РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Бургас , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20202120105206 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Х. И. Н., от гр. Бургас, с която
претендира осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да й заплаща месечна сума
от 440,04 лева, представляваща разлика между определената на ищеца инвалидна пенсия от
169,96 лева, присъдените й парични обезщетения по гр. д. №№ 1787/2014 год. и 40/2018 год.
на БсРС и минималната работна заплата за страната за 2020 год. – 610 лева, считано от
01.08.2020 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задължението, ведно със законната лихва за забава върху всяка от месечните вноски,
начиная от подаване на исковата молба – 01.09.2020 год., до окончателното им изплащане;
ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.
Исковата молба е уточнена с писмена молба от 04.09.2020 год.
В проведеното по делото на открито съдебно заседание ищецът е изменил главния
иск, като е намалил размера на месечната претенция от 440,04 лева до 75,22 лева – съгл.
писмената молба от 28.10.2020 год.
Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
1
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът Х.Н. е пострадала при ПТП на 19.09.2010 год., като пътник в
МПС, управлявано от Евгени Габровски. Вследствие на причинените травми на ищеца е
призната 100 % трайна нетрудоспособност, пожизнено – с решение на ТЕЛК от 07.04.2017
год. С Решение № 302/17.02.2016 год. по гр. д. № 1787/2014 год. на БсРС ответникът-
застраховател е осъден да заплаща на Х.Н. месечна сума от 213,97 лева, представляваща
разлика между трудовото й възнаграждение към деня на деликта и определената й
инвалидна пенсия. С Решение № 2546/10.12.2018 год. по гр. д. № 40/2018 год. на БсРС
(между същите страни) ответникът е осъден да заплаща на ищеца и месечната сума от
150,85 лева, представляваща разлика между МРЗ за страната – 510 лева, инвалидната пенсия
на ищеца и паричното обезщетение от 213,97 лева.
Идентичен спор между страните – за месечната сума от 44,48 лева, за период след
02.01.2019 год., е бил разрешен с влязло в законна сила решение по гр. д. № 23/2019 год. на
БсРС, с което искът на Х.Н. е отхвърлен.
В настоящия съдебен процес ищецът твърди, че МРЗ за страната, считано от
01.01.2020 год., е бил увеличен до 610 лева, поради което ответникът й дължи месечната
сума от 75,22 лева (разлика между МРЗ, инвалидната й пенсия и присъдените с цитираните
по-горе съдебни решения две обезщетения) – вж. писмената молба на ищеца от 28.10.2020
год., на л. 45-46 по описа.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за
основателен. На ищеца се дължи обезщетение от застрахователя, на основание чл. 223, ал. 2
и чл. 226, КЗ (отм., в сила към деня на деликта). Това обезщетение е определено с
решението от 17.02.2016 год. по гр. д. № 1787/2014 год. на БсРС, съобразено със
задължителните указания на ВС в т. 3 от ПП 4/23.12.1968 год. на Пленума (необявено за
изгубило сила). Спорът в настоящия процес между страните се заключава в допустимостта
на изменение на обезщетението при промяна на МРЗ за страната. Настоящият съдебен
състав намира, че тази промяна следва да намери отражения в дължимото на пострадалото
лице обезщетение (независимо дали има за последица увеличението или намалението на
размера му). Изложените мотиви на ППВС за трайната нетрудоспособност са свързани с
определяне първоначалния размер на дължимото обезщетение, но не изключват
възможността за промяна на сумата. Ясното по свое съдържание постановление на пленума
на ВС сочи, че пострадалият „… търпи имуществени вреди, защото пенсията не се покрива с
трудовото възнаграждение и обезщетението следва да се определи в размер на разликата
между действително получаваното трудово възнаграждение през последната година и
определената пенсия за инвалидност“. Същото се отнася и за т. 7 от ППВС № 4/1975 год. –
този акт също се отнася за определяне на размера на обезщетението и препраща към т. 3 от
2
ПП № 4/68 год. Настоящият съдебен състав намира, че двете постановления на пленума не
изключват възможността за изменение на първоначално определената сума, ако
пострадалият търпи вреди по-късно във времето – напр. при промяна в размера на
инвалидната пенсия, на МРЗ или при отпадане на една от тези величини. В разглеждания
казус тази вреда се състои в сумата от 75,22 лева, тя представлява разликата между
определените обезщетения с решенията на БсРС по гр. д. №№ 1787/2014 год. и 40/2018 год.,
инвалидната пенсия на ищеца и МРЗ за страната за 2020 год., и тази вреда подлежи на
обезщетяване от ответника-застраховател на основание чл. 51, ал. 1, изр. първо, ЗЗД във вр.
с чл. 226, КЗ(отм.).
Изложените съображения обосновават извода на съда за основателност на главния
иск, като върху всяка от месечните суми от по 75,22 лева следва да бъде присъдена и
законна лихва за забава, начиная от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи
всяка от сумите, до окончателното им изплащане.
Възраженията на ответника за изтекла погасителна давност и за съпричиняване са
основателни. В разглеждания казус вредата за ищеца е настъпила от момента на
утвърждаване размера на МРЗ за 2020 год. (ПМС № 350/19.12.2019 год.), т. е. до
предявяване на исковата молба на 01.09.2020 год. не е изтекъл 5-годишен срок. Въпросът за
твърдяното то ответника съпричиняване не следва да бъде предмет на нова проверка в
настоящия съдебен процес (по този въпрос са формирани решаващи мотиви във въззивното
решение по възз. гр. д. № 240/2019 год. на БсОС), тъй като предявеният иск не е свързан с
нови по вид вреди, подлежащи на обезщетение.
Уважаването на исковете и частичното прекратяване на производството поради
изменение размера на главницата налага уважаване молбите на страните за присъждане
направените по делото разноски в съответни размери – 450 лева за възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца, което следва да бъде присъдено в полза на адв. С.К.,
и 87,05 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2, ЗАдв).
В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4, ГПК,
ответникът-АД следва да заплати на БсРС държавна такса в размер от 108,32 лева, дължима
върху уважения главен иск.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплаща на Х. И. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 407, вх. В, ет. 1, месечна сума в
3
размер от 75,22 (седемдесет и пет запетая двадесет и две) лева, представляваща
имуществена вреда, последица от ПТП на 19.09.2010 год., която вреда се състои в разликата
между МРЗ от 610 лева, определена за 2020 год. с ПМС № 350/19.12.2019 год., определената
на ищеца Х.Н. инвалидна пенсия от 169,96 лева и присъдените й обезщетения от 150,85 лева
и 213,97 лева по гр. д. №№ 1787/2014 год. и 40/2018 год. на БсРС, начиная от 01.08.2020 год.
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на месечното задължение от
75,22 лева, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на всяка
месечна сума, начиная от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи всяка една
месечна главница, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ, ЗАдв, да заплати на адв. С.К. К., АК-
Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, адвокатско възнаграждение в размер от 450
лева.
ОСЪЖДА Х. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ........., на основание чл. 78, ал.
4, ГПК, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, деловодни разноски в размер от 87,05.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл.
„Позитано“ № 5, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 108,32
лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4