№ 17531
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110132500 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1-3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Ищцата А. К. М. моли съда да постанови решение срещу
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО, с което
на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае за незаконно и да отмени
дисциплинарното й уволнение по чл.330, ал.1, т.6 КТ със заповед №ЧР-
648/19.4.2023 г. и заповед №ЧР-649/19.4.2023 на законния представител на
ответния университет, да я възстанови на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ на
предишната работа – „старши преподавател“ в катедра „Чужди езици и
приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и политика“
при ответника и да осъди ответника да й плати следните суми: на осн. чл.344,
ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ 9935,80 лв., представляваща обезщетение за
оставането на ищцата без работа за периода 20.4.2023 – 20.10.2023 г. поради
уволнението й със същите заповеди на работодателя, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 9.6.2023 г., до изплащане на сумата, и
на осн. чл.78, ал.1 ГПК обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете. Счита, че не е извършила
вмененото й дисциплинарни нарушения – твърди, че процедурата по налагане
на дисциплинарно наказА.е е нарушена поради немотивираната заповед за
1
дисциплинарно уволнение и неспазване на сроковете по чл.194 и 195 КТ.
Относно цената на иска по чл.225, ал.1 ГПК следва да се посочи, че в
рамките на устните състезА.я, след приключване на съдебното дирене
процесуалният представител на ищеца прави искане за осъждането на
ответника за сумата от 10339,44 лв. Това по същество представлява искане за
увеличение на този иск, което е направено извън срока по чл.214, ал.1 ГПК и
затова следва да се остави без разглеждане.
Ответникът УНИВЕРСИТТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО оспорва исковете по основА.е и размер. Счита, че деянието на
ищцата представлява дисциплинарно нарушение за което се предвижда най-
тежкото дисциплинарно наказА.е – дисциплинарно уволнение, и че е спазил
срока и процедурата за налагане на дисциплинарното наказА.е с мотивирана
заповед на работодателя.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно
уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за
незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на ищеца
на твърденията му сключването на трудовия договор и прекратяването му въз
основа на процесната заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ, твърдените пропуски на
работодателя в процедурата по налагане на дисциплинарното наказА.е.
Обусловен е също и от доказване от страна на ответника на фактите, на които
се основава уволнителната заповед – мотивираната заповед на работодателя,
или друг акт, който я предхожда и е свързан с нея и е представен на ищеца да
даде обяснения в предвидените крайни срокове и фактите, които са посочени в
едно коректно формулирано дисциплинарно обвинение.
По делото не се спори, че стрА.те са обвързА. от трудов договор, по
силата на който към 20.4.2023 г. ищцата се е задължила и е работила в
ответния университет на длъжност „старши преподавател“ в катедра „Чужди
езици и приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и
политика“. До този момент ищцата е дългогодишен преподавател в
университета, като в рамките на кратък период от около 2 месеца през 2023 г.
са й образувА. три дисциплинарни производства, по които са и наложени
последователно дисциплинарни наказА.я „забележка“, „предупреждение за
2
уволнение“ и накрая – процесното „дисциплинарно уволнение“.
Със заповед на работодателя №467/14.3.2023 г. е назначена комисия от 4
души, част от която – свид.А.Т.С., като председател на студентския съвет при
УНСС. Възложено й е да извърши проверка по сигнал на студент от втори
семестър, специалност „Политология“, относно оказван натиск от страна на
ст.преподавател А. К. М. на студентите за нейна защита пред съд. Същи - и за
провеждане на учебни занятия с тематика, различна от предмета на учебната
програма. Въз основа на това е съставен протокол от 14.3.2023 г., в който е
записано, че 1/неназовА.ят студент /за когото текстът е формулиран в женски
род/ е заявил, че на нея и колегите й е налаган натиск от страна на
ст.преподавател А. М., първо да съставят и подпишат писмо в нейна защита, в
което да завят, че провеждА.те от нея часове /неясно за кой период или за кои
часове/ започват и приключват навреме, както и че се провеждат регулярно,
както и - да ги принуди да излязат в нейна защита пред съда, като
свидетелстват при предстоящото завеждане на дело от нейна страна срещу
УНСС, за наложеното й дисциплинарно наказА.е „Забележка“. 2/по време на
нейни часове са влизали външни лица, които са водили занятията по
дисциплината „Английски език“ без нейно присъствие, като темите на
занятията са били Трафик на хора; истории за личният им живот /на външните
лица/, разкази за сватбата им; опити за религиозни внушения; и намесването
на теми, относно сексуалната ориентация на личностите в точност
хомосексуализма и изискване на изразяване на лично мнение и отношение на
студентите по въпроса. 3/Хомосексуалната тема е засегната и в други часове
на ст.преподавател М., като същата е правила изказвА.я: „и аз не ги харесвам,
но трябва да ги търпим“.
На 17.3.2023 г. комисията е провела друго заседА.е, като в състава й
участва студент, който не е част от определената група за проверка с
посочената заповед на работодателя №ЧР-467 от 14.3.2023 г. – свидетелят
И.Ч., отбелязан като представител на Студентския съвет. Участието в състава
на комисията на лице извън определения от работодателя кръг поставя под
въпрос законността на състава й и взетите от нея решения. СъдържА.ето на
протокола от тази комисия залегнал в основата на уволнителната заповед. В
него отново не се сочи кои са лицата, които са били разпитА., няма изложение
на поставените към тях въпроси и по-важното – на показА.ята на всеки от тях,
а е представен обобщен от самата комисия преразказ на група лица за
3
неопредени в хронологичен аспект събития.
Със заповед 648/19.4.2023 г. на работодателя на ищцата, й е наложено
дисциплинарно наказА.е „уволнение“ мотивите на същата са следните:
1/оказван вербален натиск /неясно как/ от страна на А. К. М. на студенти
от специалност „Политология“ за подписване в нейна защита във връзка с
поискА. от Работодателя писмени обяснения за нарушаване на трудовата
дисциплина. 2/ оказване на психологически натиск /неясно как/ върху
студентите от първи курс на специалност „Политология“ от страна на А.
К. Маарова, състоящ се в това: студентите да съставят и подпишат писмо
в нейна защита, в което да заявят, че провеждА.те от нея часове започват и
приключват навреме, както и че се провеждат регулярно; да ги принуди
/неясно как/ до излязат в нейна защита в съда, като свидетелстват при
предстоящото завеждане на дело от нейна страна срещу УНСС, за
наложеното й предходно дисциплинарно наказА.е; студентите са привикА.
от преподавателката по единично да разговори за убеждаването им да я
подкрепят, както и е водила с тях множество телефонни разговори на тази
тема.3/Допускане от страна на А. К. М. на външни лица като лектори в
нейни часове без да уведоми за това по съответния ред /не се сочи кого/,
като са били обсъждА. теми, които не са заложени в утвърдената учебна
програма. Напускане на учебната зала от страна на същата по време на
водените от външните лица занятия. 4/многократно нарушаване на
конституционните лични права на студентите, чрез извършване на
неразрешеното им заснемане по време на учебните часове от А. К. М.,
въпреки многократните им заявление да не бъдат заснемА., включително и
от външни лица, присъствали на учебните занятия. 5/ С гореописА.те си
действия А. К. М. е възпрепятствала многократно /без да се сочи кога/
учебния процес /неясно в кой аспект/, влошила е неговото качество /по неясно
какъв оценъчен критерий/ и е създала психологическа несигурност и страх в
студентите от първи курс на специалностите „Политология“ /неясно как
и на кои студенти, едва ли се касае за всички студенти, тъй като доколкото е
посочено в протокола, са разпитА. няколко/.
С тези си действия, служителят е:
-нарушил трудовата дисциплина по отношение на провеждането на
учебните занятия, като е лишавал системно студентите от плъноценен и
4
качествен учебен процес и е компрометирал авторитета на университета.
-Злоупотребил е с доверието на работодателя и е уронил доброто име
и авторитета на УНСС, като го е злепоставил пред студентите на УНСС.
- Нарушил е етичните норми в отношенията между преподаватели и
студенти, които взаимно трябва да зачитат своите интереси и цели в
обучението.
- Е нарушил констуционните и лични права на студентите.
С друга заповед на работодателя от същата дата с пореден номер -
№689/19.4.2023 г., въз основа на мотивите на предходната заповед е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата с мотив „налагане на
дисциплинарно наказА.е уволнение й е наложено наказА.е“.
От показА.ята на свидетеля А.Т.С. се установява, че е потърсен от като
единствен легитимен представител на студентите и докторантите в УНСС
да присъства на среща между служители на университета със студент /не сочи
името но го назовава ту в мъжки, ту в женски род/. Студентът твърдеше, че
има някакъв натиск върху тях да подпишат за това, че самата
преподавателка е работила часовете си редовно. Също така ги е помолила
да я подкрепят при евентуално посещение. Това е описано в протокола.
Свидетелят Стойков е подписал протокола на комисията от 14.3.2023 г. По-
късно в разпита си сочи, че се касае за студентка, както и че се е взело решение
от комисията на следващо заседА.е да разпитат студенти, които да разкажат
детайлно какво се е случило. Но не е могъл да присъства на второто заседА.е
и се е наложило да бъде заместван. Сочи, че подписА.ят от него протокол
отговаря на истината. Споделя извода си, че студентката не е искала да се
хвали в комисията, а да се оплаче, че преподавателят ги кара да направят
нещо, което не е от техните компетенции. Заявява, че по някакъв начин
останал с впечатление, че студентите, които са част от въпросната група,
която представляваше студентката, останах с впечатление, че трябва да
направят тази подкрепа към преподавателя, за да няма някакви последствия
за тях. И завършва показА.ята си с това, че момичето се притеснявало да
каже какво се е случило. Тоест, не е казала, а свидетелството му се основава
повече на изводите му от недоизказА. обстоятелства от показА.ята на
разпитА.я/та студент/ка с неустановена по делото самоличност.
По делото е разпитан и свидетелят И.М.Ч., който, въпреки че не е
5
посочен като част от комисията по заповедта на работодателя от 14.3.2023 г., е
участвал в нея. От показА.ята му и от подписА.я от него протокол се
установява, че студентите, които на 17.3.2023 г. се явили пред комисията
споделили, че в часовете им се обсъждали теми, които не са залегнали в
учебния план. Всички студенти заявили, че е оказван натиск да бъдат
подписвА. протоколи и някакви документи, да това че са се водили часовете
както трябва. Постоянно имало външни лектори, с които са коментирА.
теми, които не са част от учебния план. Присъствал и мъжът на ищцата, който
понякога е записвал видео с телефона си, за да създаде доказателства, че часът
е проведен нормално. На въпрос колко студенти са се явили пред комисията
сочи, че са били – 4-5-6 човека. Те споделили, че не им е приятно да бъдат
снимА.; били карА. да подпишат документи поради наложено дисциплинарно
наказА.е „забележка“ на ищцата, тъй като студентите не са си вземали
лекциите. Били са карА. да подпишат такива документи, че е имало
лекции, а всъщност не е имало. И подчертава, били накарА. да се подпишат,
че са проведени лекциите. И при поставяни контролни въпроси дали и как е
оказвана принуда от страна на ищцата върху студентите свидетелят Ч. заявява:
Не си спомням, честно казано. и посочва практиката в университета по
време на занятия да се пускат присъствени списъци.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказА.я се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му.
Дисциплинарното наказване е функция на кумулативните предпоставки
за спазване на процедурата по налагането му – в срок и с мотивирана заповед
на работодателя, положителният отговор на въпросите дали привлечения към
дисциплинарна отговорност е извършил вмененото му деяние, дали е виновен
и какъв да е видът на наказА.ето.
