О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./…..06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1957 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е молба от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
действащо чрез адв.С.А., за допълване на постановеното определение №16/06.01.20г.
чрез присъждане на разноски в негова полза в размер на 5912,26лв.,
представляващи платена д.т. и адв.възнаграждение.
Насрещната
страна М.И.М. *** в дадения й срок за отговор не е депозирала писмен отговор.
Съдът
след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното от фактическа
страна:
С определение №16/06.01.20г. по т.д.№1957/19г. на ВОС съдът е прекратил
производството по делото поради недопустимост на иска предвид липсата на направено от длъжника
възражение в срока по чл.414 ГПК.
Разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК урежда правилото, обуславящо института на отговорността за
разноски в случай на приключване на съдебното производство с акт по съществото
на спора. В същото време законът в чл.78, ал.2 ГПК предвижда освобождаване на
ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две
предпоставки - да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Или
съобразявайки тези законови постановки съдът намира, че определящо при
разрешаване на въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на
ответника.
Видно от материалите по ч.гр.д.№ 13382/18г. на ВРС
в полза на
ищеца срещу ответника е била издадена заповед №6735/05.09.18г. за изпълнение на
парично задължение. С писмо
изх.№11315/09.09.19г. ЧСИ П.И. е депозирал по делото протокол за извършено
уведомление и копие от ПДИ до длъжника М.И.М., съгласно който книжата са
връчени по реда на чл.47 ГПК с изтичане срока от залепване на уведомление.
Предвид това с разпореждане от 13.09.19г., връчено на кредитора на 29.10.19г.,
на последния са дадени указания за предявяване на иск. Междувременно по
заповедното производство е постъпило писмо изх.№14706/18.11.19г. от ЧСИ П.И.,
съгласно което ПДИ, изп.лист, заповедта за изпълнение и извлечение от
счетоводните книги, са връчени на длъжника на посочена от него по изпълн.дело
електронна поща, като с имейл от
21.10.19г. длъжникът е потвърдил получаването на книжата. С молба
вх.№88938/02.12.19г. ищецът е представил пред заповедния съд доказателства за
предявен иск по чл.422 ГПК, като в самата искова молба е отбелязал факта на
уведомяване на длъжника на 21.10.19г. и липсата на подадено възражение от
последния.
Изключително право на ищеца
е да прецени дали и доколко му е необходима съдебна защита, респ. да преосмисли
тази нужда във всеки един момент от развитието на производството. Установява
се, че преди връчването на ищеца на указанията за предявяване на иска, на длъжника
е надлежно връчена заповедта за изпълнение, като към датата на предявяване на
иска длъжникът не е бил подал възражение, а срокът за подаването му е бил
изтекъл. Следователно заповедта е била влязла в сила преди предявяването на
иска, което обстоятелство, видно от исковата молба е било известно на ищеца. При
тези обстоятелства към момента на предявяването на установ.иск вече за ищеца е
бил отпаднал правният му интерес да претендира установяването на вземането,
предмет на влязлата в сила заповед, поради което и същият е следвало да
съобрази новонастъпилия факт на липсата на подадено възражение от редовно
уведомения длъжник, който факт очевидно му е бил известен, и прецени нуждата си
от ангажирането на съд.защита. Ето защо и след като ответникът с поведението
си не е станал причина за образуването на исковото производство, то съдът намира, че дължимите за исковото производство
разноски следва да останат в тежест на ищеца.
С
оглед изложеното подадената молба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 248, ал.3
от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, действащо чрез адв.С.А., за допълване на определение №16/06.01.20г.
по т.д.№1957/19г. на ВОС чрез присъждане на разноски в размер на 5912,26лв.,
представляващи платена д.т. и адв.възнаграждение, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: