№ 1534
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100509150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 8487/23.05.2022 г., постановено по гр.д. № 38515/2022 г.
по описа на СРС, 56 състав, ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
******* е осъден да заплати на „******* III“ ООД, ЕИК *******, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 4507,25 лв.,
представляваща неплатена цена за ползване на съоръженията за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се
на адрес: гр. София, Зона Б 3, ул. ******* за периода от 24.06.2020 г. до
24.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
(18.07.2022 г.) до окончателното изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, в която същото се оспорва като неправилно,
необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства.
Твърди се, че ищецът не е подавал заявление за изкупуване, както и всички
необходими документи за изкупуване на процесните съоръжения, с което е
поставил ищцовото дружество в невъзможност да сключи окончателен
договор за присъединяване. Отделно се поддържа, че ищецът не се
легитимира като собственик на съоръженията, като липсвали доказателства
той да е изградил съоръженията. Въззвиникът твърди, че съгласно § 4, ал. 4а
от ПЗР на ЗЕ, в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма
обоснован отказ по § 4, ал. 4, енергийното предприятие в срок от три месеца
1
след покана от страна на собствениците по ал.1 е длъжно да плаща наем по
методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на
съоръжението. Поддържа се, че искане за сключване на окончателен договор
не е било отправяно, съответно не е налице необоснован отказ на
„Топлофикация София“ ЕАД да изкупи присъединителния топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция на жилищната сграда. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
С отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва
предявения иск. Твърди, че многократно е канил ответника да изкупи
процесното съоръжение, но същият не е предприел никакви действия в тази
връзка. Сочи, че е собственик на съоръжението и е изпълнявал точно
задълженията си по предварителния договор. Моли се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от „******* III“ ООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ, за заплащане на
сумата от 4507,25 лв. /след допуснато увеличение цената на иска/, частичен
иск вземане в размер от 15 000 лв., представляваща неплатена цена за
ползване на съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа на
жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, Зона Б 3, ул. ******* за
периода от 24.06.2020 г. до 24.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска (18.07.2022 г.) до окончателното изплащане.
Производството, преносът доставката и разпределението на топлинна
енергия е дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за
енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването
2
/обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./, както и в действащата преди това
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./. Съгласно
чл. 133 ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към
топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на
съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна
енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към
топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за проучване на
условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към
топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти
или от производител до топлопреносното предприятие: 2/ извършване на
предварително проучване за присъединяване на обекта, с което
топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина,
точката или мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на
присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за
проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди
неговото представяне за одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен
договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и
съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на
вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване
след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с
условията за присъединяване – чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, вр. с чл. 138 ЗЕ. Според нормата
на чл. 17, ал. 3 от наредбата, след завършване на строежа на обекта и
съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното
предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на
предварителния договор. Договорът за присъединяване следва да има
задължителното съдържание, посочено в чл. 17, ал. 4 от наредбата, което
включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за
прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на
топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните
и особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за
присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ
/редакция – ДВ, бр. 107 от 2003 год./, при присъединяване на потребители на
топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 от
същата разпоредба, когато изграждането на съоръженията е икономически
нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може да
се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното
предприятие. Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху
изградените съоръжения се урежда с договора за присъединяване по чл. 138,
ал. 1 ЗЕ. Горепосочената нормативна уредба предвижда всички отношения
между потребителя и топлопреносното предприятие да се уредят с договора
3
за присъединяване. Според изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, в случаите по чл.
137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или
титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на
топлопреносното предприятие в срок до три години, като отношенията се
уреждат в договора за присъединяване.
По делото е депозиран предварителен договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 08.10.2007 г.,
сключен между „******* III“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД, относно
жилищна сграда, намираща се на ул. „*******, чрез изграждане на
присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция. В
чл.7 от договора е предвидено, че потребителят /„******* III“ ООД/ се
задължава да изгради за своя сметка строежа, съгласно техническите условия
и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване,
като до прехвърляне на правото на собственост върху строежа на дружеството
/„Топлофикация София“ ЕАД/, потребителят е негов собственик.
Представено е и разрешение за ползване № ДК – 07 – 42/26.01.2009 г.,
издадено от началник сектор „СК‘ на Столична РДНСК, по силата на което е
разрешено ползване на строеж – външно топлозахранване и абонатна станция
на смесена сграда, находяща се в УПИ III, кв. 158, по плана на гр. София, м.
