЗД. Моли за присъждане на сторените
разноски, включително юриск. възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна
следното:
С процесния акт за установяване на задължения по чл.107
ал.3 от ДОПК с № МД-АУ-1784-1/15.06.2021 г. на К.К.Б. са установени задължения
за ДНИ и ТБО за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. по декларация в
общ размер от 2 649.21 лева, от които 2020.31 лева – главница и 628.90
лева – лихви към 15.06.2021 г.
За процесния период 2016г.-2020г. жалбоподателката К.К.Б.
се легитимира като собственик на 15/36
идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, район „П.“,
м-ст „К.“:
1.) Земя с площ от 11 746 кв.м., идентификатор 10135.2014.4,
с партиден № 5305Н437233;
2.) Земя с площ от 2000 кв.м., идентификатор 10135.2060.56,
с партиден № 5305Н437235;
С акта за установяване на задължения по декларация е
установено следното:
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ДНИ за 2016 г. е в общ размер на 280.35
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ДНИ за 2017 г. е в общ размер на 261.23
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ДНИ за 2018 г. е в общ размер на 242.04
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ДНИ за 2019 г. е в общ размер на 222.94
лева
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ДНИ за 2020 г. е в общ размер на 203.74
лева
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ДНИ за 2016 г. е в общ размер на 47.75
лева
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ДНИ за 2017 г. е в общ размер на 44.49
лева
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ДНИ за 2018 г. е в общ размер на 41.22
лева
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ДНИ за 2019 г. е в общ размер на 37.97
лева
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ДНИ за 2020 г. е в общ размер на 34.69
лева
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ТБО за 2016 г. е в общ размер на 518.66
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ТБО за 2017 г. е в общ размер на 150.22
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ТБО за 2018 г. е в общ размер на 139.19
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ТБО за 2019 г. е в общ размер на 128.20 лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437233 - ТБО за 2020 г. е в общ размер на 117.15
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ТБО за 2016 г. е в общ размер на 88.32
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ТБО за 2017 г. е в общ размер на 25.58
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ТБО за 2018 г. е в общ размер на 23.70
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ТБО за 2019 г. е в общ размер на 21.82
лева;
Ø за земя с партиден № 5305Н437235 - ТБО за 2020 г. е в общ размер на 19.95
лева;
По делото са представени скици на поземлените имоти,
удостоверения за характеристика на поземлен имот в земеделска територия,
Протоколи за въвод във владение, Решения за възстановяване правото на собственост
на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на В.,
удостоверения за наследници, становище от проектанския екип, разработил проекта
за „ОУП на Община Варна“ относно поземлени имоти с №014004 и № 014005, находящи
се в гр. Варна, землището на кв. В., м-ст „К.“.
Видно от издадена служебна бележка рег. №КС21000219ПР_001ПР/31.05.2021г. от директора на дирекция „ОРК“, район „П.“, Община Варна,
поземлен имот с идентификатор 10135.2014.4, находящ се в м-ст „К.“, район „П.“,
гр. Варна за периода 2017г.-2021г. не попада в границите на районите с
организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно Заповедите на Кмета на
Община Варна. Според служебна бележка рег. №КС21000218ПР_001ПР/31.05.2021г. от
директора на дирекция „ОРК“, район „П.“, Община Варна, поземлен имот с
идентификатор 10135.2060.56, находящ се в м-ст „К.“, район „П.“, гр. Варна за
периода 2017г.-2021г. не попада в границите на районите с организирано
сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно Заповедите на Кмета на Община
Варна.
На основание чл.63 ал.2 от ЗМДТ, със свои Заповеди № 4506/29.10.2015
г., № 3864/18.10.2016 г., № 0074/16.01.2017г., № 3660/30.10.2017 г., № 3989/29.10.2018
г. и № 4500/24.10.2019 г. Кметът на Община Варна е определил районите за
предлагани услуги по смисъла на чл.62 от ЗМДТ на територията на Община Варна за
периода съответно: 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., като имотите
на жалбоподателката за процесните периоди не попадат в райони с организирано сметосъбиране
и сметоизвозване, включително обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения
за обезвреждането им. За имотите на жалбоподателката, невключени в посочените в
Заповедите граници, се дължи такса „Поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване“.
В хода на съдебното производство от ответника е
представена Наредба на ОбС Варна за определяне размера на местните данъци на територията
на община Варна, приета с решение на ОбС № 271-4/4/06.02.2008г., в която в чл. 6,
ал. 1 (Изм. - Решение № 1740-7(41)/27.06.2019 г., Решение №
227-3(6)/13,14.07.2020 г. на Общински съвет – Варна) се определя, че с данък
върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната
сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени
в строителните граници на населените места и селищните образования, и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон.
В хода на съдебното производство от ответника е
представена и Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, приета с
решение на Обс № 2452-2(44)/05,06.03.2003 г., в която в чл. 15, ал. 2 се определя,
че за имоти намиращи се извън границите на районите с организирано
сметосъбиране и сметоизвозване, се дължи такса за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, която се определя, както следва: за жилищни
и нежилищни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия –
пропорционално върху данъчната оценка на имота, съгласно приложение II към
ЗМДТ, а за нежилищни имоти на предприятия - пропорционално върху отчетната
стойност на имота.
Във връзка с доказване изпълнението на услугите по чл.62
от ЗМДТ ответникът представи писмени доказателства по опис: договори,
приемо-предавателни протоколи, актове за установяване на извършените и подлежащи
на изплащане видове работи, обобщени констативни протоколи.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателката е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице арх. К.А., според която процесните имоти № 10135.2060.56 и № 10135.2014.4,
находящи се в местност „К.“ - гр. Варна, според ОУП на гр. Варна са разположени
в зона Гз - защитени и противоерозионни гори, зелени зони и защитен пояс по чл.
5, ал. 2, от Закона за горите. За тази зона не се провежда сметоизвозване и
сметосъбиране или поддържане чистотата на територията за обществено ползване.
Местността не е включена в нито една от заповедите на кмета на гр. Варна,
отнасящи се за тези дейности. Според вещото лице категорията на процесните
имоти е „неурегулиран поземлен имот“, устройствената зона е Гз — „защитни и
противоерозионни зони, зелени зони и защитни пояси по чл. 5, ал. 2 от ЗГ“. В
отговора на Гл. архитект при кметство „П.“ е посочено, че няма изготвен и
влязъл в сила ПУП за процесните имоти и следователно те остават неурегулирани
поземлени имоти. Статутът на ПИ № 10135.2060.56 и ПИ № 10135.2014.4 е
„земеделска земя“.
В обясненията си в съдебно заседание, експертът подчертава,
че имотите не попадат в строителни граници съгласно ОУП на гр. Варна от 2012 г.,
което е посочено изрично и в писмото на гл. архитект, който уточнява, че те
попадат в землището на гр. Варна, но не попадат в строителните граници, защото
това ще бъде озеленена площ завинаги. Вещото лице уточни, че строителните
граници са за урбанизираните територии, като в ОУП тази територия е отделена с
тире – точка – тире – точка – тире – точка, която е извън урбанизираната
територия, а урбанизираната територия е застроителната територия. Имотите съставляват
земеделска земя и съгласно ОУП са включени в устройствена зона Гз, която не влиза
в строителните граници на града.
СТЕ беше оспорена от ответната страна, поради което беше
назначена тройна СТЕ със същите задачи. Според вещите лица – арх. А.Д., арх. Б.К.
и В.М. – лицензиран оценител на недвижими имоти, съгласно предвижданията на ОУП
на Община Варна ПИ 10135.2014.4 и ПИ 10135.2060.56 не попадат в „съществуваща
строителна граница“ на Община Варна, означена с черен-дебел пунктир и е
неурегулирана територия към настоящия момент. ПИ 10135.2014.4 и ПИ 10135.2060.56
попадат в „новата строителна граница“ на Община Варна означена с жълт-дебел
пунктир и е неурегулирана територия към настоящия момент. ПИ 10135.2014.4 и
ПИ10135.2060.56 попадат в устройствена зона „Гз“ - „Защитни и противоерозионни
гори зелени зони и защитни пояси по чл.5, ал.2 от ЗГ“, „Предимно в зоната на
активно влияние и имат водоохранни, противоерозионни и мелиоративни функции.
Забранява се намаляване на лесистостта в рамките на устройствената зона.
Допуска се изграждане единствено на противоерозионни и мелиоративни съоръжения,
елементи на техническата инфраструктура - обекти и съоръжения по чл.153, ал.1,
т.1, т.2, .т.3, т.5, т.6 и т.7 от ЗГ без промяна на предназначението на
горите.“ На територията на ПИ 10135.2014.4 и ПИ 10135.2060.56 не
се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане честотата на
териториите за обществено ползване в района.
