Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 04.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря
Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4526 описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. **124 ал.1 от ГПК от В.Т.М., ЕГН **********,*** и Р.Т.Б.,
ЕГН **********,*** срещу И.В.Р., ЕГН **********,***, Офис на приземен
(партерен) етаж, лично и като представител на ЕТ „Д.Р."***, БУЛСТАТ*********,
с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че че ответника И.В.Р., ЕГН **********,***, Офис на приземен (партерен)
етаж, лично и като представител на ЕТ „Д.Р."*** и БУЛСТАТ *********, НЕ Е
собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************** по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в град ****,
ж.к. „**********", с площ от 319 кв.м., при граници: ПИ с ид.№№ ***************,
***************, ***************, стар идентификатор - няма, номер по предходен
план -****.
В исковата молба се твърди, че двамата ищци са собственици на процесния имот по наследство и давност.
Сочи се, че са сънаследници на майка си Е.А.Е. (К.), ЕГН **********, починала
на 05.04.2005 г., съгласно у-е за н-ци No
АУ001678АС/07.01.2013 г. Давността върху имота е призната с констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот No ****г., като владението на имота е упражнявано от
ищците от 05.04.2005 г. до настоящия момент, с присъединяване владението на
наследодателката си Е.А.Е. от 1990 - 05.04.2005 г. По стария кадастрален план
на местността, имотът представлява ПИ No ****, находящ се местност „***",
община Варна, с площ 319.0 кв.м., като същият е записан на наследници на К.М.,
който като изселник за Р Турция предава владението
върху имота на наследодателката на ищците. Сочи, че имотът не е отнеман,
съответно не е възстановяван по реда на ЗСПЗЗ. Твърди
се, че през 2013г. узнали, че съседа им по поземлен имот – ответника по делото
претендира права върху собствения им ПИ, като за същият разполага с нотариален
акт № *** и нотариален акт № ***г. и двата за покупко-продажба на по ½
ид. част от имота /№ **** по плана на ж.к. ****, - гр. Варна/ от Я.Т.Д. и Р.Т.Д..
Твърдят, че Я.Т.Д. и Р.Т.Д. не са
притежавали правото на собственост върху процесния имот, поради което не биха
могли валидно да се разпоредят с него.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ответникът е
собственик на процесния имот по силата на договори за покупко-продажба, като с
Нотариални актове №***, том IV, дело №***г. на нотариус Д.Б. вписани в Служба
по вписванията - Варна, ЕТ „*** - И.Р." е закупил от Р.Т.Д. с ЕГН - **********
и Я.Т.Д. с ЕГН - ********** целия ПИ - **** и целия ПИ **** с обща площ 1
200кв.м. при описани граници по нотариални актове. Сочат, че с решение
№486/02.04.1998г. на Поземлена комисия - Варна, на наследниците на И.Т.И. е
възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на имот -
лозе от 1,200дка, находящ се в строителните граници на град Варна в квартал „***"
имот ***** от Кадастралния план изработен 1956г., при граници - изток *****,
запад път и кариера, север пл. №*****, юг - пл. №*****. Сочи, че липсва
идентичност между записания на наследници на К.М. имот № *** (*****) с
възстановения на наследниците на И.Т.И. имот №*****, като този факт изключва
претенцията на ищците. Сочи още, че след влизане в сила на решението на
Поземлена комисия -Варна, наследницата на И.Т.И. - Я.Т.Д. е въведена във
владение на Поземлени имоти **** и **** по плана ж.к. „****" от 1973г. с
протокол за въвод във владение №75/05.05.1998г. Владението върху имота е
предадено на купувача – ответник по делото на 28.09.2005г., поради което е
неоснователно твърдението, че ищците упражняват владение върху имота. Твърдят
още, че имот с идентификатор ***************
по КККР на гр. Варна е неправилно нанесен в КК и КР в противоречие на ЗУТ и
ЗКИР.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете си, молят за уважаването им, а ответника
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на исковите претенции.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Видно от
скицата, издадена от АГКК, процесния имот с идентификатор *************** по КККР на гр. Варна, е
записан на името на ищците В.Т.М. и Р.Т.Б., легитимиращи се като собственици по
силата на констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот No ***г., а преди това същият е
бил записан на името на тяхната наследодателка Е.А. К. – без документ за
собственост.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че
процесният имот с идентификатор ***************
по КККР на гр. Варна, попада изцяло в границите и е част от ПИ **** по КП от 1973г., който попада
изцяло в границите и е част от ПИ ***** по КП от 1956г., записан на името на
наследниците на И.Т.. На
наследниците на И.М.К. е записан
съседния ПИ ***** по КП от 1956г., който НЯМА съвпадащи части с процесния имот.
