№ 21606
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110144766 по описа за 2024 година
Ищцата Д. В. К. предявява отрицателен установителен иск за признаване за
недължимо на вземане на ответника в размер 398,33 лева. Ищцата твърди, че сумата
се претендира от ответника за плащане, при твърдения, че е титуляр по партида за
клиентски номер ***, договорна сметка **********, открита от ответника за имот с
адрес ***. Сочи се, че след направена справка в деловодството на ответното
дружество, негови служители са изложили твърдения, че ответникът претендира
сочената сума, твърди се, че претенцията е оспорена пред ответника, като й е заявено,
че при липса на плащане, ще се образува изпълнително производство, като е била
насочена към офис на ИзиПей, за да се снабди с детайлна справка. Ищцата сочи, че
вземането, по твърдения на ответника, е за период м.1.2016г.- м.11.2018г., като ищцата
сочи, че липсва облигационно отношение, същата съставлява начислени суми за
недоставена, неотговаряща на БДС водау, непотребена от ищцата и счита, че сумата е
в давност.
Ответникът, в срока за отговор, е упражнил правото си на отговор , като
заявява, че не оспорва твърденията в исковаа молба, и сочи, че пищецът действително
не дължи сумата. Счита, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като
издаването на таблица не съставлява покана за плащане на сумите. Сочи се, че не са
предприемани действия по принудително събиране на сумата .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК , обявено за доклад по делото, е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че за клиентски номер ***,
1
договорна сметка **********, открита от ответника за имот с адрес ***, за период
м.1.2016г.- м.11.2018г., в счетоводната система на ответника е налице неплатено
задължение в размер 398,33 лева, както и че за сочения период ответното дружество
счита ищцата за титуляр по сочения клиентски номер. И двете страни са представили
подробна справка на задълженията за клиентския номер, от която е видно, че
задълженията за исковия период са били префактурирани неколкократно, чрез
създаването на т.нар-. „договорна сметка за съдебно търсене“ – видно от самата
справка. Представена е молба от 2020г. от ищцата, с която се иска справка на
задълженията, и отговор за размера на задълженията, както и предложение за среща,
за преговори за плащане. От представеното копие от издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по дело № 56545/2023г., представена от ищцата
в открито съдебно заседание на 7.11.2024г., е видно, че по заявление на настоящия
ответник от дата 13.10.2023г. – датата, от която е присъдено обезщетение за забава в
размер на законната лихва, е издадена против настоящата ищца заповед за период
27.5.2020г.- 28.3.2023г., за същия клиентски номер и имот.
По съществото на спора. Ответното дружество признава недължимостта на
вземането, предмет на иска, поради което исковата молба следва да се уважи.
Неоснователно е искането на ответника в отговора, да се постанови решение по чл.237
ГПК – процесуално легитимиран да направи искането е само ищецът, а изявление в
този смисъл до приключване на устните състезания пред СРС не е направено.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, поради следното.
Отговорността за разноски е безвиновна и се носи за неоснователно повдигнат правен
спор / когато разноските се поемат от ищеца, при отхвърляне на иска/, респективно –
когато поводът делото да се заведе от ищеца, е поведението на ответника / когато
разноските се поемат от ответника, при уважаване на иска/. При отрицателен
установителен иск за недължимост, на исковата сума, това означава, че ответникът е
станал повод за завеждане на делото, след като ищецът е отправил извънсъдебно
заявление до ответника, че счита вземането за недължимо, и когато въпреки
изявлението, ответникът продължава да търси извънсъдебно сумата от ищеца. Това е
разумното тълкуване на разпоредбата, в противен случай би се стигнало до правния
абсурд длъжникът – потребител да е принуден да чака предявяване на иск против него,
за да упражни възражението си за недължимост, с оглед угрозата да плати разноски.
По делото са представени доказателства, че преди предявяване на иска, с
които ответното дружество претендира сумата от ищцата – представено е дебитно
известие, с което сумата, начислена за стар период, е префактурирана като дължима от
ищцата, чрез създаването на т.нар-. „договорна сметка за съдебно търсене“ – видно от
самата справка. В рамките на тези „сметки“, които съставляват счетоводни
записвания, е и претенцията, предмет на образуваното заповедно производство дело №
56545/2023г. В рамките на тези „сметки“ е и претенцията на ответника, за вземането
по настоящото дело. Ето защо, макар ответното дружество да признава, че вземането
не се дължи, може във всеки един момент да предяви иск, или да подаде заявление за
дължимостта му. Единствено го препятства обстоятелството, че ищцата е предявила
2
иск за недължимостта на сумата. Не е налице изявление, извънсъдебно, адресирано до
ищцата, за признаване, че вземането, предмет на настоящото дело, се признава като
недължимо. Ето защо, налага се изводът, че именно ответникът е станал повод за
завеждане на делото, следователно дължи сторените от ищеца разноски, които следва
да се разпределят на основание чл.78,ал.1 ГПК, а не чл.78,ал.2 ГПК.
На ищцата се следва сумата 50 лева държавна такса, а на процесуалния й
представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатно процесуално представителство, в минимален размер, от 400 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. В. К. ЕГН ********** с
адрес *** срещу „Софийска вода“ АД ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 2А иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК , че Д. В. К. ЕГН
********** не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 398,33 лева, вземане на
ответника за питейна вода за период от м.1.2016г. до м.11.2018г. , за имот с адрес ***,
партида клиентски номер ***, договорна сметка **********.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 2А да заплати на Д. В. К. ЕГН ********** сторените по
делото разноски от 50 лева.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 2А да заплати на адвокат К. *** Б. ЕГН **********, РАК, с адрес
***, сумата 400 лева, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3