Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.10.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На тридесети септември Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: НИКОЛИНА КОЗЕЛОВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 1900 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 20-1228-000505 от 13.03.2020 год. на началника на Сектор ”Пътна полиция”
към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят Н.Г.У. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара
Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН
(акт за установяване на административно нарушение) № 20-505
от 17.02.2020 год. (серия АА, бланков № 614034) жалбоподателят е санкциониран за
две нарушения по ЗДвП (Закон за движението по пътищата), извършени на 17.02.2020
год. около 18.50 часа в град Стара Загора, по ул.”П.Р.Славейков” на
кръстовището с ул.“Ген.Гурко“ при управление в посока юг-север на лек автомобил
марка ”Форд”, с рег.№ СМ 7490 АН, собственост на Георги Николов У..
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2 (”Който
поради движение със несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление”) във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП -
Закон за движение по пътищата (”който не спазва предписанието
на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението”) за
нарушение на чл.50, ал.1 от същия закон (”На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство”), изразяващо се в
това, че при условията на пътен знак Б-2 и навлизайки в кръстовището блъска с
предната си част движещия се по ул.“Ген.Гурко“ по път с предимство в посока
изток-запад лек автомобил марка “Ситроен“, с рег.№ СН 2083 АК в негова задна
лява част и настъпва ПТП с мат.щети по двете МПС.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в т.1
от НП се потвърждават от показанията на актосъставителя Б.П. Боева.
В настоящето производство на контрол подлежи вмененото във вина
на жалбоподателя административно нарушение, което от фактическа страна се
основава на това, че при включване в движението по ул. "Генерал
Гурко" не спазва условието на пътен знак Б-2 и не пропуска движещия се по
пътя с предимство лек автомобил и допуска ПТП с материални щети по двете МПС. В
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване на
административното обвинение от правна страна, като нарушена законова разпоредба
е посочена нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП,
регламентираща, че участниците в движението на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.
Всички съставомерни фактически обстоятелства, предвид
квалификацията на деянието като нарушение по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са
посочени в наказателното постановление.
В този смисъл административно-наказателното обвинение е доказано
по несъмнен и безспорен начин. Видно от приложеният по делото протокол за ПТП и
отразеното в него, съответно механизма на ПТП предполага, че жалбоподателят не
е пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил, въпреки
задължението да го пропусни. В тази насока са и посочените щети по двата
автомобила, отразени в съставения протокол за ПТП № 1 749481 – (л.11 от
делото). Механизма на отразеното както в наказателното постановление, така и в
протокола пътно транспортно произшествие, предполага неспазването на
предимството от страна на жалбоподателя, поради не възприемане на управляваният
от другия участник в ПТП лек автомобил, движещ се по пътя с предимство.
Безспорно е, че в случая се касае за административно нарушение,
извършено при липса на умисъл от страна на жалбоподателя. Следва да се
отбележи, че съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, а ал.2 на същия член, предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. Доколкото в Закона
за движението по пътищата не е предвидено нещо такова, а в хода на
делото не се установиха факти, изключващи отговорността на жалбоподателя
/хипотезите на чл.25, чл.28, чл.34 и чл.54 от ЗАНН/, то в конкретния
случай непредпазливото деяние на жалбоподателя подлежи на санкциониране, както
е сторено и от административно наказващия орган.
От събраните в хода на производството доказателства се
установява по безспорен начин вмененото във вина на жалбоподателя
административно нарушение, при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление по т.1 не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото
на защита на наказаното лице. Деянието е описано в степен на достатъчна
конкретност, не създаваща каквато и да е било неясното относно деянието и
дееца, като деянието е подведено правилно под приложимите материално-правни
разпоредби.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП в т.1 е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран
на основание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП (”Наказва се с
глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”) за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП (”За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”), изразяващо
се според описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, в това, че не притежава валидно СУМПС - СУМПС №
********* е иззето и унищожено поради изтичане на срока на валидност – до
29.06.2015 год.
Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП
(Изм. - ДВ, бр.2 от 2018 год., в сила от 03.01.2018 г.), за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. СУМПС е това, което е валидно за
категорията на управляваното МПС и е в срока на административната му валидност.
От водачите на МПС се изисква не само да са правоспособни, но и да имат валидни
по срок свидетелства за управление на МПС. В конкретния случай жалбоподателя не
е отговарял на второто изискване, с което е осъществил състава на
административното нарушение по чл.150а ЗДвП и следващата се
отговорност по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.
Съобразно постановеното Решение № 3020 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм.д. №
10977/2017 год., СУМПС с изтекъл срок на валидност не представлява документ,
удостоверяващ правоспособност. Правата на водача не се подновяват автоматично,
а последният следва да покрие и обезпечи минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на моторно превозно средство от съответната
категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните
контролни органи, за да му бъде подменено СУМПС.
Несъмнено СУМПС е български личен документ по смисъла на чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД и когато
е с изтекъл срок на валидност представлява нередовен български личен документ
съгласно § 1, т. 2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД.
Но съгласно чл.3, ал.3 от същия закон СУМПС
удостоверява правоспособността за управление на МПС. Именно това е основното
предназначение на СУМПС, поради което спрямо него са приложими особените
изисквания по ЗДвП и на множеството подзаконови нормативни актове по
прилагането му. И докато ЗБЛД урежда условията и реда за издаване, ползване и
съхранение на българските лични документи (чл.1, ал.1 ЗБЛД), то ЗДвП урежда
изискванията за правоспособност на водачите на ППС (чл.1, ал.1, пр.3 ЗДвП), като
целта е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата (чл.1, ал.2, пр.1 ЗДвП).
Правоспособността за управление на МПС се придобива по правилата на ЗДвП, след
което държавата издава СУМПС по съответния ред, за да може водачът да
удостовери тази правоспособност. И когато СУМПС е с изтекъл срок на валидност,
то е не само нередовно, но и негодно да удостовери придобитата правоспособност.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил
описаното в т.2 от издаденото НП нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност на посоченото в т.2 от НП
основание.
За нарушението по т.2 от НП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева,
т.е. в средния размер на наказанието, предвиден в закона, без обаче да са
изложени обстоятелствата, обусловили определяне на размера на наказанието в
този размер, респективно – отегчаващото или отегчаващите отговорността
обстоятелство или обстоятелства, налагащо или налагащи определянето на
наказанието глоба над минималния предвиден в закона размер.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че НП в частта му по т.2 следва да бъде изменено по отношение на
глобата, като бъде намален размера на последната до законоустановения минимум
от 100 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 20-1228-000505
от 13.03.2020 год. на началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град
Стара Загора, упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на
министъра на вътрешните работи, в частта му по т.1, в която на основание
чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на Н.Г.У., с ЕГН ********** се
налага административно наказание “глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
извършено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ИЗМЕНЯВА наказателно
постановление 20-1228-000505 от 13.03.2020 год. на началника на Сектор ”Пътна
полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи, в частта му по т.2, в
която на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на Н.Г.У., с ЕГН ********** се
налага административно наказание “глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на така
наложеното административно наказание “глоба“ от 200 (двеста) лева на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: