РЕШЕНИЕ
№ 840 09.05.2018 г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Моника Яханаджиян
при
секретаря Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№8895/2017 г. по описа на БРС,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по исковата молба на И.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, подадена
чрез пълномощник – адв.Р.П., съдебен адрес:г***, за осъждане на ответника ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни
връх” №51Д, представлявано от М.. М..-Г.., П.. Д.. и Г.. Г.., да заплати на
ищеца сумата от 3819,00 лева, представляваща дължимото застрахователно
обезщетение по щета №... на лек автомобил, марка „..”, модел „..” с рег.№..,
застрахован при ответника по застрахователна полица №../07.11.2016 г., за
причинени имуществени вреди при настъпило на 01.03.2017 г. в с.Черни връх,
Бургаска област ПТП, изразяващи се в повреждане на гума предна дясна, гума
предна лява, джанта предна дясна и кормилна рейка, както и сумата от 283,24
лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.03.2017 г. до
23.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 24.11.2017 г. до окончателното му изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 01.03.2017 г., при управление на собствения на
ищеца лек автомобил, марка и модел „....”, с ДК №... в с.Черни връх, Бургаска
област, на около 50-100 м. след указателна табела на с.Черни връх, претърпял
значителни материални щети в резултат от попадане на автомобила в големи дупки
на пътя, собственост на Община Камено, за които са уведомени служителите на МВР
Бургас и на ответното дружество, които съставили съответно протокол за ПТП и
опис-заключение, в който са описани причинените увреждания по автомобила на
ищеца. Твърди се още, че по отношение на увредения автомобил има сключена
действаща към датата на ПТП застрахователна полица по застраховка „Каско” №.../07.11.2016
г., а за уврежданията по автомобила е съставена преписка по щета №..., както и
че във връзка с отстраняване на уврежданията ответникът е направил разходи в
общ размер от 4064,00 лева, за които има издадени фактури с №.../07.08.2017 г.
и №.../07.08.2017 г., от които ответникът изплатил сумата от 245,00 лева,
поради което и претендира разликата ведно с мораторна лихва за забава и
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
В
подкрепа на исковете се ангажират доказателства; претендират се направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения си процесуален
представител – адв.Р.П., който поддържа иска и моли за уважаването му.
В предоставения срок
по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите
по основание и размер, като твърди, че претендираната стойност на
отремонтиране е силно завишена. В тази
връзка оспорва фактури с №№... и ..., и двете от 08.07.2017 г., претендира
разноски и възразява срещу размера на търсения от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание
ответното дружество редовно уведомено не изпращане представител.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено следното:
Между
страните не се спори за наличието на застрахователно правоотношение между тях, възникнало
по сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна
полица №..., приета като доказателство по делото. Договорът касае лек автомобил,
марка „..“, модел „...“ с рег.№..., собственост на ищеца, което се установява
от приетото като писмено доказателство Свидетелство за регистрация, част I
и е валиден за периода от 00:00 часа на 08.11.2016 г. до 24:00 часа на
07.11.2017 г.
Между
страните не се спори и по това, че в срока на застрахователната полица – на 01.03.2017
г., е настъпило застрахователно събитие – при движение на управлявания от ищеца
лек автомобил, на около 50-100 метра след указателната табела на с.Черни връх в
посока гр.Бургас, автомобилът попаднал на пътна неравност – дупка, както и че
мястото на произшествието е било посетено от служители на КАТ и представител на
застрахователя, които съответно съставили Протокол за ПТП и направили снимки.
Не е
спорно между страните и това, че пред застрахователя ответник е била предявена
претенция от собственика на лекия автомобил за изплащане на застрахователно
обезщетение и е заведена преписка по щета №..., по повод на която в полза на
ищеца е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 245,00 лева. В
подкрепа на тези факти са и приетите като доказателства опис – заключение от
01.03.2017 г. и от 27.03.2017 г., опис на необходимите документи за приключване
на щета от 03.04.2017 г., от 11.07.2017 г. и от 09.08.2017 г.
В
подкрепа на горните обстоятелства са показанията на разпитания по делото
свидетел Ж.. Т.. и заключението на в.л.инж.Б.Т. по изготвената от него комплексна
автотехническа-оценъчна експертиза, заключението, по която не е оспорено от
страните и от което се установява, че ищецът се е движел по конкретния пътен
участък с със скорост от около 70 км./ч., която е в рамките на допустимата от
закона скорост от 90 км./ч., дълбочината на пътната неравност е била над 12
см., или по-голяма от височината на профила на гумата, в резултат на което
предните колела на автомобила са се снижили под нивото на пътната настилка под
действието на пружините на окачването и при излизане от дупката бортът на
джантите е притиснал гумите към ръба на асфалтовата настилка, в резултат на
което същите са се срязали, джантите са се подбили по борта, а кормилната рейка
се повредила.„
Между
страните не се спори по това, че уврежданията на лекия автомобил на ищеца по
гума предна лява, гума предна дясна, джанта предна дясна и кормилна рейка са в
причинно-следствена връзка с наличието на пътна неравност – дупка, през която е
минал автомобила, като вещото лице дава заключение, че средната пазарна
стойност на разходите за възстановяване възлиза на сумата от 4275,34 лева.
Спорът между страните е по размера на обезщетението.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл.432, ал.1 от КЗ регламентира правото на увреденото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тази
връзка, отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от увреждането, а
също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за
тяхното плащане.
В съответствие с
разпределената от съда доказателствена тежест, съдът приема, че предявеният иск
е доказан в своето основание – настъпило ПТП в срока на действие на Договор за
застраховка „Каско“ на МПС, обстоятелствата, при които то е реализирано,
настъпилите вреди - повреждане на гума предна дясна, гума предна лява, джанта
предна дясна и кормилна рейка и причинно-следствената връзка между тях.
При застраховка „Каско
на МПС“ размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната
стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя
стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране, поради
което и при тази застраховка застрахователят не може да откаже застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства, при условие, че те не
надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната
възстановителна стойност.
В настоящия случай, за
процесния автомобил застрахователната сума по застрахователната полица е
60 000 лева, като такава е и действителната стойност на автомобила и тъй
като дължимата за автомобила застрахователна премия е в размер на 3006,45 лева,
съгласно чл.34.1.3 от Общите условия на застрахователя за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства дължимото
обезщетение за частични щети се изчислява по представени фактури, издадени от
автосервиз, избран от застрахования.
Според представените
от ищеца фактури стойността на ремонта възлиза на сумата от 4064,00 лева, като
в същата не е включена стойността на разходите за подмяна на увредените гуми и
ремонта на джантата.
Съобразявайки
изложеното и разпоредбите на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 от КЗ, съгласно които
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност; за възстановителна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число на всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, съдът приема, че
ищецът, при условията на пълно и главно доказване установи предпоставките за
ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по сключената застраховка и
тъй като в.л.инж.Т. определя стойността, необходима за възстановяване на
застрахованото имущество в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, монтаж и други възлиза на сумата от 4275,34 лева, то предявеният иск
следва да бъде уважен в претендирания размер от 3819,00 лева, като същият се
дължи ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.11.2017
г. до окончателното изплащане на задължението.
Основателна се явява и
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва
при неизпълнение на задължението да плати на застрахования застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каска“, като същото се определя по
правилата на чл.84 от ЗЗД – ако в договора е уговорен срок за изпълнение
застрахователят изпада в забава след изтичането му, а ако такъв не е уговорен –
след покана.
В настоящия казус,
изплащането на застрахователното обезщетение се извършва в срок до 15 работни
дни от деня, в който застрахованият е предоставил всички, необходими документи,
като считано от 09.08.2017 г. същият изтича на 24.08.2017 г., поради което и
ответникът е в забава от 25.08.2017 г. и дължи мораторна лихва в размер на
96,73 лева, изчислена служебно чрез общодостъпен интернет софтуер
„Калкулатор.бг“.
Предвид на изложеното,
акцесорният иск се явява доказан до размера от 96,73 лева, до който искът
следва да се уважи, а за разликата до предявения размер от 283,24 лева, както и
за периода от 01.03.2017 г. до 24.08.2017 г., искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 957,17 лева, представляваща извършени по делото разноски за
адвокат, заплащане на държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно
на уважената част от исковете.
Що се отнася до възражението на ответната
страна за прекомерност на претендирания от ищеца заплатен адвокатски хонорар,
то съдът съобразявайки данните по делото, намира същото за неоснователно.
Воден от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „Лев Инс” АД, ЕИК .., седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх” №51Д, представлявано от М.. М..-Г..,
П.. Д.. и Г.. Г.., да заплати на ищеца И.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес:***П., сумата от 3819,00
лева (три хиляди осемстотин и деветнадесет лева), представляваща дължимото
застрахователно обезщетение по щета №... на лек автомобил, марка „...”, модел „...”
с рег.№..., застрахован при ответника по застрахователна полица №.../07.11.2016
г., за причинени имуществени вреди при настъпило на 01.03.2017 г. в с.Черни
връх, Бургаска област ПТП, изразяващи се в повреждане на гума предна дясна,
гума предна лява, джанта предна дясна и кормилна рейка, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на иска на 24.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 96,73 лева (деветдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху присъдената
главница дължима за периода 25.08.2017 г. до 23.11.2017 г., като за разликата
до предявения размер от 283,24 лева и за периода от 01.03.2017 г. до 24.08.2017
г., ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА ответника „Лев Инс” АД, ЕИК ..., седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх” №51Д, представлявано от М.. М..-Г..,
П.. Д.. и Г.. Г.., да заплати на ищеца И.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес:***П., сумата от 957,17
лева (деветстотин петдесет и седем лева и седемнадесет стотинки), представляваща
направени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала: ЕХ