Решение по дело №255/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Д. С. Н. от [населено място], обл.Хасково, [улица], против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, с изх.№02-260-6500/510 от 12.01.2023 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”.

В жалбата се твърди, че оспореното Уведомително писмо, като индивидуален административен акт, било неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят заявява, че през 2021 г. очертал площи и посочил култури, които бил засял на тях, както и мерките, по които желаел да бъде подпомаган. През същата година реколтата от засятите култури била сравнително добра, в резултат на положените от него грижи. Към края на м.ноември, почти два месеца по-късно от края на изтеклата стопанска 2020 – 2021 година, и извън регламентираните срокове за проверки и изисквания за поддържане на площи съобразно декларираната и засята или налична култура, била извършена проверка на декларираните от него площи. По времето на проверката, на която не присъствал, част от площите, декларирани през кампания 2021 г., били засети с други култури, или в процес на подготовка за засаждане на други култури, а други – оставени под угар. В доклада от проверката служителите на ДФ „Земеделие“ били посочили, че културите на част от площите се разминават с декларираните от жалбоподателя, а на други липсвала засята от него култура. Така представеният доклад не отговарял на действителното и жалбоподателят подал възражение с оспорване истинността му, след което получил Уведомително писмо с изх.№02-6500/6025 от 02.03.2022 г., а насрещна проверка му била отказана. Жалбоподателят считал обжалваното Уведомително писмо за издадено при грубо нарушение на разпоредбите на ЗПЗП, Наредба №3 от 17 февруари 2015 г. за условията за прилагане на схемите за директни плащания, и при неспазване на Заповед №РД 09-761 от 27.07.2021 г. на Министъра на земеделието и храните относно сроковете и индикативния график за извършване на теренни проверки. Същото било издадено въз основа на доклад от проверка на лица, неразполагащи с необходимото образование за определяне и геолокация на площите, както и познания относно вида на засетите култури.

Претендира се оспореното Уведомително писмо да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и след отмяната му съдът да задължи административния орган да изплати на жалбоподателя полагащите му се помощи по различни мерки и схеми, за които бил кандидатствал през 2021 г.

В съдебно заседание, проведено на 16.11.2023 г. (л.558 и сл.), чрез пълномощника си (л.420) адвокат В. Л., жалбоподателят уточнява, че обжалва Уведомителното писмо изцяло за отказаната част, тоест във всички негови части, с които е отказана или намалена сумата, и за наложената санкция по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци, конкретно Пъпеши, Мярка СЗ-МЗДП – за сумата от 5 982,61 лв., Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК) – за сумата 3 232,03 лв. и Мярка 12 – плащания по „Натура 2000“ – за сумата 964,84 лв.

Уточнява фактическите си твърдения, като сочи, че реално имало засята култура от пъпеши на посочените землища, но тъй като проверката била извършена едва в края на ноември и началото на декември, към този момент реколтата от пъпеши била обрана, продадена, и след това същите места били рекултивирани и засети, като една част били засети с жито, а друга останала под угар. Същото се отнасяло и до детелината, за която 2021 г. бил последният срок на развитието от петгодишния й период, и тя почти се била изгубила в края на годината, същата била окосена и останало ливада.

Ответникът, Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и претендира отхвърлянето й.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

О. Д. С. Н., с УРН: 499876, УИН 26/260512/13834, с входящ номер 19494684/09.04.2021 г. на общо заявление за подпомагане (л.178 и сл.), е било подадено Заявление за подпомагане 2021, форма за физически лица от 13.05.2021 г. (л.185 и сл.), с което са заявени следните схеми и мерки за подпомагане: СЕПП; СПП; ЗДП; СЗ-МЗДП; СПК; ПНДП; ПНДТ, Мярка 12, Подмярка 13.1/НР2 и Подмярка 13.2/НР2. Приложени са Таблица на използваните парцели 2021 в землища [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] кладенец и [населено място] рид, и други приложения и документи.