По т. 2 от СТЕ, вещите лица формират извод, че с писмо
изходящ номер №94-22591-03-10-5429/06.10.2009г., СГКК-Варна издава
удостоверение за характеристики на поземлен имот в Земеделска територия – ПИ 10135.2014.4,
в землището на гр.Варна местност „К.“; Вид на територията - Земеделска; Начин
на трайно ползване на поземления имот - нива; адрес на поземления имот - гр.
Варна, район „П.“, м-ст „К.“, категория на земята при неполивни условия: четвърта.
Местоположение на поземления имот спрямо строителните граници на населеното
място, в което се намира - до 1 км. Местоположение на поземления имот спрямо
пътната мрежа с трайна настилка - до 1 км.
С писмо изходящ номер №94-22591-03-10-5430/06.10.2009г., СГКК-Варна
издава удостоверение за характеристики на поземлен имот в Горска територия – ПИ
10135.2060.56, в землището на гр.Варна местност „К.“; Вид на територията -
Горска; Начин на трайно ползване на поземления имот - друг вид
дървопроизводителна гора; адрес на поземления имот - гр. Варна, район „П.“,
м-ст „К.“, категория на земята при неполивни условия - няма. Местоположение на
поземления имот спрямо строителните граници на населеното място, в което се
намира - до 1 км. Местоположение на поземления имот спрямо пътната мрежа с
трайна настилка — до 1 км.
От извършеното сравнително проучване на КК и съществуваща
строителна граница на кв. „В.“ вещите лица установиха, че ПИ 10135.2014.4 е на
разстояние от съществуващата строителна граница на кв.„В.“, на около 850 метра
в югозападно направление. ПИ 10135.2060.56 е на разстояние от съществуващата
строителна граница на кв.„В.“, на около 900 метра в югозападно направление. От
извършеното проучване в район „П.“ при Община Варна и от материалите по делото вещите
лица установиха, че за териториите на процесните поземлени имоти няма допуснат,
разработван или влязъл в сила ПУП.
При разпита си в съдебно заседание арх. Д. обясни, че съгласно
новите граници на населените места в ОУП от 2012г. имотите попадат в обхвата на
населеното място. Вещото лице поясни, че по представена скица на стр. 3 от
заключението, границата, която е отбелязана с пунктир с точки - тире, точка,
тире, точка …., съставляват границите на ОУП на населеното място към момента на
разработката, а с одобрения план се предвиждат новите граници на населеното
място, които са с жълт пунктир. Изменението е на основание ЗУТ, а прилагането
на плана е с хоризонт поне 50 години. Вещото лице арх. К. заяви, че жълтата
граница въвежда бъдещата строителна граница на гр. Варна, отчитайки нова
регулация, разширения и т.н., като ОУП не е подробен устройствен план. Към момента
действат правилата на ОУП от 2012 г., който е предвидил разширението. На базата
на тези предвиждания, може да се направи ПУП, за да се приложи ОУП, който дава
перспективи. В момента имотите се процедират спрямо жълтата граница. Вещото лице
арх. Д. допълни, че статута на имота се променя, когато има ПУП и смяна на предназначение.
В конкретното местоположение и зоната в която попадат двата имота с означение
„Гз“, което е „защитни гори“, предвижданията са за вид озеленена площ или „защитните
гори“, т.е. такива, които могат да бъдат само горска територия и обекти, които
са по Закона за горите, което не се счита за застрояване.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в
чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК, вр. с чл.1 ал.1 т. 1, вр. с чл.6 ал.1 б.
"а" от ЗМДТ. По аргумент от чл.162 ал.2 т.9 от ДОПК, като публични
общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на плащането на
посочените общински вземания за данъци и такси.
С разпоредбата на чл.166 ал.1 от ДОПК е предвидено, че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ е
регламентираният в ДОПК.
Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове
се извършва по същия ред. Според нормата на чл.4 ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ, в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със
заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е
предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община
упражнява правомощия на териториален директор.
Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
ЗМДТ е също този по чл.4 ал.1-5, с оглед препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.
Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съобразно чл.64 ал.1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща от лицата по чл.11 (данъчно задължени лица са собствениците
на облагаемите с ДНИ имоти). А както се посочи, установяването на задълженията
за местни такси следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на
общинската администрация. В случая установяването на задълженията за ДНИ и ТБО
е по реда на чл.107 ал.3, във вр. с чл.166 ал.1 от ДОПК и чл.4 ал.1 от ЗМДТ с издаването
на АУЗД, въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
Компетентността на органа по приходите е установена в
закон – чл.107 ал.3 от ДОПК, вр. с чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската
администрация – Г.Д.Н., старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в
отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“, издало оспорения
АУЗД, в съответствие с чл.4 ал.4 от ЗМДТ, надлежно е определено сред длъжностните
лица от общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи
по приходите, със Заповед № 2888/15.07.2019 г. на Кмета на Община Варна (л.42
от адм. преписка). Заповедта е издадена в условие на заместване във връзка с
ползването на платен годишен отпуск от кмета на община Варна и възлагателна
заповед № К-045/12.07.2019 г., с която кметът на община Варна е определил
функциите на кмет да се изпълняват от зам.-кмета на община Варна – П.Х.П.(л.43
гръб от адм. преписка).
Чл.107 ал.4 от ДОПК от своя страна регламентира, че актът
за установяване на задължения по декларация може да се обжалва пред директора
на териториалната дирекция на НАП, който в случая е Директора на Дирекция „Местни
данъци“ в Община Варна, който е и горестоящият административен орган. От друга
страна имотите, за които с оспорения АУЗД е установена дължимостта и размера на
ДНИ, се намират на територията на Община Варна.
В аспекта на изложената регламентация и установеното от
фактическа страна, съдът приема, че оспорения АУЗД е издаден от териториално и
материално компетентен орган.
Съдът намира, че от посочените в акта фактически основания могат да се
установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от
него субективно право. Сочи се в акта, че задълженията на лицето произтичат от
подадена декларация за притежавани от него недвижими имоти по чл.14 от ЗМДТ,
като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти задължения
по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ТБО не са
платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта, а именно -
чл.107 ал.3 от ДОПК, вр. чл.4 ал.1 от ЗМДТ. В този смисъл, не е налице
съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което да
представлява самостоятелно основание за отмяната му.
Съдът не установява и съществено нарушение на административно-производствените
правила, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и
обстоятелствата, от значение за случая и при спазване на процесуалните правила.
Съгласно чл.107 ал.3 от ДОПК органът по приходите издава акт за установяване на
задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не
е извършена ревизия.
По отношение съответствието на акта с материалноправните норми, съдът приема
следното:
С оспорения АУЗД на основание чл.107 ал.3 от ДОПК е
установено, че жалбоподателката, като собственик на 15/36 ид. части от поземлени
имоти с идентификатор № 1035.2014.4 и № 1035.2060.56 за периода 2016 г.–2020 г. не е плащала ДНИ и ТБО, като са установени дължимостта и размера на публичните задължения и са начислени съответните лихви за
неизпълнение в срок на тези задължения. В разпоредителната част на акта са
посочени задълженията по вид, период (по години), правно основание и размер,
както и задълженията за лихви за просрочие, като общият размер на вземането е 2649.21 лв.
Независимо, че с нотариален акт №83, том 4, рег. №7704,
дело №603 от 14.09.2021г. жалбоподателката е прехвърлила процесните имоти на
трето лице по аргумент от чл. 15 ал. 2 от ЗМДТ, същата се явява
данъчнозадължено лице за времето до 14.09.2021г. когато е прехвърлена собствеността
върху приобретателя, поради което и при липсата на плащане е била длъжна да
заплати ДНИ и ТБО за имотите ведно със съответстващите им лихви за просрочие.
Спорът
в настоящия казус е правен и е концентриран по въпроса дължи
ли се ДНИ и ТБО за притежаваните от жалбоподателката идеални части от ПИ с
идентификатор № 1035.2014.4 и № 1035.2060.56 и облагаеми ли са последните по
смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗМДТ, респ.
приложимо ли е за тях изключението по чл. 10 ал. 3 от ЗМДТ.
Разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от
данъчно облагане отделни категории имоти са лимитативно изброени в разпоредбите
на чл. 10 ал. 2, ал. 3 и ал.4 и чл. 24 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗМДТ в редакция към ДВ, бр. 39/20.05.2011 г., както и в приложимата редакция (ДВ,
бр. 61 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) за задълженията 2016г.-2020 г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените
на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен
план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален
закон.
След изменението на чл. 10 ал. 1 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г.,
в сила от 1.01.2019 г.) към облагаемите
обекти са причислени и самостоятелните обекти в сгради.
