О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 23.04.2021 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в закрито
заседание на 23.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с.ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 3290 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274-279 ГПК вр. чл.577 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Фонд и.“ А. срещу
определение от 17.02.2021 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
вписване или отбелязване на анекс № 3 от 24.10.2019 г. към договор за наем,
вписан в Агенция по вписванията под том 14, № 90, вх.№ 61649/24.11.2014 г.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно,
и че съдията по вписванията погрешно е приел, че анексът към договора за наем
не подлежи на вписване, а ако подлежи на отбелязване, не е внесена изискуемата
такса, която е половината от таксата за първоначално вписване.Излага доводи, че
отказ за вписване може да бъде постановен само ако актът не подлежи на вписване
съгласно изискванията на чл.3 и чл.4 и чл.5 от Правилника за вписванията /ПВп/, и ако заявеният за вписване акт съответства изцяло на
разпоредбите на чл.4, б. „е“ от ПВп, като целта на
вписването е да се охранят интересите на страните за срока на действие на
договора и същият да бъде противопоставим на трети лица.Актът е извършен в
изискуемата от закона писмена форма за действителност-с нотариално
удостоверяване на подписите съгласно чл.6 от ПВп и
дължимата държавна такса съответства на чл.2, ал.1 от Тарифата.Твърди, че в
определението е цитиран различен наемател и различен договор за наем, които не
съответстват на заявените за вписване.Моли съда да отмени обжалваното
определение.
Със заявление вх.№ 8216/17.02.2021 г. „Фонд и.“ А. е
поискал от Служба по вписванията към
Агенция по вписванията-гр.София вписване на анекс № 3 от 24.10.2019 г. към договор
за наем от 24.11.2014 г. /вписан в АВ под том XIV, № 90, № вх.рег.
61649 от 2014 г./, сключен с нотариална заверка на подписите рег.№
4478/24.10.2019 г. на нотариус Л.Б.между „Ю.П.“ АД и „Фонд и.“ А. като
наемодател от една страна и „ЧЕЗ Електро България“ АД като наемател като страни
по договор за наем от 24.11.2014 г. на офис площи, рецепционни
и общи площи и паркоместа в сграда, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.4081.11.1 с адрес: гр.София, бул. „******с обща застроена
площ от 3 864 кв.м.Към заявлението са приложени два броя преписи от
кадастралната схема на имота.
По делото е представен анекс № 3/24.11.2019 г. към
договор за наем от 24.11.2014 г. /вписан в АВ под том XIV, № 90, № вх.рег.
61649 от 2014 г./, подписан между „Ю.П.“ АД и „Фонд и.“ А. като наемодател от
една страна и „ЧЕЗ Електро България“ АД като наемател с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 4478/24.10.2019 г.С анекса страните са се споразумели за начина
и срока на едностранно прекратяване на договора и за последиците от нарушаване на
тези клаузи.
С обжалваното определение съдията по вписванията е приел,
че анексът към договора за наем не подлежи на вписване, а ако подлежи на
отбелязване, не е внесена таксата по чл.3, т.2 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията-половината от таксата по първоначалното
вписване.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д.№ 7/12 г. на ОСГТК на ВКС проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за
вписванията /ПВп/ относно това дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона
се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп
съдържание.Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.Отказът на
съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че
представеният акт не подлежи на вписване, като се изхожда от неговото съдържание;
на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията; на
съображения, извлечени от формата на акта, в които случаи съдията по
вписванията изхожда от наименованието на самия акт; ако не е внесена дължимата
за това държавна такса; ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно
чл.6, ал.3 ПВп; ако не са представени доказателства
за изпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК /Опр.
№ 42/13.04.2021 г., гр.д.№ 819/2021 г., ВКС, II ГО/.
С постановяването на обжалвания отказ
съдията по вписванията не се е отклонил от посочените предели на проверка. Вписване, отбелязване и заличаване
се допуска само за случаите,
които са предвидени изрично в законите /чл.2 ПВп/.Съгласно
разпоредбите на чл.112, б. „е“ ЗС и чл.4, ал.1, б. „е“ от ПВп
договорите за наем на
недвижим имот със срок, по-дълъг от една година, подлежат на вписване.В разпоредбите, уреждащи изчерпателно подлежащите на
вписване актове, не е предвидено вписване на анекс към договор за наем.Видно от
представения със заявлението акт за вписване-анекс № 3/24.10.2019 г. към
договора за наем от 24.11.2014 г., същият съдържа само клаузи, които касаят
прекратяването на договора и последиците
за страните от разваляне на същия, които клаузи нямат отношение към
продължаване срока на договора и актът не е сред предвидените в ЗС, ПВп или друг нормативен акт.Вписването на договора за наем
има оповестително действие по отношение на трети лица
и осигурява защита на наемателя, като с прекратяване на договора поради
изтичане на срока се прекратява и оповестителното
действие на вписването.Вписването на анекс, уреждащ облигационните отношения между
наемодателя и наемателя, свързани с отговорността им при разваляне на договора,
е безпредметно.В случай, че страните считат, че с анекса се продължава срока на
действие на договора, което не е изрично посочено в документа, дължимата
държавна такса би следвало да се определи с оглед материалния интерес съгласно
чл.3 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенция по вписванията.
Изложените
оплаквания, че съдията по вписванията е посочил, че наемател е „ЧЕЗ България“
ЕАД вместо „ЧЕЗ Електро България“ АД, са неоснователни и не обуславят
неправилност на обжалваното определение.Макар в титулната част на определението
да е изписано погрешно наименованието на наемателя, в диспозитива
на същото е посочен правилно акта, за който е постановен отказа.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав счита, че отказът на съдията по
вписванията е законосъобразен и частната жалба следва да се остави без
уважение, като неоснователна.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Фонд и.“ А. с ЕИК ******и
със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес: гр.София, ул. „******срещу
определение от 17.02.2021 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е
отказано вписване или отбелязване на анекс № 3 от 24.10.2019 г. към договор за
наем, вписан в Агенция по вписванията под том 14, № 90, вх.№ 61649/24.11.2014
г., като неоснователна.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.