Приложени са (л.183-184) Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2021, с дата на обработка 09.04.2021 г., с които заявителят е запознат срещу подпис на 13.05.2021 г.

Представени са доказателства (л.198 и сл.) за редакция на общото заявление за подпомагане от дата 13.05.2021 г., със Заявление за подпомагане 2021 от 31.05.2021 г., като заявените площи по отделните схеми и мерки са обобщени в Таблици (л.219-л.220) и Удостоверение от 30.07.2021 г. (л.238).

Като част от административната преписка са представени (л.241-246) Заповеди 455175/11.11.2021 г. на Началник отдел РТИ, ОД – Хасково на ДФЗ, за извършване на проверка на място по заявлението; Доклад (л.31-164) за проверка на площи, извършена от Регионален технически инспекторат Хасково, експерт Ш. Б. И. и получено на 10.12.2021 г. Уведомително писмо изх.№01-262-650/1248 от 06.12.2021 г. (л.250-252) от Началник отдел РТИ ОД – Хасково на ДФЗ до Д. С. Н., с което го уведомява за резултатите от извършената проверка за допустимост на декларираните площи, описани в приложения Доклад за проверка и възможността да направи в писмен вид забележки и възражения.

Представено е и Уведомително писмо (л.22) изх.№01-262-6500/1300 от 14.12.2021 г. на Началник отдел РТИ, ОД – Хасково на ДФЗ, с което до Д. С. Н. е изпратено и копие от Контролен лист (доклад за проверка) – Доклад за Проверка на място „Натура-2021“ (л.23-28).

Представен е Доклад за проверка на площи (л.13-15) на РТИ Хасково по заявка за ПнМ#456705, изготвен от експерт Р. Ц. Г..

О. Д. С. Н. до Директора на ДФ „Земеделие“ са подадени Възражение (л.387) вх.№02-6500/6025 от 21.12.2021 г. за преразглеждане на несъответствията, констатирани при извършените на място проверки и Жалба (л.388) със същия входящ номер и съдържание, с която се иска насрочването на друга проверка.

В отговор до Д. С. Н. е изпратено Уведомително писмо (л.390-392) изх.№02-6500/6025#2 от 31.01.2022 г. от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което го уведомява за извършена по възражението му допълнителна проверка чрез методите на „Дистанционен контрол“, базирани на орто-фото изображения, заснети през определени периоди от време и извършена БПнМ, като е посочено, че парцелите са посетени на място от 18.11.2021 г. от експерт на РТИ – Хасково. Изброени са с композитните си номера парцели, както следва: Заявени с култура „141080-Пъпеши“, на които е установена „190000-Площи с угари“ – 7 броя; Заявени с култура „132022-Д.“, на които е установена „315000-ПЗП“ – 6 броя; и още 17 броя парцели, заявени като „315000-ПЗП“, „122010-Слънчоглед“, „211000-Винени лозя“, „111011-Мека пшеница-зимна“, „190000-Площи с угари“, „223020-Бадеми“, „132021-Люцерна“, „141080-Пъпеши“, на които е установена културата на по-малка от заявената площ, измерена по границите на обработената или поддържаната площ, а на 5 от парцелите са установени и друг вид култури, освен заявените.

Относно Уведомителното писмо от 31.01.2022 г. Д. С. Н. е подал до Директора на ДФ „Земеделие“ и Възражение (л.393) вх.№02-6500/6025#2 от 17.02.2022 г.

До Д. С. Н. е изпратено Уведомително писмо (л.402) изх.№01-6500/1355 от 28.02.2022 г., на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което го уведомява, че по подаденото от него заявление за подпомагане е извършена контролна проверка за допустимост на декларираните площи от експерт в отдел „Дистанционно проучване“, дирекция „Технически инспекторат“ – ЦУ, с приложен „Доклад за проверка на площи“ за парцелите, в които е извършена промяна на резултата от Контролната проверка (парцел с номер в архива 49697621) и в табличен вид е представена Обобщена информация от проверка по схеми, като по отделните схеми/мерки е посочена декларираната площ; установената площ от РТИ и установената площ от КП, като стойностите в последните две колони съвпадат изцяло.

В отговор на възражението от 17.02.2022 г. до Д. С. Н. е изпратено и Уведомително писмо (л.396-397) изх.№01-6500/6025#3 от 02.03.2022 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което го уведомява за извършения допълнителен анализ по подаденото от него заявление поотделно по изброени парцели, и че проверката потвърждава, че констатациите на експерта от отдел „Регионален технически инспекторат“ са коректни и не се налага повторна проверка на място.

С оспореното Уведомително писмо изх.№02-260-6500/510 от 12.01.2023 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, Зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ уведомява Д. С. Н. за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 26/260521/13834 за кампания 2021.

В писмото е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.

В Таблица 1: Оторизирани суми, в табличен вид са представени исканата сума, намаленията, редукциите, намаленията поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума, поотделно по заявените схеми/мерки. В колона 6 на таблицата са посочени оторизирани суми, както следва:

- по Подмярка 13.1/НР2 – 5 115,59 лв., при искана сума 5 115,59 лв.;

- по Подмярка 13.2/НР2 – 3 010,99 лв., при искана сума 3 095,44 лв.;

- по СЕПП – 17 206,61 лв., при искана сума 28 795.29 лв.;

- по Мярка 12/Натура 2000 – 0 лв., при искана сума 1 394,29 лв.;

- по СПП – 4 063,65, при искана сума 4 132,2 лв.;

- по СПК – 0 лв., при искана сума 4 983,9 лв.;

- по ЗДП – 11 036,62 лв., при искана сума 11 573,09 лв.;

- по СЗ-МЗДП – 0 лв., при искана сума 8 024,79 лв.

Посочени са ставките поотделно за всяка схема/мярка в лв./ха за Кампания 2021.

По отношение съдържанието на Таблица 1 е посочено, че за колона 3 „Намаления“, се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) №2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г., която за кампания 2021 е в размер на 1,658907 %;

- линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т.i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова;

- линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т.i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. За кампания 2021 не е налагано такова.

В Таблица 2 от уведомителното писмо са посочени оторизираните и изплатените суми поотделно по всяка схема/мярка, с датите, на които е извършено плащането.

В Уведомителното писмо е посочено също, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 и чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията за кампания 2021 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на:

- по СЗ-МЗДП – 5 982,61 лв.,

- по СПК – 3 232,03 лв.

- по Мярка 12/Натура 2000 – 964,84 лв.

Като забележка е вписано, че посочените суми се прихващат в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) №908/2014 на Комисията, а ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

Съгласно Известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л.164), Уведомителното писмо с №02-260-6500/510 е изпратено на Д. С. Н. по електронен път, като е удостоверено изтеглянето му от СЕУ на дата 30.01.2023 г.

Жалбата срещу Уведомителното писмо е подадена с куриерска фирма Еконт (л.6) чрез ДФ „Земеделие“, където е регистрирана под вх.№02-260-6500/510 от 14.02.2023 г.

С представянето на товарителница с баркод 5300454053771, системен бон и транспортен етикет (л.406-409) жалбоподателят удостоверява, че куриерската пратка е приета на 13.02.2023 г.

С представянето на административната преписка в съда, по делото е приложено и подписано за Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Становище с изх.№02-260-6500/510#3 от 22.02.2023 (л.170-177), относно постъпилата жалба, с което се представя детайлна информация за извършените изчисления по схеми/мерки на кандидата Д. С. Н. по заявление за подпомагане с УИН 26/260521/13834 за кампания 2021.