Съгласно чл. 10 ал. 3 от ЗМДТ, не
се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи
– за действително застроената площ и прилежащия й терен.
Съгласно чл.7 ал.1 от ЗУТ според основното им предназначение
териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени
за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта.
Конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории
територии могат да имат е регламентирано в чл. 8 от ЗУТ. Всеки поземлен имот
попада поне в една от категориите по чл.7 ал.1 от ЗУТ и има поне едно от
конкретните предназначения по чл. 8 от ЗУТ.
С разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗМДТ са обособени две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното
облагане предназначение. Първите са поземлените имоти, които попадат в строителните граници на населените места по арг. от чл.3 ал.2 от Закона за административно-териториалното устройство на
Република България (ЗАТУРБ) и селищните
образувания по арг. от чл.3 ал.4 от ЗАТУРБ, като и населеното място, и селищното
образувание представляват урбанизирана територия. Границите на териториите на
населените места по арг. от § 5 т.6 от ДР на ЗУТ и селищните образувания се определят съгласно
чл.106 т.1 от ЗУТ с общия устройствен план, а съгласно чл.8 т.1 и чл.112 ал.1
от ЗУТ, с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за
урбанизирани територии, т. е. за населените места и селищни образувания. Вторите са поземлените имоти, които се намират извън
строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.
За целите на данъчното облагане
релевантно е само предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ, като имотите с това предназначение могат да
бъдат в урбанизирана територия или отделни поземлени имоти извън нея. Първите
попадат в строителните граници на населените места и селищните образувания, а
вторите се намират извън строителните им граници, като и двете групи следва да
имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и да е налице промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Конкретното предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ се установява с подробен устройствен план по
чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 от ЗУТ, като безспорно
поземлените имоти в строителните граници на населените места, т. е. в
урбанизирана територия, трябва да имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ. В случая административният орган не ангажира доказателства относно преценката
към установяване на подлежащия на доказване в процеса и релевантен за данъчното
облагане на поземлените имоти факт от обективната действителност, а именно че имотите имат според подробен устройствен план предназначението по
чл. 8, т. 1 от ЗУТ (В този смисъл
Решение № 3204 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2020 г.).
Освен предвижданията на плана
обаче е налице и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен
от предвиденото по плана. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗУТ, в територии без
устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила
на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването
противоречи на закон. Според следващата ал.2 на с.р., промяната на предназначението на територии и на
поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план и по реда на този закон.
От цитираната правна уредба следва, че само когато и трите кумулативни
предпоставки са осъществени – имотът да попада в строителните граници на
населеното място или селищното образувание, да има предназначението по чл.8 т.1
от ЗУТ и предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно
облагане обект.
В случая от събраните по делото
доказателства – документи за собственост, удостоверения за характеристики,
издадени от ОСЗГ, ОДЗГ, СГКК и актуалните скици от КК, допуснатите СТЕ, безспорно се установява,
че поземлен имот 10135.2014.4,
е в землището на гр. Варна местност „К.“; Вид на
територията - Земеделска; Начин на трайно ползване - нива; категория на земята
при неполивни условия: четвърта. Местоположение на поземления имот спрямо
строителните граници на населеното място, в което се намира - до 1 км. Местоположение
на поземления имот спрямо пътната мрежа с трайна настилка - до 1 км. ПИ
10135.2060.56 се намира в землището на гр. Варна местност „К.“; Вид на
територията - Горска; Начин на трайно ползване на поземления имот - друг вид
дървопроизводителна гора; категория на земята при неполивни условия - няма.
Местоположение на поземления имот спрямо строителните граници на населеното
място, в което се намира - до 1 км. Местоположение на поземления имот спрямо
пътната мрежа с трайна настилка — до 1 км. ПИ 10135.2014.4 е на разстояние от
съществуващата строителна граница на кв.„В.“, на около 850 метра в югозападно
направление. ПИ 10135.2060.56 е на разстояние от съществуващата строителна
граница на кв.„В.“, на около 900 метра в югозападно направление. И двата поземлени имота не попадат в съществуващата строителна граница на
Община Варна. И двата поземлени имота според ОУП попадат в територия с отреждане "Гз" – защитни и
противоерозионни гори зелени зони и защитни пояси по чл. 5, ал. 2 от ЗГ.
Не е спорно и от
заключенията на единичната и тройната СТЕ се установява, че за териториите на процесните поземлени имоти няма
допуснат, разработван или влязъл в сила ПУП.
От заключението по тройната СТЕ безспорно се установява и, че процесните ПИ попадат в обхвата на
новата строителна граница на гр. Варна, съгласно ОУП на Община-Варна, одобрен
със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на МРРБ.
Това обстоятелство
обаче, противно на доводите на ответника и
представените указания на изпълнителния директор на НАП, не е достатъчно, за да се приеме, че имотите са
облагаеми с ДНИ и за тях се дължи ТБО.
Общият устройствен план определя само характера на територията, на
която се намира процесния имот – урбанизирана, но той не установява, а и не би
могъл с оглед разпоредбата на чл. 106 от ЗУТ, да установи конкретно
предназначение на тези имоти. Наред с изискването в чл.10 ал.1 от ЗМДТ
поземленият имот да е в строителните граници на населеното място, за да е обект
на данъчно облагане, същият трябва да има и конкретно предназначение измежду
посочените в чл.8 т.1 от ЗУТ, което да е определено според подробен устройствен
план по чл.103 ал.1 т.2, вр. ал.3, чл.108 ал.1 и чл.112 ал.1 от ЗУТ, а това условие в случая не е
изпълнено /в същия см. Решение на ВАС №
659/20.01.2015 г. по адм. д. № 8066/2014 г; Решение на ВАС № 4660/30.09.2019 г.
по адм. д. № 8302/2015 г; Решение на ВАС № 8918/26.06.2014 г. по адм. д. №
16828/2013 г; Решение № 5542/26.04.2018 г. по адм. д. № 13436/2016 г.; Решение
на ВАС № 8923/12.06.2019 г. по адм. д. № 14274/2017 г.; Решение на ВАС №
13663/15.10.2019 г. по адм. д. № 14612/2017 г.; Решение № 14568/27.11.2018 г.
по адм. д. № 8236/2018 г./. Следователно общият устройствен план е едно предвиждане, а не нареждане за
незабавно изпълнение на установеното в него предназначение на имота, т.е. планът
е правна възможност, която се реализира тогава, когато собственикът реши (Решение № 8923 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2017 г.).
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за
процесните ПИ няма влязъл в сила ПУП, с който да им е отредено предназначение
по чл.8 т.1 от ЗУТ, поради което неправилно с АУЗД е прието, че са облагаеми.
Отделно от горното, освен влязъл в сила ПУП,
с който да е определено предназначение на имота по чл.8 т.1 от ЗУТ,
разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗМДТ в приложимата редакция след изменението ДВ,
бр. 39/2011 г., въвежда и допълнително изискване – да бъде извършена и промяна
на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален
закон. Изменението на чл.10 ал.1 от ЗМДТ цели синхронизиране на режима на
промяна на предназначението за данъчно облагане с тези по действащите други
специални закони като поставя изискването освен влязъл в сила ПУП, с който е
определено предназначение на имота по чл.8 т.1 от ЗУТ, да е приключила и процедурата
по промяната предназначението, а в случая такава промяна за процесните имоти не
е извършена (Решение на ВАС №
222/09.01.2015 г. по адм. д. № 2908/2014 г., Решение № 341 от 12.01.2023 г. по адм. д. № 5730/2022
г.).
Нещо повече - в
представеното по делото на л. 36 становище от проектантския екип, разработил
проекта за „ОУП на Община Варна“ е видно, че в зона Гз се допуска изграждане на
обекти и съоръжения по чл. 153, ал.1, т. 1,2,3,5,6 и 7 от ЗГ без промяна на
предназначението на горите, което съвпада и с установяванията по т. 1 от
тройната СТЕ, както и със заявеното в съдебно заседание от в.л. арх. Д., че предвижданията
за зона Гз е за вид озеленена площ, т. е. „защитни гори“, които могат да бъдат
само горска територия и обекти, които са по Закона за горите, което не се счита
за застрояване и следователно процесните имоти могат да бъдат единствено „озеленена, горска територия“.
