О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….2.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 21.2.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 633 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК(преди изменение
на чл. 113 ГПК с ДВ бр.
100 от 2019 г.).
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА
от „Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София
с която е предявен иск на заявител-кредитор за присъждане на вземане, заявено като изискуем дълг в искане за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжници И.З.С. и „С. билдинг“ЕООД,
произтичащи от договор за банков
ипотечен кредит, предсрочно обявен в просрочие.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх.№12474/22.04.19г., след уточнение с вх.№ 18002/13.6.19г е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и
128 ГПК реквизити и приложения. Посочени са фактите, на които ищецът основава
претенцията си и са направени доказателствени искания. Срокът за допълнителна искова молба е изтекъл на 28.11.19 г.,
становище по отговора не е депозирано.
Ответниците не са
намерени при призоваване на постоянен и настоящ адрес на физическото лице и на
адреса на управление на търговското дружество. Книжата са връчени на назначен
по реда на чл. 47 ал.6 ГПК особен представител на ответника С., който е оспорил
претенцията.
Страните са предупредени
насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено е провеждането
на заповедно производство и стабилизирането на отказ на съда да легитимира кредитора
„Юробанк България” АД с изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение,
въз основа на документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото
дело доказателства за съществуване на дълга срещу ответниците - кредитополучател и поръчител. При служебната
справка по гр.д.18162/18 на ВРС 20 с-в, се констатира дадено указание за защита
в общия исков процес. Осъдителната претенция
на заявителя е предявена в срока, указан от съда, отказал издаване на заповед
срещу тези длъжници. Легитимацията на страните по настоящото производство
съответства на качествата им заявител и
длъжници по заповедно основание. Участващото в делото дружество е банка,
като правния му статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.
Представителната
власт на пълномощниците е надлежно учредена( л.143 и л. 197 от настоящото
дело).
Предметът на претенцията
е очертан от ищеца изцяло идентично с описанието на заявения в заповедното
производство дълг. Твърденията на страните съответстват на описаното спорно
правоотношение по ипотечно кредитиране и породеното задължение за връщане на
главница, чиято изискуемост е настъпила след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, ведно със съответно уговорените дължими лихви за ползването на
кредита, допълнително обезщетение за
допуснатата забава върху просрочена главница, както и направени разходи по уведомяване
на длъжниците. Допълнително начина на формиране на сборните размери на
претенции на различните основания е обоснован в справка по чл. 366 ГПК, след
указания по чл. 129 ГПК, без да е променена индивидуализацията на заявените
претенции.
По предварителните въпроси:
Дължимите държавни
такси, след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство,
определени съразмерно на цената от всяка
от установителните претенции са внесени авансово.
Цената на иска за главницата обосновава родова
компетентност на окръжния съди по съединените претенции( чл. 104 т.6 ГПК)
Тъй като делото е било образувано преди приемането на
новата редакция на чл. 113 ГПК, съдът е предприел размяна на книжа по реда на
търговските спорове, поради отчитане на банковия кредит като абсолютна
търговска сделка (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ). Възражение
срещу търговския характер и отвод за местна подсъдност не са предявени, но
нововъведената разпоредба налага съобразяването й по неприключилото
производство, по аналогия служебен контрол за съдопроизводствения ред по чл. 369 ал.1 ГПК.
По доказателствените искания:
Извън поисканите
от страните с оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, съдът е
изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата молба
са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното
производство.
Съдът преценява,
че така представените документи
представляват относими и допустими доказателства и следва да се
приемат.
Справките от
публично достъпен регистър относно правоприемство на търговци са относими и
могат да бъдат приети.
Счетоводните
справки – извлечение от сметката на кредитополучателя и справка за формиране на
сборни задължения са относими и допустими доказателства, като доказателствената
им стойност се обуславя от проверката им с допусната експертиза.
Поисканата
счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на
задълженията и вноските за погасяването им по процесния договор е допустима, а
събирането на това доказателство е наложително. С оглед служебното му
задължение да обяви приложими императивно норми в закрила на потребител, съдът
следва да събере и служебно доказателства чрез вариант на заключението,
съставен въз основа на алтернативни интерпретации на фактите по движението по
сметката. Налага се преформулиране на задачите на експерта, доколкото
посочените от ответниците въпроси изискват правни знания, а не само преценка на
счетоводни операции.
На страните следва да се укаже и необходимостта от
представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 369 вр. чл. 113 ГПК ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като граждански
спор като обективно съединени искове на банка-кредитор срещу потребител - кредитополучател
и поръчител по договор за потребителски кредит,
за присъждане на солидарно дължими
предсрочно изискуема главница, начислени
възнаградителни лихви, договорено обезщетение поради
забава и разходи за сметка на клиента.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в седмичен срок от връчването му по реда на
чл. 369 ал.2 ГПК.
На осн. чл. 145
ал.2 ГПК съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
насрещните страни с писмена молба с препис за насрещната страна в двуседмичен срок от
съобщението да уточнят твърдения и евентуално да посочат доказателства относно
прилагане на императивни норми към
процесния договор:
1. ограничаващи
договорна свобода при потребителско кредитиране и по специално чл. 143 т. 2, 5 и 9 и 11, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4,
чл. 146, чл. 147 ЗЗП изключващи действие на неравноправни клаузите, допускащи
едностранна промяна в параметрите на кредита и уговорки, нарушаващи баланса на
правата и задълженията на насрещните страни без те да са резултат от конкретен
икономически оправдан индивидуален интерес на потребителя:
·
Относно
правото на кредитора да променя приложим към договора лихвен процент, като
определя нов размер на месечна погасителна вноска ( чл. 16.2 и чл. 23)
·
Относно
обвързване с непосочени в договора по размер разходи, определяни в приета от кредитора
тарифа ( чл. 9 и чл. 32)
2. ограничаващи
отговорност на поръчителя до шест месеца от падеж на съответно обезпечено
задължение по чл. 147 ЗЗД
като ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ако
пропуснат тази възможност, съответно ако някой от тях реализира това право едва
в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК)
и с това причини отлагане на
делото преди окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи, представени от ищеца, както следва:
·
заверени
по реда на ЗАдв като преписи към искова
молба: справка за начислени и погасени задължения ( л.11-93);
извлечение за операции по банкова сметка ***.01.2007 – 31.12.2007г ( л.
94); договор за ипотечен кредит №
55-32/2007 от 09.10.2007г(л. 95-103);
погасителен план към 1.1.2010( л. 104-108); нотариален акт от
24.04.2003г и ипотечен акт от 09.10.2007г( л. 109- 113); нотариални покани до
длъжник и поръчител за обявяване на предсрочна изискуемост с доказателства за
връчване (л.114-133), договор за прехвърляне на търговско предприятие и
упълномощаване на правоприемника да уведоми длъжници (л. 134-142), платежни
документи за нотариални такси (л. 159-162).
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото
и след като извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в
счетоводната система на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (в поделение в гр. Варна или
друго уточнено в срока за внасяне на депозита от ищеца местонахождение) да даде
отговор на следните въпроси:
1.Кога, по какъв
начин и в какъв размер е била предоставена главницата по кредита за усвояване
от кредитополучателя, съответстват ли периодично начисляваните като задължения
на кредитополучателя суми на дължимите вноски за главница и лихви по
първоначални или евентуално променени едностранно от кредитора или по съгласие
на страните погасителни планове,
уговорените такси (за обслужване и
годишна такса за управление, комисионна за управление) и разходи за сметка
на клиента за платена застрахователна премия по имуществена застраховка и
разходите по подновяване на обезпечения ( ако такива плащания се установят като извършени от кредитора по конкретни
застрахователни полици и сметки за нотариални услуги, предоставени на вещото
лице)?
2.Начислявани ли са
и събирани ли са от кредитора други, непосочени в договорите такси, във връзка
с този кредит на клиента? С какви документи са обосновани записванията за
начисление на имуществени застраховки и нотариални разноски? Как са формирани
събираните лихви за забава – върху целия предоставен кредит, върху непогасена
част или само върху забавени части от вноски или части от вноски. Съответстват
ли размерите на тези обезщетения за забава на уговорените размери по първоначалния
договор в чл. 19.1?
3. Какъв е общия
размер на внесените за погасяване на задълженията по кредита суми? Съответства
ли осчетоводяването на погасените с плащанията задължения на уговорките за
размера и падежа на вноските, уговорени по съответните актуални размери според
евентуални промени в погасителните планове при съобразяване действието на
сключените допълнителни споразумения при отчитане на поредност на погасяване по
чл. 22 от договора (разноски, такси и комисионни, лихви, главница) ? Кога е
направена последната погасителна вноска по договора за кредит и към коя по ред
от вноските по плана е приспаднато последното плащане?
4. Променян ли е
едностранно (с увеличаване или намаляване)
първоначално уговорения лихвен процент след изтичане на първия период на
фиксирана лихва и ако такава промяна се установи, вещото лице да посочи кога е
извършена промяната и как е формиран приложимия към договора лихвен процент:
само с промяна на индекса 12 м. Юрибор (като в този случай посочи дали
промяната е съобразена с оповестен размер на този индекс и момента за
актуализирането му в начало на всяка календарна година след изтичане на първи
едногодишен срок) или с промяна на надбавката или с промяна и на двата
компонента? Отразена ли е всяка от промените в нов погасителен план и как се е
отразила на дължимата лихва и съответно дължимата анюитетна вноска?
8. Вещото лице да
състави ДВА варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми неплатени
от кредитополучателя вземания към 25.11.2018 (извлечение от сметка) и към
момента на съставяне на заключението като съобрази обявена предсрочна
изискуемост на 14.11.2018 г. (вариант 1) и действащ погасителен план без
обявена предсрочна изискуемост (вариант 2), както следва:
А. главница по
погасителен план (съответно с посочване на пропуснатите вноски от последен
актуален погасителен план, отделно от предсрочно изискуем остатък от редовна
главница);
Б. възнаградителна
лихва, начислена от банката като възнаграждение за ползване на кредита до
редовен падеж преди изискуемост;
В. наказателна
лихва за целия период на забава до 25.11.2018г. върху:
·
Всички
просрочени задължения(вноски за главници и лихва, такси,комисионни и разноски)
·
Само
върху части от вноски за главница и цялата непогасена главница след обявяване на
предсрочна изискуемост
Г. законната лихва
за целия период от първата допусната забава до
25.11.2018г. върху:
·
Всички
просрочени задължения(вноски за главници и лихва, такси,комисионни и разноски
·
Само
върху части от вноски за главница и цялата непогасена главница след обявяване на
предсрочна изискуемост
Д. начислени по
договора такси(годишна такса за управление и обработка, месечна комисионна за
управление), с посочване на периода, за
който са били начислени, методът им на изчисляване и евентуални промени в него след
първоначалния договор)
9. Вещото лице да
състави АЛТЕРНАТИВНИ варианти на заключение за същите задължения към същите дати при отчитане на
всички усвоени наличности при съобразяване
само на условията в договора без каквито и да са други промени на лихвени
проценти или промени на тарифи, за погасяване само на главница и договорна
лихва по чл. 14, такса за управление и
обработка по чл. 17, наказателна лихва по чл. 19.1 върху просрочени вземания, и
установени с първични счетоводни документи направени разходи за застрахователни
премии по застраховки сключени от банката по чл. 25, както и за нотариални и
държавни такси, свързани с учредяване, подновяване на ипотеката или
актуализиране на оценката му по чл. 9.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит
в размер на 1000 лв., вносими от ищеца
(в седмичен срок от връчване на определението) по сметка на ВОС IBAN***, клон
Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата
експертиза А В К ( № 93 от списък на вещи лица за 2020 г. на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на банката, след
поискване от назначеното вещо лице и
краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да
представи заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне
на заетите средства и нареждания за погасяване на вноски и плащане на
застрахователни премии, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл.
161 ГПК.
Да се издаде при
поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че
приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване
на оглед на налична счетоводна и търговска документация.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80
от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на
отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
състезания при насрочване на делото) страните няма да могат да искат изменение
на определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 9.04.2020 г.
от 10.30 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците им, а вещото лице след представяне на
доказателства за внесен депозит. На ответника ЕООД съобщение да се приложи към
дело на осн.чл. 50 ал. 2 ГПК
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание,
съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО
ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
Проекта за устен
доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на
МП.
.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско дело номер N1798 по описа за 2018 год.
Производството се
разглежда по реда на ОБЩИЯ ИСКОВ ПРОЦЕС.