В настоящия случай не се установи ищцата да е наказана с мотивирана
заповед, да е извършила вменените й деяния, да е виновна за тях и дори да е
извършила част от тях – да подлежи на наказване с най-тежкото
дисциплинарно наказА.е.
Заповедта за дисциплинарното наказване „уволнение“ на ищцата с
пореден № ЧР-648/19.4.2023 г. няма нито един мотив за това. С връчването й
на ищцата е завършен фактическият състав по едностранното прекратяване на
6
трудовото правоотношение с ищцата. Затова е безпредметна следващата
заповед с пореден № ЧР-649/19.4.2023 г., с която работодателят повторно
прекратява трудовото правоотношение с ищцата.
Но дори при абстрахиране от формалния характер на този пропуск от
работодателя, и двете му заповеди да се ценят като един акт, ако се приеме, че
са връчени едновременно на ищцата, то отново се откриват процесуални
пропуски. С зап. № ЧР-649/19.4.2023 г. се излагат мотиви, които обаче както са
непълноценни преди всичко поради липсата на яснота за датата или периода
на извършване на твърдяното дисциплинарно нарушение. Съществен пропуск
е и обстоятелството, че не се сочи как и спрямо кои конкретни лица е оказван
натиск или принуда от страна на ищцата, чии конкретни права са нарушени с
извършено заснемане, кои студенти се твърди да са се възпротивили и да са
заснети без съгласие. Не се сочи и коя част от преподаването е извън учебния
план.
Мотивите на тази заповед не съдържат дата на извършване на деянията,
предмет на дисциплинарното обвинение, нито се сочат конкретните лица,
които се твърди да са подлагА. на някакво въздействие от страна на ищцата,
нито се сочи в какво се изразява сочения със заповедта натиск или принуда.
По дефиниция, която може да се извлече от Наказателния кодекс принудата
представлява заплашване или използване на сила, за да се въздейства на
жертвата да извърши или да не извършва някакво действие. Натискът може да
се характеризира като по-лека форма на въздействие, която не попада в
хипотезата на принудата, а представлява влияние, основано на авторитета на
лицето, което го упражнява. Или е предмет на някакви договорки, но в
ситуация, при която уговарящият е доминираща фигура, уговаряният не
неравностоен и по-трудно може да заеме и да поддържа собствено волева
позиция. Тези хипотези обаче следва да са проявени обективно по някакъв
начин и да са посочени в дисциплинарното обвинение с посочване на
конкретните обстоятелства кога, къде, какво и спрямо кого се е случило.
Неоснователен е доводът на ответния университет, че Регламентът за защита
на личните данни е пречка за разкриване на самоличностите на лицата, които
се твърди да са станали жертва на въздействието на ищцата. Ответникът носи
тежестта да докаже фактите, на които се основава уволнителната заповед, в
т.ч. че сочените за пострадали лица са студенти, в какво се състои вменяваното
деянието на ищцата, за да се прецени дали и как е въздействала на третите
7
лица, какъв е характерът и интензивността на влиянието й върху тях за
постигане на целите й. Принудата сама по себе си е дисциплинарно основА.е
без значение дали преследвА.те цели са с положителна или отрицателна
оценка. Но с оглед дължимата степен на доказване, и необходимостта да се
установят всички факти от уволнителната заповед, ищецът носи тежестта да
докаже и укоримия характер на преследвА.те от ищцата цели – студентите да
свидетелстват в нейна полза. Последното обаче не може да получи
отрицателна дисциплинарна оценка, тъй като стремежът да изгради защитата
си по повдигнато дисциплинарно обвинение по предходна процедура не е
повод нито за критика и още по-малко за дисциплинарно преследване.
Свидетелстването пред съд е граждански и обществен дълг е на лицата, които
знаят факти от значение за правосъдието, независимо дали желаят или не –
чл.85 ГПК и чл.290 НК сочещи възможността за принудително довеждане на
свидетел пред съда и наказателната отговорност за лъжесвидетелстване /в т.ч.
затаяването на истина, която е известна на свидетеля/ са показателни за това.
Друг е въпросът, ако свидетелите са уговаряни да лъжесвидетелстват, което би
бил подбудителство към извършване на престъплението по чл.290 НК. В
процесния случай намек за това се съдържа на свидетеля Ч., но ищцата не е
дисциплинарно обвинявана за извършване на такова деяние и то не е предмет
на дисциплинарното обвинение и наказА.е, респ. на настоящото дело. Не е
предмет и на подписА.я то същия свидетел Ч. протокол от 17.3.2023 г., нито се
подкрепя от някакъв друг доказателствен източник, а и този свидетел беше
твърде колеблив особено при поставяне на контролни въпроси, поради което
съдът не може да даде В. на показА.ята му.
По делото не се спори, че ищцата е търсела подкрепа от студенти, на
които е преподавала, да свидетелстват в нейна полза в подкрепа на защитната
й теза, че не е извършила вменените дисциплинарни нарушения по предходни
дисциплинарни производства. Това се твърди от ответника /но представено
като принуда/ и се потвърждава от ищцата с представени от нея заверени от
нотариус разпечатки от електронни документи и снимки на документи,
изобразяващи подписки в на студенти в полза на ищцата и разговори във
Вайбър. Последните не разкриват ищцата да е принуждавала студенти или да
е оказвала натиск върху тях, възползвайки се от позицията си на преподавател.
Качеството й на преподавател в тази комуникация със студентите й не й
8
дава някаква доминираща позиция в тези разговори именно поради известния
на събеседниците й факт, че към този момент е дисциплинарно преследвана.
Тоест, не тя е в положение да оказва натиск, а е в слабата роля на човек,
търсещ подкрепа, съдействие и свидетелството им за разкриване на истината.
От разпечатаната комуникация личи именно уязвеното положение на ищцата
и нуждата й от подкрепа, поради което реално не е в състояние да оказва
негативно влияние на студентите – да им оказва натиск или да ги принуждава.
Още повече, от текста се вижда, че те й отказват да й сътрудничат с довода, че
се страхуват не от нея /защото ако беше вярно, че ги принуждава, или оказва
натиск или ги създава у тях страхове, те биха се съобразили с искането й/, а
изрично заявяват, че ако застанат в нейна подкрепа, това е възможно да им
навреди в последствие по време на петгодишния курс на обучение. ОбосновА.
или не тези страхове не са провокирА. от ищцата, а са адресирА. от студентите
към ответния университет като образователна институционална структура от
преподаватели и администрация.
ПоказА.ята на разпитА.те по делото свидетели не подкрепят
дисциплинарно обвинителната теза на процесната уволнителна заповед.
Наред посочените формални пропуски в процедурата по съставяне на
дисциплинарната комисия, по същество свидетелите не сочат нито едно
укоримо обстоятелство спрямо ищцата, на което да се даде В.. Свидетелят
Стойков сочи, че неназован студент или студентка е заявила пред комисията,
че ищцата е помолила студенти за съдействие и подписка в нейна полза. При
поставени контролни въпроси дали е ищцата е осъществила принуда или
натиск спрямо някой от възпитА.ците си, свидетелят не дава конкретен
отговор, а заявява, че студентката не е споделила, защото се е притеснявала
пред комисията. ПоказА.ята на свидетеля Ч. не допринасят за обосноваване на
дисциплинарно наказателната теза, тъй като са вътрешно противоречиви,
объркА. без опора и в конфликт дори с подписА.я от свидетеля протокол от
17.3.2023 г. протокол. Затова съдът не се доверява на казаното от него.
По делото не се събраха доказателства за съдържА.ето на учебния план
и за нарушаването му от страна на ищцата с включване на излишни теми за
преподаване.
Обвинението за покана на външни лектори с неустановена самоличност
без ясен конкретен момент на извършване на това деяние, но това едва ли е
9
някаква тежка дисциплинарна проява, особено ако действително се касае за
чужд граждА.н, чийто майчин език е преподавА.ят от ищцата английски език.
Заснемането на преподавателския процес отново с неизяснен момент на
извършване на деянието по време, авторството му и за естеството и позицията
на заснемане. Твърди се, че трето лице – съпругът на ищцата, е заснемал
часовете, правел видео с телефона си. По делото обаче не се установява, нито
самоличността на това лице, нито кой е съпругът на ищцата, нито от каква
позиция е извършено заснемането, нито какво е заснето. В случая вмененото
деяние на ищцата е, че е допуснала това лице в часа/часовете й на извърши
заснемане. Не се твърди да е извършено тайно заснемане или да е извършено
заснемане на някаква интимна лична ситуация, което показва, че това не може
да се приеме за някаква дисциплинарна проява, особено в съвремието, което е
наситено навсякъде от видео-заснемане от всякакви камери за сигурност, от
каквито без съмнение не е лишен и ответният университет.
Изложеното показва, че по делото не се доказа ищцата да е извършила
част от твърдените деяния – принуда или оказване на натиск на студенти, да е
нарушавала учебния план или да е отсъствала по време на часовете й, а друга
част – покана на външни лица или заснемане не представляват дисциплинарни
нарушения. За всички тях важи казаното, че не са характеризирА. по
отношение на критерия време на извършване и конкретните засегнати лица.
По отношение на възприетия размер на дисциплинарно наказА.е: По
делото не са събрА. доказателства ищцата да има обременено дисциплинарно
минало с влязло в сила дисциплинарно наказА.е към датата на налагане на
процесното. Не може да не се отбележи, че няма доказателства в
дългогодишния преподавателски стаж ищцата да е привличана към
дисциплинарна отговорност и че концентрирА.я брой дисциплинарни дела е
образуван именно в периода, когато за ищцата от страна на университета се
твърди да е подала сигнал до медии и институции за извършвА. нарушения в
същия университет. Нещо повече, второто дисциплинарно производство е
именно с такъв предмет – поради подавА. от нея сигнали. Подаването на
сигнали за извършени нарушения или престъпления, стига да не са обида,
клевета или набедяване са позволени действия. И не само, че не са забранени,
но и са желА. от страна на законодателя, но подателите на такива сигнали се
ползват и от специалната защита със Закона за защита на лицата подали
10
сигнали. В настоящия казус не се твърди ищцата умишлено да е набедила,
обидила или наклеветила някого за извършено престъпление. Затова, следва
да се приеме, че хипотезата попада в рамките на специалния закон за защита
на лицата подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за
нарушения. Този закон е публикуван в ДВ бр.11 от 2.2.2023 г. и е действащ от
4.5.2023 г., тоест приет е преди настоящото дисциплинарно производство и
макар ищцата да няма възможност да се ползва от предвидената с него
защита, същият може да служи за ориентир, критерий, че подаването на
сигнал не следва да служи за мотив за дисциплинарно преследване. Затова,
наложеното на ищцата предходно дисциплинарно наказА.е „предупреждение
за уволнение“ не следва да се взема предвид, като отегчаващо
дисциплинарното й положение обстоятелство при вземане на решение от
дисциплинарно наказващия орган за определяне на размера на
дисциплинарното наказА.е в процесния казус. Ето защо, следва да се приеме,
че наложено най-тежко дисциплинарно наказА.е е несъразмерно на деянието
на ищцата – да е покА.ла някой външен преподавател в часовете си и да е
допуснала трето лице да направи снимки в часовете й.
Изложеното показва, че уволнителната заповед е незаконна и следва да
се отмени.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ: Незаконно уволненият работник
може да иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
Искът е акцесорен на този по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и е функция от неговата
основателност плюс установяването от страна на ищеца, че е работил на
длъжността, на която желае да бъде възстановен. Последното е безспорно –
ищцата е работил именно на длъжността, на която иска да бъде възстановена.
Следователно и този иск е основателен.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съгласно тези текстове работникът и служителят има право да иска
обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението.
При незаконно уволнение работникът или служителят имат право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, но за не повече от 6 месеца.
Този иск е обусловени от доказването от страна на ищцата фактите по
11
главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, оставането й без работа поради
уволнението с процесната заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ (ТР №6/2013 г. по т.д.
№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГК) и размера на брутното му трудово възнаграждение
за последния месец преди уволнението.
Главният иск е основателен, по делото не се спори че ищцата е останала
без работа през исковия период поради уволнението й, поради което следва да
се приеме, че искът е доказан по основА.е.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния
отработен месец при ответника е в размер на 9935,80 лв.
Ето защо, искът е частично доказан по размер. За разликата до пълния
предявен размер от 9935,80 лв. искът следва да се отхвърли, тъй като тази
разлика се основава на неправилното становище на ищцата, че
командировъчните пари следва да се включат в основата на обезщетението по
чл.225, ал.1 КТ. Същите не представляват възнаграждение за положен труд, а
са средства – пътни дневни и квартирни, които служат на дипломатическия
служител за да може да живее в приемащата страна, в която осъществява
задгрА.чната си командировка. Ето защо, макар да се получават
продължително време – колкото трае мандатът в съответната страна, те не
представляват елемент от работната заплата с постоянен характер и не могат
да послужат като основА.е за изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.1
КТ.
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 КТ ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете -
изцяло 2080,00 лв. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно, тъй като обезщетението е в рамките на предвидените
минимални размери по чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредбата за минималните
адвокатски размери.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 80,00 лв. и 4% от 9935,80 лв., т.е. 557,43 лв.
На същото основА.е – и обезщетение за направените по делото разноски от
бюджета на съда съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350,00 лв.
12
На осн. чл.242, ал.1 КТ следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на ищцата А. К. М. с ЕГН: ********** със заповеди №ЧР-
648/19.4.2023 г. и №ЧР-649/19.4.2023 г. на законния представител на
ответника УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО с ЕИК: *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ ищцата А. К. М. с ЕГН:
********** на предишната работа до дисциплинарното й уволнение със
заповеди №ЧР-648/19.4.2023 г. и №ЧР-648/19.4.2023 г. – „старши
преподавател“ в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към
факултет „Международна икономика и политика“ при УНИВЕРСИТЕТ ЗА
НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО с ЕИК: *********
ОСЪЖДА ответника УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И
СВЕТОВНО СТОПАНСТВО с ЕИК: ********* да плати на ищцата А. К. М. с
ЕГН: ********** следните суми:
на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – 9935,80 лв.,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода
20.4.2023 – 20.10.2023 г. поради уволнението й със заповеди №ЧР-
648/19.4.2023 г. и №ЧР-649/19.4.2023 г. на законния представител на ответния
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО с ЕИК:
*********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
9.6.2023 г., до изплащане на сумата,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 2080,00 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като
ОСЪЖДА ответника УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И
СВЕТОВНО СТОПАНСТВО с ЕИК: ********* да плати по сметка на
СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 557,43 лв. – държавна такса и
350,00 лв. – обезщетение за направените по делото разноски от бюджета на
съда, съразмерно на уважените части от исковете.
13
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 КТ предварително изпълнение на
решението в частта по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 9935,80
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца за увеличаването на
иска по чл.225, ал.1 КТ от 9935,80 лв., на 10339,44 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на стрА.те. В частите по чл.242, ал.1 ГПК и за оставяне на
искането по чл.214, ал.1 ГПК за увеличаване на иска по чл.225, ал.1 КТ
съдебният акт представлява определение и обжалването му е възможно по
реда на Глава двадесет и първа от ГПК – пред СГС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението до стрА.те.
Преписи от решението да се връчат на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14