В случая в графичната част на ОУП на община Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012
г., територията, заключена между съществуващата строителна граница и новата
строителна граница, е предвидена с общия устройствен план за разширяване на
територията на населеното място, но за територията и поземлените имоти,
предвидени в ОУП за разширяване на границите на населените места и селищните
образувания, не се променя автоматично тяхното предназначение с одобряването на
устройствения план. По арг. от чл.9 ал.2 и чл.12 ал.2 от ЗУТ, това е възможно
само при наличие на влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята,
когато това се изисква по силата на закон. Тоест, наличието на влязъл в сила
устройствен план е необходимо, но не достатъчно условие за извършване промяна в
предназначението на територията и начина на трайно ползване на поземлените
имоти. Промяната на трайното предназначение и на начина на трайно ползване се
извършва по предвидените в Закона за горите и Закона за опазване на земеделските
земи, като предназначението се счита променено след влизане в сила на решението
по чл.24 ал.2 от ЗОЗЗ, съответно по чл.77 ал.2 от ЗГ – каквито процедури в
случая не са проведени и приключили по предвидения ред. В настоящия случай дори по
инициатива на собственика, предназначението на ПИ с идентификатор 10135.2014.4
и ПИ с идентификатор 10135.2060.56 не може да бъде променено, доколкото ОУП не
предвижда това.
С горните изисквания е
съобразена и разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗМДТ, поради което по изложените съображения в нарушение на чл.10 ал.1 и
ал.3 от ЗМДТ е прието, че ПИ с идентификатор 10135.2014.4 и ПИ с идентификатор 10135.2060.56 са облагаеми и за същите се дължи ДНИ.
Неоснователно
ответната страна се позовава на Указания на изп. директор на НАП, дадени на
основание чл.10 ал.10 от ЗНАП с рег. № МД-Т21003862ВН_001ВН/30.06.2021г. и
рег. № МД22000589ВН/14.04.2022г. От една страна така дадените методически
указания съгласно чл.4 ал.6 от ЗМДТ не са задължителни за съда. От друга,
същите са мотивирани с практика на ВАС, която е неотносима към процесния случай
– Решение № 1056/2013 г. по адм. м. 11254/2012 се отнася за случай преди
изменението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с ДВ, бр. 39/2011 г., а Решения № 13856/2019
г. по адм. д. № 4434/2019 г., № 14082/2020 г. по адм. д. № 6429/2020 г. и №
12732/2020 г. по адм. д. № 4520/2020 г. се отнасят до случаи, в които имотите
са били урегулирани с ПУП, а в един от случаите - и застроени.
С оглед разпоредбата на чл.64 ал.1 от ЗМДТ, съгласно която таксата за битови отпадъци се
заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т. е. собствениците и лицата с учредено право на ползване на
облагаеми с данък недвижими имоти и предвид това, че имотите на жалбоподателката не са облагаеми с ДНИ и собственикът им не е задължено за данъка лице, то същият не е задължено и за ТБО лице.
С оглед гореизложеното след като процесните имоти не са облагаеми с ДНИ, в
нарушение на закона са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и
ТБО.
По изложените съображения АУЗД се явява незаконосъобразен и следва да
се отмени.
От
представителя по пълномощие на жалбоподателката е отправено искане за
присъждане на разноски, съобразно представен списък. Претендират се 1610 лв.,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лв., 1200 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, за които в представения Договор за
правна защита и съдействие е отбелязано, че са изплатени изцяло и в брой при
сключването му и 400 лв. – депозит за СТЕ. Ответната страна е направила в срок
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото,съдът
намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно чл.8 ал.1 вр.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: т.2.
при интерес от 1000 до 5000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.
Съобразно материалния интерес по делото в размер на 2 649.21 лева
минималното възнаграждение е 564.92 лв., поради което съдът намира, че 800 лева
е справедливо възнаграждение, което съответства за положения труд и сложността
на делото. Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде
осъден в настоящото производство, възлизат на 1 210 лева.
Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 предл. първо и чл.161 ал.1 и
ал.2 от ДОПК, Административен съд – Варна, XXXIV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на К.К.Б., ЕГН ********** ***, Акт за установяване на задължение
№ МД-АУ-1784-1/15.06.2021г., издаден от старши инспектор Г.Н. в Дирекция
„Местни данъци“ при Община-Варна, потвърден с Решение №Т21006386ВН_
001ВН/01.07.2021г., на Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с
който за недвижим имот с партиден № 5305Н437233 и недвижим имот с партиден №
5305Н437235 са установени задължения за данъци недвижими имоти и такси битови
отпадъци за периода 2016г.-2020г. включително, общо в размер на 2 649.21 лева,
от които 2020,31 лв. - главница и 628,90 лв. - лихви към датата на издаване на
акта.
ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на К.К.Б. с ЕГН ********** ***, разноски в размер
на 1210 (хиляда двеста и десет)лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: