Решение по дело №685/2020 на Административен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  553

Гр. Перник, 18.12.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 685/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от М.П.М., ЕГН ********** *** против Решение № КПК-68/07.10.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 131-00-867-4/25.08.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Перник, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 131-00-867-1/27.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Жалбоподателката счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни. Сочи, че не са налице законовите предпоставки за отмяна на влязъл в сила административен акт, както и че е изтекъл предвиденият в АПК срок. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да обяви нищожността, алтернативно – да отмени, потвърденото с него разпореждане. 

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. А., поддържа жалбата по изложени в нея и в съдебно заседание съображения. Искането към съда е да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответникът – директор на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването като неоснователно и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 131-00-867/21.06.2020 г. М.П.М. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото и правоотношение със „****” ЕООД, ЕИК ****, считано от 21.05.2018 г. Към него е приложена Заповед № 2/21.05.2018 г., от която е видно, че трудовото правоотношение на жалбоподателката със „****” ЕООД е прекратено, считано от 21.05.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.

С разпореждане № 131-00-867-1/27.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ и е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 21.05.2018 г. до 20.03.2019 г. в размер на 41.61 лв. дневно. Разпореждането е връчено по електронен път на 28.06.2018 г.

С разпореждане № 131-00-867-3/19.11.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение, считано от 19.11.2018 г., поради започване на трудова дейност. Разпореждането е връчено на 19.11.2018 г.

Във връзка със сигнал вх. № 4023-21-444/20.11.2018 г. и на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложена проверка по разходите за държавно обществено осигуряване на осигурителя „****” ЕООД, ЕИК **** от контролен орган при ТП на НОИ - София. За установеното в хода и съставен констативен протокол № КВ-5-21-00724307/03.02.2020 г. В него е отразено, че по партида на осигурителя в Търговския регистър на 11.10.2017 г. е извършена вписване на промяна на наименованието му от „****” ЕООД на „****” ЕООД, с едноличен собственик на капитала, представител и управител - Б.Б.А.. На регистрирания адрес на управление на дружеството, на постоянния и настоящия адрес на управителя и на адреса на управление на друго дружество, със същия управител, не са открити лица, които да получат съобщенията. При посещение на място не е установен офис на осигурителя, в който да се извършва дейност. Със съдействието на органите на МВР е установен контакт с управителя на „****” ЕООД – Б.А.. Същата на 04.09.2019 г. се е явила в ТП на НОИ – Перник и с декларация вх. № 1030-13-625-13/04.09.2019 г. е заявила, че срещу заплащане на 150 лв. е вписана като собственик и управител на „****” ЕООД, „****” ЕООД, „****” ЕООД. Подписала е документи пред нотариус, като не е наясно какви са те. Търговските дружества никога не са развивали дейност, не са назначавани лица по трудови договори, не разполага с никакви документи за тях, не е подавала данни към НАП и не знае кой подава такива.

Въз основа на писмо вх. № 4023-21-444-16/22.10.2019 г. на ТД на НАП в констативния протокол е отразено, че осигурителят е подал по електронен път с КЕП ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г., с декларирани приходи и разходи; не са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и за 2018 г.; не са регистрирани фискални устройства и оборот от такива за периода месец май 2016 г. – месец август 2019 г.; няма данни за регистрирани недвижими имоти; няма данни а подадени декларации обр. № 1 и обр. № 6 за периодите 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. и от 01.09.2016 г. до 30.06.2019 г.; титуляр на електронния подпис е „****” ЕООД; дружеството не е регистрирано по ЗДДС; не са му извършвани проверки и ревизии и не са издавани протоколи и ревизионни актове; има данъчно – осигурителни задължения за които е образувано изпълнително дело № *********/2017 г., по което са наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки. Въз основа на така установеното е направен извод, че „****” ЕООД не осъществява търговска дейност.

При проверка в регистрите на НОИ е констатирано, че за периода месец септември 2017 г. – месец септември 2019 г. осигурителят е подавал уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за 5 лица, чиито правоотношения са прекратени. За времето, през което Б.А. е управител на дружеството са подадени уведомления за сключени и прекратени трудови правоотношения на 4 лица. Начислени и невнесени са осигурителни вноски в размер на 7123.66 лв.

 За жалбоподателката от „****” ЕООД са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 02.04.2018 г. до 20.05.2018 г., с код за осигурителен доход 01. Подадено е уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за трудов договор, сключен на 02.04.2018 г. за длъжността „технически сътрудник” с трудово възнаграждение 1300 лв. Подадено е уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 21.05.2018 г.  За същата година за нея са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от други осигурители, с минимален осигурителен доход. Въз основа на установеното е направен извод, че М.М. не е осъществявала трудова дейност при осигурителя „****” ЕООД, поради което няма качеството осигурено лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Въз основа на така отразеното в съставения констативен протокол, са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00724782/03.02.2020 г. на контролен орган на ТП- София - град на НОИ, с които осигурителят „****” ЕООД е задължен да подаде декларация обр. 1 по Наредба Н-13/17.12.2019 г.  за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване на общо 4 броя лица, сред които под № 3 – жалбоподателката М.П. Мирчеа за периода 02.04.2018 г. – 20.05.2018 г. В определения 14-дневен срок за доброволното им изпълнението, те не са изпълнени.  На основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани  за жалбоподателката от осигурителя „****” ЕООД са заличени служебно на 28.05.2020 г.

При това положение административният орган – ръководител на осигуряването за безработица при ТП - Перник на НОИ е приел, че е налице предпоставката на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО – представени са нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица и е издал оспореното разпореждане № 131-00-867-4/25.08.2020 г., с което е отменил издаденото от него и влязло в сила разпореждане № 131-00-867-1/27.06.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Приел е, че жалбоподателката не е извършвал трудова дейност при осигурителя „****” ЕООД, поради което не е имало основание за осигуряването и. Затова с Разпореждане № 131-00-867-5/28.05.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 10 от КСО е отказал отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по подаденото от жалбоподателката заявление, а с разпореждане № 131-00-867-6/25.08.2020 г. е разпоредил М.М. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 21.06.2018 г. – 18.11.2018 г. в размер на 4396.05 лв.

Разпореждане № 131-00-867-4/25.08.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, което е предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е връчено на адресата му по електронен път на 11.09.2020 г. Срещу него е подадена жалба с вх. № Ц1012-13-86/23.09.2020 г. В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП – Перник на НОИ е издал решение № КПК-68/07.10.2020 г., с което я е отхвърлил като неоснователна. Решението на директора на ТП на НОИ Перник е връчено на жалбоподателя на 07.10.2020 г. и е оспорено по съдебен ред пред Административен съд – Перник с жалба вх. Ц1012-13-86#2/21.10.2020 г.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е изискана информация от ТД на НАП – София за сключените от него трудови и е извършена констатация за вписванията в трудовата му книжка. От тях се потвърждава безспорния по делото факт, че между М.М. и осигурителя „****” ЕООД е оформен трудов договор за времето от 02.04.2018 г. до 21.05.2018 г. с трудово възнаграждение 1300 лв.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ - Перник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-86#2/21.10.2020 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.

Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директора на ТП на НОИ - Перник и в посочения в същата разпоредба едномесечен инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя извода на издателя му за наличие на основанието по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на разпореждане № 131-00-867-1/27.06.2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Перник, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица.

Настоящият съдебен състав намира, решението на директора на ТП на НОИ - Перник за правилно и законосъобразно. Правилен е изводът му, че разпореждане № 131-00-867-4/25.08.2020 г. е издадено от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО – ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Перник. Същото отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички относими факти и обстоятелства.

Неоснователно е оплакването за нищожност на същото, поради издаването му след изтичане на сроковете по чл. 102 от АПК. Настоящият състав намира, че те са неприложими в производството по чл. 54ж, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 2, ал. 1 от АПК общите правила, уредени в него се прилагат за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. В настоящия случай чл. 54ж, ал. 2 от КСО съдържа специални правила за отмяна на вязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица и изключва приложението на общите, уредени в чл. 99 – чл. 106 от АПК. Аргумен за неприложимостта на сроковете по чл. 102 от АПК в производството по чл. 54ж, ал. 2 от КСО е и обстоятелството, че те са обвързани с основанията по чл. 99 от АПК за отмяна на влязъл в сила административен акт, които не са идентични с основанията по чл. 54ж, ал. 2 от КСО за отмяна на влязло в сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица.

Настоящият състав намира, че е съответен на закона е изводът на директора на ТП – Перник на НОИ, направен в обжалваното решение, за наличие на предпоставката по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на влязло в сила разпореждане, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица. Съгласно цитираната норма влязлото в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица може да се отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

          В настоящия случай е спорно обстоятелството налице ли са документи или доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, представляващи основание за отмяна на влязло в сила разпореждане. Видно от приложената административна преписка данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани за жалбоподателката от осигурителя „****” ЕООД за периода 02.04.2018 г. – 20.05.2018 г. са заличени на 28.05.2020 г. по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО едно от кумулативно изискуемите условия за възникване право на парично обезщетение за безработица е прекратяване на осигуряването. С отмененото разпореждане № 131-00-867-1/27.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Перник, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, поради прекратяване на осигуряването и от осигурителя „****” ЕООД. Следователно доказателствата за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани от този осигурител представляват основание по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица, за издаването, на което са били взети предвид. Затова настоящият състав намира, че разпореждането, предмет на съдебен контрол е издадено при наличие на материалните предпоставки за това и е законосъобразно. Като е отхвърлил жалбата срещу него директорът на ТП– Перник на НОИ е постановил законосъобразен акт.

Оспорването му е неоснователно и като такова на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник,

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от М.П.М., ЕГН ********** *** против Решение № КПК - 68/07.10.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 131-00-867-4/25.08.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Перник, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 131-00-867-1/27.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.

 

СЪДИЯ: /п/