От страна на жалбоподателя по делото са представени допълнително писмени доказателства – Дневник на проведените химични обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества, заверен в ОДБХ [населено място] на 16.11.2021 г. (л.449-451); Дневник за появата, развитието, плътността или степен на нападение от вредители (л.452-533), включително за култури пъпеши и детелина; Дневник на мероприятия (л.534-549) и фактури (л.550-554); Декларация съгласно чл.32, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. с Таблици 1 и 2 и Опис на документите, доказващи реализация на произведена продукция от заявените култури по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци (л.555-557).

По искане на жалбоподателя по делото беше изготвено Заключение (л.612-616) на съдебна агро-техническа експертиза по подробно формулирани задачи. Към заключението е приложен и електронен носител CD (л.617), съдържащ предоставените от Разплащателна агенция на ДФЗ – Хасково снимки от БПнМ на Д. С. Н..

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като депозирана при спазване на установения чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на акта. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и подадена от адресат на акта, чиито права са негативно засегнати от този акт, доколкото е видно, че със същия не му се оторизира в пълнота исканата сума и му се налагат подлежащи на прихващане от бъдещи плащания санкции. След уточнението от пълномощника на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е насочена само срещу частта от Уведомителното писмо, с която се оторизират по-малко от исканите суми, т.е. в частта: по Подмярка 13.2/НР2, за която е оторизирана сума 3 010,99 лв. – с 84,45 лв. по-малко от исканата сума; по СЕПП, за която е оторизирана сума 17 206,61 лв. – с 1 199,21 лв. по-малко от исканата сума; по Мярка 12/Натура 2000, за която е оторизирана сума 0 лв., при искана сума 1 394,29 лв.; по СПП, за която е оторизирана сума 4 063,65 лв. – с 68,55 лв. по-малко от исканата сума; по СПК, за която е оторизирана сума 0 лв., при искана сума 4 983,9 лв.; по ЗДП, за която е оторизирана сума 11 036,62 лв. – с 536,47 лв. по-малко от исканата сума и по СЗ-МЗДП, за която е оторизирана сума 0 лв., при искана сума 8 024,79 лв., и не се оспорва за оторизираната сума по Подмярка 13.1/НР2.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част на административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорваното Уведомително писмо е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и представлява валиден административен акт.

Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая, видно от представената (л.234-235) Заповед №03-РД/3088/22.08.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – В. И. К., са делегирани правомощия, включително (по т.1 от заповедта) да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Персоналната компетентност на подписалото Уведомителното писмо лице също е удостоверена по делото с представеното (л.233) решение от 19.08.2022 г. за избирането на В. И. К. за заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

Съдът приема, че при издаване на оспореното Уведомителното писмо не е спазено в пълнота въведеното с чл.59, ал.2, т.4 от АПК изискване към неговото съдържание, за да се приеме същото за надлежно мотивирано.

Съгласно цитираната норма, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

В настоящия случай в Уведомителното писмо е посочено само, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти, от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите.

Уведомителното писмо не съдържа позоваване на резултатите от извършените проверки на място. Единствено в поясненията към колона 3 „Намаления“ към таблица 1 от уведомителното писмо са посочени няколко хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е „намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ“. Дори и тук обаче липсва конкретизация и изрично позоваване на конкретни проверки на място, извършени спрямо адресата на уведомителното писмо. Двете таблици в оспореното Уведомително писмо, съответно Таблица 1: Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания по схеми, съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления по всички включени в тях схеми/мерки.

Едва в допълнително изготвеното Становище изх.№02-260-6500/510#3 от 22.02.2023 г. административният орган е направил разяснение кои от хипотезите, посочени в уведомителното писмо, се отнасят към намаленията за схемите/мерките по заявлението на жалбоподателя, кои са недопустимите според него площи и какви са извършените изчисления.

Макар да е издадено от същия административен орган, който е издал и обжалваното Уведомително писмо, Становището, което единствено дава някаква насока за основанията за извършените от административния орган намаления, не може да се приеме за част от административната преписка. Това Становище е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото Уведомително писмо, т.е. в случая адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу тях.

Допуснатото в случая нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, така и преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Изложените съображения са относими и към определената в оспорения акт санкция по чл.19 и чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014 г. на Комисията. В случая административният орган се е позовал на нормите от Делегирания регламент и е определил размер на подлежащи на прихващане от бъдещи плащания санкции по СЗ-МЗДП, СПК и Мярка 12/Натура 2000, без да посочи фактическите основания за намаленията, респ. за налагането на санкцията, както и начина на изчисляване на посочената санкция и на база каква площ е направено.

Изхождайки от това, са налице основанията на чл.146, т.2, вр. чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт да бъде отменен в оспорената му част, а преписката да бъде върната за ново произнасяне и излагане от административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна страна.

Съдът в настоящия му състав приема, че макар да не са вписани изрично в оспорения акт, част от съображенията на административния орган да намали оторизираните суми, са били известни на жалбоподателя от други документи, съдържащи се в административната преписка по издаване на процесното Уведомително писмо, каквито са Уведомително писмо изх.№02-6500/6025#2 от 31.01.2022 г., Уведомително писмо изх.№01-6500/1355 от 28.02.2022 г. и Уведомително писмо изх.№01-6500/6025#3 от 02.03.2022 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, изпратени до Д. С. Н. във връзка с депозираните от него възражения по направените проверки.

В тези уведомителни писма, предхождащи издаването на процесното, се съдържат подробни твърдения относно констатирани разлики между заявената култура и тази, констатирана при проверката, на конкретни посочени с номерата си парцели, както и изброени номера на парцели, за които е редуцирана заявената площ, тъй като са измерени по ясно видими граници на обработка и ползване.

В случая може да се приеме, че частично мотиви към оспорения акт се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, което е допустимо съобразно Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, и в този случай е възможна съдебната проверка за съответствието на заявените факти с материалния закон.

По отношение на твърденията на административния орган, че в парцели с композитни номера: 32024-777-4-2; 32024-776-9-1; 32024-776-8-1; 32024-776-14-1; 32024-504-25-3; 16941-21-2-1; 16941-136-2-1 и 16941-125-2-1, декларирани с култура „пъпеш“, е установена различна култура – „площи с угари“, и на тях не са открити растителни остатъци от декларираната култура, както и на твърденията, че в парцели с композитни номера: 22825-81-2-2; 22825-74-5-5; 22825-74-5-2; 22825-74-4-1; 22825-73-4-1 и 22825-73-3-1, декларирани с култура „детелина“, е установена различна култура – „ливади за косене“, тоест изброените парцели са недопустими за подпомагане, съгласно чл.7 от Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, жалбоподателят е оспорил тези констатации, като е поискал същите да бъдат проверени чрез назначената по делото съдебна агро-техническа експертиза.

Вещото лице дава заключение, в което изброява декларираните парцели с композитни номера, декларирани с култура „пъпеш“ и сочи, че според доклада за проверка на площи, има извършена проверка на място чрез ДК с начална дата 05.11.2021 г. и крайна дата 08.11.2021 г., в която е записано, че парцели с композитни номера 16941-125-2-1; 16941-136-2-1; 16941-21-2-1; 32024-504-25-3; 32024-758-1-1; 32024-776-9-1; 32024-776-10-1; 32024-776-14-1; 32024-776-8-1 и 32024-777-4-2 към момента на проверката са дискувани и не са установени растителни остатъци от заявената култура. Вещото лице сочи, че тази забележка е неправилна, тъй като стопанската година започва от 1 октомври всяка година, т.е. земеделските производители започват агротехнически мероприятия като оран и дискуване, сеитба на есенници за подготовка на земеделските блокове за последващите култури, и когато експертът от ДФЗ посещава стопанството на бенефициента извън този срок на стопанската година, той няма как да очаква да намери остатъци от културата „пъпеши“, защото проверката не е извършена в сроковете на стопанската година и в срок на вегитационния период на културата. В заключението се сочи, че вегитационният период на пъпешите е 90-95 дни, сеитбата се извършва с дълбочина 3-4 см., препоръчително е с директна сеитба от 01.04. до 10.05., покълването на семената става след 10 дни, периода на узряване започва в началото на август и в зависимост от вегитационния период на сорта продължава до края на септември, като в края на вегитацията самото растение прегаря и плодовете му изгниват. Дори някои остатъци да се задържат на полето, при първото спадане на температурите и появата на слана, за кратко време изгнива и не оставя следи след себе си, както и е възможно опасването от животни. Вещото лице сочи, че в Дневника на мероприятия е описано дата на сеитба 02.05.2021 г., което е в сроковете за съответната култура. Сочи също, че в случая е извършена директна сеитба със семена, и посочените в „Дневник на мероприятия“ обработки са правилно извършени. Посочил е също, че беритбата е започната от 08.08.2021 г. и е продължила до 08.09.2021 г., а в подкрепа на това, че са отглеждани пъпеши и е получена продукция от БЗС от посочените номера, са предоставените фактури за закупуването на семена и фактури за продажба на продукция. В заключение вещото лице констатира, че документите, които са приложени като доказателства по делото потвърждават, че парцелите са били засяти и правилно отглеждани с пъпеши.

Съдът кредитира заключението в тази му част, тъй като същото съответства и на данните, съдържащи се в приетите като доказателство по делото и неоспорени Фактури от 25.08.2021 г., от 27.08.2021 г. и 2 бр. от 08.09.2021 г. за продажба на стокова борса [населено място] от ЗП Д. С. Н. съответно на 18,80 т.; 21,50 т.; 21,40 т. и 19,80 т. пъпеши на посочените дати, тоест преди датата на извършване на проверката на място от служители на РА. Въз основа на експертното заключение може да се направи извод, че установяването към момента на проверката на място на площи с угари за конкретните парцели, вместо декларираната култура „пъпеши“ или остатъци от такива, не прави парцелите недопустими за подпомагане, тъй като не опровергава факта на отглеждане на декларираната култура „пъпеши“.

Разпоредбата на чл.7 от Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, предвижда, че обработваемите земи са допустими за подпомагане, когато са засети със земеделска култура, която е налична или може да бъде установена чрез растителните остатъци от нея.

Същевременно в публично достъпната на интернет страницата на МЗХ Заповед №РД 09-761 от 27.07.2021 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е наредено на Директорите на ОДЗ да организират извършването на специализирани теренни проверки на физически блокове съгласно приложена методика, в т.3 е посочено, че срокът за физическото приключване на проверките и отразяване (предоставяне) на резултатите по съответния ред е 1 октомври 2021 г. Представените по делото Заповеди 455175/11.11.2021 г. за извършване на проверка на място по заявлението и Доклад за проверка на площи, извършена от Регионален технически инспекторат Хасково, експерт Ш. Б. И., удостоверяват извършването на проверката на място в периода 18.11.2021 г. – 04.12.2021 г., т.е. след 1 октомври и началото на новата стопанска година.

В процесния случай по делото са събрани доказателства, опровергаващи твърденията на административния орган за неналичие на декларираната култура „пъпеш“ в парцели с композитни номера 32024-777-4-2; 32024-776-9-1; 32024-776-8-1; 32024-776-14-1; 32024-504-25-3; 16941-21-2-1; 16941-136-2-1 и 16941-125-2-1 (които към датата на проверката на място са установени като „площи с угари“ без открити растителни остатъци от декларираната култура), именно поради обективната невъзможност при късно извършената проверка да се установят растителни остатъци от конкретната култура. Освен това наличните по делото писмени доказателства за реализиране на пазара добив от 81 500 кг. (= 18,80 т. + 21,50 т. + 21,40 т. + 19,80 т.) пъпеши означава, че през годината на заявяване жалбоподателят е реализирал добив от 9 137,77 кг/ха (при заявени по СЗ-МЗДП 8,92 ха), което надвишава предвидените в Приложение №5 и чл.30в, ал.2, т.4 от Наредба №3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания добив от 8 450 кг/ха за пъпеши и заявените площи подлежат на подпомагане.

