Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№…………./ ….. .06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията
частно търговско дело №716 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
405, ал.3, вр. чл.
404, т.1 ГПК и чл.51,
ал.1 ЗМТА, образувано по постъпила молба
на ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, ЕИК *********, София, чрез пълномощник ю.к.Д.К., с
която съдът е сезиран с искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на
влязлото в сила решение от 08.01.2020 год., постановено по арбитражно дело № 159/2018
год. на Арбитражен съд при БТПП, с което РИТ ТРАНСПОРТ ООД, ЕИК *********,
Варна и И.И.Д., ЕГН **********, са солидарно осъдени да заплатят на ОББ
ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, общо сума в размер на 4 012.63 лева, както следва:
-
180
евро, равняващи се на 352.05 лева, представляващи такса по договор за спогодба
от 19.04.2018г. ведно със законна лихва, считано от 19.12.2018г. до
окончателното плащане;
-
298.27
лева, представляващи разход за платени застрахователни премии по застраховка
каско за автомобила по Договор за финансов лизинг №2024328/А_auto от 04.12.2014г. ведно със
законна лихва, считано от 19.12.2018г. до окончателното плащане, които две суми
се основават на Договора за финансов лизинг от 04.12.2014г. както и
-
Сумата
от 3 362.31 лева, представляващи арбитражни разноски и такива за
процесуална защита.
В молбата се излага, че решението на
АС на БТПП е влязло в сила, видно от удостоверение №1304/18.02.2020г. по ВАД
№159/2018г. и подлежи на принудително изпълнение по реда на чл.404, т.1
вр.чл.405, ал.3 ГПК.
Претендира се издаване на изпълнителен
лист ведно с присъждане на сторените в настоящото производство разноски за
държавна такса и ю.к.възнаграждение.
Молбата е подадена от заинтересована
страна чрез надлежно упълномощено лице и е редовна от външна страна. Същата е
придружена с изискуемите по чл.51, ал.1 ЗМТА приложения, представено е и
доказателство за авансово внасяне на следващата се държавна такса.
Съдът приема, че учреденото въз основа
на молбата производството по чл.405 от ГПК е допустимо.
За да се произнесе по същество на
искането, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.406, ал.1
от ГПК изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали актът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу
длъжника, а когато изпълнителното основание е арбитражно решение, то трябва да
е влязло в сила и да се представени писмени доказателства, че е било връчено на
длъжника /чл. 51 ал.1 от ЗМТА/.
Молителят е приложил заверено за
вярност решение от 08.01.2020год., постановено по арбитражно дело №159/2018год., постановено от Арбитражен съд при
БТПП, както и удостоверение №1304/18.02.2020 год. на АС при БТПП, с
отбелязване, че решението е връчено на ответниците при условията на чл.32, ал.2
ЗМТА като изпратеното до ответниците препоръчано с обратна разписка на 17.01.2018г.
решение се е върнало от пощата със забележка „пратката не е потърсена от
получателя“.
Видно
от представеното арбитражно решение, предмет на разгледания спор произтича от
договор за лизинг и обусловен от спора по първия, договор за спогодба и касае
претенция на кредитора за цена, такси и неустойки по договора за лизинг, поради
което и не е налице пречката по чл.405 ал.5 ГПК.
Арбитражното
решение е редовно от външна страна, не подлежи на обжалване, но настоящият
състав намира, че не са представени доказателства за надлежното му връчване на
ответниците съгласно изричното изискване на чл.51 ЗМТА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА, окръжният съд, в района на който е
постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на
заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила
арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и
доказателство, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Посочената разпоредба
кореспондира с тази на чл.41, ал. 3 от ЗМТА, съгласно която арбитражното решение
влиза в сила с връчването му на страните. Именно от този момент то става годно
изпълнително основание и добива изпълнителна сила, която в този смисъл е
обусловена от връчването.
Съдът
намира, че към молбата по чл.404 ГПК липсва надлежно доказателство, годно да
установи посочения факт на влизане в сила на арбитражното решение. Приложеното
удостоверение, подписано от секретар от АС при БТПП, няма обвързваща сила за
съда, който единствен е овластен да извърши преценката в обхвата на
компетентността си по чл.51 ЗМТА.
За
да бъде годно изпълнително основание влязлото в сила арбитражно решение на
арбитражен съд със седалище в Република България, то трябва не само да е
редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, но
и да бъде представено доказателство, че арбитражното
решение е връчено на длъжника по изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.
41, ал. 3, изр. 3 от ЗМТА, с връчването на арбитражното решение то влиза в
сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.
Според специалната норма на чл.32, ал. 1 ЗМТА, която е аналогична на чл. 12,
ал. от Правилника на АС при БТПП, когато седалището, местожителството,
обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени
след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до
последното известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес
с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява
опита то да бъде предадено. Уведомлението се смята предадено и когато
получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако
тя удостовери това – чл. 32, ал. 2 ЗМТА и чл. 12, ал. 3 от Правилника на АС при
БТПП.
В
случая, според издаденото удостоверение на секретаря на АС при БТПП, е прието,
че арбитражното решение е връчено при условията на законовата фикция на чл.32,
ал.2 ЗМТА. Удостоверението на секретаря на АС при БТПП за връчване на
арбитражното решение, не обвързва съда. Лицето, издало удостоверението, не
разполага с удостоверителна компетентност относно връчването, като преценката
на тези обстоятелства, съгласно чл.
51, ал. 1 ЗМТА, е предоставена на съдебния състав, разглеждащ молбата за
издаване на изпълнителен лист. АС при БТПП не е компетентният орган,
оправомощен от закона да удостоверява начинът и обстоятелствата, при които е
станало връчването. Последното се следва именно от разпоредбата на чл.
32, ал. 2 от ЗМТА, съгласно който фингираното връчване се удостоверява от
пощенската станция. Нещо повече, законодателят е допуснал прилагането на фикцията
за уведомяване на получателя в хипотезите по чл.32 ЗМТА, но за прилагането им
се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да
не могат да бъдат намерени след старателно издирване /ал. 1/ или при
удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за
получаване на съобщението /ал. 2/. При гореизложеното, предмет на преценка от
настоящия състав е и редовността на процедурата за връчване на препоръчани
пощенски пратки, уредена в чл.36 от ЗПУ вр. чл.5 от Общите правила за условията
за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, изготвени от Комисията за
регулиране на съобщенията, каквато преценка, предвид липсата на представени
доказателства, не може да бъде извършена. Съдът намира, че от приложените
обратни разписки до ответниците в с.Страшимирово, не следва редовност на
извършеното връчване. От приложените доказателства не се установява сериозен
опит за действително връчване акта на АС на длъжниците. Още повече, видно от
статута на единия длъжник в Търговски регистър, е налице вписване на телефон и
ел.адрес. Въз основа на горното съдът намира, че не се удостоверява изчерпване
на възможностите за връчване на търговеца и физическото лице, което от своя
страна обосновава извод за липса на редовно връчване и невъзможност за
прилагане на фикцията на чл.32 ЗМТА.
По
изложените съображения, съдът намира молбата за издаване на изпълнителен лист за
неоснователна и като такава, следва да
се отхвърли.
Ето
защо и на основание чл. 406, ал. 1 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д
И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, ЕИК *********, София, чрез
пълномощник ю.к.Д.К., за издаване на изпълнителен лист по чл.404, т.1
вр.чл.405, ал.3 ГПК, въз основа на влязло в сила решение от 08.01.2020 год.,
постановено по арбитражно дело №159/2018 год. на Арбитражен съд при БТПП, с
което РИТ ТРАНСПОРТ ООД, ЕИК *********, Варна и И.И.Д., ЕГН **********,***, са
солидарно осъдени да заплатят на ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, общо сума в размер на 4 012.63 лева, както следва:
-
180
евро, равняващи се на 352.05 лева,
представляващи такса по договор за спогодба от 19.04.2018г. ведно със законна
лихва, считано от 19.12.2018г. до окончателното плащане;
-
298.27 лева, представляващи разход за
платени застрахователни премии по застраховка каско за автомобила по Договор за
финансов лизинг №2024328/А_auto
от 04.12.2014г. ведно със законна лихва, считано от 19.12.2018г. до
окончателното плащане, които две суми се основават на Договора за финансов
лизинг от 04.12.2014г. както и
-
Сумата
от 3 362.31 лева,
представляващи арбитражни разноски и такива за процесуална защита.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва, на
основание чл.
407, ал. 1 от ГПК, с частна жалба пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на разпореждането.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: