РЕШЕНИЕ
№ 1560
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300502122 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Сграда в режим на
етажна собственост с адрес ***, чрез пълномощника й адв. П. К.,
против Решение №2393 от 27.05.2023г., постановено по гр.д. №6541/2022г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІ гр.с., с което по иск на И. Г.
В., ЕГН **********, са били отменени на основание чл.40, ал.1 от
ЗУЕС решенията на проведеното на 06.04.2022г. Общо събрание на
собствениците в етажната собственост на сграда с административен адрес
***, по т.1 от дневния ред- за неотложен ремонт на товарния асансьор и
по т.2 от дневния ред- за неотложен ремонт на покрива на етажната
собственост. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на
предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба- И. Г. В., ЕГН **********,
чрез пълномощника си по делото адв. Й. Х., оспорва същата и иска
1
оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост, с който
ищецът И. Г. В. иска отмяна като незаконосъобразни на решенията на
проведеното на 06.04.2022г. Общо събрание на собствениците в
етажната собственост на сграда с административен адрес ***, по т.1 от
дневния ред- за неотложен ремонт на товарния асансьор и по т.2 от
дневния ред- за неотложен ремонт на покрива на етажната собственост. В
исковата молба са изложени твърдения, че посочените решения били
приети с мнозинство от 33,965% от собствениците, което било в
нарушение на чл.17, ал.3 от ЗУЕС, тъй като не било формирано
мнозинство от 50 на сто от представените идеални части от общите
части на етажната собственост.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и
се установява от приложените писмени доказателства, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект в сграда с административен адрес ***.
Видно от представения протокол, на 06.04.2022г. е било проведено Общо
събрание на етажните собственици, на което са били приети оспорените
от ищеца решения по т.1 от дневния ред- за неотложен ремонт на
товарния асансьор и по т.2 от дневния ред- за неотложен ремонт на
покрива на етажната собственост. В протокола е отразено, че на
събранието са присъствали собствениците на 35,610% идеални части от
общите части на етажната собственост, като за приемане на посочените
решения са гласували собствениците на 33,965% идеални части от
общите части на етажната собственост.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
2
четири от лицата, посочени в списъка към протокола като собственици на
самостоятелни обекти в етажната собственост, притежаващи общо 4,076%
идеални части от общите части, които са гласували за приемане на
оспорените решения, не са били вписани като такива в книгата на
етажната собственост, където като собственици на съответните обекти
били вписани други лица. Ето защо съдът е приел, че при това положение
не е бил налице изискуемият кворум за провеждане на Общото събрание
и за вземане на решение по обявения дневен ред, а същото съгласно
чл.15, ал.3 от ЗУЕС следвало да бъде отложено за следващия ден. По така
изложените съображения съдът уважил предявения иск и отменил като
незаконосъобразни оспорените от ищеца решения на Общото събрание.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи,
както и при служебна проверка за допуснато при постановяването му
нарушение на императивна материалноправна норма, като въззивният съд
се произнесе по правния спор между страните.
С въззивната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно е
уважил предявения иск на основание, което не е било въведено от ищеца
в исковата молба. Тези доводи са основателни. В исковата молба,
подадена в преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, ищецът е посочил
като основание за отмяна на решенията на Общото събрание нарушение на
разпоредбата на чл.17, ал.3 от ЗУЕС, а именно че същите не били взети
с изискуемото мнозинство от повече от 50 на сто от представените
идеални части от общите части на етажната собственост. Така изложените
от него доводи са очертали предмета на делото и рамките на
произнасянето на съда. Нито в исковата молба, нито в първото заседание
по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, ищецът е сочил като основание за
отмяна на решенията липсващ кворум по чл.15, ал.2 от ЗУЕС за
провеждане на Общото събрание. При това положение съдът не е
следвало да проверява дали такъв е бил налице, нито при констатиране
на липсата му да уважава иска на подобно непредявено основание. От
представения протокол е видно, че от представените на Общото събрание
3
35,610% идеални части от общите части на етажната собственост за
приемане на посочените решения са гласували собствениците на 33,965%
идеални части, т.е. повече от 50 на сто, с което е спазено изискването на
чл.17, ал.3 от ЗУЕС. Даже и от гласувалите за приемане на решенията
да бъдат изключени 4,076% идеални части от общите части, собственици
на които съгласно книгата на етажната собственост са други лица, различни
от посочените в списъка към протокола, то пак би било налице
изискуемото мнозинство от повече от 50 на сто от представените идеални
части за приемане на оспорените решения. С исковата молба ищецът не е
твърдял подписалите се като гласували за приемане на оспорените
решения лица в действителност да не са собственици на самостоятелни
обекти, поради което и подобно възражение не е част от основанието на
иска и предмета на делото и за ответната страна не е възникнало
задължението да го опровергава, включително чрез представяне на
съответните титули за собственост. Наведените в устните състезания пред
въззивната инстанция доводи от процесуалния му представител в обратен
смисъл са неоснователни, тъй като е следвало да бъдат направени с
исковата молба. В обобщение се налага изводът, че предявеният иск за
отмяна на решенията на посоченото от ищеца основание се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение, с което е
искът бил уважен, следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него
да се постанови ново решение за отхвърляне на иска.
С оглед изхода на делото и направеното от ответната страна
искане ищецът следва да бъде осъден да й заплати направените по
делото разноски за двете инстанции съгласно представения списък в
размер на общо 1640 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2393 от 27.05.2023г., постановено по гр.д.
№6541/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІ гр.с., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. В., ЕГН **********, против
Етажната собственост на сграда с адрес ***, иск с правно основание
4
чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията на проведеното на
06.04.2022г. Общо събрание на собствениците в етажната собственост на
сграда с административен адрес ***, по т.1 от дневния ред- за неотложен
ремонт на товарния асансьор и по т.2 от дневния ред- за неотложен
ремонт на покрива на етажната собственост.
ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН **********, да заплати на Етажната
собственост на сграда с адрес ***, сумата от 1640 лв.- разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5