Същите изводи могат да се направят и по отношение на парцели с композитни номера: 22825-81-2-2; 22825-74-5-5; 22825-74-5-2; 22825-74-4-1; 22825-73-4-1 и 22825-73-3-1, декларирани с култура „детелина“, които при проверката са установени като „ливади за косене“.

В отговор на въпрос 3 в заключението на агро-техническата експертиза се сочи, че детелината е многогодишно растение, което достига височина до 30 см и вегитационният й период продължава до 5 години. Тъй като на детелината се извършва само една коситба през годината, е възможно през останалото време плевели (ветрушка или див овес), които са най-разпространените и са по-високи от нея, да я засенчат, но не и да я задушат. Сочи се, че в края на вегитационния период тя оредява и почти изчезва, както при други протеинови култури, като люцерната. Вещото лице посочва, че от предоставения му от ДФЗ снимков материал се вижда на снимките на БЗС номерата как площите са били косени и поддържани, но снимките са направени само отгоре, като пейзажна снимка, а не са направени детайлни снимки, за да се разбере каква е тревната растителност. Дава заключение, че от снимковия материал не може да се разбере дали в определените парцели е имало наличието на културата детелина, но според приложения по делото дневник на мероприятията, в които са описани извършваните агротехнически мероприятия, се доказва, че на тези парцели декларирани с „132022-Д.“ наистина се е отглеждала тази култура.

От приетото заключение на експертизата следва, че в частите му, касаещи изброените парцели, декларирани по схеми за обвързано с производството подпомагане – Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (СЗ-МЗДП) и по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), оспореното Уведомително писмо е и незаконосъобразно, тъй като не се доказват материалноправни предпоставки за извършените намаления на оторизираните суми по схемите, и съответно за налагане на санкции за бъдещи периоди по тях.

След отмяната на оспорената част на Уведомителното писмо и връщането на административната преписка, това обстоятелство следва да бъде съобразено от административния орган при новото произнасяне по заявлението на жалбоподателя за подпомагане за кампания 2021. Доколкото обаче същите парцели са заявени от Д. С. Н. и по други схеми/мерки, то при новото произнасяне административният орган следва да преизчисли размерите на оторизираните суми и по другите схеми/мерки, съобразно установеното.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително направени по делото разноски от 10 лв. внесена държавна такса, 800 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 26.05.2023 г. и 448 лв. възнаграждение за вещо лице, или общо 1258 лв., платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, с изх.№02-260-6500/510 от 12.01.2023 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в обжалваната му част, относно намаленията в размер на: 84,45 лв. по Подмярка 13.2/НР2; 1 199,21 лв. по СЕПП; 1 394,29 лв. по Мярка 12/Натура 2000; 68,55 лв. по СПП; 4 983,9 лв. по СПК; 536,47 лв. по ЗДП и 8 024,79 лв. по СЗ-МЗДП, и относно наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: 5 982,61 лв. по СЗ-МЗДП; 3 232,03 лв. по СПК и 964,84 лв. по Мярка 12/Натура 2000.

ВРЪЩА административната преписка на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, за ново произнасяне по подаденото от Д. С. Н. от [населено място] за подпомагане с УИН *********/13834 за кампания 2021 г., в тази му част, при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица], да заплати на Д. С. Н., [ЕГН], от [населено място], обл.Хасково, [улица], разноски по делото в размер на 1 258 (хиляда двеста петдесет и осем) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.