Приети са за разглеждане искове,
предявени от „Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София, ул. Околовръстен пет №
260, представлявана от Димитър Шумаров и Петя Д., чрез адв. З., служ.
адрес *** срещу И.З.С., ЕГН ********** ***, чрез назначен особен представител
адв. П. *** и „С. БИЛДИНГ“ЕООД ЕИК *********, гр. Варна,
ул. Люляк № 30 ет. 4 ап. 85, чрез управител И.З.С., ЕГН ********** за солидарното им осъждане като кредитополучател
и поръчител за заявени като изискуеми по искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по гр.д. 18162/18г на ВРС, 20 с-в, както следва:
1. връщане на
предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен потребителски кредит в размер на общо
29191,61 евро, като сбор от всички падежирали вноски и вноски с падежи след
упражнено право на предсрочна изискуемост, считано от 14.11.2018г. ведно със
законната лихва върху тази главница от подаване на отхвърлена молба за издаване
на заповед за изпълнение на 30.11.2018г до окончателно плащане
2. плащане на
сборно вземане от 1106.51 евро за договорни възнаградителни лихви, претендирани
като начислени по същия договор върху
редовна главница за периода 13.11.17 – 14.11.18г
4. плащане на
сборно вземане от 226.32 евро за договорни мораторни лихви, претендирани
като начислени по същия договор за
периода 11.11.17 – 25.11.18г
5. плащане на
сборно вземане от 90лева за разноски за нотариални такси за сметка на
кредитополучателя за уведомяване на длъжниците за предсрочна изискуемост.
Ищецът претендират и присъждане на разноски по делото.
По
твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 146 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Не е очертан спор относно проведеното
заповедно производство, в което заявлението
на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
извлечение от кредитна сметка и уведомление за упражнено право на предсрочна
изискуемост е било отхвърлено. Тези обстоятелства обаче определят преценката за
допустимост, поради което са установени и служебно, въпреки липсата на спор, от
съда.
Между страните няма признати обстоятелства.
Ищецът твърди, че
като правоприемник на предприятие на търговска банка, поел права и задължения
по недовършените сделки, между които и процесния договор за ипотечен кредит, предоставен на ответника С. за рефинансиране и
ремонт на жилище в размер на 45 000 евро с краен срок на погасяване 20 години,
а ответниците учредили обезпечение – ипотека и поръчителство в полза на
банката, по силата на договор за ипотечен кредит № 55-32/09.10..2007г. Нито ищецът, нито ответниците сочат
обвързването си с уговорки, прилагани при общи условия, поради което съдът
приема за безспорно, че съдържанието на клаузите по договора се изчерпва с текста,
възпроизведен в съглашение между страните.
Ищецът сочи, че кредитополучателят
поел задължение да върне кредита по погасителен план на анюитетни вноски до
края на срока, включващи и начислена текуща лихва, съответно определена в чл.
14 като годишна лихва договорена във фиксиран размер от 3.9% за първата година,
а за останалия период в плаващ размер, формиран от сбор от променлив пазарен
индикатор 12 месечен ЮРИБОР и фиксирана надбавка 2.5%, съответно с уговорка за
едностранна актуализация на ГЛП от банката в началото на всяка година, отразена
съответно и в нов погасителен план (чл. 14 и 16). Допълнително страните
уговорили олихвяване в на просрочени
задължения по вноски ,такси разноски или други вземания по кредита със завишена лихва в размер на
договорения ГЛП и надбавка 2.5 пункта
(чл. 19.1). Кредитополучателят поел и задължение да заплаща освен
еднократната начална такса от 0.5% от разрешения размер и текуща такса за управление и обработка след първата година в размер на 0.1%.(чл. 17). Кредитополучателят се задължил да поеме
застраховката за имота, служещ за обезпечение вкл. като отговаря и за внесени
от банката за негова сметка незаплатени
годишни застрахователни премии(чл. 25), както и всякакви разходи по нотариални,
държавни и банкови такси и комисиони, свързани със сключване и изпълнение на
договора и учредяване, подновяване и заличаване на обезпеченията ,както и
разноски за принудително изпълнение(чл. 9). Страните са уговорили и право на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост при допуснато просрочие на която и да е вноска отчасти или изцяло
за лихва или за главница (чл. 30.1), както и право да актуализира допълнително
погасителния план като променя размера на анюитетните вноски при наличие на
резки изменения в приложимите лихвени проценти( чл. 16.2) и икономическите
условия на пазара( чл. 23.1).
Конкретните
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА за размерите на просрочените задължения (конкретизирани
детайлно в справките по чл. 366 ГПК), са изрично оспорени в отговора по исковата молба.
Ищецът посочва, че длъжникът допуснал забава в плащанията на вноска с падеж 11.10.2017г., което послужило като основание за упражняване
на договореното право на предсрочна изискуемост за цялата главница. Сочи, че след уведомяване на кредитополучател
и поръчителя с нотариални покани на 14.11.2018г.
надлежно изпълнение не последвало, поради което и кредиторът осчетоводил към
тази дата обявения за предсрочно
изискуем цял дълг, договорната лихва до този момент, начислил наказателната
лихва върху всички просрочени до 25.11.2018г задължения и останали непогасени
такси и направени поради неизпълнението на длъжника разноски за нотариални
такси и поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Ответникът С. оспорва размерите на
забавените задължения и изискуемостта на вземането и дължимостта на
претендираните като просрочени вноски, лихви, такси и разноски. Допълнително
факти не се твърдят в защита на ответниците.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на
претенцията като осъдителен иск за съществуването на вземане, подлежащо на
изпълнение, чието удостоверяване в изпълнително основание е било отказано на
кредитора. Твърденията за притезанието на заявителя квалифицират иска като
претенция спрямо главен длъжник и поел отговорност за негово неизпълнение
поръчител за изпълнение на договорно задължение
за връщане на изискуема главница, плащане на възнаградителната лихва за
ползване на кредит в рамките на договорения срок до предсрочна изискуемост, сборно обезщетение за забава, уговорено в
договора с характер на мораторна неустойка и начислени такси и разходи по
кредита. Съответните законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца следва
да се търсят в нормите, допускащи договорна свобода и уреждащи отговорността за
неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните
уговорки на страните съответно приложение биха имали специалните диспозитивни
(чл. 430 ТЗ) и императивни норми (чл. 58 и 59 от ЗКИ) за банковия кредит, договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост ( чл. 432 ал.1 ТЗ). Диспозитивно е и
правилото, уреждащо начина на приспадане на изпълнението при непосочено от
длъжника основание за плащане по чл. 76 ЗЗД. Отговорността на поръчителя се
урежда като породена от договор солидарност (чл. 138-141 ЗЗД) , ограничена след
падежа от императивна норма на чл. 147 ал.1 ЗЗД.
Потребителския характер на кредитирането е
бил оповестен изрично при договарянето, а и следва пряко от договорената цел за
текущи нужди на физическо лице (рефинансиране на друг кредит и ремонт на
жилище). Ипотечните кредити са изключени от специалната уредба на
потребителския кредит, но не и от общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143 т. 2, 5 и 9 и 11, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4,
чл. 146, чл. 147 ЗЗП), съответно тези норми следва да бъдат съобразени, независимо,
че не са посочени в защитната теза на ответника.
Правилата за пълна, евентуално частична нищожност на договорите поради
нарушения на закона(чл. 26 ал.1 ЗЗД,), разбиран като конкретните императивни правила, уреждащи този вид
сделки се
следят служебно, поради което съдът ги обявява на страните за изслушване на
становищета им (чл. 7 ГПК). Основание за проверка на валидността са съмненията за неравноправност на клаузите, допускащи
едностранна промяна в параметрите на кредита и уговорки, нарушаващи баланса на правата и задълженията
на насрещните страни без те
да са резултат
от конкретен икономически оправдан индивидуален интерес на потребителя. При издирване на точното съдържание на императивните закрилни норми, ще се приложи и тълкуване, на тези норми
според духа на общностното право, доколкото ЗЗП е
въведен в националното право в изпълнение на чл. 3 и
чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща страните-членки да възприемат
уредба, при която включени неравноправни клаузи в договори между потребители и
доставчици няма да са обвързващи за потребителя и че договорът продължава да
действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи(такива които не са били индивидуално договорени, и
въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора). Оспорването на валидността на такива клаузи, налага съобразяване
на разясненията относно приложимостта на
Директива 93/13/ЕИО за договори при общи условия, в които е въведена клауза,
допускаща едностранна промяна на цената на услугата(С92/11), критериите за
значителна неравнопоставеност в задълженията на страните (С-421/14, C-415/11 и
С 226/12), критериите за преценка на интереса на страните от запазване на
договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11) и
въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда (C-618/10 и C-488/11), закрилата на потребител, който се
е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права
поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство (C-473/00).
Правните последици на уведомлението за упражнено право на
предсрочна изискуемост следва да се съобразят с указанията по тълкуване на
императивна норма на чл.60,
ал.2 ЗКИ
в т. 18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС, както и на чл. 432 ал.1 ТЗ ( т.2 от
ТРОСКГТК 3/2017). Съдът може да съобрази в тази връзка всички факти, очертаващи
претенцията за изискуемост, настъпили както до подаване на заявлението от
кредитора, така и евентуално новонастъпили факти на падежиране на вноски по
редовен план (т.1 от ТРОСГК 8/2017).
Съединената претенция за договорена лихва при просрочие е
основана на твърдения за предварително установени по размер обезщетения като
добавка към редовната възнаградителна лихва, дължими след допускане на
просрочие на задължение по договора. Тези специфични белези съответстват на
характеристиката на обезщетение за забава, уговорено като мораторна неустойка.
Този вид уговорки (допустими според общите правила на чл. 92 ЗЗД) се
ограничават както от потребителска закрила срещу неравноправно наложени на потребителя
неоправдано високи обезщетения, така и от общия принцип на добросъвестно
договаряне в съответствие с морала, изключващ свръхпрекомерни обезщетения,
неоправдани с обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на неустойката
(според възприетите в задължителната практика критерии на ТРОСГТК 1/2009г ВКС).
По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По отношение на спорните вземания, ищецът се
е позовал на писмени доказателства, изходящи от насрещни страни (договор,
анекси и погасителни планове), свои счетоводни записвания и е ангажирал
счетоводна експертиза за проверка на редовното им водене. Ищецът носи
доказателствена тежест и за установяване на индивидуалното договаряне на първата
сделка по ползване на ипотечния кредит и за изпълнение на задълженията му,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата
до пълното погасяване на кредита;допълнителните такси за услуги и комисионни и
разходи при неизпълнение; правото на едностранно обявяване на предсрочна
изискуемост. Не са представени доказателства за индивидуално договаряне с
потребител, който е направил специфичен избор на конкретните условия предлагани
от ищеца при наличие на други финансови продукти, предложени на пазара от други
кредитори, като уговарянето както на началния продукт, така и на измененията да
е било съответно на индивидуалния интерес на клиента при информиран избор.
Кредиторът
се позована на последици от упражнено право на предсрочна изискуемост към 14.11.2018г.
Ищецът носи тежест да докаже осъществяване на всички елементи от фактическия
състав на едностранно лишаване на длъжника от срок по погасителен план преди
този момент, като следва да бъдат посочени доказателства както за забава във
вноски, така и за уведомяване на длъжника към твърдяния момент на предсрочна
изискуемост. Ангажирана е счетоводна експертиза и доказателство за уведомяване
на длъжниците за обявяване на тази изискуемост с нотариална покана.
Защитата на ответника е изградена на
твърдения, вече въведени от ищеца като предмет на делото, поради което и тази
страна не носи доказателствена тежест.
Служебната преценка на съда за норми от
публичен интерес е изградена на твърдения, вече въведени от ищеца като предмет на делото, поради което и на
страните не следва да се указва доказателствена тежест за други конкретни
обстоятелства по служебен почин на съда.
С оглед необходимостта от прилагане на
императивни норми, посочени в настоящия доклад съдът предприема и събиране на
доказателства по служебен почин, доколкото преценката на счетоводните
записвания на банката налагат специални знания (чл. 195 ал. 1 ГПК).
Всяка от страните носи доказателствена
тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, вкл. като посочи и представи доказателства за уговорено и
заплатено възнаграждение на пълномощника си,
като тези доказателства могат да се сочат и събират до приключване на
съдебното дирене
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
С оглед процесуалното
поведение на ответници, осуетяващо личното им участие като носители на
материалните права възможност от доброволно уреждане на спора съдът не намира.