Това се установява и от разписните листи на л. ** от делото. В разписния
лист, приложен на л. 13 от делото съдът намира, че е налице техническа грешка,
доколкото имот **** е част от имот ПИ (**)*** по КП от 1956г., а не на ПИ (**)***.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ПИ **** по КП от
1973г. е възстановен с решение
№486/02.04.1998г. на Поземлена комисия - Варна, на наследниците на И.Т.И.. На същите е възстановено
правото на собственост в съществуващи реални граници на имот - лозе от
1,200дка, находящ се в строителните граници на град Варна в квартал „***"
имот ***** от Кадастралния план изработен 1956г., при граници - изток *****,
запад път и кариера, север пл. №*****, юг - пл. №*****. В същото решение на ПК
изрично е посочено, че по КП от 1973г. имотът обхваща Поземлени имоти **** и ****.
С протокол за въвод във владение №75/05.05.1998г.,
наследниците на И.Т.И. - Я.Т.Д., е въведена във владение на Поземлени имоти ****
и **** по плана ж.к. „****" от 1973г.
С
Нотариални актове №***, том ***, дело №***г. на нотариус Д.Б.,
вписани в Служба по вписванията - Варна, ЕТ „*** - И.Р." е закупил от Р.Т.Д.
с ЕГН - ********** и Я.Т.Д. с ЕГН - ********** целия ПИ - **** и целия ПИ ****
с обща площ 1 200кв.м. при описани граници по нотариални актове.
По делото са разпитани и св.
Г.Е.Ц., М.П.Р., Г.Я.Т. и Н.М.К. по отношение на фактите относими към владението
на недвижимия имот, предмет на иска, които ще бъдат обсъдени в мотивната част
на решението.
Въз основа на установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбата на чл. **4 ал.1 от ГПК, като установителните
искове за собственост са предявени под формата на отрицателни такива.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/20**г.
на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
Съдът намира, че в конкретния казус ищците основават правния си интерес от завеждане на
отрицателните установителни искове на твърдения за наличие на собствени права
върху спорния имот с
ид.№1968 по КК, а именно право на собственост, придобито въз основа на
осъществено давностно владение от ищците В.Т.М.
и Р.Т.Б. за периода от 05.04.2005 г. до настоящия момент чрез присъединяване на владението на тяхната
наследодателка
Е.А.Е. (К.), ЕГН **********, починала на 05.04.2005 г. за периода
от 1990г
- 05.04.2005 г., който факт е
обективиран в констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот No ***г. на нот. Д.Б..
В конкретния случай, когато ищецът се позова на притежание
на спорното право, съгласно определение № 2826/24.11.2016г. по ч.г.д. №
1763/2016г. на ВОС и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК след ТР 8/20**г. на ВКС, ОСГТК,
а именно определение № 427/**.**.2013г. по ч.г.д. № 3593/2013г. на ВКС, II ГО и Решение № 15/19.02.2016г. по
г.д. № 4705/2015г на ВКС, II ГО, съдът е длъжен да се произнесе по същество на спора
като реши кому принадлежи материалното право. Доколкото обаче избрания способ
на защита е отрицателния установителен иск, обект на изследване е
Доколкото в отговора на исковата молба
се оспорва както владението както на наследодателката на ищците, така и на самите
ищци, съдът намира, че за доказване на правния си интерес от иска, ищците
следва да докажат придобиването на правото на собственост върху процесния имот
чрез осъщественото давностно владение за посочените периоди.
Съдът намира, че ищците не са доказали
при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост на
твърдяното правно основание. Макар ищците да притежават констативен нотариален
акт за собственост, с който са признати правата им въз основа на давност, то в
настоящото производство следва да се установят отново правата им, доколкото
същите са оспорени от ответната страна. Доколкото ищците са се сдобили с
к.н.а., в тежест на ответната страна е да докаже, че ищците и техния праводател
не са владели процесния имот в посочените периоди, а фактическата власт е
осъществявана от ответниците, съгласно ТР № 11 от 2013г. на ВКС, ОСГК.
От събраните по делото гласни
доказателства не се установява, че е изтекъл десет годишен период, в който
ищците и преди тях тяхната наследодателка, са осъществявали непрекъсната
фактическа власт върху имота с намерение за своене, надлежно демонстрирано по
отношение на надлежния собственик на имота.
По делото са разпитани св. Г.Е.Ц., М.П.Р.,
Г.Я.Т. и Н.М.К.. Никой от свидетелите не сочи за начална дата на владението на Е.А.Е.
(К.) или „баба Д.” 1990г. Единият свидетел
посочва, че към 1995г., баба Д. вече била в имота, а другият сочи, че същата се
появила в имота през 1998г.
Доколкото процесния поземлен имот с
идентификатор *************** по КККР на гр. Варна попада изцяло в имот ПИ
– ****, възстановен по силата на реституционно
решение №486/02.04.1998г. на Поземлена комисия - Варна, на наследниците на И.Т.И., то до датата на възстановяването на имота по реда на
ЗСПЗЗ, т.е. до 02.04.1998г. давност не тече.
Задължителната
съдебна практика приема, че давностният срок за придобиване на имот от лице,
което твърди, че го владее, срещу лице, с възстановени по реда на ЗСПЗЗ права
/или негов преобретател/, започва да тече едва след като е налице възстановяване
на собствеността в полза на реституирания собственик. Правилото е, че давност не тече против
този, който не може да защити правото си. Едва след възстановяване на
собствеността върху конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с
който да се прекъсне течението на давността /Решение
№ 166 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2013 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Б.Д./.
Реституционното
решение за имот ПИ **** по КП от 1973г. е постановено преди измененията на ППЗСПЗЗ,
приети с ДВ бр. 18/1999г., поради което и реституцията /възстановяването на
собствеността/ е настъпила с издаване на решение №486/02.04.1998г. на Поземлена комисия - Варна. От този момент нататък е
допустимо да бъде релевирано фактическото владение на имота от трето лице по
отношение на възстановения собственик.
Неоснователно е твърдението, че имотът не
подлежи на реституция, доколкото същият е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с
решение на ПК. Неоснователно е и твърдението, че владението в полза на наследодателката
на ищците е предадено от К.М. или И.М.К., доколкото същият е притежавал съседен имот, който няма никаква съвпадаща част с процесния и доколкото неговият имот също е бил отчужден, тъй
като от доказателствата по делото се установява, че подлежи на реституция - записан е на
наследниците му за възстановяване.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че баба Д. се е намирала
в процесния имот, като е обитавала същия до смъртта си през 2005г. Не се
установи обаче същата да е имала намерение за своене на имота, както и да е
обективирала намерението си спрямо собственика на имота. Не се доказа на какво
основание Е. е установила владението върху имота, доколкото нито един от
свидетелите на ищцовата страна не потвърди владението да й е било предадено от И.М.К.,
а свидетелят на ответната страна М.П.Р. сочи, че
баба Д. е била допусната от Й.Р. до имота заедно с дядо З., за да наглеждат
кокошките, които отглеждал в имота.
От
друга страна се установи, че ответникът и преди придобиването на имот ПИ ****
чрез покупко-продажба през 2005г., а именно от около 1996г. е осъществявал
владение върху имота, като го е използвал /за струпване на строителни
материали/ и го е оградил откъм пътя. Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на свидетелите на ответната страна като непротиворечиви вътрешно и
помежду си и като изхождащи от лица, запознати отблизо с фактическата
обстановка, както и като съответстващи на останалия доказателствен материал
/писмените доказателства и СТЕ/, както и на самите твърдения на страните /доколкото
още твърденията на ищеца са, че владението върху имота е предадено от К.М., който е бил собственик на съседен имот,
съгласно СТЕ/. Непротиворечивите показания на свидетелите сочат, че
фактическата власт върху процесния имот е осъществявана от ответника от 1996г.,
което изключва фактическата власт на праводателя на ищците /”баба Д.”/.
Фактическата власт е манифестирана както чрез ползване на имота, така и чрез ограждане
на същия, извършено съгласно свидетелските показания с намерение
за избягване на кражби в имота. Ограждането на имота е действие, което може да
бъде прието за едно надлежно манифестирано външно обективирано намерение за
своене, но доколкото ответната страна се позовава не на давност, а на покупко-продажба
като придобивен способ, то ограждането се обсъжда само по отношение на
осъществяването на фактическа власт върху имота.
Дори
и да не бъдат зачетени свидетелските показания на свидетелите на ответника за
осъществена фактическа власт върху имота от ответника за периода след 1996г., то
владението върху имота му е било предадено, съгласно Нотариални актове №***,
том ***, дело №***г. в деня на
подписването на договорите за покупко-продажба.
В
този смисъл периодът на осъществената от Е. К. фактическа власт върху имота,
който евентуално би могъл да се зачита за давностно владение е от 1998г. до
2005г., т.е. за период по-малък от изискуемия период от 10 години. Отделно от
това не се установява Е. К. да е манифестирала своето владение спрямо
действителния собственик на имота, съгласно решение
№486/02.04.1998г. на Поземлена комисия - Варна – наследниците на И.Т.И., а именно Р.Т.Д. и Я.Т.Д., праводатели на ответника, а в
последствие и спрямо И.Р..
От своя
страна И.Р. надлежно е демонстрирал както намерението си за владение върху
имота /ПИ ****, който включва процесния имот/ чрез заграждането му /откъм пътя,
където не е съществувала ограда/ и ползването му, така и в последствие
придобитите собственически права след 2005г. чрез даване на разрешение на
собствениците на имот № 1969 по КК да построят масивна ограда по източната
граница на процесния имот през 2008г.
Отделно от
това не се установи след смъртта на Е. К., нейните наследници да са
осъществявали непрекъсната фактическа власт върху имота за останалата част от
периода 2005-2013г., доколкото от свидетелските показания и на двамата
разпитани свидетели на ищците се установява, че след смъртта на баба Д. само
синът й е посещавал имота, като не е ясно колко пъти и кога, както и какво е
правил точно в имота, освен ограждането му. В показанията на св. Тодорова 9
пъти е записано в протокола да казва, че не
може да каже колко пъти е виждала синът й в имота, кога и какво е правел в
имота, а св. К. е присъствал на три ограждания на имота, от които първото през
2010г., а последното - 2015г. Доколкото за наличието на трайно установено и
непрекъснато владение е необходимо да бъде установено, че владението не е
прекъсвано за нито един период, по-дълъг от 6 месеца, тъй като при изгубване на
владението същото е защитимо само за посочения период и всеки, който осъществи
владение за период от 6 месеца може да го брани валидно с владелчески иск, то
съдът намира, че след смъртта на Е. К. ищците не са продължили осъществяваната
от нея трайна фактическа власт. Първите сведения /събрани чрез свидетелските
показания на св. на ищците/ за осъществени от тях действия по отношение на
имота датират от 2010г., когато е било първото заграждане на имота. За пълнота
следва да се посочи, че св. Цанков сочи за първо заграждане на имота по-късен
период –2013-2014г. Независимо от това обаче, дори и да се приеме, че през
2010г. е предприето заграждане на имота, за периода 2005-2010г. е било
прекъснато владението върху имота, осъществявано дотогава от Е. К. и не се
доказва продължаване на владението й от нейните наследници В.Т.М. и Р.Т.Б. за посочения период. Още повече, че през
2008г. И.Р. е осъществявал фактическа власт върху имота,
като е счетен за собственик на имота от собствениците на съседния парцел при
изграждане на оградата между двата имота. В този смисъл дори да е отново установено
владение от тях за периода след 2010г. /или през 2013г./, то същото не може да
бъде присъединено към владението на Е. К., поради което и до 2013г., когато е
издаден КНА, както и до момента на завеждане на исковата молба или до настоящия
момент, не би могла да изтече нова давност.
От
всичко изложено до тук съдът намира, че ответникът успешно е оборил
доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот No ***г., и ищецът не е придобил
имота по давност.
Само на
това основание /поради недоказване от страна на ищеца на материално правната си легитимация да предяви отрицателен
установителен иск/, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Но
доколкото се изследва правото на собственост на ответната страна, съдът намира,
че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот на соченото от него правно основание,
а именно: покупко-продажба, обективирана в Нотариални актове №***, том ***,
дело №***г. на нотариус Д.Б.. Поради това неоснователен се явява иска на ищца
да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на имота.
Предвид изхода на спора, ищците следва да заплатят на ответника
разноските, сторени в производството, а именно сумата от 3400лв., съгласно
списъка на разноските и доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на В.Т.М.,
ЕГН **********,*** и Р.Т.Б., ЕГН **********,*** против И.В.Р., ЕГН **********,***,
Офис на приземен (партерен) етаж, лично и като представител на ЕТ „Д.Р."***,
БУЛСТАТ*********, за приемане за
установено, че ответника И.В.Р., ЕГН **********,***,
Офис на приземен (партерен) етаж, лично и като представител на ЕТ „Д.Р."***
и БУЛСТАТ *********, НЕ Е собственик на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в град ****, ж.к. „**********",
с площ от 319 кв.м., при граници: ПИ с ид.№№ ***************, ***************, ***************,
стар идентификатор - няма, номер по предходен план -****, на основание чл. 124
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Т.М., ЕГН **********,*** и Р.Т.Б.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.В.Р.,
ЕГН **********,***, Офис на приземен (партерен) етаж, сумата
от 3400 /три хиляди и четиристотин лева/, представляващи разноски
за настоящото производство, на основание чл.78, ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: