гр.Елхово, 11.06.2020г.
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в закрито съдебно
заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
като сложи на разглеждане гр.д.№ 123/2020
г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по постъпилата на 21.02.2020г. искова молба от И.М.Б. *** против ГД
„Гранична полиция“ към МВР, представлявана от
Главен комисар Светлан Кичиков, искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове за признаване незаконността на уволнение и неговата
отмяна и възстановяване на заеманата длъжност – по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и следва да протече по реда на глава ХХV от ГПК – „Бързо производство”
съгласно разпоредбата на чл. 310, т.1 от ГПК.
След постъпване
на исковата молба, на основание чл.131, ал.1 от ГПК съдът е изпратил на
ответната страна препис от същата и приложенията към нея и е дал едномесечен
срок от съобщението до ответника, в който последния да подаде писмен отговор и
да посочи и представи всички доказателства. Ответникът е получил съобщението на
съда на 13.05.2020г.
В дадения от съда срок, на 11.06.2020г. ответникът – ГД „Гранична полиция“ към МВР, чрез
юриск.Янка Табакова, е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил предявените искове. Към отговора си ответникът е приложил писмени доказателства.
Предвид на
изложеното в исковата молба, отговора на исковата молба и приложенията към тях,
съдът изготвя ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Ищцата твърди,
че на 08.02.2018г. е подписала трудов договор № 3282р-3577 с ГД „Гранична
полиция“ към МВР и изпълнявала длъжността „охрана/граничен контрол на Граничен
контролно пропусквателен пункт Лесово от ГПУ-Елхово“, но с атакуваната Заповед №
3282з-208 от 22.01.2020г., издадена от Главен комисар Светлан Кичиков, получена от нея на 23.01.2020г., е прекратен без предизвестие трудовият
й договор на основание чл. 330, ал. 2, т.7 и 8 от КТ. И.Б. сочи, че тази Заповед
е издадена при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, тъй като посочените в нея разпоредби, на основание на които е издадена
тя, всъщност са взаимоизключващи се и не може едновременно и двете да са налице
и да са предпоставка за прекратяване на трудово правоотношение. Заявява, че в
хипотезата на чл.330, ал.2, т.8 от КТ несъвместимостта следва да е налице към
датата на уволнението и е без значение дали е съществувала още при възникване
на трудовото правоотношение или след това; фактът е обективен и няма значение
дали за него знае уволнения, а в хипотезата на чл.330, ал.2, т.7 от КТ има
субективен елемент - свързано е със знание у служителя/работника за
несъвместимостта, както и премълчаването й /не уведомяване на работодателя по
чл. 126, т. 12 КТ/. В процесният случай според ищцата липсва възникване наличие
за несъвместимост, което да се е осъществило след сключването на процесния
трудов договор, а цитираната в Заповедта разпоредба на чл.107а, ал.1, т.2 от КТ
визира няколко хипотези, при наличието на които не може да бъде сключен трудов
договор с лица за работа в държавната администрация, но оспорената Заповед не
съдържа конкретизация коя точно хипотеза е нарушена и следователно не са
посочени фактите, указващи, че елементите от състава на цитираната разпоредба
са налице. Т.е. налице е липса на мотиви, тъй като не става ясно кои са
конкретните обстоятелства, които са формирали волята на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение, което от своя страна възпрепятства
както защитата на работника, така и проверката за законосъобразност, тъй като
само в рамките на изложените мотиви съдът може да извърши преценката за
законност.
Ищцата сочи още, че ако се
предположи каква е била волята на работодателя за издаване на процесната
заповед, то явно се касае за съществувал, но вече заличен едноличен търговец.
Същият обаче е заличен и в Търговския регистър това обстоятелство е вписано и
отразено към дата 13.09.2018г., т.е. преди издаване на заповедта за прекратяването
на трудовия договор, а съгласно разпоредбата на чл.330, ал.2., т.8 от КТ
пречката за сключване на трудовия договор следва да съществува към момента на
прекратяването му. А от друга страна, ако посочените в Заповедта пречки са
съществували при сключването на трудовия договор и в тяхно нарушение той е бил сключен,
то този договор е недействителен поради противоречието му с императивни
разпоредби на закона.
Въз основа на
тези твърдения ищцата И.Б. желае съдът да постанови решение, с което на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да отмени като незаконно извършеното със Заповед
№ 3282з-208 от 22.01.2020г. на Главен комисар Светлан Кичиков прекратяване на
трудовото й правоотношение и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ в случай, че
първия иск бъде уважен, да бъде постановено възстановяването й на длъжността,
която е заемала преди уволнението - „охрана/граничен контрол на ГКПП Лесово“ от
ГПУ Елхово.
Ответната страна
– ГД „Гранична полиция“ към МВР, чрез юриск.Янка Табакова, с подадения отговор
на исковата молба оспорва изцяло исковите претенции и желае същите да не бъдат
уважени. Твърди се, че оспорената Заповед № 3282з-208 от 22.01.2020г., издадена
от Главен комисар Светлан Кичиков, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата е законосъобразна, издадена в установената законова
писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалноправните разпоредби, както и че същата е надлежно мотивирана от
правна страна като ясно и недвусмислено е посочено основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предявените
искове са с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 КТ - за признаване незаконността на уволнението, извършено със
Заповед № 3282з-208 от 22.01.2020г., издадена от Главен комисар Светлан Кичиков
и неговата отмяна и по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „сътрудник, охрана/граничен
контрол на ГКПП Лесово“ от ГПУ Елхово.
Права и обстоятелства, които се признават и не се
нуждаят от доказване.
Предвид
представените до този момент доказателства от ищцата и ответната страна и
направените от последната възражения по исковата молба, съдът приема, че не се
нуждаят от доказване следните обстоятелства:
Безспорно е, че
между страните по делото е съществувало от 16.02.2018г. година трудово
правоотношение като ищцата е заемала длъжността „сътрудник, охрана/граничен
контрол на ГКПП Лесово“ от ГПУ Елхово към РДГП Елхово при ГДГП – МВР, което
първоначално е било сключено за определен срок – от 16.02. до 30.09.2018г. и
със срок за изпитване – 3 месеца, уговорен в полза на работодателя.
Впоследствие с две Допълнителни споразумение от 05.10.2018г. и 26.09.2019г.
срока на договора е бил продължен два пъти, съответно до 30.09.2019г. и до
31.05.2020година.
Не
се спори, че със Заповед № 3282з-208 от 22.01.2020г., издадена от
Главен комисар Светлан Кичиков, без предизвестие е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.330, ал.2, т.7 и
8, във връзка с чл.107а, ал.1, т.2 от КТ
и въз основа на Доклад от извършена
проверка на депозирани декларации по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ.
Спорно е налице
ли са сочените в оспорваната Заповед основания за прекратяване на трудовото
правоотношение и в този смисъл
законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор с ищцата на тези
основания.
Съдът на
основание чл.317, вр. чл.146, ал.1, т.5, вр. чл.155 и чл.154, ал.1 от ГПК, УКАЗВА на страните, че на доказване
подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях,
като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения, а именно:
Съдът счита, че ищцата
следва да се представи доказателства относно твърденията си, че трудовото й
правоотношение с ответника е прекратено и че заповедта за прекратяване на трудовия
й договор е незаконосъобразна, тъй като не са били налице посочените в
Заповедта основания за това.
Ответникът, в качеството си на работодател, е оспорил иска с твърдение за законосъобразност на уволнението на
основание цитираните в Заповедта за прекратяване на трудовия договор текстове
от КТ и в този смисъл той следва да
установи обстоятелствата, че е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение с
ищцата и не е допуснал сочените от последната нарушения при издаването на
Заповед № 3282з-208 от 22.01.2020г., да докаже наличие на предпоставките за
прекратяване на трудовия договор на сочените в атакуваната Заповед основания.
Като разгледа
направените искания и представените и посочени от страните доказателства, съдът
счита, че следва да се допуснат приложените към исковата молба и към отговора
на същата писмени доказателства, тъй като същите са относими, необходими и
допустими към спора, както и да бъде допуснато другото искане на ищеца за
събиране на доказателства – да се изиска на основание чл. 190 от ГПК от
ответната страна окомплектовано в цялост личното трудово досие на ищцата в
цялост.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.312, ал.1 и 2, вр. с чл.146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА по делото представените от
ищцата заедно с исковата молба писмени доказателства - заверени копия от:
Трудов договор № 3282р-3577 от 08.02.2018г.,
Допълнително споразумение № 3282р-24971 от 05.10.2018г., Допълнително
споразумение № 3282р-22069 от 26.09.2019г., Заповед
№ 3282з-208 от 22.01.2020г., издадена от Главен комисар Светлан
Кичиков, за прекратяване на трудовия договор и справка от Търговски регистър и
регистър ЮЛНЦ по партидата на ЕТ „В и В – И.Б.“.
По искане на
ищеца, направено с исковата молба и на
основание чл.190, ал.1 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника
в 1 - седмичен срок от получаване на
настоящото определение ДА ПРЕДСТАВИ
по делото намиращото се у него лично
трудово досие /в цялост/ на ищеца И. М.Б.,
като УКАЗВА на
ответника, че в противен случай съдът ще приложи разпоредбата на
чл.190, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 161 от ГПК като съдът ще
приеме за установени фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ДОПУСКА и ПРИЕМА по делото представените от
ответника заедно с отговора на исковата молба писмени доказателства - заверени
копия от: Трудов договор № 3282р-3577 от
08.02.2018г., Допълнително споразумение
№ 3282р-24971 от 05.10.2018г., Допълнително споразумение № 3282р-22069 от
26.09.2019г., Заповед № 3282з-208
от 22.01.2020г., издадена от Главен комисар Светлан Кичиков, за прекратяване на
трудовия договор, Акт за сдаване на длъжност от 24.01.2020година, Декларация от
10.05.2018г. от И.Б. по чл.35, ал.1, т.1
от ЗПКОНПИ, справка от ТР по физическо лице за участие в търговски дружества и
доклад с УРИ № р-172 от 06.01.2020г. за извършена проверка на депозирани
декларации по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ.
НАСРОЧВА на основание чл.312, ал.1, т.1 от ГПК делото в открито съдебно заседание на 02.07.2020г. от 11.00 часа.
На основание чл.
312 , ал.1, т.3 от ГПК съдът ПРИКАНВА страните към спогодба и им УКАЗВА, че
преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора се
изразяват в запазване на добрите отношения между тях, процесуална икономия,
удовлетворяване претенциите и на двете страни, както и заплащане на по-ниски
държавни такси и спестяване на разноски по делото.
Да се ПРИЗОВАТ страните за датата на съдебното
заседание.
Копие от
отговора на исковата молба от ответника с приложенията към него да се връчат на
ищцата.
ПРЕПИС от
настоящото определение да се връчи
на страните по делото, като им бъде указано, че в едноседмичен срок следва
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия. Да се уведомят страните, че в
случай, че в предоставения им срок не изпълнят указанията на съда, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: …………..
/В. Апостолова/