„Зона Б 3“, район „Възраждане“ – Столична община, с административен адрес
гр. София, ул. „*******. От така събраните доказателства се установява
безспорно, че ищецът е изградил процесното съоръжение, като по делото
липсват доказателства собствеността върху съоръжението да е била
прехвърлена на етажните собственици или на трето лице, още повече
съгласно чл.137, ал.3 ЗЕ ищецът има право да прехвърли собствеността
единствено на ответника чрез договора за присъединяване. По изложените
съображения и въззивният съд намира за неоснователен наведения довод във
въззивната жалба за липса на доказателства за притежание правото на
собственост върху процесното съоръжение от страна на ищеца.
Със законодателните изменения в ЗЕ, приети с ДВ., бр. 74 от 2006 г.,
законодателят е създал ясна регламентация на този вид правоотношения, като
е изменил разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, съгласно която изграждането на
съоръженията по ал. 1 /присъединителен топлопровод, съоръженията към
него и абонатна станция/ може да се извършва и от потребителите след
съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от
потребителите. Тази разпоредба санкционира разместването на имуществени
блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който
следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да
бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на битов
потребител, а правото на собственост все още не е прехвърлено в
патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до
изкупуване на съоръженията, топлопреносното предприятие дължи на лицето,
4
изградило същите за своя сметка, цена за ползването им.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че процесната
сграда е включена към централизирано топлоподаване на 18.03.2009 г., като
въвеждането в експлоатация на външния топлопровод и абонатната станция е
извършено съобразно действащия ЗУТ и подзаконовата нормативна база. По
данни на топлорайон „София Изток“ съоръжението се ползва от ответника.
По изложените съображения и доколкото по делото липсват
доказателства до края на исковия период съоръжението да е било изкупено от
„Топлофикация София“ ЕАД, съдът приема, че ответното дружество е
ползвало без правно основание собственото на ищеца съоръжение, поради
което и дължи заплащане на обезщетение в размер на цената за ползване на
съоръжението през процесния имот. Изготвената СТЕ е установила, че
дължимата цена ползване на съоръжението е 4507,25 лв., поради което и
искът се явява основателен за предявения размер.
Във връзка с довода на жалбоподателя, че възникването на
задължението на топлопреносното предприятие за заплащане на наем е
обусловено от отправянето на покана от собственика на енергийни обекти и
съоръжения, съгласно на § 4, т. 4а от ДР на ЗЕ, въззивният съд приема
следното: горепосочената норма /обн. ДВ, бр. 38 от 2018 год., в сила от
08.05.2018 год./, предвижда, че правото да се претендира обезщетение по чл.
137, ал. 2 ЗЕ възниква след отправянето на покана до топлопреносното
предприятие и изтичане на 3-месечен срок от получаване на поканата. В
разглеждания случай е видно от данните по делото, че такава покана е била
отправена преди началото на исковия период, доколкото с решение от
06.12.2017 год., постановено по гр.дело №18887/2017 год. по описа на СРС,
ГО, 144 с-в /представено и прието в производството пред СРС/,
„Топлофикация София“ ЕАД е било осъдено да заплати на „******* ІІІ“ ООД
по иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 16704,28 лв.,
представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се
в гр.София, УПИ ІІІ-10, 11, кв.158, Зона Б-3, ул.“******* /т.е. процесните
съоръжения/ за периода от 27.03.2012 год. до 27.03.2017 год. Настоящият
съдебен състав счита, че предявяването на исковата молба по посоченото
дело /което е станало през 27.03.2017 год./ за заплащането на цената за
ползване на съоръженията има характера и на покана. Последната има за
последица поставянето на ответника в забава и има действие занапред до
изпълнение на задължението, т.е. до сключването на договор за изкупуване на
енергийните обекти и съоръжения. В този смисъл не е необходимо
отправянето на нова покана за плащане след влизането в сила на разпоредбата
на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да потвърдено. Доколкото
предявеният иск е частичен от целия размер от 15 000 лв., както е приел
5
първоинстанционния съд в мотивите си, но липсва такова отбелязване в
дипозитива на акта, на първоинстанционния съд следва да бъде указано да
извърши преценка за наличието на предпоставките за провеждане на
процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 1100 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8487/23.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 38515/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, с което ответникът
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* е осъден да заплати на „*******
III“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2
ЗЕ сумата от 4507,25 лв., предявена като частичен иск от иск за сумата от 15
000 лв., представляваща неплатена цена за ползване на съоръженията за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се
на адрес: гр. София, Зона Б 3, ул. ******* за периода от 24.06.2020 г. до
24.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
(18.07.2022 г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „******* III“ ООД, ЕИК *******, разноски за
въззивното производство в размер от 1100 лв.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за извършване на
преценка наличието на предпоставките за провеждане на процедура по
чл.247 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6